РЕШЕНИЕ

 

№

 

…………...2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, V-и наказателна състав

на шести март април през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1950 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Н.Л., като пълномощник на „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Т., съд.адрес:***, офис №12 против Наказателно постановление №457821-F413544 от 16.098.2019 г. на Зам. директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител и не взема становище.

Ответникът по жалбата, чрез представителя си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния финансов отчет /ГФО/ за 2017 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г. /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/.

Търговското предприятие е извършвало дейност през 2017 г. и имало подадени данни за действащи трудови договори съгласно „Справка за актуалното състояние на всички трудови договори“. Наличието на трудови правоотношения, както и на задължения като осигурител се подкрепяли и от подадените декларации Образец №, съгласно „Справка-данни за осигуряването по Белстат“ и декларации образец №, съгласно „Справка за задълженията на осигурител“.

Към датата на съставяне на АУАН, ГФО на дружеството за 2017 г. не бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Нарушението било извършено на 03.07.2018 г. в гр.Пазарджик.

Нарушението било установено на 07.08.2018 г. – датата на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо изх. №20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. №04-01-1347/17.08.2018 г.

В резултат на това е съставено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката – С.Я. – актосъставител и писмените доказателства приети по делото.

Фактическите обстоятелства установени в АУАН и преповторени в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свидетелката Я. и не се оспорват от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч предвижда, че предприятията,  търговци по смисъла на Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че годишния финансов отчет на дружеството не е заявен за вписване и представен в Агенцията по вписванията дори след изтичане на срока по чл.38 от закона.

Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в нарушаване на финансовата политика свързана с изискванията за публичност на финансовото състояние на предприятията. Не е без значение липсата въобще на непубликуване на годишния финансов отчет, още повече, че търговецът е осъществявал дейност през отчетния период.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, както и че нарушението е извършено за първи път, като е наложил глоба равна на минимален размер предвиден в чл.74, ал.1 от ЗСч.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата възнаграждението за юрисконсулт по административни дела е от 100 до 200 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №457821-F413544 от 16.098.2019 г. на Зам. директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Т., съд.адрес:***, офис №12-адв.Н.Л. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА „ФРЕШ ГРУП 77“ ООД, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: