Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № /31.10.2012 г. по гр.д. № /2012 г. на ВТРС е изменен размера на издръжката, определен с решение № /29.12.2011 г. по гр.д. № /2011 г. на ВТРС, вместо което Л. П. П. е осъден да заплаща на Л. Л. П. действаш лично и със съгласието на майка си, вместо досега плащаната издръжка, месечна издръжка занапред в размер на 90 лв., считано от 23.7.2012 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен иска за разликата от 90 лв. до предявения размер от 100 лв.,като неоснователен и недоказан.Допуснато е предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.Присъдени са такси и разноски. Недоволен от решението е останал Л. Л. П., който обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Л. П. П. за разликата над 90 лева до пълния предявен размер от 100 лева. В се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от него част, както и че решението е неправилно и в частта, с която Л. Л. П. е осъден да заплати разноски в размер на 75 лева. Посочва в тази връзка, че законът забранява да се осъжда непълнолетно лице дори и за вреди, причинени от него, още повече като се има предвид, че е недопустимо прихващане със задължение за издръжка. Твърди, че Районният съдия неправилно и формално е приел възраженията на ответника, чÕ страда от болести и не може да дава необходимата издръжка. Твърди, че при определяне размера на издръжката съдът неправилно е оценил нуждите на непълнолетния ищец, нуждаещ се от издръжка, при което неговата възраст изисква много повече средства за покриване на нуждите от приетите от съда. В тази връзка посочва, че правителството е обявило чрез Министъра на труда и социалните грижи социален минимум за 2012 година издръжка за едно лице в размер на 236 лева месечно, което е публикувано в сайта на министерството, посочен от адв. Станчев във въззивната жалба. Твърди, че при доказан доход на бащата в размер на 656 лева, който вероятно е и по-голям, тъй като работодателят плаща вноски в по-голям размер при запора от държавния съдия-изпълнител, определеният размер на издръжката е много под възможностите му да заплаща такава. В тази връзка, се сочи, че е странно, защо Районният съдия пропуска да приеме, че когато въззиваемият е в болнични също получава доход чрез плащане от НОИ. Странно е и неразглеждането на свидетелските показания, представени от въззиваемия, с които доказва, че умишлено отказва да дава издръжка на Л. Л. П., а дава такава на други лица, към които няма законово задължение. Моли решението, като порочно в обжалваната от него част, да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен и в отхвърлената му част. По въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК по делото е постъпил отговор от Л. П. П., в който заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, като се претендират разноски. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Делото пред районния съд е образувано по повод исковата молба на Л. Л. П., действаш лично и със съгласието на майка си, против Л. П. П. за увеличаване на издръжката в размер на 80 лв.,определена с решение по гр.д. № /2011 г. на ВТРС, на 100 лв.. Твърди се ,че ищецът е пораснал физически и се нуждае от повече средства за задоволяване на социалните ,битови и културни потребности, както и за облекло,храна, учебни пособия и т.н. Ответникът по иска Л. П. П. е оспорил иска по основание и размер.Твърди се ,че за изтеклия период от предходното определяне на издръжката не са се променили нуждите на ищеца. Твърди се ,че ответника е трудоспособна възраст, но страда от редица заболявания, които изискват купуване на лекарства на стойност около 160 лв. месечно и без закупуването на които не би имал възможност да полага труд въобще и да изплаща издръжка дори в размер на 80 лв. Моли да се отхвърли иска. За да постанови решението си районният съдия подробно и хронологично е изложил безспорните обстоятелства по делото- че ответника е баща на ищеца и дължи издръжка , съдебното решение по което е определен предходния размер на издръжката,обстоятелството ,че ищеца е ученик в осми клас,, обсъдени са доходите на ответника. Подробно са разгледани доказателствата,установяващи здравословното състояние на последния. Съдията подробно е обсъдил всички приети по делото доказателства и отговаряйки на всички твърдения и възражения на страните, като е направил обоснован извод за това ,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК. Правилно във връзка с това е прието ,че досегашната издръжка от 80 лв., макар да покрива определена част от нуждите на ищеца не е достатъчна с оглед новите такива, като са изложени подробни съображения, които въззивния съд споделя. В тази връзка съдията ръководейки се от разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК правилно е определил необходимия размер на издръжката, която следва да заплаща бащата, като е направена отметка, че този размер в голяма степен би задоволил нуждите на ищеца. ВТОС констатира ,че съдията е обсъдил адекватно всички доказателства по делото, което прави неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Въззивният съд напълно споделя анализа на доказателствата, направени от районния съд, както и крайния му извод за основателност на иска до размер на издръжката 90 лв., поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Относно оплакванията на жалбоподатÕля, че незаконосъобразно е осъден от районния съд да заплати на ответника по иска разноски по делото от 75 лв., ВТОС ги намира за неоснователни. Районния съд правилно и законосъобразно е осъдил ищеца да заплати посочените разноски на ответната страна съразмерно на отхвърлената част от иска, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, но не и от разноски. Затова жалбата и в тази част е неоснователна и недоказана. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски в настоящото производство, такива не се претендират и не се присъждат. По отношение претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски съдът го намира за неоснователно ,тъй като по делото не са представени никакви доказателства в тази насока, поради което това искане следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /31.10.2012 г. по гр.д. № /2012 г. на ВТРС. Отхвърля исканията на Л. П. П., ЕГН * от гр.Д., ул.”Р.” 22, за заплащане на разноски във въззивното производство. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |