№ 750
гр. В., 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20231320101614 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, вх. № 8644 от 15.08.2023 г.
на ВРС, подадена от С.К. ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., ул. "С.", № 29, ет. 7, представлявано от
управителя Н.П.П., срещу А. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** във
връзка със Заповед за изпълнение № 295 от 28.03.2023 г.по ч.гр.д. № 502/2023
г. на ВРС.
Ищецът С.К. ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район С., ул. "С.", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., е
предявил срещу А. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** иск с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и по чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът А. Б. А. с ЕГН:
********** и адрес: **********,, дължи на С.К. ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. "С.", № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Н.П.П., както следва: 2375, 42 лв. обща сума, от
която 1200 лв. главница, възнаградителна лихва 132,75 лв. за периода от
26.07.2022 г. до 27.12.2022 г., договорна компенсаторна неустойка 658,25 лв.
за периода от 26.07.2022 г. до 27.12.2022 г., законна лихва за забава 84,42 лв. за
периода от 01.10. 2022 г. до 01.03.2023 г., 300 лв. неустойка за забава
начислена еднократно на 01.12.2022 г., законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 22.03.2023г. разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв.
Претендират се и разноски, направени от ищеца в настоящото производство.
Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за паричен заем № 711632 от 26.07.2022 г., като за
1
процесните задължения, липсвали плащания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не се е възползвал от възможността
да подаде отговор на исковата молба. Отговор е подаден от особения му
представител на 06.11.2024г., като правото на отговор е преклудирано поради
изтичане на срока за това.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем № 711632 от 26.07.2022 г. и
общи условия към него, стандартен европейски формуляр и погасителен план.
Сумата по него е била изплатена на ответника от ищеца в деня на сключване
на договора, като договорът служи като разписка за получената сума – чл. 4,
ал. 1 от договора.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът
се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не
е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Съдът приема, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния
договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. Фактът на
усвояване на сумата по договора за паричен заем не се оспорва от ответника.
От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца,
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в
пълен размер.
Плащането, като положителен факт, подлежи на доказване от ответника, като
изрично му е указал, че не сочи доказателства за това. До приключване на
съдебното дирене ответникът не е представил доказателства, от които да се
установи погасяване на дълга му.
По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор
установява възникнали задължения на заемополучателя /ответника/ по
предоставения паричен заем. Установява се и изпълнение на задълженията по
същия от страна на кредитора - предаването на паричния кредит на
заемополучателя, поради което може да се иска изпълнение на насрещното
задължение - връщане на паричния заем по регламентиран от договора начин.
Предявеният иск за лихва за забава, с оглед основателността на иска за
главница, основателен се явява и обективно съединеният иск по чл. 86, ал.1
ЗЗД за лихва за забава в плащането на главницата.
Изискуемостта на вземането е настъпила, тъй като уговореният между
страните по договора падеж за погасяване на последната вноска по договора за
2
заем е настъпил.
При неизпълнение на парично задължение в срок длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни, като
ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски.
С оглед изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски . С оглед задължителните указания,
дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество съобразно уважената част от
исковете разноски и по заповедното производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. Б. А. с ЕГН:
********** и адрес: **********, дължи на С.К. ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. "С.", № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Н.П.П., сумите2375, 42 лв. обща сума, от която
1200 лв. главница, възнаградителна лихва 132,75 лв. за периода от 26.07.2022
г. до 27.12.2022 г., договорна компенсаторна неустойка 658,25 лв. за периода
от 26.07.2022 г. до 27.12.2022 г., законна лихва за забава 84,42 лв. за периода от
01.10. 2022 г. до 01.03.2023 г., 300 лв. неустойка за забава начислена
еднократно на 01.12.2022 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 295 от 28.03.2023 г. по ч. гр. дело № 502/ 2023 г.по
описа на ВРС, както следва:
ОСЪЖДА А. Б. А. с ЕГН: ********** и адрес: ********** заплати на С.К.
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
ул. "С.", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., сумата от разноски
за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 260 лв. разноски за заповедното производство и сумите от 28 лева за
платена държавна такса, 442, 72 лева за внесен депозит за възнаграждение на
особен представител на ответника, в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3