РЕШЕНИЕ
№ 3213
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330120182 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. П. П., ЕГН **********, чрез
адв. С. Н., срещу „Макроадванс” АД, ЕИК ******, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от Договор потребителски
кредит № *********г., сключен между страните, установяваща задължение за ищеца да
заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение, като накърняваща добрите
нрави.
Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор потребителски кредит №
*******., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен
заем в размер на 700 лева, при годишен лихвен процент от 41% и ГПР от 49,65%.
Поддържа се, че в клаузите на чл. 10, вр. чл. 20 от договора била уговорена и
неустойка, ако ищецът не осигури в срок от 3 работни дни от сключването му
обезпечение с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да
отговаря на описаните в член 20, ал. 3 от договора изисквания. Изтъква се, че
дължимата по договора неустойка води до скрито оскъпяване на кредита, създава
предпостваки за неоснователно обогатяване на кредитора, че неустойката е излязла
извън присъщата й обезщетителна функция. Моли се предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Макроадванс” АД,
1
със становище за основателност на предявения иск. В тази връзка, така предявеният
иск се признава изцяло. Възразява се, че ответното дружество не е дало повод за
завеждане на исковата претенция и моли да не бъдат възлагани в негова тежест
сторените от ищеца разноски. В случай, че съдът прецени, че са налице предпоставките
за възлагане на ответника на отговорността за разноски, то се възразява, че ищецът не е
материално затруднено лице и поради това не е следвало адвокатският хонорар да се
договаря при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Моли се, така предявеният иск да бъде
уважен предвид заявеното от ответника признание.
От „Макроадванс” АД, са предявени насрещни искове за осъждането на А. П. П.
да заплати сумата от 700 лева главница; договорна лихва от 29,14 лева за периода
16.11.2021г. – 15.02.2022г.; 15,28 лева законна лихва за периода 16.12.2021г. –
3.04.2022г., ведно със зак. лихва върху главницата от предявяването на насрещния иск
– 7.04.2022г. до окончателното й изплащане на основание сключения между страните
Договор потребителски кредит № *****г., а в случай че съдът не уважи този иск, да
уважи предявения иск за сумата от 700 лева, като получена без правно основание, със
зак. лихва върху сумата от 700 лева от предявяването на насрещния иск – 7.04.2022г.
до окончателното й изплащане.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва договорът да е бил
подписан от ответника, с оглед на което счита, че между страните не е възникнало
правоотношение, прозтичащо от договор за кредит.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2,
вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният от ищеца иск е по член 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който
се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от
Договор потребителски кредит № 147742 от 15.11.2021г., която предвижда
заплащането от ищеца на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като
противоречаща на добрите нрави.
Искът е допустим, като предявен от страна по процесния договор, която
разполага с правен интерес от прогласяване нищожността на целия договор или на
отделна клауза от него.
Предвидената в договора за кредит клауза за непредоставяне на обезпечение по
начина на уговарянето й надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции, в резултат на което същата се явява нищожна в
нарушение на добрите нрави.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Макар и ответникът да признава иска, същият с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да
2
възстанови на ищеца сторените разноски в рамките на настоящото производство.
Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лв.,
която сума следва да му бъде присъдена. Следва да бъде определено възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца от един адвокат в размер на 300 лева по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ответника
в полза на адв. С. К. Н., АК- Пловдив. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил възражение, че ищецът не е материално затруднено лице и поради това не
следва адвокатския хонорар да бъде договарян при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАадв. Съдът счита възражението за неоснователно. Съобразно изричните разяснения в
Определение № 163/ 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/ 2016г., по описа на ВКС, I - во т.о.,
страната която оспорва предоставянето на безплатната правна помощ, носи и тежестта
да установи, че предпоставките за предоставянето й не са налице. Ответникът не
ангажира доказателства, от които да се изяснява, че ищецът разполага с достатъчно
имущество и съответна финансова възможност да ангажира адвокат срещу
предварително заплащане на хонорара му. Предвид изложеното, ответникът следва да
заплати на адв. С. Н. възнаграждение по член 38 от ЗАдв..
По предявения насрещен осъдителен иск по член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От депозираната от ищеца П. искова молба се установява, че ищецът е посочил
като обстоятелства на предявения иск за нищожност на неустойката - сключването с
„Макроадванс“ АД на договор за потр. кредит № *******г., като се касае за признание
на неизгоден за страната факт, който освен това се установява и от приложените от
кредитора писмени доказателства- водената по имейл коресподенция между лицата, с
оглед на което следва да се приеме за установен фактът на сключване на процесния
договор.
По делото е изготвена ССЕ с вещото лице К., от която се установява, че заемната
сума от 700 лева, предоставена от кредитора, е била усвоена от П. на каса на Изипей
АД, за което по делото е приета и представената от „Изипей“ АД разписка в оригинал
№ ********, което означава, че съдът следва да се произнесе за наличието на такива
независимо от това дали страните са навели такива възражения или не.
Сключеният между страните договор по правната си характеристика и
съдържанието си представлява договор за потребителски кредит, с оглед на което
валидността му и последиците от това следва да бъдат съобразени със ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съобразно клаузите на договора за потребителски кредит на ответника е
предоставена в заем сума от 700 лева за срок от три месеца, при уговорен ГЛП в
размер на 41% и ГПР в размер на 49,65%. Уговорената лихва е възнаградителна, за
ползване на предоставената парична сума. Посочената клауза за възнаградителна лихва
3
нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване
на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните
по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП
по процесния договор в такъв висок размер, ето защо клаузата с уговорения ГЛП от
41% обосновава нейната нищожност. Претенцията за заплащане на законна лихва
върху главницата за периода 16.12.2021г. до 3.04.2022г. в размер на 15,28 лева се
установява от изслушаното заключение и се явява основателна, с оглед забавата на
кредитополучателя, поради което искът в тази му част следва да се уважи освен за
главницата от 700 лева, и за лихвата за забава в размер на 15,28 лева. Искът за
присъждане на възнаградителна лихва следва да се отхвърли, като неоснователен.
Ищецът е поискал да му се присъдят направените разноски, но не е представил
списък на същите, поради което и съобразно изхода на спора /96 % уважаване/ следва
му се присъдят разноски от 432 лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
за юрк. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността
на клаузата на чл. 10, вр. чл. 20 от Договор потребителски кредит № *******г.,
сключен между А. П. П., ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК*******,
установяваща задължение за ищеца П. да заплати неустойка при непредоставяне на
обезпечение в срок от три дни от сключването на договора за потребителски кредит,
като накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК ******* да
заплати на А. П. П., ЕГН ********** сума в размер от 50 лева, представляваща
държавна такса за образуване на исковото производство.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. С. К. Н., АК-
Пловдив сума в размер от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар по член 38, ал.
1, т. 2 Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** да заплати на МАКРОАДВАНС АД, ЕИК
******* следните суми: 700 лева главница; 15,28 лева, представляваща лихва за забава
за периода 16.12.2021г. – 3.04.2022г., ведно със зак. лихва върху главницата от
7.04.2022г. до окончателното й изплащане, на основание сключен между страните
Договор потребителски кредит № *******г., като отхвърля иска за заплащане на
договорната лихва в размер на 29,14 лева за периода 16.11.2021г. – 15.02.2022г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК
4
*******разноски по съразмерност от общо 432 лева за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и за юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5