Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 332 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 160369 от 27.07.2020 г.
по гр. д. № 50099 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 43-ти състав е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от Т.С. ЕАД, ЕИК********срещу М.Т.И., ЕГН **********, че ответникът М.Т.И. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 342,32 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 31.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.***********и сумата от 16,99
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения
иск за главница за топлинна енергия за сумата над 342,32 лева до пълния
предявен размер от 422,82 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
както и исковете за сумата от 62,64 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 10.05.2019
г. и сумата от 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 10.05.2019 г.;
признато е за установено
по искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от Т.С. ЕАД, ЕИК********срещу Т.Т.И., ЕГН **********, че ответникът Т.Т.И. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 342,32 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 31.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.*************и сумата от 16,99
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения
иск за главница за топлинна енергия за сумата над 342,32 лева до пълния
предявен размер от 422,82 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
както и исковете за сумата от 62,64 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 10.05.2019
г. и сумата от 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 10.05.2019 г.;
признато е за установено
по искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от
Т.С. ЕАД, ЕИК********срещу Т.Т.К., ЕГН **********, че ответникът Т.Т.К. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 342,32 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 31.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.*************и сумата от 16,99
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения
иск за главница за топлинна енергия за сумата над 342,32 лева до пълния
предявен размер от 422,82 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
както и исковете за сумата от 62,64 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 10.05.2019
г. и сумата от 3,55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 10.05.2019 г.
С постановеното решение
са осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 347,67
лева от всеки от тях,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от по 23,28
лева от всеки от тях, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 30528/2019г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената
част от исковете; осъден е ищеца да
заплати на ответниците сумата
от по 13,08 лева на всеки от тях,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата от по 4,36 лева на всеки от тях, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 30528/2019г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С постановеното
определение № 20229318/20.10.2020 г. съдът е изменил решението в частта на
разноските, като са осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 276,85 лева от всеки от тях,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от по 19,02 лева от всеки от тях,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 30528/2019г.
по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете; осъден е ищеца да заплати на ответниците сумата от по 28,99 лева на всеки от тях,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата от по 9,66 лева на всеки от тях,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 30528/2019г.
по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение в частта на уважаване на
исковете за заплащане на суми за дялово разпроделение на потребената ТЕ в имота
е постъпила въззивна жалба от ответниците с излагане на доводи, че е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържат, че неправилно СРС е уважил претенциите за
заплащане на такса дялово разпределение, която е недоказана в производството.
За последната сочи, че в производството не са ангажирани доказателства за
установяване основанието и размера й. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което претенциите за заплащане на такса за дялово разпределение да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират
разноски.
В срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба от Т.С. ЕАД, ищец
пред СРС. В подадена молба от 25.06.2021 г. се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите
по чл. 422 ГПК за заплащане на такса дялово разпределение са били уважени. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Подадена е от
ответниците частна жалба срещу постановеното определение № 20229318/20.10.2020
г. съдът е изменил решението в частта на разноските, с излагане на доводи, че
същото е неправилно, тъй като съдът неправилно е изчислил дължимите разноски в
исковото и заповедното производство без да съобрази, че искът е предявен в
защита на един интерес и е без значение броя на ответниците в производството.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 126-ти състав, решение за валидно и допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът
е носител на вещно право на ползване за имота; че в
производството е доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и
стойността на услугата доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата
такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е
правилно.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща
нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните
собственици на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД.
В проведеното
производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за дължимите суми
за дялово разпределение от страна на ответниците. Видно от заключението на ССчЕ сумите за такса за ДР, които потребителят
дължи и не са погасени по давност или чрез плащане възлизат на
сумата от 50.99 лева
за периода април 2016 г. – април 2018 г., до който размер правилно съдът е уважил предявения иск с
постановеното решение, като е съобразил, че всеки от ответниците като
съсобственици и потребители следва да отговоря за 1/3 част от дълга за
потребена и незаплатена топлинна енергия в имота и за незаплатената такса
дялово разпределение за извършения топлинен отчет от страна на ФДР Т.с. ЕООД.
Доводите на ответниците, че претенциите са недоказани по размер съдът намира за
неоснователни. Чрез констатациите на експерта по ССчЕ и представения договор №
1789/07.12.2001 г., сключен между Т.с. ЕООД и етажната собственост, в която се
намира имота на ответниците се установява, че за извършване на топлинно
счетоводство в сградата страните са договорили цена 4.20 лв. на измервателен
уред за отчет /чл.5.2 от договора/. В случая е начислена цена за отчет за
периода 30.04.2016 г. до 31.05.2017 г. сумата от 2.00 лв. за отчет, а за
периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. – сумата 2.09 лв. за отчет на индивидуалните
уреди за отопление в имота. И без така представените доказателства обаче се
установява, чрез представените индивидуални справки за извършен реален отчет,
че фирмата за дялово разпределение е извършвала услугата топлинно счетоводство
за исковия период и съобразно договореното с договор от 29.07.2015 г., сключен
с Т.С. ЕАД за услугата й се дължи заплащане на цена, чийто размер е установен
чрез представените счетоводни документи и констатациите на приетата пред
първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира. Доколкото не са
ангажирани доказателства от страна на ответниците, че потреблението на услугата
е прекратено, респ., че сумата за извършеното отчитане не се дължи поради
определени заявени и установено в производството обстоятелства, то,
възнаграждението за нея е дължимо.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
Подадената частна жалба
срещу определение № 20229318/20.10.2020 г., с което съдът е изменил решението в
частта на разноските следва да бъде оставена без уважение доколкото срещу частните
жалбоподатели като съсобственици на топлоснабдения
имот и потребители на услугата са предявени обективно
съединени установителни искове при условията на кумулативност
иск и следователно същите имат
качеството на обикновени другари/чл. 216, ал. 1 от ГПК/,
защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може да бъде различно
като резултат. 3атова по отношение на дължимата държавна такса е приложима
разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК.
Според тази норма за предявените в една молба искове за защита на различни
интереси минималната такса се събира от всички интереси. Следователно и тримата частни жалбоподатели са задължени за разноски в заповедното и исковото
производство пред първата инстанция, които правилно са били изчислени от СРС.
При този изход
на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззиваемата страна "Т.С." ЕАД следва
да бъдат присъдена разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 160369 от 27.07.2020 г.
по гр. д. № 50099 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 43-ти състав, в
частта, с която е:
признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от Т.С. ЕАД, ЕИК********срещу М.Т.И., ЕГН **********, че ответникът М.Т.И. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 16,99 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане;
признато е за установено
по искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от Т.С.
ЕАД, ЕИК********срещу Т.Т.И., ЕГН **********, че ответникът Т.Т.И. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 16,99 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане;
признато е за установено
по искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от
Т.С. ЕАД, ЕИК********срещу Т.Т.К., ЕГН **********, че ответникът Т.Т.К. дължи на ищеца Т.С.
ЕАД сумата от 16,99 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 30.04.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ без уважение
подадената от М.Т.И., ЕГН **********, Т.Т.И., ЕГН ********** и Т.Т.К., ЕГН **********,
частна жалба срещу определение № 20229318/20.10.2020 г., с което съдът е
изменил решението в частта на разноските.
ОСЪЖДА М.Т.И., ЕГН **********, Т.Т.И., ЕГН ********** и Т.Т.К.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С. ЕАД, ЕИК********сумата в размер на 100.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.