№ 736
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110134510 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу
ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ
за заплащане на сумата 1403,85 лева, представляваща застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 470423242413589 за
вредите причинени на застрахованото при ищеца по имуществена застраховка
МПС кемпер с рег. № СВ 5013 ХМ, настъпили в резултат от ПТП на
07.03.2024г. в гр. София, в района на паркинг „Кемпери Симо“ поради
виновното противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника по задължителна застраховка Гражданска отговорност л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ, ведно със законна лихва
от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че по
договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на
1378,85 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на кемпер с
рег. № СВ 5013 ХМ, настъпили в резултат от ПТП на 07.03.2024г. в гр. София,
в района на паркинг „Кемпери Симо“. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за застраховка
„Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение за сумата от 1403,85 лв., с включени
25 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му присъди последната
сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.06.2024г. до
плащането. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва механизма
на ПТП, причинната връзка между процесното ПТП и претендираните от
ищеца вреди, както и размера на вредите. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка
„Каско“ на кемпер Детлефтс Дцъст Го Т7055ЕБ, с рег. № СВ 5013 ХМ към
датата на ПТП, че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и
покриваща отговорността на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ, както и че ищецът е заплатил сумата от 1378,85
лв. на увреденото лице по процесната щета.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.03.2024 г., заявление за
изплащане на застраховатлно обезщетение, опис, доклад по щета, платежно
нареждане, както и от неоспореното заключение на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 07.03.2023 г. около
10:00 часа в гр. София на паркинг „Кемпери Симо“ водачът на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ предприема маневра
движение напред с цел паркиране, вследствие на което реализира ПТП със
спрелия специален автомобил (кемпер) Детлефтс Дцъст Го Т7055ЕБ, с рег. №
СВ 5013 ХМ.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по специален автомобил (кемпер) Детлефтс
Дцъст Го Т7055ЕБ, с рег. № СВ 5013 ХМ. Посоченият от вещото лице размер
на разходите необходими за отстраняване на щетите по средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1847,45 лева.
От показанията на разпитания свидетел Д. Р. се установява, че на
процесната дата същият паркирал специалния автомобил кемпер на паркинга
и неговият баща предприел маневра по паркиране на собствения си автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, в близост за разтоварване на багажа.
Свидетелят сочи, че последвало съприкосновение между предната част на
Пасата и задната част на кемпера.
От показанията на разпитания свидетел Р. И. М. се установява, че на
процесната дата същият предприел маневра паркиране на собствения си
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, в близост до паркирания от сина му
специален автомобил кемпер с цел разтоварване на багажа. Свидетелят сочи,
че последвало съприкосновение с ниска скорост между предната част на
Пасата и задната част на кемпера.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Както беше посочено по-горе, от признанието на ответника и събраните
по делото писмени доказателства категорично се установява, че ищецът е
заплатил по договор за имуществено застраховане КАСКО за ремонт на
застрахования при ищеца автомобил, застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност за МПС марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ, при ответното дружество.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на
свидетелите безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното
ПТП е виновното поведение на свидетеля Р. И. М. като водача на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № РВ 0623 МВ. Същият е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
3
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 1847,45 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 25,00 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
4
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за държавна такса в
размер на 56,15 лева, депозит за вещо лице в размер на 200,00 лева и 528,47
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да се
присъжда депозит за разпит на свидетел, тъй като същият е възстановен по
сметка на молителя.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
Еднолично Акционерно Дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица”, пл. „Позитано” № 5 на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
1403,85 лева, представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 470423242413589 за вредите причинени на
застрахованото при ищеца по имуществена застраховка МПС кемпер с рег. №
СВ 5013 ХМ, настъпили в резултат от ПТП на 07.03.2024г. в гр. София, в
района на паркинг „Кемпери Симо“ поради виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника по задължителна
застраховка Гражданска отговорност л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с рег. № РВ 0623 МВ, ведно със законна лихва от 11.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 784,62 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5