Р
Е Ш Е
Н И Е
N 22
гр. Разград, 02.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от
съдия Николова в. гр. дело N 28 по описа за 2018година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Д.Б.К., ЕГН ********** ***,
чрез адв. В.И., срещу решение № 191 от 08.12.2017г.,
постановено по гр.дело №297/2017г. по описа на РС-Кубрат, с което са отхвърлени
предявените искове от въззивницата против А.М.А., ЕГН
********** ***, за установяване нищожност на извършеното от К.Б.М., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Кубрат, поч. на 14.02.2017 г. в гр.
Русе, нотариално завещание от 10.02.2017
г., обективирано в акт № 1, том І, рег. № 1453, дело
№ 2/
Жалбата
е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения
срок.
Насрещната страна е депозирала
отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна.
Претендира разноски.
Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата
При служебна проверка
на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и
недопустимост.
РС-Кубрат е сезиран с
искова молба от Д.Б.К., с която са предявени против А. М. А. обективно
съединени при условията на евентуалност искове за обявяване нищожността на извършеното от наследодателя на ищцата К.Б.М., б.ж. на гр. Кубрат, поч.на 14.02.2017 г. в гр.
Русе в полза на ответника нотариално завещание от 10.02.2017 г. с нотариален акт № 1, том І, рег. № 1453, дело № 2/
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете са
оспорени като неоснователни.
При така очертания
предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
От представените
пред РС-Кубрат писмени доказателства се установява, че въззивницата Д.Б.К. е сестра и единствен законен наследник на К.Б.М.,
б.ж на гр.
Кубрат, починал на 14.02.2017г. в гр.
Русе. Приживе същият се е разпоредил с нотариално завещание от 10.02.2017 г., оформено с нотариален акт № 1, том І, рег. № 1453, дело
№ 2/
Пред първоинстанционния
съд е разпитан нотариус Георги Георгиев, съставил оспореното завещание, който
обяснява, че въззиваемият
А. М. А. е посетил предварително кантората му и съобщил, че негов родственик и
кръстник се намира в болнично заведение, като иска да състави нотариално завещание. Свидетелят
лично провел разговор с К.М. в болницата и със сестрите, за да се увери
предварително за волята му и способността да изрази правно валидно мнение и да ръководи
постъпките си. При срещата нотариусът попитал М. за неговото име и възраст,
както и каква е връзката му с А. А.. Същият споделил, че А. и семейството на А.
са най близките хора, с които общува и,
че се грижат за него, както и, че желае да му завещае процесния
имот. Помолил го да подготви нужните документи и да отиде при него, за да
изрази устно волята си и да оформят завещанието. Желанието си и волята си К. М.
изразил устно предварително пред свидетеля Георгиев, който я записал, като в
този смисъл изготвил проект на нотариално завещание. Нотариалните формалности
по провеждане на сделката били проведени в болничното заведение в стаята на
завещателя, в присъствието на двама свидетели, въззиваемия
и медицинска сестра. Нотариусът разговарял с К.М., прочел му съставения от него
проект на нотариален акт в кантората, след което той изразил устно категорично
волята си да завещае имота на А.. Свидетелства, че завещателят е говорел
разбираемо, като макар и трудно говорел и се разбирало какво иска да каже. К.М.
положил отпечатък от десния си палец под завещанието, защото още при разговора
от предните дни на въпроса на нотариуса дали може да положи подпис и да си напише собственоръчно имената си
отговорил, че не е сигурен в ръцете си. За това свидетелят Г. направил
съответната забележка в акта, че
завещателят не може да постави ясно подпис и да изпише трите си имена.
В депозираните показания пред
РС-Кубрат свидетелят Д. Х., посочен като един от двамата инструментални
свидетели в процесното нотариално завещание, посочва,
че при изповядване на сделката нотариусът е прочел нотариалния акт два пъти и
попитал К.М. вярно ли е, съгласен ли е, като завещателят ясно отговарял всеки
път „да“. Спомня си, че завещателят споделил, че и преди това е казвал, че иска
да даде апартамента на въззиваемия.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.
1 от ЗН нотариалното завещание се извършва
от нотариуса в присъствието на двама свидетели, а според ал.2 завещателят изразява устно своята воля на
нотариуса, който я записва така, както
е изявена, след което прочита завещанието
на завещателя в присъствието на двама свидетели. Нотариусът написва завещанието, като възпроизвежда или дословно написва
волята му след като се
убеди, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който
извършва и че това става по
негова воля, без да е насилван.
В чл.63 от ЗН (отм.) е било предвидено,
че завещателят диктува, а нотариусът записва волята под диктовка,
така както е продиктувана.
В правната теория и в съдебната практика се приема, че устното
изявяване на воля от завещателя
означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели, завещателят изразява с обикновени изрази и свързано какво желае да завещае
и на кого. Устното изявление на волята не
може да се
ограничи с едносрични отговори на задавани
от нотариуса въпроси.
Завещание е само това, което е казано
пред нотариуса и свидетелите и е отразено от него в акта
за нотариално завещание и именно поради това, казаното
от завещателя следва да се отдели с кавички в акта.
Фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята
на завещателя, записване на изявената
воля от нотариуса,
прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя,
свидетелите и нотариуса. като липсата само
на един от
тях води до нищожност. Завещанието е извършване на волева, целенасочена
мисловна дейност, която се изявява
устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието
по чл. 24 ЗН
В настоящото производство при оценка
на събраните по делото гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че при неговото изготвяне в
болничното заведение завещателят не е изразил самостоятелно воля, която да е
записана в нотариалния акт, а напротив съгласието е дадено след прочитане на
нотариалния акт, обективиращ завещанието, поради
което завещанието е съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗН. В тази връзка ОС-Разград кредитира показанията на свидетеля Д. Х.
завещанието завещателят недвусмислено изразил волята си да завещае имота на А.,
не са детайлни и конкретни и не следва да бъдат ценени. Този свидетел не посочва по какъв точно начин
и с какви думи или изрази К.М. е направил волеизявлението, а единствено
пресъздава свои изводи и умозаключения.
Безспорно се установява по делото, че
нотариусът е посетил завещателя с предварително подготвен проект на нотариално
завещание, като завещателят
нито е диктувал, нито е изразил пряко и
непосредствено устно волята си
пред нотариуса и пред
свидетелите, по начина, по който е възпроизвездена в нотаралния акт. Установеното по делото неспазване на изискването за устно изразяване
на волята на завещателя, като елемент от
фактическия състав на нотариалното завещание води до нищожност на
същото, независимо от това, че
завещанието е било прочетено на завещателя
в присъствието на свидетелите и той е подписал същото. Това налага извода, че завещателното разпореждане е съставено в нарушение на предписаната
от чл.24, ал.2 ЗН форма и е
нищожно, тоест завещателното разпореждане не е произвело целените правни последици и като строго формален акт е нищожно на
основание чл.42, б. „б” ЗН.
По изложените мотиви обжалваното
решение, с което е отхвърлен предявения иск за обявяване нищожността на извършеното от К.Б.М. нотариално завещание
от 10.02.2017 г., обективирано в акт № 1, том І, рег.
№ 1453, дело № 2/
Така мотивиран, Разградският окръжен
съд
ОТМЕНЯ решение № 191 от 08.12.2017г.,
постановено по гр.дело №297/2017г. по описа на РС-Кубрат, в частта, в която е
отхвърлен иска на Д.Б.К., ЕГН ********** ***, срещу А.М.А., ЕГН ********** ***,
за обявяване нищожност на извършеното от К.Б.М., ЕГН **********, б.ж. на гр.
Кубрат, поч. на 14.02.2017 г. в гр. Русе, нотариално завещание от 10.02.2017 г., обективирано в акт № 1, том І, рег. № 1453, дело № 2/
ОБЯВЯВА за нищожно по иска на Д.Б.К., ЕГН ********** ***, срещу
А.М.А., ЕГН ********** ***, извършеното от К.Б.М., ЕГН **********, б.ж. на гр.
Кубрат, поч. на 14.02.2017 г. в гр. Русе, нотариално завещание от 10.02.2017 г., обективирано в акт № 1, том І, рег. № 1453, дело № 2/
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.