РЕШЕНИЕ
№53/15.4.2015г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,
Втори състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и
петнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретарят П.С., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело N 679 по описа на ДРС за
2014г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.150, вр.
чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК. Ищецът твърди, че
ответника Р.С.Р. е
родител на детето С.Р.Р. и че с Решение №94/31.03.2011г. по гр. дело
№181/2011 г. на ДРС съда е одобрил
постигнатата спогодба между страните относно упражняването на родителските
права спрямо детето Р.С.Р., неговото местоживеене, режима на лични
отношения на детето с неговия родител и размера на дължимата за детето
издръжка, като неговия баща С.Р.Р. е осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или заменяване.Твърди, че за изминалия период до предявяване на
иска обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка са
променени и че потребностите на детето, което е ученик в първи клас значително са нараснали с оглед нуждите му от
тетрадки , учебници и помагала , храна , дрехи , облекло и средства за лечение на детето от заболяване на
дихателните пътища. Моли се съда, да измени
размера на присъдената издръжка като се осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лева , считано от предявяване на исковата молба., със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на основание за
нейното изменение или прекратяване. В о.сз. ищецът
чрез проц. представител поддържа така предявения иск
и моли съда за неговото потвърждаване.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от
назначения от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника.В
о.с.з. същият изразява становище, че иска
е основателен до размера на сумата от 100 лева и моли съда да се
произнесе с решение в този смисъл.
Контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане” в град Вълчи дол не изпращат представител в о.с.з.; в изготвения
социален доклад ДСП - град Вълчи дол изразяват становище за основателност
на предявения иск, като досежно размера на издръжката
следва да се съобразят ангажираните от страните доказателства.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" в град Девня, офис в град Белослав ,не изпращат
представител, с
писмо с изх.№ЗД-11/0013/6.04.2015г. уведомяват, че са в невъзможност да изготвят
социален доклад и да изразят становище по отношение родителския капацитет на ответника и размера на дължимата издръжка.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира
за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обстоятелството, че
страните са родителите на малолетното дете се установява от представеното
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № I - 1924/19.09.2007г.
От
приложеното Решение по гражданско дело № 181/2011г. по описа на Девненският
районен съд, се установява, че ответникът по силата на съдебна спогодба се е
задължил да заплаща на малолетното си
дете С.Р.Р. месечна издръжка в размер на 60 лева, с
падеж от първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
От
представеното Удостоверение с изх. № 375/20.08.2014г се установява, че С.Р.Р. е записан като
ученик във първи клас на СОУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Суворово през
учебната 2014/2015г.
От
представеното Удостоверение с изх. № 94 ММ/0028/25.08.2014г. на ДСП “ Вълчи
дол” се установява, през периода от
01.08.2013г. до 31.07.2014г. майката на детето С.Р.Р.М.Г.Р.
е била подпомагана по реда на чл. 7 , ал.1 от ЗСП , както и че за същия период
майката на детето не е била подпомагана по реда на чл. 9 от ППЗСП и Наредба РД
07/05 от 16.05.2008г. и ЗИХУ за отоплителен сезон 201382104г.
Представена
е медицинска бележка от личния лекар на детето С.Р.Р.
- д-р М. Томова от ЕТ АИППМП “ Д- р М. *** , в коятосе твърди, че детето често боледува от инфекции на
горните дихателни пътища и има направена аденотомия /оперативно
отстраняване на назофарингеалната „ трета „
сливица /.
В
представения по делото социален доклад Дирекция „Социално
подпомагане„–гр.Девня, офис Белослав
изразява становище, че към момента детето С.Р.Р.
се отглежда в благоприятна среда и са осигурени условия за развитието му.
Излага се, че майката на детето притежава необходимия родителски капацитет,
знания и умения да се грижи за детето в семейството. Излага се, че макар
майката на детето да е безработна, същата се стреми да задоволи нуждите и
потребностите му на високо ниво.; за задоволяване нуждите на детето помагат и
дядото и бабата по майчина линия Излага се още , че тъй като с израстване на
детето неговите потребности и грижи нарастват израходваните
месечни средства често са непосилни за майката.
С определение в о.с.з. от 18.02.2014г. съдът е задължил ответника да се свърже с ДСП град Девня, офис в град Белослав и
да окаже необходимото съдействие, за да осигури изготвянето на социалния доклад
по делото, като е указал на същия, че съобразно
чл.161 ГПК съда може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Предвид редовното уведомяване на ответника чрез неговия процесуален
представител в о.с.з. съда приема, че същият е създал пречки за събиране на
доказателства относно дейността и доходите му. В тази насока са налице
единствено данни от социалния доклад на ДСП град Девня , офис в Белослав,
сочещи, че ответника се намира извън страната.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събраните по делото
доказателства, които не са оспорени
от страните.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания. От датата на съдебното решение,
с което е определена издръжка в размер на 60 лева в полза на детето С.Р.Р. до датата на предявяване на настоящия иск са изминали
три години. През този период несъмнено, с оглед израстването на детето С.Р.Р. което в момента е на седем години, са нараснали нуждите
му от средства за неговото отглеждане и възпитание. При това положение и
държейки сметка за икономическите отношения в страната, съдът приема, че е
налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил
осъдена да заплаща издръжка в месечен размер от 60 лева. Към настоящия момент
тези средства са крайно недостатъчни за покриване на елементарните нужди на
детето.
При
определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на
децата, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на
децата се предпоставят от обективните условия на
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни
обстоятелства. По делото се твърди, че детето има особени и специални нужди за
лечение поради заболяване, налагащи разходи извън обичайните такива, което
обстоятелство относно заболяването не се оспори от ответната страна. Настоящият
състав на съда счита, че следва да бъде отбелязано, че обичайно според мед.
практика след извършена аденотомия най – честото усложение, което се проявява е силен кръвоизлив за около
седмица след операцията, както и носов говор поради прекалено голям размер на аденома, което смущение обикновено отзвучава с времето. Ако
детето не е било здраво по време на операцията са възможни инфекции, водещи до
гълтачен абцес или сепсис / твърдения и доказателства
за това не са представени/. Заплащането на аденотомията
се извършва по клинична пътека, за която
НЗОК сключва договор с лечебно заведение - КП № 120 ”Хирургично лечение
при хронични заболявания на сливиците”,като може оперативната намеса също да
бъде осъществена и „ на частно „ срещу
заплащане.
Отчитайки
горните обстоятелства, като взе предвид залегналия в чл. 50, ал. 3, т. 2 от
Правилника за прилагане Закона за закрила на детето критерий за определяне на
средства за отглеждане и възпитание на дете от 7 до 14-годишна възраст - 3,5 - кратния размер
на гарантирания минимален доход, който е в размер на 65 лева /държейки сметка,
че същият се отнася до деца, настанени в приемно семейство/, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка за детето С.Р.Р.
възлиза в размер на 250 лева.
Така определеният общ размер на
необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние. Възможността на дължащия издръжка родител
се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали
има други непълнолетни деца, за които също дължи грижа и издръжка. Липсата на
доказателства за доходите на ответника, следва да се съобразява при отчитане на
обстоятелството, че бащата редовно уведомен, е
създал пречки по смисъла на чл. 161 ГПК за събиране на доказателства относно
дейността и доходите си,
което значително затруднява защитата на ищцовата
страна. От друга страна с оглед увеличените потребности на детето и ръководейки
се от принципа на максимално задоволяване на неговите нужди, съдът счита, че
във възможностите на ответника е да заплаща по - голям размер издръжка в полза
на своето дете. В тази връзка съдът съобрази факта, че бащата е в трудоспособна
възраст, няма данни да страда от заболявания, които да му пречат да упражнява
труд, по данни в социалния доклад същия полага труд в чужбина, поради което
следва да се приеме, че има възможност да реализира доходи в размер поне на
средната работна заплата за страната. Дори да се приеме, че бащата на ищеца
реализира доход в по-нисък размер, това не го освобождава от задължението да
положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на
детето си в размер, който да задоволява неговите нужди. Същевременно по делото
не се установява, за ответника
да е налице задължение и към други лица
от кръга на изчерпателно посочените в чл.140 от СК.
Преценявайки увеличените потребности на
детето и социално-икономическите условия на живот в страната, съдът определя
месечна издръжка, която бащата – ответник по делото следва да заплаща в размер
на 140 лв. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от
обстоятелството, че в непосредствена тежест на майката са грижите за отглеждане
и възпитание на детето. Увеличеният
размер на издръжката се дължи от деня на предявяване на иска – 26.08.2014 год.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска с падеж - десето
число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законови
основания за изменението й.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК решението
подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – гр. Девня сумата от 201,60 лв. държавна такса, дължима върху присъдената
издръжка, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
както и 15.00 лева държавна такса в
случай на издаване на изпълнителни листи, а на ищеца на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да заплати
направени деловодни разноски в размер 112 лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл. 83 , ал.2 от ГПК следва да заплати по сметка на РС
- Девня и сумата от 300 лева
възнаграждение за особен представител , назначен по реда на чл. 47 от ГПК
Съгласно чл.242,
ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.150 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка,
определена с
Решение по
гр.д. №94/31.03.2011г. по описа на ДРС, по силата на
което Р.С.Р., ЕГН **********, пост. адрес в
***, е осъден да
заплаща в полза на детето С.Р.Р., EГН **********, чрез неговата майка и законен представител
М.Г.Р.,***, сумата от 60 лева/ шестдесет лева / месечна издръжка, с падеж от
първо до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от
влизане на решението в сила – 31.03.2011г.,ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното
прекратяване или изменяване като УВЕЛИЧАВА същата от 60.00 /шестдесет/ лева на 140.00 /сто и
четиридесет/ лева, считано от 26.08.2014 г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.150 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 140 /сто и четиридесет/ лева до претендираните
250 /двеста и петдесет/ лева като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението досежно присъдената издръжка., на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК, Р.С.Р., ЕГН **********, пост. адрес
в *** да заплати на С.Р.Р., EГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Г.Р.,***,, сумата 112 лева
/сто и дванадесет лева / за разноски - адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78 , ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********, пост. адрес
в ***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС, държавна
такса в размер на 201,60 лева /двеста и един лева и 60 стотинки/, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, сумата от 300 лева / триста лева / – възнаграждение за назначения по реда на
чл 47 от ГПК особен представител на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК вр. чл.83, ал.2 от ГПК вр. чл. 7,ал.1,т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 15.00 лева
/ петнадесет лева / държавна такса за
издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
В частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
В останалата си
част решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Районен съдия: