РЕШЕНИЕ
№ 2095
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106278 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу М.
Ж. М., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2235.62 лева – главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски кредит № ***, сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 09.09.2019 г. към Рамков договор за цесия от ***,
399.04 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 01.12.2015 г. до 08.09.2019 г.,
256.81 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 09.09.2019 г. до
29.01.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС.
С исковата молба и уточнителните молби от 09.11.2020 г., от 01.12.2020 г., са
изложени твърдения, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит с № *** по силата на който на ответницата е
предоставен заем под формата на кредитна карта с кредитен лимит от 2500 лева. По
договора била усвоена сума в размер на 2235.62 лева, която не била върната. В договора е
уговорена договорна лихва. Начислено е и обезщетение за забава.
Твърди се, че по договора са останали неплатени претендираните суми.
Твърди се, че вземанията по договора са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънаъл
Файненс“ ЕАД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на
Приложение № 1 от 09.09.2019 г. към Рамков договор за цесия от ***, за което длъжникът
бил уведомен.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
вземанията по договора за кредит, като по ч.гр.д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС е издадена
заповед за изпълнение на парични задължения.
1
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение в срок, което поражда
интерес у ищеца да предяви установителни искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Оспорва да е сключвал процесния договор за кредитна карта с кредитен
лимит от 2500 лева, както и да е получавал кредитна карта. Наред с това, счита, че
договорът е недействителен, доколкото не е посочен лихвения процент на ден – чл.11, ал.1,
т.20 ЗПК, както и че договорът е изписан с шрифт по-малък от 12, Било налице и нарушение
по чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото съдържанието на договора било неясно за потребителя.
Излагат се доводи, че ГПР е договора бил неверен. Излагат се допълнителни съображения,
неотносими към процесния договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземането за възнаградителна лихва. Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, от който е постъпило
възражение в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на
валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № ***, между
страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника, посредством предоставена
кредитна карта, твърдяната парична сума, уговорка за заплащане на договорна
възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава,
сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване
за това от цедента/.Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от
ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви по договора за заем, както и
възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.
От представения по делото договор за револвиращ потребителски кредит с кредитна
карта от *** /л.5/ е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на
заемодател и ответника М. Ж. М. е възникнало заемно правоотношение, в който договор е
инкорпориран и договор за издаване и ползване на кредитна карта – т.12. Видно от т. 12 от
договора, между страните е прието , че договорът за издаване на кредитна карта ще породи
действие след предаване на кредитната карта на ответника и активирането на същата, чрез
теглене на суми от нея. При неиздаване на кредитната карта този договор не поражда
действие между страните.
Спорно по делото е получавал ли е ответникът кредитна карта и теглил ли е той суми
от такава.
Въпреки указаната от съда доказателствена тежест и посочване на обстоятелствата, за
които ищецът не сочи доказателства, а именно, че не е представил такива за предоставяне на
2
кредитна карта на ответника, до приключване на съдебното дирене доказателства за това не
са представени от ищеца. По делото не е представен изходящ от ответника документ, с
който удостоверява, че кредитна карта по процесния договор му е била предадена, такова
удостоверяване липсва и в самия договор.
Действително от приета по делото ССчЕ се установява, че от кредитната карта има
тегления, но не се установява, че такива са извършени именно от ответника и че той е
получил процесната кредитна карта. При липса на доказателства, че ищецът е предоставил
на ответника кредитна карта, удостоверено с подпис от последния, няма как да се приеме, че
тегленията от кредитната карта са направени именно от ответника.
С оглед изложеното по делото ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че е предоставил на ответника по процесния договор кредитна карта, че
договорът е породил действие между страните и оттам, че ответникът е активирал
кредитната карта и че именно той е извършвал тегления от нея.
С оглед изложеното искът като недоказан ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не доказа
направата на такива.
По делото ответникът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.104/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 432.40
лева, което ще й се присъди.
В заповедното производство длъжникът се е представлявал също от адв. Е.И., като с
договор за правна помощ е уговорена безплатна такава. Съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. И. в размер на 50 лева, съгласно чл.6, т.5 от Наредбата, доколкото
приема, че дейността по подаване на възражение е равностойно на изготвяне на молби,
която сума ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. срещу
М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване
за установено, че М. Ж. М., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 2235.62 лева – главница, дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит № ***, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с
Приложение № 1 от 09.09.2019 г. към Рамков договор за цесия от ***, 399.04 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода 01.12.2015 г. до 08.09.2019 г., 256.81 лева –
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 09.09.2019 г. до 29.01.2021 г.,
3
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
02.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г. И., с
личен № **********, вписана в АК – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 432.40
лева - адвокатско възнаграждение за исковото производство и 50 лева – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 1858/2021 г. по описа на ПРС.
Банкова сметка на адв. Е. И.: ***
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4