Р Е Ш Е Н И Е
№5407/31.12.2018г.
Гр.Варна,31.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на тридесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретар Христина Христова
разгледа докладваното от съдия М.Жекова
гражданско дело № 15 512 по описа на 2017 година
Производството по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба от ищеца К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** - чрез адв. Бр. Б.от АК Варна против В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***2. Исковата молба с
регистрационен входящ номер 58 172/12.10.2017 г. е уточнена с допълнителна
молба с рег. вх. № 72 419/17 от дата 07.11.2017 год.
Отправените до съда искания са заявени в следната поредност:
На основание чл. 23, ал. 1 СК да бъде прието за установено по
отношение на ответницата В.П., че придобитият по време на брака недвижим имот ГАРАЖ № *с идентификатор *., находящ се
в *, с площ от 26,25 кв.м. ведно със съответните части от общите части на
сградата, при граници по кадастралната схема на същия етаж: *, под обекта –
няма, над обекта: няма, е придобит
изцяло с лични средства на К.Б.Т., ЕГН ********** и представлява лично
имущество на К.Б.Т., ЕГН ********** и ответницата няма принос в неговото
придобиване.;
На основание чл. 23, ал. 2 СК да
бъде прието за установено по отношение на ответницата В.П., че К.Б.Т., ЕГН ********** има лично
притежание в размер на 44500/84500 ид. части, придобити с лични средства на К.Б.Т., ЕГН **********,
както и че по отношение на останалата
част от имота в размер на 40000/84500 ид.ч. В. П. и К. Т. са съсобственици при
равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ *, с идентификатор *, находящ
се в гр. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено
помещение и 2 ,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална
схема: на същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма,
след което да бъде допусната и
извършена ДЕЛБА на имота при КВОТИ 64500/84500 ид.ч. за К.Б.Т., ЕГН **********
и 20000/84500 ид.ч. за В.П.С. , ЕГН **********, на основание чл. 34 ЗС.
На основание чл. 34 ЗС да бъде допусната и извършена
ДЕЛБА при равни КВОТИ между К.Б.Т., ЕГН ********** и В.П.С.,
ЕГН ********** на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ * с идентификатор *., находящ се в *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено
помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на
сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: *, *, под обекта –
няма, над обекта: *.
Ищецът основава исковата си молба на
следните твърдяни факти и обстоятелства а именно: В исковата молба се сочи, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи по
силата на сключен помежду им граждански брак на 25.10.2001 година пред
длъжностно лице по гражданско състояние, като гр.брак бил прекратен с Решение №
2197/30.05.2017 г. постановено по гр.д.№ 14484/2016 г. по описа на РС Варна.
Твърди се, че по време на брака си вече бившите съпрузи били придобили следното
имущество:
апартамент № *, находящ се в *, * подрайон на града с идентификатор *. състоящ се от две
стаи, кухня,коридор, баня,тоалет, два балкона, със застроена площ от 63,05
кв.м.по документ за собственост а по данъчна оценка от 63,05 кв.м. ведно с изба
без посочена площ по документ за собственост а по данъчна оценка с площ от 8
кв.м. заедно с 2 ,9812 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху
мястото, което е построена по плана на *подрайон на гр.Варна, предвидено за
жилищно строителство, което е изпълнено.
апартамент № *, находящ се в *, с идентификатор * състоящ се от две стаи, кухня, коридор,
баня-тоалет , дрешник и два балкона , с обща площ на жилището и избеното
помещение 60,46 кв.м. както и 2,4434 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в *подрайон
по плана на града и
гараж № *, находящ се в *, с идентификатор *. с площ от 26,25 кв.м., находящ се в
град *, квартал * по плана та * подрайон на гр. Варна, кв. * ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавното дворно място ,в което е построен гаража. /като в исковата молба са посочени и
границите на трите обекта/
На следващо място ищецът релевира, че апартамент
№ * бил придобит чрез договор за покупко – продажба от 7.3.2006 г., обективиран
в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело №*година,
като ищеца и ответницата били придобили същия в режим на СИО, със съвместни усилия и средства. След прекратяването на брака,
съсобствеността между страните по делото продължавала да съществува като била
при равни квоти. /данъчната оценка
на този имот възлизала на 47117,60 лв./
Втория имот -апартамент *, сочи ищецът, страните били
придобили по време на брака си при следните обстоятелства: Т.к.търсели
подходящо жилище в района на ж.к. „*”, в гр. Варна, постигнали принципно
съгласие с продавача до края на м. септември 2007 година /а това съгласие било
материализирано в предварителен договор
сключен между продавача и ответницата,
с одобрението на ищеца на 11.10.2007 г./,
съгласно който придобиването на недвижимия имот щяло да се извърши при следните
условия : продажната цена на жилището била определена на 84 500 евро и ищецът
заплатил капаро в размер на 8000 евро а останалата сума от 76500 евро следвало да се изплати при изповядване на
сделката.Т.к. върху имота имало наложена ипотека от *ЕАД в размер на
35 000 евро, пояснява ищецът, то същата следвало да бъде: „погасена от
продажната цена ведно с всички затова последици за купувачите”. Желанието на ищеца да закупи жилище, ищецът
твърди, че споделил с баща си Б.Т. И., който наскоро бил продал тяхно семейно
жилище, находящо се в идеалния център на гр.Варна – на бул. „К.Б.I” за сума от
над 130 000 евро. Тогава, сочи ищецът, неговият баща решил да му направи дарение с цел ищецът да си закупи
жилище и на 18.09.2007 г. подписали пред свидетел договор за дарение,
като бащата на ищеца внесъл по негова
еврова сметка в Банка „*” на два пъти сумите от 15 000 и 32 000
или общо 47 000 евро. Т.к. сделката за закупуване на жилището
„била в напреднала фаза” и да не плащал банкови такси, ищецът твърди, че започнал да тегли безкасово по 1500 евро, като за
периода от 25.09.2007 – 29.10.2007 г. изтеглил сумата от 13500 евро.
От тази същата сума ищецът платил на
11.10.2007 г. капарото от 8 000 евро а на 29.10.2007 г. изтеглил
допълнително сумата от 26500 евро а през следващите дни и още сумата от 4500 евро – или общо сумата от
44500 евро. Т.к.сумата не
стигала, затова ищецът и ответницата подписали договор за заем с Банка „*”,
като срещу ипотека им била отпусната
сумата от 85000 лева, равняваща се на около 43000 евро, като от този
заем страните по спора заплатили ипотеката на купувача и всички разноски по
заема, новия заем, нотариални такси.
С изтеглената от ищеца
сума, дарена от баща му, твърди ищецът, вече бившите съпрузи заплатили остатъка
от дължимата сума на купувача в размер на 36500 евро, след което купувачът им прехвърлил имота. Именно с оглед горните
твърдения ищецът заявява в исковата си
молба, че при закупуването на апартамент № * той вложил лични негови
средства в размер на 44 500 евро, като от общата стойност
на закупеното жилище с оглед изплащането му с лични средства на ищеца той бил притежател на 44500/84500 идеални
части от целия имот, като останалите
части в размер на 40000/84500 ид.ч. били съсобствени между него и ответницата
при равни квоти. При тези фактически твърдения ищецът сочи, че квотите в
съсобствеността върху този имот ставали 64500/845000 ид.ч. за него и
20000/84500 ид.ч. за ответницата /при данъчна оценка на имота 39 179,80
лв./.
Сочи се на трето място, че описания
по –горе ГАРАЖ *ищецът придобил при следните обстоятелства: По професия ищецът бил автомонтьор и имал желанието да разработва собствен
бизнес, поради което и търсел постоянно помещение - гараж за да го оборудва
като работилница.От познати ищецът научил, че ЧСИ С.обявила на търг подходящ
гараж на ул. „*„ във Варна, който гараж ищецът искал да купи. По този повод и
тъй като страните по спора нямали тогава средства, ищецът се обърнал отново към баща си Б.И. с молба да му дадял
такива средства за да си купел ищецът гаража и Б. И. се съгласил. Б. И. заявява ищецът се съгласил да подари на сина
си 10500 евро, които имали от продажбата на жилището във Варна, като затова
направили и договор за дарение в
присъствието на един свидетел. Първоначално
Б. И. внесъл в сметка на ищеца 1000 евро с част от които ищецът платил
необходимия депозит за участие в търга на 26.03.2014 г. а на 31.03.2014 г.
/след спечелване на търга за сумата от 16741 лв./ внесъл още 9500 евро, с които ищецът заплатил оставалата част в размер
на 15067,90 лева. Така, обобщава ищецът,
изцяло с негови лични средства той придобил собствеността върху посочения
гараж, в чието придобиване ответницата нямала никакъв принос, макар и
недвижимия имот да бил придобит по време на брака. При всичко изложено по горе
ищецът е предявил иска за делба на основание чл.34 ЗС на апартамент № *, като се желае делбата да се допусне и извърши при равни квоти; иска с
правно осн. чл. 23 ал. 2 СК да бъде установено,
че при закупуване на апартамент № *
ищецът участвал с лични средства в размер на 445000 евро и има лично притежание
в този имот в размер на 44500/84500
ид.ч. а останалите 40000/845000 ид.ч. са в съсобственост при равни квоти с
ответницата и на основание чл. 34 ЗС да
бъде допусната и извършена делба на този имот при квотите 64500/85000 ид.ч. за
ищеца и 20000/84500 ид.ч. за ответницата на осн. чл. 34 ЗС, като и иска на осн.
чл. 23, ал. 1 СК да бъде прието за установено, че гараж № *е
лична собственост на ищеца и ответницата няма никакъв принос в неговото
придобиване.
В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания по
делото да бъдат приети като писмени доказателства описаните в исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия на документи посочени в т. 1 – 19, както
и да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез показанията на двама
свидетели при режим на водене чрез които ищецът да установи какъв е приносът на
страните за придобиване на имуществото, предмет на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
по иска е депозирала подробен отговор на искова молба. Отговора на искова молба
e депозиран от ответницата чрез надлежно упълномощен от нея адвокат от АК Варна
– Е. С.. На първо място в отговора на искова молба относно
исковете с правно осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21, ал. 4 СК ответницата
сочи, че исковете са допустими доколкото между страните имало влязло в сила
Решение № 2197/30.05.2017 г. за прекратяване на брака сключен на 25.10.2001 г
между тях с развод, постановено по гр.дело № 14484/2016 г. по описа на ВРС,
ХХVI – ти състав.
Твърди се, че е безспорно, че по
време на брака си страните придобили при условията на СИО следните недвижими
имоти, подробно описани в исковата молба.
Апартамент 3 /описан и в отговора на искова молба/, придобит по силата на нотариален
акт № *, том *, рег.№ *, дело № * г. на нотариус Д. В-– нотариус с
район на действие ВРС, с рег.*по описа на НК, акт вписан под № *, том *, дело №*, вх.рег.**г.на АВ СВ Варна. Уточнено е
че по тази сделка /обективирана в нотариалния акт/ продавачи били Г. А.П. и П. С. П.- родители на ответницата В.П.С.,
с продажна цена 28 302,70лв. /равна
на данъчната оценка/. В подкрепа на това твърдение ответницата прилага акт за
раждане на В.П.С..
Апартамент № * /описан и в отговора на искова
молба/, придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ *, дело № * от *г. по описа на нотариус Ж. К., нотариус с район на действие ВРС, рег.№*по
описа на НК, акт вписан под №*, том *, дело №*, вх.рег.**г. по описа на АВ СВ
Варна, с уточнението,че продавачи по сделката са А. П.Т., при продажна цена 85 000лв., заплатена
изцяло чрез отпуснат ипотечен кредит от „Банка *” по силата на Договор за
ипотечен кредит от 06.11.2007 г.
Гараж №*/също описан в отговора на
искова молба/, придобит чрез Постановление за възлагане на недвижим
имот по ИД №20137120400028 от 07.04.2014г. на И. С.- ЧСИ, рег.№*към КЧСИ, с
район на действие Варненски окръжен съд, влязло в законна сила на 16.04.2014г.,
вписано като Акт №*, том *, дело №*,
вх.рег.№*г. на АВ СВ Варна, с уточнението че имотът е бил възложен на К.Б.Т. -
обявен за купувач с протокол от 27.03.2014г. за сумата от 16 741,00лв.
По време на брака, твърди ответницата, страните придобили и множество
движими вещи, които и към настоящия момент оставали неподелени, в т.ч. /но не
само/:лек автомобил,
марка „*", модел „*", рег.№ *, с номер на рама: *,
двигател №*, цвят - зелен, бензин, с дата на първоначална регистрация
На следващо място ответницата твърди,че през 2005г. В.С. получила от
родителите си П. С. П.и Г. А.П. като дарение
в брой сумата от 20 000лв. по силата на договор за дарение от 27.12.2005г.
През 2007 г. В.П.С. била
кредитополучател по следните договори за кредит с „Банка *”, които от
началото до настоящия момент изплащала абсолютно сама /лично или чрез дъщеря си
от първия си брак - Р.С.Н./, а именно:
Договор за ипотечен кредит от
06.11.2017г. за покупка на апартамент №*, подробно описан в отговора
на искова молба, за сумата от 85 000лв.,
срок на издължаване 360 месеца, по който ищецът бил съкредитополучател;
Договор за потребителски кредит от
30.05.2007г. за сумата от 20 000лв. със срок на издължаване
96 месеца, по който поръчители били трети за делото лица.
Твърди се още в отговора на искова молба, че почти през цялото време на
брака си с К.Т., ответницата работела и получавала доходи /като се изключи
времето, в което се грижела за роденото от брака между страните дете - П. К. Т.,
ЕГН ********** в първите й години/. Трудовата ангажираност на В.С. и реализацията
на доходи през годините била както следва: През 2006г. В.С. работела на
граждански договор към Застрахователен брокер; от 2007г. до м.май 2013г.
работела като самонаето лице в собственото си ДЗЗД „*”-гр.Варна, БУЛСТАТ: *като застрахователен брокер /за
което се прилагат и писмени доказателства./.Само за периода м.07.2010 г. - м.04.2013г. вкл. ответницата
била получила комисионни от една от
застрахователните компании – ЗБК "*” в размер на 25556,70лв., което било видно от Аналитична хронологична ведомост
на същите /приложена като доказателство/.
От м.05.2013 г. отв.В.С. работела по трудово правоотношение със ЗБК „*";
от м.май 2015г. до настоящия момент работела като „кебин стюард" към „*”
ЛТД - *с нетна заплата 1200 евро. Същевременно,
подчертава в отговора на искова молба ответницата, от сключването на брака
между ответницата и ищеца през 2001 г. до настоящия момент, К.Б. нямал
постоянна трудова заетост и не формирал никакви доходи, от които да можел да
издържа семейството си - респ. да правел разходи за покупка на недвижими имоти
и движими вещи. Същият, възразява в отговора на искова молба отв.В.С. нямал
никакъв принос в приходната част на семейството, а още по-малко - особен такъв.
В тази връзка ответницата изцяло оспорва: по автентичност и съдържание
представените с исковата молба: договор за дарение на парични средства от
18.09.2007г. сключен между К.Б.
и Б.Т. И.. Твърди се, че документът бил съставен за нуждите на процеса, не
притежавал достоверна дата, оспорва се и съдържанието на този договор и и
евентуално - подписа на Б.Т. И.. Твърди се от отв.В.С. ,че този Договор бил
съставен значително след посочената в него дата и се желае ВРС да изключи
договора от го доказателствения материал; договор за дарение от
12.03.2014г., сключен между Б.Т.
И. и К.Б.Т.. Твърди се, че документът бил съставен за нуждите на процеса,
не притежавал достоверна дата,
оспорва се съдържанието му и евентуално
- подписа на Б.Т. И.. Твърди се ,че и този документ бил съставен значително
след посочената в него дата и се желае ВРС да изключи договора от го
доказателствения материал.В този смисъл, на осн. чл. 193 от ГПК ответницата
желае ВРС да открие производство за оспорване истинността на двата договора за
дарение представени от ищеца и неносещи подпис на оспорващата ги страна.
На следващо място ответницата сочи в отговора на искова молба, че от
представените с исковата молба банкови извлечения от „*„ 12 броя/ от спестовния влог на К.Б.Т.
за периодите 22.08.2007 г. - 01.01.2010 г. и 01.01.2010г. - 31.07.2017г. по
повод постъпили суми от Б.Т. И. било видно, че: на 18.09.2007 г. постъпили 15
000 евро с основание „трансфер“; на 22.10.2009 г. постъпили 3000 евро с
основание „прехвърляне по спестовен влог”; на 17.08.2012г. постъпили 2000 евро
с основание „захранване“; на 12.03.2014 г. постъпили 1000 евро с основание
„захранване на спестовен влог”; на 31.03.2014г., постъпили 9500 евро с
основание „прехвърляне на средства”
или общо постъпили суми през годините 2007-2014 - 30 500 евро. Никъде в
основанията на преведените суми не бил цитиран договор за заем или каквото и да
било друго основание, от което да се правел извод, че сумите били давани
като целево дарение за закупуване на определено имущество. Нямало
доказателство, че К.Т. ползвал сумите за нуждите на СИО или за лични разходи -
особено при положение, че нямал/според ответницата/ никакви доходи и имущество,
от което да се издържа. Нещо повече, заявява ответницата: ако действително били
подписани приложените 2 броя договори за дарение на датите, на които било
посочено в тях, в преводите щяло да е посочено съответното основание „по
договор за дарение”. Твърденията си в горния смисъл ответницата подкрепа и с
анализ на нормативната разпоредба.
Според ответницата
следвало в настоящото производство да се обърне особено внимание на разпоредбите
на СК преди промяната от 01.10.2009г. и на практиката на ВКС в тази насока.Съпружеската
имуществена общност (СИО), сочи ответницата, е въведена със СК от 1968 г.,при
действието на СК от 1968 г. и на СК от 1985 г. като режимът на СИО бил императивен.
СК от 2009 г. също предвиждал този режим, но изключвал неговите императивни
правила, а го уреждал като възможност, която следвала от закона, ако съпрузите
не били уговорили или законът не допускал да уговорят друго ( съгл. чл. 18, ал.
2 и § 4 от ПЗР СК от 2009 г.). Дори при
действие на режим на общност в имуществените
отношения между съпрузите, правото на собственост върху недвижим имот,
придобит по време на брак по договор за покупко-продажба, прави извод
ответницата, било лична собственост на единия от съпрузите, ако цената му е
платена със средства от продажбата на лично негово имущество (по наследство),
освен ако тази част е незначителна. При СК от 1968 г.преобразуването
(трансформацията) на лично имущество се извеждало по тълкувателен ред (т. 3 от
ППВС № 5/ 1972 г.). Правната регламентация била извършена с чл. 21 от СК от
1985 г. – сега чл. 23 СК от 2009 г., а съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г.,
правилата на този Кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагали и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Както
при действието на СК от 1985 г., така и при действието на СК от 2009 г.,обобщава
ответницата,придобиването на вещни права върху имот, което било резултат от
съвместен принос на съпрузите, водело до възникване на СИО. Законовата
презумпция на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. предполагала съвместния принос.
Същото законово предположение предвиждала и нормата на чл. 21, ал. 3 СК от 2009
г. Следователно,заключава ответницата,когато недвижимият имот бил придобит по
време на брак по договор за покупко-продажба,сключен при действието на СК от
1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърдял, че имотът е
лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства -
респ., че е придобит отчасти с лични средства, отчасти с общи средства, в тежест на този съпруг било да проведе
обратното и пълно доказване по законовата презумпция за съвместен принос. Чл.
19. ал. 1 СК от 1985 г. поставял паричните влогове, открити след брака, в
режима на съпружеската имуществена общност, а при действието на СК от 1985 г.
режимът бил императивен, отново подчертава ответницата в отговора на искова
молба. Ако влогът бил открит по повод на получената сума от продажбата на
личното имущество и именно тази сума била вложена при придобиването на имота,
обратното доказване било проведено. Ако влогът бил открит преди сумата от
продажбата на личното имущество да постъпи по него, за провеждането на
обратното доказване, което чл. 21, ал. 3 СК изисквало и за заварените бракове
(§ 4 ПЗР на СК), не било достатъчно да се докаже, че в имота били вложени
средства в размер, не по-нисък от средствата, постъпили по влога от продажбата
на личното имущество /в този смисъл ответницата се позовава на: Решение № 144
от 09.08.2016г. на ВКС, I г.о.,ГК постановено по гр.д.№566/2016г.; Решение №
78/ 20.04.20*г. по гр. д. №491/2010 г. на III-то г.о. , ГК на ВКС и др./.В настоящия
случай от приложените към исковата молба доказателства под никаква форма не се
доказвало, че била налице трансформация на лично имущество на К.Т., от
която трансформация средствата да били вложени в имоти, придобити в условията
на СИО. Това било така предвид следните факти релевирани от ответницата в
отговора на искова молба /които се съдържали
в официални документи/, а именно :
По отношение на имота апартамент № * – ответницата твърди, че този имот бил собственост на родителите на В.П.С..
Касателно този имот в
отговора на искова молба е наведено твърдението, че била налице относителна
симулация досежно вида на договора - в
нотариалния акт било посочено, че е за покупко-продажба,
но в действителност по него нямало
заплащана никаква продажна цена от купувачите В.П. и К.Т. на продавачите П.и
Г.П..
В условията на евентуалност,
ответницата релевира,че стойността на
имота към датата на прехвърлянето му значително надвишавала посочената в нотариалния
акт цена в размер на 28 302,70лв. Отделно от горното ответницата счита,че двата апартамента / * и */ са равностойни – намирали се в един блок, различни входове, като ап. * бил малко по-голям, но се намирал на по-нисък етаж а ап.
* бил на по-добър етаж, но по-малък като квадратура. Имотите били придобивани в
рамките на година и половина, което, според ответницата, било доказателство, че
нямало особена динамика при пазарната им цена. Това било видно и от посочените
стойности на данъчните оценки в нотариалните актове - за апартамент № * - 28 302,70лв., а за апартамент № * - 30 946,00лв. Или :
при направеното от ответницата логическо тълкуване и аритметично пресмятане –
ако се приело, че действителната цена на ап. 3 е равна на стойността на
апартамент № *, то това щяло да доведе до заключението, че разликата над цената от 28 302,70 лв. до 85 000лв. /продажната цена
на ап.* за сделка, осъществена между независими пазарни участници с участието
на финансираща кредитна институция/, а именно - сумата от 56 697,30лв. е била личен принос на ответницата В.П.С.,
доколкото лишаването на родителите й от разликата до действителната продажна
цена представлявала дарение на дъщеря им. Предвид
горното, твърди ответницата, следвало да се има предвид, че личният принос на
бившите съпрузи в придобиването на апартамент №* бил както следва: 14151,35/85 0000 - за К.Б.Т.; 70848,65/85000 - за В.П.С..
Относно апартамент № * ответницата твърди, че била налице
съсобственост при равни квоти: по
1/2 за всеки от бившите съпрузи. Това
било така, защото апартамента бил закупен изцяло с кредитни средства, като
отпуснатия кредит се покривал единствено и само от ответницата /което било
ирелевантно за приноса, а водело до разчети по облигационни отношения между
двамата съкредитополучатели - предмет на друго производство/.
Неверни и недоказани намира ответницата твърденията изложени в исковата
молба, че по предварителен договор /непредставен с исковата молба/ договорената
цена е била 84 500 евро. На първо място следвало да се отчете съдържанието на
Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.№ *, дело № ** от *г. по описа на Ж. К., нотариус с район на действие
ВРС, рег.№ *към НК, вписан като Акт №*, том *, дело №*, вх.рег.**г. на АВ СВ Варна, който имал характер на официален
документ и се ползвал с материална доказателствена сила. В същият била посочена
като продажна цена сумата от 85 000 лв.,
като в т.2 страните по настоящото съдебно производство изявили съгласие да
закупят имота именно за тази цена. Дори да се приемело, че имало някакви други
уговорки по предварителен договор /а то нямало такива - твърди ответницата/,
нотариалният акт уреждал окончателно правоотношенията между страните - вкл.досежно
окончателната продажна цена, освен ако в него не било вписано друго. Предвид горното следвало да се има
предвид, че по отношение на апартамент № * приносът на страните бил равен.
Относно Гараж №*/подробно описан в т.1.3. от отговора/ - ответницата твърди, че гаражът бил придобит в условията на СИО при равни квоти между страните предвид
следните обстоятелства: На първо място- ищецът нямал никакви доходи или
имущества, от чиято трансформация да бил придобил изключително собствеността на
гараж № *. Нещо повече - към 2014г. вече влизал в сила новият СК
от 2009 г., който уреждал реда за придобиване на имущества в условията на
разделност. Ако страните имали такава воля, то следвало да уредят имуществените
си отношения с брачен договор, какъвто не бил налице. От представените по
делото доказателства ставало ясно, че приходите в семейния бюджет били
формирани изцяло от доходи на ответницата, евентуално ищецът участвал в тях
чрез получавани от баща му Б.Т. И. суми под формата на захранване на лична
сметка по спестовен влог. Дори да се приемело, че целево Б.И. дарил сумите от
1000 евро /на 12.03.2014г./ и 9500 евро /на 31.03.2014г./, не се установявало
дали ги дарил за придобиване чрез публичен търг на въпросния гараж за
семейството или ги дарил с намерението синът му да придобива имота като лично
имущество. Безспорно обаче според ответницата било едно - наредените от Б.И.
суми по банковата сметка на К.Т. не представлявали лично имущество на
последния, не била налице трансформация на такова при придобиването на гаража -
респ. за тях не бил приложим реда на чл.23, ал. 2 от СК.А що се касаело до
твърденията на ищеца, че гаражът бил закупен с цел да го оборудвал като
работилница, следвало да се отбележи, че: на първо място - гаражът не е с
променен статут за търговско предназначение и не можел да се ползва като
такова; на второ място - ако следвало да се придобива за осъществяване на
стопанска дейност, то К.Т. можело да се регистрира като ЕТ или да учреди ТД,
което да придобие собствеността върху имота. При положение, че нито едно от
тези обстоятелства не било реализирано в правния мир – ответницата счита, че
било очевидно, че гаражът бил закупен със средствата и за нуждите на СИО.
Не на последно по степен на важност място ответницата се спира в отговора
на искова молба, че от значение е какво включва понятието „принос“. В тази връзка ответницата заявява в отговора на искова молба,
че приносът не може да се гледа изолирано само през призмата на движение по
банкови сметки. В приноса страните участвали не само със средства, но и с грижи
за семейството и/или предоставяне на блага в натура. Предвид горното ответницата твърди, че гараж №*/подробно описан в
т.1.3. от отговора/ бил придобит при условията на СИО при равни квоти за
страните.На следващо място ответницата изразява становище в отговора на искова
молба и относно искът по чл.34 от Закона за собствеността.Ответницата и
процесуалният й представител заявяват в отговора на искова молба,че искът бил
недопустим предвид следните
аргументи: За да се извършела съдебна делба при квоти, различни от
презумираните по СК след прекратяване на брака, било необходимо ищецът да
установи надлежно по-голям дял по
реда на чл.29, ал.З от СК. Такъв иск не бил заведен пред настоящия състав. Но
дори да бил заведен или от изложението да се презумпира, че е повдигнат за
разглеждане, то следвало да се има предвид, че същият следвало да обхване
цялата имуществена общност, а не
конкретен имот/конкретни имоти.
В делото за определяне на по-голям дял бившите съпрузи трябвало да посочат
всички обекти на прекратената СИО /в тази връзка ответницата се позовава на
Тълкувателно решение № 63 от IX. 1984 г., ОСГК./.Изчерпателното им изброяване,
пояснява ответницата, било предпоставка за правилното определяне на
значителността на приноса, защото той се определял върху всички обекти, а не
само върху един от тях. /- в този смисъл ответницата сочи и Решение № *от
13.02.2006 г. по гр.д. №1243/2004 на ВКС/. Съдебната практика, подчертава
ответницата, следвала възприетото в TP положение за неделимост на правото на
по-голям дял, като при уважаване на иска за определяне на по-голям дял съдът
определял по - големия дял от цялото общо имущество, а не по-големи дялове в
различни размери от конкретни вещи, за придобиването на които през време на
брака бившият съпруг е внесъл свои индивидуални средства в значителни размери.
Тъй като СИО била единна и неделима, която включвала както недвижимите имоти,
така и движимото имущество, придобити от бившите съпрузи по време на брака с
общи средства, по-голям дял се определял от общото имущество на съпрузите за
цялото това имущество, а не за отделни вещи. Поради това и ответницата твърди, че бил допустим иск по чл. 29, ал. 3 СК само за недвижимите имоти или само за движимото имущество.От
гореизложеното следвало и заключението, че нямало как да се допусне делба така,
както е заявена с исковата молба.
В условията на
евентуалност, ако съдебна делба съдът прецени, че е допустима, то
ответницата моли ВРС да включите в нея и другите два имота, както и
движимите вещи, за които представя доказателства с отговора, като се раздели
производството и спре делбеното такова до приключване на делото по чл. 23 от СК
като преюдициално.Предвид изложеното по-горе, ответницата желае ВРС да
отхвърли предявените искове поради неоснователност и недоказаност, а по
отношение този по чл. 34 от ЗС -и поради недопустимост.Обективирано е искане за присъждане на
направените разноски.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответницата е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото
последно открито заседание ищецът,чрез процесуалният си представител адв. Б.поддържа
исковата си молба а ответницата,чрез адв.С.изложеното в отговора на искова
молба, като и двете страни претендират присъждане на разноските по делото.По
отношение на разноските които ищецът претендира ответницата е направила
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл. 78,ал.5 ГПК,
при което адв.Б.е изразил становище за неоснователност на възражението поради
наличието на фактическа и правна
сложност на делото.
Въпреки предоставената от съда
възможност и напътването на страните към спогодба, такава не е постигната.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон намира за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Липсва спор между страните по делото,че са били
съпрузи и че бракът им е прекратен.Видно от приложеното на л. 8
– ми заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 2197/30.05.2017 г., постановено по гр.дело № 14484 /2016 г. по описа на ВРС , ХХVI –ти състав бракът между К.Б.Т.
и В.П.С. - сключен на дата 25.10.2001 г. , за което е бил съставен акт за
гр.брак № * от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна е бил
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на
основание чл.49, ал.4 , вр. ал.1 СК .
Със същото
Решение РС Варна е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 49,
ал. 4 СК предоставяйки упражняването на родителските права по отношение на
роденото по време на брака на страните дете – П. К. Б.,ЕГН ********** на
майка.Със същото Решение е определен режим на лични контакти между бащата и
детето, определено е било детето да живее при майката на адрес гр* , ап. *;
бащата е бил осъден за заплаща издръжка за детето си в размер на 220 лева а
ползването на семейното жилище – ап.* на посочения адрес е било предоставено на
съпругата. Т.е. налага се извода, че от 25.01.2001г. В.С. и К.Т. са били
съпрузи, като бракът им е прекратен след влизане в сила на постановеното на
дата 30.05.2017 г. Решение №2197 по гр.дело № 14 484/2016 год. по описа на
ВРС.
Спорните въпроси по делото дали е налице
съсобственост върху трите имота описани в исковата молба, придобити по време на
брака на страните, налице ли е частична трансформация на имущество придобито от
К.Т. по време на брака или не.За да изведе правилни правни изводи съдът приема,че
от приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства се
установява несъмнено следното от фактическа страна :
От приложеното по делото на л. 9 –ти заверено за вярност с оригинала копие
на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том І, рег. № *, дело № *г. се констатира, че на дата * г. в гр.Варна,пред нотариус Д. В-е била извършена възмездна правна сделка – покупко продажба, обективирана в
цитирания нотариален акт, вписан в АВ СВ Варна. От вписаното в цитирания
нот.акт се установява, че Г. А.П. и П.
С. П.са продали на В.П.С. и К.Б.Т. свой собствен недвижим имот , придобит чрез
покупко - продажба по реда на НДИ а имено – АПАРТАМЕНТ № * в гр.Варна, ж.к.* , бл.* , вх. *, Ет.*, със застроена площ от 63,50 кв.м. ведно с ИЗБА без посочена площ по
документ за собственост а по данъчна оценка с площ от 8 кв.м., както и 2,9812 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от
28 302,70 лв., като продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой
от купувачите сумата преди подписване на нотариалния акт .От вписаното в нотариалния акт се установява,че към датата на сделката данъчната
оценка на АПАРТАМЕНТ № * е била равна на продажната цена.
От приобщеното на л. 10 –ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело № ** г. се установява, че на дата *г.
пред нотариус Ж. К. е била извършена друга възмездна правна сделка – покупко –продажба на недвижим имот , в
надлежна форма, като и че актът е вписан в АВ СВ Варна . От вписаното в
нотариалния акт се констатира,че на посочената дата, в гр.Варна, А. П.Т., действащ чрез пълномощника си Д. П. Т.продал
на В.П.С. и К.Б.Т. следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр.Варна,
ж.к .* ,блок *, вх.*, на * етаж ведно с прилежащо избено помещение с обща площ на жилището и избеното помещение 60,46 кв.м.
както и 2,4434 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, попадащо в *подрайон по плана на града , за сумата от 85 000 лева, за които бил поет ангажимент за кредит от *ЕАД ,ФЦ Варна, съгласно
удостоверение № I – 4032 / 06.11.2007 г. на същата Банка, която сума е
вписано в нотариалния акт ,че щяла да
бъде изплатена на продавача след представяне на нотариалния акт и вписване
на законна ипотека. Изрично е записано в
нотариалния акт,че данъчната оценка към датата на продажбата на ап.* е била 30 946,00
лв.
От следващото писмено доказателство /представено
също с исковата молба/ приобщено на л. *–ти по делото – заверено за вярност с
оригинала копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014 г., вписано в Служба
по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № **, се установява,
че на дата 07.04.2014 г. нотариус
И. С.е съставила Постановление за възлагане
на недвижим имот - ГАРАЖ № *с идентификатор *. с площ от 26,25 кв.м. , находящ се в *, по плана на * подрайон на гр.Варна, кв.*, ведно със съответните части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавно дворно място, в което е построен гаража ( собственост на длъжниците П. П. П.и М. Т. П.по
изпълнително дело № 20137120400028 – имот изнесен на публична продан ) за сумата от 16 741,00 лева .
Съгласно цитираното Постановление и при условията на чл. 496, ал.1 ГПК ГАРАЖ *е бил възложен на К.Т. а актът на ЧСИ е
влязъл в законна сила на 16.04.2014 г. и вписан в АВ СВ ВАРНА. (след като ЧСИ е обявил К.Т. за купувач на ГАРАЖ *за сумата от 16 741 лева, както и при вписаните
в мотивната част на Постановлението констатации на ЧСИ, че на осн. чл. 492 ,
ал.3 ГПК К.Т. внесъл по сметка на ЧСИ с
вносен документ от 26.03.2014 г.
сумата от 1 673,10 лв. и от 31.03.2014 г. сумата от 15 067,90 лева ) .
От останалите писмени доказателства приложени на л. 13 - 15 : схема №
15/395635-17.08.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (оригинал); схема №
15-395654-17.08.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (оригинал); схема №
15-395653-17.08.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * (оригинал) - се установява точното местонахождение и разположение на трите недвижими
имота.
Приобщените по делото на л. 16 – 18 : удостоверение изх. № **********/05.07.2017
г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (оригинал); удостоверение изх. №
**********/05.07.2017 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (оригинал);
удостоверение изх. № **********/05.07.2017 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал.
1 от ДОПК (оригинал) –удостоверяват факта ,че към дата 05-ти юли 2017 г. процесните три имота имат следните данъчни
оценки – гараж *– *021,00 лв.; ап.3 – 47 117,60 лв. и ап. * –
39 179,80 лв.
От така описаните три отделни писмени доказателства – два Нотариални акта и
Постановление за възлагане на недвижим имот се налага единственият извод от
правна страна ,че по време на брака си на дати 07.03.2006 г.; *г. и 07.04.2014 г. страните по спора са придобили
правото на собственост върху два
апартамента, находящи се в гр.Варна,кв.“*“, бл.*, но в два различни входа и на различни етажи – въз
основа на възмездни правни сделки – покупко-продажби и един гараж,придобит чрез Постановление за възлагане на недвижим
имот . В обобщение налага се изводът, че
твърденията и на двете страни за придобиване на двамата апартамента и на единия
гараж на сочените придобивни основания, въз основа на цитираните по-горе
писмени доказателства са напълно доказани .
От останалите писмени доказателства представени с исковата молба и приобщени на л.
19 – 61 : заверени за вярност с оригинала копия на договор за ипотечен кредит от 06.11.2007 г.; договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2007 г.; договор за дарение на парични средства от
18.09.2007 г.; извлечение от банкова сметка ***.01.2007 г. до 13.10.20*г.;
извлечение от банкова сметка ***.08.2007 г. до 01.01.2010 г.; извлечение от
банкова сметка ***.01.2010 г. до 31.07.2017 г.; договор за дарение от
12.03.2014 г.; извлечение от банкова сметка ***.05.2007 г. до 16.04.2014 г.;
квитанция към приходен касов ордер № 6340/16.04.2014 г.; операционна бележка №
65/31.03.2014 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 31.03.2014 г.;
операционна бележка № 6/26.03.2014 г.; извлечение от банкова сметка ***.08.2007
г. до 26.05.2015 г. се установяват и
доказва ,че по време на брака си страните са сключили договори за кредит както
следва:
На 06.11.2017 г. В.С. и К.Т. в качеството йм на кредитополучатели и *ЕАД , ФЦ Варна в качество на кредитодател са сключили писмен договор за ипотечен кредит. Видно от
вписаното в договора за кредит кредиторът е отпуснал на
кредитополучателите кредит в размер на 85 000 лева за закупуване на
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № * в гр.Варна, ж.к.”*”, бл. *,вх.*, ет.* със срок на погасяване 360 месеца,чрез разплащателна
сметка № 02/– 13695460 в лева и титуляр на сметката А. П.Т., при
договорените в т. 6 и т. 7 месечни
вноски и лихвени проценти и съгласно чл. 8 при обезпечение – законна ипотека
върху същия имот, собственост на В.П.С. и К.Т.Б. .
От приложеното на л 21–ви заверено за вярност с оригинала копие на договор
за кредит за текущо потребление от дата 30–ти
май 2007 г. се установява,че В.С. е получила от *ЕАД кредит за текущо
потребеление в размер на 20 000
лева, като този кредит е бил обезпечен с поръчителство на две физически лица С. Г. В. и Е. Л. А., със срок
на погасяване от 96 месеца чрез разплащателна сметка №13695460 с титуляр В.С. и
при договорени параметри на погасителни вноски и лихвени проценти в т. 6 – 9 . Останалите
описани доказателства свидетелстват за движението на парични средства по сметките на В.С. и К.Т. .
Сред цитираните доказателства представени от ищеца е и приобщеното на л. 25
–ти заверено за вярност с оригинала копие на Договор за дарение на парични средства.От прочита на този
договор се констатира,че на дата 18.09.2007 г. Б.Т. И., ЕГН ********** – в качеството
си на дарител е ДАРИЛ на К.Т. като благодарност към надарения К.Т. и с
желанието същият да си закупи жилище с дарените
му средства сумата от 50 000 ЕВРО, който средства
е вписано, че ще бъдат прехвърлени по
негова банкова сметка *** – Клон Варна. Изрично е записано в т. 1.1. от
Договора,че произхода на средствата,предмет
на договора за дарение, са от продажбата
на семеен на дарителя недвижим имот в гр.Варна,ул.К.Б.№ * . Самият договор за дарение е двустранно подписан и съставен в
присъствието на свидетел Т.И. И.,
подписал се под договора в това си качество.
Освен описаните по-горе
писмени доказателства, за доказване на възраженията си против исковата молба
ответницата в срока по чл.131 ГПК също е ангажирала писмени доказателства.Част
от тези доказателства съдът намира неотносими към спора, тъй като касаят
твърдения за придобиване по време на брака на съпрузите на движими вещи и л.а.,
които въпреки възможността, предоставена на ответницата по чл.101 ГПК, да
уточни дали желае да се включат в предмета на делото, поради приложимостта на
нормата на чл.101, ал.3 ГПК са останали извън предмета на спора.
Относимите към спора по делото са
следните представени с отговора на искова молба писмени доказателства а именно
: удостоверение за раждане № 463121; дубликат на удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане № 769/09.11.2001 г.; дубликат на
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №
4517/16.12.1991 г.; договор за дарение от 27.12.2005 г.; хронологична ведомост – аналитична за периода от 01.01.2010 г. до
30.11.2017 г. за доставчици: ДЗЗД *; трудов договор № 00000125/26.04.2013 г.; промяна на сезонен трудов
договор между * Лтд и г-жа В.П.С. – превод от английски език, ведно с документа
на английски език; извлечение от банкова сметка ***.01.2007 г. до 31.12.2007
г.; извлечение от банкова сметка ***.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; извлечение от
банкова сметка ***.01.2009 г. до 31.12.2009 г.; извлечение от банкова сметка ***.01.2010
г. до 31.12.2010 г.; извлечение от банкова сметка ***.01.2013 г. до 22.10.2015
г.; операционна бележка № 17/23.08.2012 г.; операционна бележка № 6/25.09.2014
г.; операционна бележка № 11/22.10.2014 г.; операционна бележка № 6/25.11.2014
г.; операционна бележка № 14/22.12.2014 г.; операционна бележка № 13/23.01.2015
г.; операционна бележка № 7/23.02.2015 г.; операционна бележка № 7/23.03.2015
г.; операционна бележка № 11/22.04.2015 г.; операционна бележка № 10/22.04.2015
г.; операционна бележка № 35/25.05.2015 г.; операционна бележка № 97/22.06.2015
г.; операционна бележка № 43/22.07.2015 г.; операционна бележка № 43/24.08.2015
г.; операционна бележка № 52/24.09.2015 г.; операционна бележка № 12/22.10.2015
г.; операционна бележка № 84/23.11.2015 г.; операционна бележка № 31/22.12.2015
г.; операционна бележка № 28/22.01.2016 г.; операционна бележка № 27/22.02.2016
г.; операционна бележка № 18/22.03.2016 г.; операционна бележка № 33/22.04.2016
г.; операционна бележка № 98/27.06.2016 г.; операционна бележка № 35/22.07.2016
г.; операционна бележка № 36/08.09.2016 г.; операционна бележка № 39/05.10.2016
г.; операционна бележка № 21/19.12.2016 г.; операционна бележка № 46/03.01.2017
г.; операционна бележка № 15/21.04.2017 г.; операционна бележка № 21/29.05.2017
г.; операционна бележка № 34/15.06.2017 г.; операционна бележка № 31/12.07.2017
г.; операционна бележка № 36/04.10.2017 г.; операционна бележка № 46/03.01.2017
г.; операционна бележка № 23/07.12.2017 г.; операционна бележка № 14/25.05.2016
г.; операционна бележка № 97/22.06.2015 г.; операционна бележка № 15/21.04.2017
г., операционна бележка № 46/03.01.2017 г. и операционна бележка №
21/19.12.2016 г.; операционна бележка № 18/22.03.2016 г., операционна бележка №
14/25.05.2016 г. и операционна бележка № 33/22.04.2016 г.; операционна бележка
№ 39/05.10.2016 г., операционна бележка № 27/22.02.2016 г. и операционна
бележка № 36/08.09.2016 г.; операционна бележка № 28/22.01.2016 г., операционна
бележка № 98/27.06.2016 г. и операционна бележка № 35/22.07.2016 г.;
операционна бележка № 31/22.12.2015 г., операционна бележка № 84/23.11.2015 г.
и операционна бележка № 52/24.09.2015 г.; операционна бележка № 43/24.08.2015
г., операционна бележка № 43/22.07.2015 г.; извлечение от банкова сметка ***.05.2015
г. до 05.05.2017 г.
Въз основа на ангажираните от ответницата писмени доказателства – описани
по-горе – се установява вече посочения и по-горе факт, че по време на брака си съпрузите имат родено
едно дете – П., родено на *** г. /л. 85/.Става ясно още, че В.П.С. е родена на 18 ти юни 1971 година от
родители Г. А.К.и П. С. П./л. 84 от делото / , като и че В.П. С.има още едно дете – Р.С.Н. ,род . на 09.12.1991 г., с
баща С. Н. С./ л. 86/.
Във връзка с така цитираните писмени доказателства е и приобщеното на л. 87 –ми заверено за вярност с
оригинала копие на Договор за дарение.
Видно от вписваното в този договор П.
С. П.и и Г. А.П. / родителите на В.С. / са сключили писмен договор за
дарение с дъщеря си В.С. по силата на който П. ДАРЯВАТ на дъщеря си СУМАТА
от 20 000 лева която и предават в брой с
подписването на договора.В т.3 от този договор е записано, че същият този
договор служи като разписка по
отношение на предаването от дарителите, респ.приемането на надарената на сумата
от 20 000 лв. като е видно от копието че договорът е подписан от
дарителите и надарената .
Останалите описани доказателства касаят трудовата заетост на отв.В.С. и
движението на парични средства по банковите й сметки. Или от изложеното по-горе
се установява и изяснява,че по време на
брака си страните по спора са били надарени от своите родители с различни суми.
Видно е от приложеното на л. 224 –ти заверено за вярност с оригинала копие
на удостоверение за раждане,че К.Т. е
роден на *** г. от родители П. К. М. и Б.Т. И. .
От допълнително ангажираните от
ищеца писмени доказателства приобщени на л. 225 и сл.се установяват и доказват
твърденията на ищеца а именно :
На 07-ми март 2006 г. в гр.Варна,
пред нотариус Д.В.- П. К. М. / майка на
ищеца/ и И. Й. И. / втори съпруг на майката на ищеца / ПРОДАВАТ на С. П. С. /брат
на ответницата / следния свой собствен недвижим имот, придобит чрез покупко
– продажба а именно АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в *, * микрорайон на гр.Варна със застроена площ от 43,*кв. м.,
ведно с принадлежащото му избено помещение № *със площ от 2,16 кв.м. както и
1,2626 % ид.ч.от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото ,к ато сделката е обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *,дело № * от * , акт вписан в АВ СВ Варна . Видно е още от същото копие на нотариален акт, че е записано,че имотът е
продаден за ЦЕНА от 16 591,20 лева,
от която сума продавачите са заявили пред нотариуса ,че са получили *791,20 лв. в брой от купувача преди
подписването на нотариалния акт а за разликата от 4 800 лв. купувачът се
задължил за изплати на продавачите в срок до 06.03.2008 г .
От приложеното на л. 226 –ти заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № * , том * , рег. № *, дело № * г. на нотариус О. Ш., се констатира, е на дата 22.12.2008 г. П. К. М. ДАРЯВА на сина си К.Т. следните свои
недвижими имоти,придобити по силата но договор за доброволна делба , на съсобствен имот съгласно ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ – НИВА № *от 16 дка в с.*; НИВА № *с площ от 11,601 дка / като
на това копие не се чете продължението /, но на л. 227 е приложен Договор за
доброволна делба, надлежно вписан в АВ от 17.03.2005 г. ,доказващ
принадлежността на правото на собственост на П.М.върху дарените от нея на К.Т.
ниви.
От първа страница на заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № * ТОМ * , рег.№ *, дело № * по описа на нот. Б.В.,приобщено на л. 235 –ти по
делото е видно, че на дата 18.12.2008
г. И. Й. И. е ПРОДАЛ на К.Б.Т. ЛОЗЕ
,четвърта категория, находящо се в м. *, село *с площ от 926 кв.м. за цена от
137,20 лв. Видно от нот.акт № *, том *, рег. № * дело № * от * г. по описа на нот.Б.В.
/ л. 236 / на 05.07.2012 г. в гр.Варна К.Т. и В.С. са ПРОДАЛИ на М. А. Т.лозето в с.*– имот № *ЗА
СУМАТА от 227,52 лева.
От следващото писмено доказателство
приложено на л.239 – наименовано ДАРЕНИЕ се установява, че П. К.М.е написала
че ДАРЯВА 12 000 лева на сина си К.Б.Т. които да послужат за КУПУВАНЕ НА
АПАРТАМЕНТ за обзавеждане на кухнята и за довършителни работи . 2 бр. климатици
и 1 телевизор, като Дарението е написано ва лист от тетрадка и съдържа подпис
на дарител и свидетел И. Й. И. и дата 10.11.2007 г.Приложеното на л 241
копие на договор за абонаментно счетоводно обслужване свидетелства затова,че на
19.6.2006 г.В.С. в качество на възложител е възложила на * ЕООД цялостно счетоводно обслужване
на ДЗЗД „ВИК „.
От приложените на л.246 и сл. по
делото справки от НАП за общите задължения
на К.Т. актуални към 24.4.2018 г. се установява, че от 17.2.2010 г. ищецът е
бил осигуряван като са подавани и необходимите декларации.
Приложените на л. 258 – ми и на л.
259 –ти заверени за вярност с оригинала копия на трудови договори от 2007 и
2008 г. отразяват обстоятелството че К.Т. в качеството си на управител на ДЗЗД „*” е наел на работа Ж. А.като „куриер
офис” и А. А.като „секретар”.
Писмения договор за гражданско
дружество” * „ приложен на л.
260 и сл. от делото доказва твърденията на ищеца и на ответницата, че двамата
на 2.11.2005 г. са създали ДЗЗД с посоченото наименование с вписано дялово
участие в това неперсонифицирано дружество от по 50% а от копието на л. 262 – ри по делото на
удостоверение за данъчна регистрация се вижда, че на 2.11.2005 г. * ДЗЗД е било данъчно регистрирано с
БУЛСТАТ *.
Видно от л. 263 – ти със запорно съобщение
на осн. чл.202 , ал.2 ДОПК вр. с чл.215 ,ал.1, т.2 ДОПК във връзка с публично вземане в размер на
главница 1397,24 лв., лихва 451,54 лв. , към 22.10.2013 г. с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна на ДЗЗД
* , представлявано
от В.С. е бил наложен ЗАПОР до трето задължено лице работодател ЗБК „*“ АД върху
сумите дължи от АД на В.С. .
От следващото писмено доказателство
/ л.265 / се установява, че нот.Ст.К.с рег.№ *по описа на НК е удостоверила, че
в общия й регистър на дата 30.10.2013 г. е било извършено вписване на нот.акт
за ПРОДАЖБА на недвижим имот с общ рег. №
* , ТОМ * , АКТ * , дело $№ * – сделки със страни продавачи К.Б.Т.
,представляван от Е. П. К.и купувач Е. П. К., с предмет НИВА от 16 дка , с .*, община *, м.”*”, имот № *за 1860лв.
Безспорно се установява още от л.266 – ти че ВРС , ХХХIV –ти състав по гр.дело № *535/2013
г. е издал на осн. чл.418 ГПК изпълнителен лист в полза на *ЕАД против
солидарните длъжници – В.П.С., Е. Л. А. и С. Г. В. за главница от 8712,21 лв.,
719,07 лв. договорна лихва за периода от 15.1.2013 г. до
1.8.2013 г., 237,89 лв. непогасена
санкционна лихва за периода от 21.4.2013
г- до 1.8.20013 г. , както и 130
лева заемна такса , ведно с разноските по частното дело , като е ясно че
вземанията произтичат от Договор за
кредит за текущо потребление от
30.05.2007 г.
Видно от л. 267 –ми, от приобщеното
на този лист заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
собственост на апартамент , твърденията на ищеца затова, че Б.Т. И. е
притежавал апартамент в центъра на гр.Варна са доказани.
От вписаното в нот.акт се вижда, че на дата 13-ти юни 1929 година,нотариус при ВНС,след като е взел предвид
представените с молба на ЖСК „*”-ВАРНА, бул.*писмени доказателства от които
се уверил, че върху собствено на кооперацията място находящо се в * с пространство от 319 кв.м. от парцел 4 , в кв.* по плана на гр.Варна , собственост .на В. М.от гр.София, А. Х.от гр.Варна с пространство
от 300 кв.м. съставляващо парцел * в кв. * по плана на гр. Варна, върху което кооперацията „* ” - Варна имала право на суперфиция , кооперацията
построила жилищна сграда, като при разпределението на жилищата кооператорът Б.Т. И. е получил в свой дял и придобил правото на собственост върху един апартамент намираш се на четвърти етаж над партера на
сградата , състоящ се от две спални , вестибюл , столова , клозет , баня и килер
в съседство с ап. № * на И. Т. И. ,
представляващ ап. № * по разпределителния протокол от 22 –ри май 1961 год.,
избено помещение № * по плана на сградата
и в средата на същата и таванско помещение на четвърти етаж над партера заедно
с 6,63 % ид.ч. от общите части на сградата , мястото и правото на суперфиция е
признал Б.И. за собственик на описания апартамент при стойност на апартамента 6614,79
лв.
Установено е от приобщената на л.
268 – 270 по делото Справка от ТД на НАП Варна, че К. Б.Т. е подал за периода от 1.1.2006 –
31.12.2017 г. Данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ /ОТМ./ и чл. 50 ЗДДФЛ :
За 2006 г. декларация от 12.4.2007 г. с получен доход от наем от 600 лв.
За 2007 г. декларация от 22.4.2008 г. с получен доход от наем от 1200 лв.
За 2008 г. декларация от 29.4.2009 г. с получен доход от наем от 1200 лв., като изрично е
отбелязано ,че гражданските договори не
се регистрират в НАП.
Установено по делото въз основа на надлежно извършена справка от ТД на НАП
Варна, л. 354 –ти от делото /том втори/ , че по отношение на лицето Г. А.П. с ЕГН ********** няма данни за осъществявана трудова дейност
в периода от 2005 г. – 2008 г.
Изяснено е още от друга справка на НАП Варна, приложена на л. 352 /том 2
–ри/, че П. С. П.с ЕГН ********** също няма данни да е осъществявал трудова дейност в периода от 2005 – 2008 г.,
като съгласно чл. 73 ЗДДФЛ през 2006 и
2008 г. П.е декларирал писмено с декларация от 12.03.2007 г. сума от 40 лева
като доход от граждански договор, хонорар а с декларация от 08.04.2009 г. 22
лева , при удържан данък 1,65 лева като възнаграждение от извън трудово правни правоотношения .
В том втори на делото се съдържат и
други относими към спора писмени доказателства а именно :
На л. 351 –ви е приложено копие на ПРЕДВАРИТЕЛЕН
ДОГОВОР за покупко продажба от което се изяснява, че на дата 11.10.2007 г. Д.
П. Т.като пълномощник на А. П.Т. и В.П.С.
са дописали предварителен договор за покупко – продажба на апартамент № * , в *.
В същия този предварителен договор е записано, че продажната
цена на имота е :„ 84 500 Е „
, както и че продавачът А.Т., действащ чрез
Д.Т.декларирал, че върху имота
има вписана ипотека № *,ТОМ * от * г. в полза на
*, в размер на 35000 евро а в т. 8 е записан срок за сключване на окончателния договор 15.12.2007 г.
Относимо към предмета на делото е и приобщеното на л. 319 – ти заверено за
вярност с оригинала копие на нотариален
акт за ПОПУКО – ПРОДАЖБА на недвижим имот № *, том * рег. № * ,дело № * от * г., / том 2-ри от делото /.
От вписаното в този нотариален акт се констатира ,че на дата 16.12.1999г. пред нотариус Веселина
Апостолова е извършена възмездна правна сделка –покупко продажба, със страни – продавачи
П. С.П.и Г. А.П. и купувач Д. С. Т..
От вписаното в нот.акт се изяснява , че П. са продали свой недвижим имот,
представляващ СИО, находящ се в гр.Варна, *
– с площ от 36,19 кв.м.и изба № * с
площ от 1,96 кв.м. , както и 0,7060 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото , който имот подал в кв. * подрайон на гр.Варна
, за сумата от 10 451,00 лв.,сума
представляваща и данъчната оценка на имота, като продавачите заявили, че са
получили напълно и в брой сумата от купувача.
Изяснено е на база приобщената на л. 320 –ти по делото служебна бележка, че
П. С. П.,през месец май 1999 година е получил обезщетение при пенсиониране в размер на
2 625 126,00 лева, като този факт е удостоверен от „***” АД а на
втора страница на л.320 –ти се съдържа копието от фиша за заплата на П.съдържащо
вписване на посочената сума.
С оглед сторените оспорвания на автентичност на документи по делото на л.
321 – ви е приложен в оригинал Договора за дарение от 27.12.2005 г. сключен между П.П.и Г.П. като дарители и В.С. като надарена
за сумата от 20 000 лв. а на л. 323
– ри договор за дарение от П.М.към К.Т. за сумата от 12 000 лева от дата 10.11.2007 г.
От протокола от първото проведено
открито съдебно заседание се констатира,че на основание чл.193 от ГПК, са
открити производства по оспорване истинността на документ – договор за дарение от 10.09.2007 г. и
–договор за дарение от 27.12.2005 г., като е разпределена тежестта на доказване
и допусната необходимата съдебно графологична експертиза.
Безспорно от обективното и подробно
заключение на в.л. експерт графолог - Е.А., приобщено по делото на листи от 336
– 346 се установява, че оспорванията на отделните договори не са успешни.
Заключението на в.л.Е.А. е, че
подписите положени под номер 1 и номер 2 за дарители и подписът за надарена в
договора за дарение от 27.12.2005г. са изпълнени именно от лицата сочени като
техни автори –П.П.и Г.П. и В.С.. Подписите върху втория договор за дарение - за дарител и за свидетел в договор за
дарение от 10.11.2007 г. заключава в.л.А. са изпълнени от П. К.М.и И. Й. И.,
като този документ също е автентичен, с уточнението направено от вещото
лице по отношение на договора от
27.12.2005 г. че има признаци на стареене, но не може да се установи кога е
изготвен.
Следва да бъде посочено още , че
съдът е обявил в първото открито съдебно заседание на страните ,че по реда на чл. 193 от ГПК не следва да
открива производство по оспорване автентичност на документи касателно договорите от 18.09.2007 г. и 12.03.2014
г., тъй като ответната страна е оттеглила твърденията си, че подписите върху тези два отделни договора
не са положение от лицата, сочени за техни автори.
Извън всички описани по-горе писмени
доказателства по делото са събрани и гласни доказателства, като в полза на
двете страни са разпитани водените в о.с.з. от 09.11.2018 г. свидетели .
В полза на ответната страна е разпитана
водената от ответницата свидетелка – И. С. / без дела и родствени връзки
със страните,приятелка на ответницата/, като втори свидетел не е разпитан т.к.
адв.С.е обяснила,че вторият йм свидетел е с високо кръвно налягане.
В полза на ищеца е разпитана
водената от него свидетелка П.Маринова/майка на ищеца /; Т.И. И. /първи
братовчед на ищеца/; Ж. А.Г.и И. Й. И. .
По така предявените искове, въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, анализиран в съвкупност и
поотделно и съгласно разпределението на тежестта на доказване съдът намира, че
ищецът е провел пълно и главно доказване, респ. исковете следва да бъдат
уважени изцяло и по начина, по който са предявени.
Още с доклада по делото съдът е
указал на страните че в тежест на всяка една страна е да установи и докаже
фактите от които черпи за себе си положителни права (чл.154 ГПК) .По иска с
правно основание чл. 34 ЗС съдът е указал на страните, че всяка една страна в делбеното производство
има качеството на ищец и ответник, поради което ищецът
и ответницата е следвало да установят
наведените твърдения за възникване на правото на собственост върху недвижимите
имоти, чиято делба се иска, при релевирания придобивен способ, респективно
квоти.В тежест на ищеца е възложено да
установи и докаже твърденията си, че между него и ответницата е възникнала
съсобственост върху недвижимите имоти, чиято делба се иска, основанието на
което е възникнала съсобствеността, квотите в съсобствеността.В тежест на ответника по иска- В.С. е
било възложено да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
наведените възражения против
твърденията на ищеца, че точно върху имотите чиято делба се иска е налице съсобственост - възникнала между
страните в режим на СИО, която СИО е била бездялова а след съдебното
прекратяване на брака е станала обикновена такава при равни квоти.По останалите
предявени от ищеца против ответницата искове съдът е указал на страните, че всяко възражение за трансформация по чл. 23 СК по същество не е оспорване на
съвместния принос а опровергаване на презумпцията за съвместен принос,
поради което и доказателствената тежест НЕ
е за този който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19 ал. 3 СК /отм./ а за този който поддържайки влагането на лични средства следва да
изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко
влагането на извън семейни средства – лични средства в придобиването на
конкретна вещ или вещно право.Пояснено е било с доклада по делото ,че
съвместния принос се предполага до доказването на противното – т.е. че
презумпцията е оборима и че твърденията за трансформация следва да се
докажат : притежанието на лични средства
и че именно тези лични средства са вложени – в случая при закупуването на двата
недвижими имота. Отделно от горното с доклада по делото е указано на страните,
че и в новия СК е предвидено възникване на СИО при възмездно придобиване по
време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване
на противното. /чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1 СК/. Когато придобиването на вещи и
вещни права е по време на брака, но със средства
придобити по дарение /т.е. така както твърди ищецът/ - с лично имущество по
см. на чл. 22 СК – приносът е изключен и е основание за пълна или частична
трансформация съгласно чл. 23 СК.
Във връзка с изложеното по-горе, по предявените искове които са
установителни,съдът е дал указания на ищеца, че носи доказателствената тежест
да извърши пълно и главно доказване с цел оборване на презумпцията за
възникване на съобствеността върху два от имотите чиято делба се желае /ап. 3 и
гараж 11/ при условията на бездялова СИО. Съответно в тежест на ответницата е
възложено, че ако ищецът обори презумпцията, следва да наведе правоизклюващи възражения и или
насрещно пълно и главно оборване на същата презумпция.
От събраните по делото писмени дори само доказателства се извежда
единственият извод, че бившите съпрузи В.С. и К.Т. по време на брака си и преди
да бъде постановено бракоразводното решение са приодобили недвижими имоти
представляващи два отделни апартамента с номера * и * в един и същи блок * в
кв.*, съответно във вх.*на * етаж и във вход * на шестия етаж и по време на
брака на страните с Постановление на ЧСИ на ищеца е бил възложен ГАРАЖ № *.
За да изведе съдът съответните на доказателствата правни изводи ,след
посочване на разпределението на доказателствената тежест, намира за необходимо
да се спре на някои измежду основните правни моменти по делото а именно :
Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.1 СК, лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с
лично имущество а съгласно чл. 22,
ал.1 СК вещните права придобити
преди брака, както и придобитите по
врече на брака права, по наследство и
по дарение,принадлежат на съпруга, който ги е придобил . Лични са и вещните права придобити от
единия съпруг , когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава Четиридесет и четвърта от
ГПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност . При тази
уредба на пълната трансформация на лично имущество се налага изводът от правна
страна, че се касае за придобиване на
следните имущества : предбрачни, наследени,подарени или такива придобити от единия съпруг по указания
по-горе ред на ГПК. Наред с горното, в чл.23,ал.2 СК се предвижда и възможност, когато вещните права са придобити отчасти с
лично имущество, лично притежание на
съпруга да е съответната част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.За да се приеме за осъществен фактическия състав визиран в
нормата на чл.23,ал.1 СК и съответно да бъде доказано възражението за пълна
трансформация следва да бъде установено ,че са налице такива вещи, за които
трансформацията е възможна и за чието придобиване липсва всякакъв принос от
страна на другия съпруг.
Настоящият съдебен състав приема, че страните по спора, бивши съпрузи
считано от средата на 2017 г. / видно от завереното за вярност с оригинала копие на Решението
за развод находящо се на л. 8 / са имали качеството съпруг и съпруга към датите
на придобиване на двата апартамента, в бл.* в гр.Варна, кв.“* „ и гаражът № *.
Гаражът с номер *, твърди ищецът, че е негова лична вещ, съгласно чл.23,ал.1 СК като е навел
релевативните твърдения в исковата си молба, че средствата вложени за
придобиването на точно тази вещ са му дарени от неговия баща.Вещното право на
собственост върху процесния гараж по правната си същност е право, което попада
сред визираните в чл.23,ал.1 СК.При това положение за да бъде оборена презумпцията
на чл.21 , ал.1 СК ищецът следваше и според съда е успял да докаже липсата на
съвместен принос в придобиването на вещното право на собственост върху този
точно недвижим имот .
Безспорно установено според настоящият първоинстанционен съдебен състав е че е налице пълна трансформация на
извънсемейно имущество по закупуването на този имот. С оглед горното и съгласно
основание чл. 23, ал. 1 от СК следва да бъде прието за установено по отношение
на ответницата В.П., че придобитият по време на брака недвижим имот,
представляващ Гараж № *е придобит изцяло с лични средства на ищеца, представлява
лично негово имущество и ответницата няма никакъв принос за неговото
придобиване. В подкрепа на този извод са писмените доказателства доказващи
превода на суми от бащата на ищеца в банковата сметка на ищеца К.Т., които суми
са послужили изцяло както за даването на
капаро, така и по отношение на изплащането на целия гараж, придобит чрез
участието на ищеца в публичната продан на имота и с влизане в сила на
Постановлението на ЧСИ за възлагане на имота. Писмените доказателства –
извлечения от сметка на ищеца освен преводите по банков път, кореспондират
напълно и с договора за дарение , дарение извършено от бащата на ищеца към
ищеца .
Вярно е че по делото няма писмено доказателство за проданта на имота находящ се в гр.Варна на някогашния булевард „* „, но всички
допуснати в полза на ищеца гласни доказателства и най-вече подробните и
откровени показания на майката на ищеца/ дори и при съблюдаване на нормата на
чл.172 ГПК / са в точно тази насока. В същия смисъл са и показанията на
останалите водени от ищеца свидетели . Твърденията на ищеца залегнали в
основата на исковата молба, а именно че от продажбата на имота ,находящ се в
Центъра на гр.Варна на бул.* / имот за който са приложени надлежни
доказателства за придобиването от страна на бащата на ищеца посредством
реализирано право на строеж и участие в ЖСК / - която продажба е логично да е
на висока стойност , и придобиването на средства от тази сделка от бащата на
ищеца водят до извода,че бащата на ищеца е разполагал с достатъчно средства за
да дари част от тях на сина си – К.Т. .
Дарението на парите за закупуване на гараж от бащата на
ищеца към ищеца се установява по делото, че е било именно с тази цел - ищецът
К.Т. да си купи гараж в който да работи като автомонтьор , т.е. да упражнява професията
с която се е занимавал. В същия този смисъл са и събраните гласните
доказателства, допуснати в полза на ищеца а от показанията на свидетелката, разпитана
в полза на ответницата, не се установява нещо различно .
При сравнение на писмените доказателства като Постановлението
от 7.4.2014 г./л.11/ се вижда, че е вписана цена на гаража 16 741,00
лева като е отразено от ЧСИ Ил.Станчева, че е по сметка на ЧСИ е била внесена сума от 1673,10 лева на 26.3.2014 г.,
на 31.03.2014г. сумата от 15 067,90 лв.Видно от л. 38 – ми, втора
страница на дата 26.03.2014 г. е вписано, че е преведена сума от 857,56 лв. .
депозит за участие в търг – гараж *, на 31.03.2014 г.е отразено прехвърляне на
средства от Б.Т. И. по сметката на К.Т.
в размер на 9 500 лв./ л. 39/ и 3,00 лв., на същата дата е вписано
доплащане на остатък от търг сумата от 7 723,17 лева от сметката на К.Т. към
сметка на ЧСИ Ил.С., като банковите операции отразени в позиции **по евровата сметка на К.Т.,водена при *ЕАД, съответстват
напълно с вписаното и в Постановлението на ЧСИ . Нещо повече :
Видно от договора за Дарение
от дата 12-ти март 2014 г. – предшестващ внасянето и на депозита за участие
в изнесения на публична продан от ЧСИ С.гараж *- на посочената дата Б.И. е
дарил на сина си –ищеца К.Т. сумата от
10 500 евро - / почти 20 000 лв./–като е вписано в договора за дарение
че тази сума Б.И. е дарил на К.Т. „ за закупуване на стопански обект за направа
на автосервиз, какъвто синът му желае си направи за да упражнява дейността си
на автомонтоьор „ . / л.40 –ти от делото /.
Факт е и е доказано по
несъмнен начин, че дарението е направено лично от бащата на ищеца към последния
и то не са нуждите на семейството а като лично дарение в полза единствено и
само на К.Т. и това дарение вероятно неслучайно е било съставено в присъствието
на свидетеля Ж. А.. Т.е. налага се извод, че гараж *НЕ Е придобит със съвместен
принос и средства на двамата вече бивши съпрузи,
респ.не представлява СИО , т.к. всички
средства за закупуването на този имот са били дарени на ищеца лично от баща му
на дата 12.3.2014 г. а съпругата на ищеца към датата 12.03.2014 г. не е
имала никакъв принос в закупуването на имота . Съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели
потвърждават твърденията и на двете страни за получено дарение – в размер,
който да покрие разходите за участието в търга обявен от ЧСИ, в каквато насока
е и писмения договор за дарение и извлечението
от банковата сметка на ищеца .
Ето защо и първият предявен иск следва да бъде уважен
изцяло с изричното уточнение,че трансформацията на един от всички придобити по
време на брака на съпрузите имот – гараж *- в лична собственост на ищеца , не води
автоматично до извода, че е налице пълна
трансформация на цялото придобито по време на брака на съпрузите имущество,
в който случай възраженията на ответницата за недопустимост на обективното
съединяване на искове биха били основателни .
По отношение на апартамент № *,
находящ се в ж.к. „*”, бл. *, вх. „*”,
ет. *,съдът приема, че към момента
на придобиване на вещното право на собственост от съпрузите е имало вложени
средства, които са били заплатени от ищеца, след като той ги е получил под
формата на дарение от баща си -Б.И., като финансовите средства са били постъпили
по банков път по сметка на К.Т..Дарените средства съдът приема, че са получени
от ищеца от неговия баща съгласно писмен договор за дарение.Тук е момента да
бъде извършено сравнение между датите на предварителния договор за закупуване
на този апартамент, датата на договора за дарение на парични средства , датата
на изповядване на правната сделка, за да се установи дали са верни или не
твърденията на ищеца.
Както бе изложено и по – горе, предварителния договор за закупуването на
ап.№ * наистина е подписан само от ответницата В.С. с продавача, действащ чрез
пълномощник, като е определена продажна цена и краен срок за сключване на
окончателен договор и изричното декларирано от продавача , че върху имота има
ипотека .Предварителния договор е от
дата 11.10.2007 г., с
посочена продажната цена на
имота :„ 84 500 Е „ ;уточнението,
че има вписана ипотека № 44,ТОМ III от 2005 г. в полза
на Банка „*“ , в размер на 35000 евро
и посочен в т. 8 срок за сключване на окончателния договор 15.12.2007 г.
Договора за Дарение е от дата,
предхождаща предварителния договор - 18.09.2007 г. и този договор е
записано, че Б.Т. И., ЕГН ********** – в качеството си на дарител е ДАРИЛ на К.Т.
като благодарност към надарения К.Т. и с желанието същият да си закупи
жилище с дарените му средства сумата от 50 000 ЕВРО, който средства е вписано, че ЩЕ БЪДАТ прехвърлени по негова банкова сметка *** – Клон Варна.
Изрично е записано в т. 1.1. от Договора,че произхода на средствата предмет на договора за дарение, са от продажбата на семеен на дарителя недвижим
имот в гр.Варна,ул.К.Б.№ * .
На трето място следва да се посочи, че на л.10 –ти от делото от заверено за
вярност с оригинала копие на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № ** г., се установява, че на дата *г. пред нотариус Ж. К. е била изповядавана
покупко –продажбата на същия ап.№ * ,
като продавачът А. П.Т., действащ чрез пълномощника си Д. П. Т.е продал на В.П.С. и К.Б.Т.– АПАРТАМЕНТ
№ *, находящ се в гр.Варна, ж.к .* ,блок *, вх.*, на * етаж ведно с
прилежащо избено помещение с обща
площ на жилището и избеното помещение 60,46
кв.м. както и 2,4434 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, попадащо в *подрайон по плана на града , за сумата от 85 000 лева, за които бил поет ангажимент
за кредит от *ЕАД ,ФЦ Варна,
съгласно удостоверение № I – 4032 / 06.11.2007 г. на същата Банка, която сума е
вписано в нотариалния акт ,че щяла да
бъде изплатена на продавача след представяне на нотариалния акт и вписване
на законна ипотека. Изрично е записано в
нотариалния акт,че данъчната оценка към датата на продажбата на ап.* е била 30
946,00 лв.
Тази установени по делото факти мотивират съда да приеме,че договорът за
дарение не е съставен за нуждите на процеса, т.к. кореспондира напълно с
останалите писмени доказателства касаещи закупуването на този апартамент.Отделно
от горното от извлечението от банковата сметка
на ищеца несъмнено се доказва , че именно изплатената сума по банков
път, придобита от бащата на ищеца по силата на договора за дарение е била
платена по времето на подписване на предварителния договор, а останалата част
от средствата за достигане на продажната цена са били получени от ищеца и
ответницата въз основа на Банков кредит отпуснат им от *.При така изложеното до
тук, дори и само на база на писмените доказателства по делото се налага извода
от правна страна ,че е налице твърдяната от ищца частична трансформация
съгласно чл.23 , ал.2 СК . При доказаната частична
трансформация, на основание чл. 23, ал. 2 от СК, по отношение на средствата,
с които е придобит недвижимия имот ап. № *, съдът определя квотите които
притежават вече бившите съпрузи по следния начин : 64500/84500 ид.ч. за ищеца и 20000/84500 ид. части по отношение на
ответницата.До определяне на тези квоти съдът достига след пресмятане на сумата
дарена от бащата на ищеца в негова полза послужила за закупуването на апартамента
и след разделяне на останалата част от цената на имота на по две равни
части,т.к.остатъкът от стойността на имота има характера на СИО.
Вярно е и казаното в хода на спора по същество от адв.Б., че освен писмените
доказателства цитирани и по-горе, събраните гласни доказателства са в същия
смисъл а именно, че от продажбата на апартамент на бул. „*” / бивш „* „ / от бащата на ищеца , бащата на
ищеца Б.И. разделил парите, получени от
продажбата -150 000 евро, и това се оказва произходът средствата които
Б.И. е дарил на К.Т., като една част от които превел по банков път / така както
е написано в договора за дарение /.Точно в този смисъл са и показанията на свидетеля по договора за
дарение.
Възражението на отв.В.С., че стойността на жилището е била тази, която е
посочена в нотариалния акт, тоест такава, каквато
е била посочена със заемните средства, които са били отпуснати от „*” обаче не
е напълно вярно.
Наистина предварителният договор, въз основа на който е било закупен ап. *, е бил подписан само от
отв.В.С. , като в този договор по чл.19 ЗЗД е била посочена действителната сума, за която
това жилище ще бъде закупено, с оглед на
което възражението се оказва недоказано а от там и неоснователно искането на ответницата ап. * да бъде допуснат до делба при
квоти от по ½ ид.ч. за ищеца и ответницата .
И на последно място, касателно третия
имот, чиято делба се желае от ищеца апартамент
№ *, в гр.Варна , ж.к. „*”, бл. *, вх. „*”, ет. * съдът намира,
че този имот е съсобствен между ищеца и ответницата, придобит по време на брака
им в режим на бездялова СИО ,при равни квоти и въз основа на правна възмездна
сделка – покупко – продажба .
Възраженията на ответница залегнали още в отговора на искова молба са за симулативност
на договора за покупко –продажба относно неговия вид и по точно, че прикрива
дарение от родителите на ответницата по отношение на този апартамент и че К.Т. няма
никакво участие в придобиването на
имота.
На първо място в нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том І, рег. № *, дело № *г. е записано
,че на 07.03.2006 г. в гр.Варна,пред нотариус Д. В-е била извършена
възмездната правна сделка – покупко
продажба, при която продавачите Г.
А.П. и П.С. П./ родители на ответницата/ са продали на В.П.С. и К.Б.Т.
свой собствен недвижим имот , придобит чрез покупко - продажба по реда на НДИ а
имено – АПАРТАМЕНТ № * в гр.Варна, ж.к.* , бл.* , вх. *, Ет.* , със
застроена площ от 63,50 кв.м. ведно с ИЗБА без посочена площ по документ за
собственост а по данъчна оценка с площ от 8 кв.м., както и 2,9812 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 28 302,70
лв., като продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой от
купувачите сумата преди подписване на нотариалния акт.
Нотариалния акт се ползва несъмнено
с доказателствена сила която мотивира съда да приеме,че вписаното в нотариалния
акт е вярно и точно отразено и че обективира и волята и изявленията на страните
по сделката , така както е било отразено от нотариуса .
Възраженията си ответната страна затова,че е налице симулативност на
договора за покупко - продажба на ап.№ * ,респ. че договорът за продажбата на
този имот прикрива дарение от родителите на ответницата към отв.В.С. обаче не
са доказани а напротив – ищецът е провел обратно доказване въз основа на
писмени и гласни доказателства, като много ясно в хода на спора по същество
процуесуалният представител на ищеца е посочил : „истината за този имот „.
Независимо от възраженията на ответницата залегнали в отговора на искова
молба, следва да се подчертае ,че отв.В.С. не е предявила иск с правно осн.
чл.26 ЗЗД против ищеца/ ведно с искане по чл.17 ЗЗД/ а е релевирала
недействителност на сделката покупко - продажба на ап.№* ,като въз основа на
доказателствата,които е ангажирала не е доказано, че имотът е бил дарен само на
ответницата , от родителите й .
Доказано е обаче ,че въз основа и на писмените и на гласните доказателства
,че родителите на К.Т. са били тези които са подпомагали семейството на ищеца и
ответницата . В този ред на мисли и от гласните доказателства , най –вече
подробните показания на майката на ищеца
се установява,че за придобие ищецът половината от ап. № 3 майката на В.С.
е убедила майката на К.Т. да се пристъпи към продажба на собствен на майката на
ищеца апартамент в полза на брата на ответницата.Вярно е че и двете сделки по
продажбата на ап. 3 и на собствен на майката на ищеца имот са в един и същи ден
, така както сочи адв.Б..Този факт не може да бъде тълкуван по друг начин освен
по начина отразен в официалните документи по делото . Точно на 07-ми март 2006 г., пред нотариус В.П. К. М. / майката на ищеца/ и И. Й. И. /
вторият съпруг на майката на ищеца / са
продали на брата на ответницата -С. П. С. следния свой собствен недвижим имот,
придобит чрез покупко – продажба а именно АПАРТАМЕНТ
№ *, находящ се в *, от 43,11 кв. м., видно от нотариален акт № *, том *, рег. № * ,дело № * от * , акт вписан в АВ СВ
Варна . Видно е още от същото копие на нотариален акт, че е записано,че
имотът е бил продаден за ЦЕНА от
16 591,20 лева, от която сума продавачите са заявили пред нотариуса
,че са получили 11 791,20 лв. в
брой от купувача преди подписването на нотариалния акт а за разликата от
4 800 лв. купувачът се задължил за изплати на продавачите в срок до
06.03.2008 г .
Отделен и абсолютно ирелевантен е въпросът какво се е случило в последствие
с имота продаден на С. С.; дали Ст.С.е
доплатил 4 800 лева на продавачите на имота ,както и въпросите кой и /или
кои от роднините на ответницата са живели в ап. 3 , по какъв начин, но именно
чрез гласните доказателства на водените от ищеца свидетелите и заверените за
вярност с оригинала копия на договорите за продажба на ап. № ап.* в ж.к.* и
апартамента в кв.*се доказва несъмнено,че продажбата на ап. * е била извършена
от родителите на ответницата към ищеца и ответницата, като те са се били съгласили да прехвърлят
имота на К.Т. и В.С. ако и брата на ответницата /Ст.Стоянов/ получи
равностойната половина от този имот.Точно затова и майката на ищеца е продала
на брата на ответницата си апартамента в кв.”*„, така че и ответницата и брат й
да имат имот и ищецът да има половината от ап.* .Именно и поради тези причини и
сделките са изповядани като покупко – продажби в един и същи ден,месец и година
Ето защо по отношение на имота,представляващ ап.* в кв.”* „, бл.* съдът приема, че е налице съсобственост между
ищеца и ответницата при равни квоти от по ½ идеална части, като съсобствеността
е възникнала по време на брака на В.С. и К.Т. и т.к. е бездялова СИО, то имотът
следва да се допусне до делба при квотите така както
са посочени .
С оглед на основателността на така
предявените искове, съдът счита,че при уважаването на исковете с правно осн.
чл.23 СК / не и по отношение на иска по чл.34 ЗС / съдебно деловодните
разноски, сторени от ищеца му се дължат и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК следва да
се присъдят в негова полза и в тежест на ответницата .
Възражението за прекомерност намиращо
правното си основание в нормата на чл. 78, ал.5 ГПК е сторено своевременно от
адв.С., но съдът го намира за неоснователно . Неоснователността на това
възражение е обусловена от два отделни факта, които се намират в
пряка,неразривна връзка един с друг: На първо място правата конструкция на
предявените искове е от такова естество, че сама по себе си представлява и
фактическа и правна сложност.На второ място по делото е проведено не е едно или
две открити заседания, които в типичния исков процес нямаше да бъдат проведени
ако характера и естеството на исковете не бяха с фактическа и или правна
сложност . Ето защо съдът следва да остави възражението по чл.78, ал.5 ГПК без
уважение и да присъди в полза на ищеца онези разноски , които е сторил по
предявените съединени с исковете за делба установителни искове и за които е
представил доказателства за реалното им извършване . Видно от л. 371 – ви
отделото ищецът претендира три отделни разхода а именно сумата от *,71 лева за
заплатена държавна такса; 100 лева депозит за съдебна експертиза и 6000 лева
адвокатски хонорар. Тези три разхода възлизат на общо сумата от 6 381,71
лева като доказателства за реалното им извършване се намират по делото, в
частност на л. 372 –ри е приложен договор за правна помощ имащ характера на
разписка и удостоверяващ плащане на сумата от 6000 лева в брой за процесуалното
представителство на ищеца . Именно общият размер от 6 381 ,71 лева съдът присъжда
в полза на ищеца на осн. чл. 78,ал.1 ГПК като подчертава ,че в случаи в които съделителите
в делбено
дело не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за
извършване на делбата, разнокоските се понасят от тях във втората фаза съразмерно
дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички останали
разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това
за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила.
Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното
правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство -
по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на
разноските става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /например: определение № 268 от
08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на IV-то г. о., определение № 255 от
09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I - во г. о., определение № 47 от
29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I - во г. о., и др./
Ето защо
и съдът приемайки ,че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно като се
води от броя и характера на исковете ,предявени от ищеца, считайки че делото е
фактически и правно сложност намира че хонорарът от 6000 лева платен от ищеца
по всички искове съединени с исковете за делба с предмет три отделни недвижими
имота не е прекомерен за точно това производство поради което и присъжда целия
размер на сторените от ищеца разноски ,вкл. и адвокатското възнаграждение в
пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 от ГПК и чл.235
и чл.236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните - ищеца К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и
ответницата В.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, КАКТО СЛЕДВА :
На основание чл. 23, ал. 1 СК приема за установено по отношение
на ответницата В.П.С.,че придобитият по време на брака недвижим имот ГАРАЖ № * с идентификатор *.,
находящ се в *, с площ от 26,25 кв.м. ведно със съответните части от общите
части на сградата, при граници по кадастралната схема на същия етаж: *, под
обекта – няма, над обекта: няма, е
придобит изцяло с лични средства на К.Б.Т., ЕГН ********** и представлява лично
имущество на К.Б.Т., ЕГН ********** и ответницата няма принос в неговото
придобиване.
На основание чл. 23, ал. 2 СК приема
за установено по отношение на ответницата
В.П.С., че К.Б.Т., ЕГН **********
има лично притежание в размер на 44500/84500 ид. части, придобити с лични средства на К.Б.Т., ЕГН **********,
както и че по отношение на останалата част
от имота в размер на 40000/84500 ид.ч. В.П.С. и К.Б.Т. са съсобственици при
равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ *, с идентификатор *, находящ
се в гр. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено
помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална
схема: на същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижимия имот
АПАРТАМЕНТ № *, с идентификатор *, находящ се
в гр. *, ап. *, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение
и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална схема: на
същия етаж: *, под обекта *, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти както следва
За ищеца К.Б.Т., ЕГН **********
при квота от 64500/84500 ид.ч. и
За ответницата В.П.С. , ЕГН **********,
при квота от 20000/84500 ид.ч. , на
основание чл. 34 ЗС.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижимия имот –
АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор *., находящ се в *, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено
помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на
сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: *, *, под обекта –
няма, над обекта: *. между
съсобствениците и при квоти както следва
За ищеца К.Б.Т., ЕГН ********** –
при квота ½ идеална част и
За ответницата В.П.С. , ЕГН **********-
при квота ½ идеална част , на основание чл. 34 ЗС .
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 6 381,71 лева (шест хиляди триста осемдесет и един лева и седемдесет и
една стотинки ) – сторените от ищеца съдебно деловодни разноски пред
настоящата инстанция , на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: