№ 4667
гр. Варна, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110100770 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9- 11
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК от К. М. Г., ЕГН ********** против К. ЕООД, ЕИК ***
да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г.,
сключен между К. М. Г. и К. ЕООД поради противоречие със закона.
При условие на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3
33Д вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП е предявен иск за прогласяване
нищожност на клаузите на чл. 3, т. 4, чл. 3, т.б и чл. 3, т. 10 от Договор за потребителски
кредит № 944341 от 12.10.2023 г., сключен между К. М. Г. и К. ЕООД, поради накърняване
на добрите нрави.
Ищецът моли и на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът да се произнесе служебно по
неравноправността на клаузите на чл. 3, т. 4, чл. 3, т.б и чл. 3, т. 10 от Договор за
потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г., по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем на ищеца сумата 1000.00 лева, а общата дължима сума от заемателя за
погасяване на заема е в размер на 1 563.00 лева, от които 1 055.00 лева- главница и
договорна лихва и 508.00 лева- Такса за експресно разглеждане. Уговореният срок за
погасяване на кредита бил до 26.11.2023 г.
Според ищеца договорът за заем не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Договорът
не е в писмена форма, не са спазени нито едно от изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК,
Договорът за потребителски кредит не е сключен в писмена форма, не е на хартиен или друг
1
траен носител, не е изготвен по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, не е изготвен в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Така написан на електронен
четец, е изпратен като файл на имейла на ищеца, като той по никакъв начин не е могъл да
повлияе, да поиска промяна или предоговаряне на конкретни клаузи и др. Това съдържание
на договора противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 3ПК.
Посочен е ГПР, чийто размер не е ясно как е формулиран и изчислен.
В чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора за заем е предвидена Такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 508.00 лв.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност - 54.38%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна
лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 54.38%, т.е. какво друго е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент - 44%. Неясното определяне на
ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
Ищецът сочи, че отразеният в договора ГЛП - 44% надвишава трикратния размер на
законната лихва. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните престации в
хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д.
Ищецът моли съда да приеме, че клаузата на чл. 3, т. 10 от договора за заем не отговаря
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна
такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата
институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността, която
дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск. Твърди, че тази
такса не е включена в ГПР по кредита. При условия на евентуалност моли съдът да приеме,
че същата е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 33П и като такава се явява
нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност моли съдът да
приеме, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Клаузата, уговаряща заплащане на Такса за експресно разглеждане на
документи счита за нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването управлението на
кредита.
Ищецът твърди, че е извършил плащане по договора в размер на 200.00 лева и след
произнасянето на съда досежно нищожността на договора в цялост, а при условия на
евентуалност досежно нищожността на отделните клаузи в договора, счита, че следва да
върне само остатъка от предоставената главница. Твърди нищожност на сключения договор
за заем, поради противоречие с добрите нрави, като сочи съдебна практика в подкрепа на
становището си.
В своя отговор ответникът признава предявения иск за нищожност на договора в
2
цялост. Моли съдът да се произнесе с Решение съобразно направеното признание. В случая
са налице предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не би следвало да се
присъждат разноски. Прави признание, че ищецът е заплатил до момента 400.00 лева при
предоставени в заем 1000.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК предявява насрещна искова молба
срещу К. М. Г., с която моли да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК
да заплати на К. ЕООД, ЕИК ***, сумата от 600 лева, представляваща неизплатената част от
чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 944341 от 12.10.2023 г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск- 08.04.2025 год. до
окончателното плащане.
К. М. Г. възразява по становището в отговора на исковата молба, че ответникът не
следва да понесе отговорността за сторените разноски, тъй като с извънсъдебното си
поведение е станал причина за завеждане на делото.
В своя отговор на насрещния иск К. М. Г. прави признание на иска за заплащане на
сумата 600.00 лева- неизплатена част от чистата стойност на кредита. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следва да се присъждат разноски на ищеца по
насрещния иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 12.10.2023 г. са сключили Договор за потребителски
кредит № 944341, съгласно който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1 000
лева.
Ответникът признава неизгоден за себе си факт- че ищецът е заплатил до момента
400.00 лева при предоставени в заем 1000.00 лева.
В отговора признава предявения иск.
От своя страна ответникът по насрещния иск също прави признание, като сочи, че
не е заплатил дължимата сума за главница поради системен тормоз от страна на финансовата
институция, който провокирал завеждане на делото от длъжника.
Изявленията за признаване и на първоначалния, и на насрещния иск е направено от
процесуалните представители на страните, които разполагат с пълномощия по чл. 34, ал. 3
от ГПК да признават предявените искове.
Предвид установеното, съдът прави следните изводи:
Ищцовата претенция по първоначалния иск за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор поради противоречие със закона следва да бъде уважена,
предвид обстоятелството, че ответникът признава изцяло иска, така както е предявен, на
основание чл. 237 от ГПК.
Претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на остатъка от главницата в
размер на 600.00 лева също следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответникът
3
признава изцяло насрещния иск, така както е предявен, на основание чл. 237 от ГПК.
По отношение на разноските:
С поведението си ответникът по първоначалния иск е станал причина за завеждане
на делото, сключвайки нищожен договор с икономически по- слаба страна- потребителя.
Същото се отнася и до разноските, които следва да понесе ответникът по насрещния
иск. Сочената причина за неплащане на задължението- системен тормоз от страна на
финансовата институция, е ирелевантна в случая, тъй като плащане се дължи въз основа на
поетото задължение за връщане на заетата сума. Безспорно е, че длъжникът по договора не е
заплатил изцяло предоставената му в заем сума, поради което съдът намира, че с
поведението си той е станал причина за завеждане на делото.
При това положение за никой от ответниците /по първоначалния и по насрещния
иск/ не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване от
задължение за заплащане на разноски. Предвид изхода от делото, разноските следва да
останат за всяка от страните, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 944341 от
12.10.2023 г., сключен между К. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: С. о.,
район М., гр. С., бул. Ц. ш. № ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. и К. М. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ж.к. М., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.
ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. М., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
да заплати на К. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: С. о., район М., гр. С.,
бул. Ц. ш. № ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. сумата 600.00 лева, представляваща
неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 944341 от
12.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск- 08.04.2025
год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4