Определение по дело №1132/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Д.К.Д. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014 -2020 г. за Кампания 2021 г. изх. № 02-260-6500/5370 от 06.02.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която й е отказано плащане на субсидия по мярката за площи заемащи 2,98 ха, подадени с код БР 12, в размер на 3 246,63 лв.

С писмо вх. № 8329/03.11.2023 г. Зам. изпълнителният директор на ДФЗ заявява, че на основание чл. 156, ал. 1 АПК оттегля изцяло оспорения акт.

След като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 156, ал. 1 и ал. 2 АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като за оттегляне на акта след първото по делото съдебно заседание е необходимо съгласието и на оспорващия.

В настоящия случай оттеглянето на обжалваното Уведомително писмо е извършено валидно от надлежно легитимирана страна преди да е проведено първото съдебно заседание, поради което не е необходимо съгласието на оспорващия, а по делото няма други ответници, както и заинтересовани страни.

При това положение съдът намира, че към момента е налице абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване, за наличието на която е длъжен да следи служебно. Ето защо и на основание чл. 159, т. 3 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 2 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски е частично основателно.

В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно – още с жалбата, и се явява доказано по основание и размер за сумата от 10,00 лв., представляваща внесена държавна такса по сметка на съда. Не следва да му бъде присъждано адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват доказателства за заплащането на такова, а и не е представен договор за правна помощ с упълномощен адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.К.Д. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014 -2020 г. за Кампания 2021 г. изх. № 02-260-6500/5370 от 06.02.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която й е отказано плащане на субсидия по мярката за площи заемащи 2,98 ха, подадени с код БР 12, в размер на 3 246,63 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1132/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Т.К., сумата от 10,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: