№ 19078
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110106106 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. С. Т. срещу „****“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
459860/30.10.2023г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
2000лв. при срок за погасяване от 360 дни. Размерът на ГЛП бил 40,15%, а на ГПР
48,44% В т. 7 от част 2 от договора било уговорено кредитополучателят да предостави
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като в случай че не го стори дължи
неустойка от 883,26лв. съгласно чл. 3, ал. 2.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Счита, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК. Евентуално посочва, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва и
клаузата за заплащане на неустойка са нищожни, тъй като противоречат на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузите за заплащане на възнаградителна лихва и за
заплащане на неустойка са нищожни.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Навежда доводи за недопустимост на предявения иск. Евентуално, признава изцяло
иска и моли за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск,
който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че ответникът е в неизпълнение на
договора за кредит, поради което претендира сумата от 50лв. като част от вземане в
общ размер от 166,63лв., представляваща вноска с падеж 24.09.2024г., ведно със
законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който счита същия за недопустим, тъй като е налице спор
1
между същите страни за същото вземане и на същото основание по гр. д. №
71430/2024г. по описа на СРС, 90-ти състав.
Съдът намира следното:
Предявените искове са допустими. По отношение допустимостта на
първоначално заведения иск, съдът е изложил подробни съображения в определение
№ 12640/17.03.2025г. защо същият се явява допустим, като няма основание и за
присъединяване по чл. 213 ГПК по настоящото производство. По отношение доводите
на ответника по насрещния иск, че последният се явява недопустим, същите са
неоснователни. Вярно е, че първоначално с исковата молба по гр. д. № 71430/2024г. по
описа на СРС, 90-ти състав, „****“ ЕООД е претендиарало от П. Т. 1499,99лв.
главница и 241,84лв. възнаграждаителна лихва по договора за кредит. В хода на
процеса обаче е депозирал молба, с която е оттеглил исковете, като е оставил само тези
за сумата от 50лв., представляваща част от вноската за главница с падежна дата
24.10.2024г. в общ размер от 166,63лв. и 5,51лв. договорна лихва. С определение №
13844/24.03.2025г., постановено по гр. д. № 71430/2024г., съдът е прекратил
производството по делото за главницата за разликата над 50лв. до 1499,99лв.,
представляваща вноската за главница с падеж 24.10.2024г., като определението е
влязло в сила на 04.04.2025г. От това следва, че за процесното вземане не е налице
висящ процес между същите страни и насрещният иск се явява допустим.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца по първоначалния иск е да установи сключването на
договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на
сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на
посочените клаузи, които противоречат на добрите нрави.
В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже, че договорът
съответства на всички императивни изисквания по ЗПК и са налице валидно
обвързващи страните договорни клаузи.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи сключването на договор
за кредит със соченото съдържание и предоставяне на заемните средства на ответника.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяване на
задълженията чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че
между тях е сключен договор за паричен заем № 459680/30.10.2023г., по силата на
който дружеството се е задължило да предостави на физическото лице сумата от
2000лв. при посочените в него условия.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства,
изискващи специални знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от „****“ ЕООД задачи (без
задължително да се снабдява с удостоверение от „Изипей“ АД, а само по своя
преценка да извърши справка), както и на служебно поставени задачи.
Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като няма
необходимост от същите.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за прекратяване на
производството по исковете като недопустимо.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2025г.
от 09:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените от „****“ ЕООД задачи (л. 54-55), без задължително да се снабдява с
удостоверение от „Изипей“ АД, а само по своя преценка да извърши справка , както
и на следните задачи: Посоченият в договора за кредит ГПР какво включва и ако се
добави посочената в договора неустойка, в какъв размер възлиза същият? Какви
плащания са извършени по договора за кредит, на кои дати и какви задължения са
погасени с тях?
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
„****“ ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването. В случай че депозитът не бъде
внесен в указания срок, дружеството ще бъде осъдено по чл. 77 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, като му предоставят всяка необходима информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, в случай че някоя от страните го възпрепятства при
изготвяне на заключението, като не му предоставя поискана информация или
документация, незабавно да уведоми съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещните искове и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3