ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260120

 

.10.03.2021 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 10.03.2021 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

       Членове: Петя Петрова                              

                       Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.ч.гр.д. №  81 по описа на Апелативен съд Варна за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В.Б.Н. в качеството й на ЕТ „Орион –В.Н.“ против определение 4227/22.12.2020 г. по гр.д. № 3492/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което e прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно и по изложени съображения за допустимостта на предявения иск по чл. 439 ГПК е молил за отмяна на обжалвания акт и за връщане на делото на окъжния съд за продължаване на производството.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея прекратително определение на окръжния съд, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба, уточнена с молба от 21.12.2020 г., на В.Б.Н. в качеството й на ЕТ „Орион – В.Н.“ в несъстоятелност против Р.Д.Я., с която се е настоявало за постановяване на решение по чл. 439, във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Р.Д.Я. няма право на индивидуално принудително изпълнение по изп.дело № 20207180400116 на ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист № 495 от 09.12.2-19 г., издаден по гр.д. № 2840/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, вследствие откриване на производство по несъстоятелност по отношение на В.Н. в качеството й на ЕТ „Орион – В.Н.“ с решение №383/ 08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на Окръжен съд Бургас и непредявяването от Р.Д.Я. на вземанията и правата му в производството по несъстоятелност  по т.д. № 123/2019 г. на БОС в срока по чл.688 от ТЗ, както и че не притежава разрешено със сила на пресъдено нещо непарично вземане по изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 г. по описа на ВОС за предаване владението на недвижимите имоти, описани в изпълнителния лист. В.Б. е изложила, че е длъжник по изп.дело № 20207180400116 на ЧСИ С. К. – Д. с взискател Р.Д.Я., образувано по издаден в полза на последния обратен изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 г. по гр.д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС за парични вземания и за предаване на посочени недвижими имоти. Първоначално с решение № 2628/10.04.2013 г. по гр.д. № 12015/2012 г. на СГС Р.Я. бил осъден да й заплати сума в размер на 131 800 евро на осн. чл. 55 ЗЗД, ведно с лихви и 15 000 разноски, като по това дело /гр.д. № 12015/2012 г. на СГС/ бил издаден и изпълнителен лист за присъдената й сума. След отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане било образувано гр.д. № 9452/2014 г. на СГС- прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, а там - образувано в гр.д. № 2840 /2015 г. ВОС. По последното дело е издаден и обратния изпълнителен лист в полза на Р.Я.. Изпълнението по изп.дело № 20207180400116 на ЧСИ С. К. – Д. било: за паричната сума в размер на 107 478,60 лв., от които 105 445,50 лв.- преведена по сметка на В.Б.Н. на 29.01.2014 г. покупна цена, заплатена от трето лице –купувач на продаден по изпълнението имот на Р.Д.Я. *** 034,10 лв. погасени по сметка на Р.Я. дължими такси към ЧСИ за продажбата и изпълнението, за  законната лихва върху 107 478,60 лв., представляваща размер на един задатък, който е следвало да бъде събран от В.Б.Н. в изпълнението за това, че се е отказала да закупи жилището, ведно с лихвата от 29.05.2019 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 245, ал.3, вр. 309, ал.2 ГПК; а изпълнението на непаричното вземане било за предаване на недвижими имоти: ателие ИД 1035.1502.152.3.2 в гр.Варна, ул. „Възраждане“ №10, ет.1 и вилно място – ПИ 101135.2564.1529 в гр.Варна, м-ст „Св.Константин“, ведно с построените в имота постройки. Новите факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които изключвали съществуването на изпълняемото право били: откриване на производство по несъстоятелност по отношение на В.Н. в качеството й на ЕТ „Орион – В.Н.“ с решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС и непредявяване на вземанията и правата на Р.Я. в производството по несъстоятелност в срока по чл. 688 от ТЗ. В исковата молба, ищцата е изложила твърдения за незаконосъобразност на образуваното изпълнително производство поради отпадане на правото на индивидуално принудително изпълнение, както и такива за недопустимо съдържание на обратния изпълнителен лист за предаване владение на имоти при липса на удостоверяване на ЧСИ да е извършено такова по първоначалния изпълнителен лист. Изложила е, че било недопустимо в рамките на производството по чл. 245, ал.3 ГПК да се постановява връщане на собственост на имоти от отношение на които не била формирана СПН с първоначалния изпълнителен лист. Процесните имоти били продадени на публичната продан с влезли в сила постановления за възлагане и собствеността им била сменена - те били собственост на Н.  и поради това - и част от масата на несъстоятелността.  Н. била субект, придобил права в изпълнителен процес, за който не било установено да е материално незаконосъобразен и затова тя не била привиден кредитор.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т. е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. При евентуално уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Т.е. с иска по чл. 439 ГПК ищецът оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Вземането по издаден обратен изпълнителен лист не е установено с акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо и не е налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на изпълняемото право, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Затова, материалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение, което е предприето въз основа на издаден обратен изпълнителен лист, по принцип може да бъде оспорена от длъжника с установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и без да намира приложение ограничението на чл. 439, ал. 2 ГПК.

Съответно на предмета на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

В случая, изпълнителното производство е със страни взискателят Р.Д.Я. и В.Б.Н., а искът по чл. 439, ал. 1 ГПК /включително и след оставянето му без движение с указания на съда за поправяне на нередовностите/ е предявен от Н. в качеството на ЕТ „Орион – В.Н.“ и при твърдения за образувано производство по несъстоятелност именно на търговското предприятие с позоваване на наложен общ запор на имуществото на предприятието и непредявяване на вземанията от кредитора – взискател в универсалното принудително изпълнение. Т.е. ищецът ЕТ „Орион – В.Н.“ не  е процесуално легитимиран да води иска и производството по него е недопустимо само на това основание. 

Отделно, несъответен на предмета и целта на иска да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение е и заявеното от ищеца искане да се установи липсата на право у взискателя на индивидуално принудително изпълнение, вследствие на откритото производство по несъстоятелност на ЕТ „Орион – В.Н.“ и непредявяване на вземанията в срока по чл.688 от ТЗ както и че не притежава разрешено със сила на пресъдено нещо непарично вземане по изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 г. по описа на ВОС за предаване владението на недвижимите имоти, описани в изпълнителния лист. Изложените в исковата молба твърдения са за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по образуване и водене на индивидуално принудително изпълнение  при твърдения за наличие на основания за прекратяването му заради несъстоятелността /с оглед правомощията по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК да спира, прекратява или да приключва принудителното изпълнение/, което не покрива хипотеза, съставляваща основание на иска по чл. 439 ГПК. Не са такова основание и твърденията, съставляващи оплаквания за допуснати от съда нарушения в производството по издаване на обратния изпълнителния лист и за пороци в същия, които са предмет на разглеждане при обжалване на разпореждането от 09.12.2019г. за издаване на изпълнителния лист /т.е. такива за недопустимост, респ. неправилност на разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист, /вкл. произнасяне „свръх петитум“/.

По изложените съображения предявеният установителен иск е бил недопустим, поради което производството по делото пред окръжния съд е подлежало на прекратяване. В този смисъл е постановен и обжалваният съдебен акт, поради което той следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение 4227/22.12.2020 г. по гр.д. № 3492/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба и при предпоставките на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: