№ 342
гр. Стара Загора, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д. М. Х.
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20255501000337 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 170/25.03.2025 г., постановено по гр.д. №
590/2024 г. по описа на РС – К., с което е отхвърлен предявения от Д. П. М.
срещу “Р.Д.А.К.“, чуждестранно търговско дружество с ограничена
отговорност, регистрирано в ирландския търговски регистър, осъдителен иск с
правно основание член 7, параграф 1, буква “б“ във вр. с член 6, параграф 1,
буква “б“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. за сумата 400 евро - обезщетение за
закъснението на полет FR1837, по направление П., Б. - С., Л., В. на 05.08.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2023 г. -
датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
до изплащане на вземането и на основание чл.78, ал.3 от ГПК са присъдени
разноски на ответника в размер на 885 лв.
Въззивникът Д. П. М. развива подробни съображения за неправилност
на обжалваното решение, като моли същото да се отмени и да се присъдят
разноските пред двете инстанции.
Въззиваемият “Р.Д.А.К.“, чуждестранно търговско дружество с
ограничена отговорност, в постъпилия писмен отговор взема становище, че
жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, и моли
същото да се потвърди. Претендира разноските във въззивното
производството.
Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение №
1
1783/28.07.2025г. по гр.д. № 590/2024 г. на РС – К. определение, е постъпила
частна жалба от „Р.Д.А.К.“. Частният жалбоподател моли
първоинстанционният акт да се отмени и да се присъдят направените съдебни
разноски за двете съдебни производства в пълния претендиран размер.
Постъпил е отговор на частната жалба от Д. П. М., с който моли да се
потвърди Определение №1783/28.07.2025г. по гр.д.№ 590/2024 г. по описа на
РС – К. като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира
следното:
По подадена от Д. П. М. молба на 23.11.2023 г. по т.д. № 3106/2023 г.,
Окръжен съд – П. е издал европейска заповед за плащане за сумата 400 евро –
главница и лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до
окончателното плащане. Ответникът е възразил срещу издадената заповед за
плащане, поради което е предявен настоящия иск.
По реда на чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК, първоинстанционният съд е
отделил за безспорно между страните, че е налице сключен договор за
въздушен превоз на пътници, с предмет полет FR 1837, по направление
летище П., Б. (PDV) – летище С., Л., В. (STN), с час на излитане: 21:10 часа
българско време и час на пристигане: 22:30 часа местно време във В. на
05.08.2022 г., че полетът е изпълнен от ответника със закъснение повече от три
часа, както и че разстоянието между двете дестинации е над 1500 км.
Спорът между страните, пренесен пред въззивната инстанция, се свежда
до това дали са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника
от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/
261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият
поддържа, че такова обстоятелство в случая е „сблъсък с птица“, засегнало
предишен полет - FR 1836, който се изпълнявал със същото
въздухоплавателно средство, което не е могло да бъде избегнато.
Спорът се включва във времевия и предметния обхват на Регламент /ЕО/
261/2004, на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година,
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1, пар. 1, т. в и чл. 19 от
същия. Регламентът установява правила за компенсации и помощ в случаи на
2
закъснение, отмяна на полет, отказан достъп на борда или значително
закъснение, като пътниците могат да имат право и на финансово обезщетение.
Разпоредбата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 дерогира
задължението на опериращ въздушен превозвач за изплащане на обезщетение
чл. 7 в случаи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съображение 14
от регламента съдържа неизчерпателно изброяване на извънредните
обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, които са
допълнени от тълкувателната практика на СЕС. С решение по дело № С-
315/15 Marcela Peskovb и Jirн Peska срещу Travel S. a. s., се приема, че
сблъсъкът на самолета с птица трябва да се квалифицира като "извънредно
обстоятелство" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като е
ирелевантно дали в действителност сблъсъкът е причинил повреда на
съответния самолет.
В същото решение (т. 28) е посочено, че тъй като не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност, този който иска да се позове на
тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-
специално на технически и икономически условия, поносими за съответния
въздушен превозвач.
С Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е разширен обхвата на
понятието "извънредно обстоятелство", като е включена и хипотезата, в която
посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със
същото въздухоплавателно средство /т. 51/. Изтъкването на такова извънредно
обстоятелство предполага, обаче наличието на пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет,
и закъснението или отмяната на следващия полет, която трябва да бъде
преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе предвид
начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
От приложените по делото писмени доказателства настоящият съдебен
състав приема за установено, че на 05.08.2022 г. “Р.Д.А.К.“ е изпълнявал два
последователни свързани полета, изпълнявани от “Р.Д.А.К.“ с едно и също
въздухоплавателно средство – самолет Боинг 737-8200, peг. № EI-HGN, с
който е следвало да бъдат осъществени полет FR 1836, по маршрут от С., Л.,
В. (STN) до П., Б. (PDV) и обратен полет FR 1837 от летище П., Б. (PDV) до
летище С., Л., В. (STN). При осъществяване на полет FR 1836 към летище П.,
самолет Боинг 737-8200, peг. № EI-HGN претърпял предполагаем удар на
птица. След кацането на самолета, следвало да се извърши проверка за
последици от сблъсъка с птица, преди самолетът да бъде освободен, която с
оглед изискванията на сертификата на Р., издаден от Ирландския авиационен
орган, следвало да се извърши от лицензиран за целта инженер, притежаващ
3
квалификация ЕАSA и одобрена от организация за поддръжка, притежаваща
одобрение от ЕАSA. В гр. П. нямало налични инженери с необходимата
квалификация, поради което такъв е повикан от Б., И., който пристигнал със
специално предназначен за такива ситуации самолет Learjet и извършил
техническа инспекция на въздухоплавателното средство на летище П.. Той
потвърдил в доклада си, че действително са касае за сблъсък с птица при
първи двигател. Установено е, че самолетът не е претърпял щети, останките от
птицата са почистени и самолетът е обявен за годен за експлоатация и пуснат
в движение в 23.30 ч.
За закъснението превозвачът уведомил по електронен път Д. М. и
предложил помощта по член 8, параграф 1, буква а) от Регламента - безплатна
промяна на закъснелия полет с друг полет на Р. или отмяна на резервацията и
възстановяване на сумата за неползвания полет. Тя не се е възползвала от
предоставените и възможности и е пътувала с процесния полет до крайната
дестинация - С., Л., В. (STN).
С оглед установените факти, при приложението на цитираната
релевантна и задължителна за българските съдилища практика на СЕС, следва
да се приеме, че в случая се касае за „извънредно обстоятелство“ по смисъла
на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, което превозвачът не е можел да
избегне, дори да са били взети всички необходими мерки. В случая “Р.Д.А.К.“
са използвали всички човешки или материални ресурси, с които разполагат, за
да може да бъде реализиран полет FR 1837.
Предвид изложеното, не следва да се ангажира отговорността на
“Р.Д.А.К.“ по чл. 7, пар. 1, буква „Б“ във вр с чл. 6, пар. 6, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 за заплащане на обезщетение за закъснението на
полет FR1837, по направление П., Б. - С., Л., В. на 05.08.2022 г.
Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора,
районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на Р.Д.А.К. срещу определение №
1783/28.07.2025г. по гр.д. № 590/2024 г. на РС – К..
Районният съд е определил възнаграждение на процесуалния
представител на “Р.Д.А.К.“ по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, като е съобразил
разрешенията на СЕС по обединени дела С-94/2004 и С 202/2004 и практиката
на Европейския съд по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 г., с които се
приема, че Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този
смисъл съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
4
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС са задължителни за българските съдилища,
присъдените на “Р.Д.А.К.“ разноски за адвокатско възнаграждение са
определени от първоинстанционния съд по посочените по - горе критерии. В
конкретния случай предмет на делото е осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за закъснение на полет по реда на Регламент № 261/2004, който
не е с фактическа и правна сложност. Производството е продължило малко
повече от година, проведени са две открити заседания, на които представител
на “Р.Д.А.К.“ не се е явил. По делото не са назначавани експертизи, или
изслушвани свидетели, като същото е решено въз основа на представените
писмени доказателства.
Освен с посочените критерии, възнаграждението на пълномощника на
страната следва да бъде съобразено със заложените в разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 ЗА критерии - справедливост и обоснованост на адвокатския хонорар, за
да се гарантира принципа на правната сигурност и оправдани правни
очаквания.
Изложеното по-горе, както и цитираната практика на СЕС дава право на
съда да определи размера на разноските, без да е обвързан нито от уговорения
от страната и процесуалния и представител размер на адвокатското
възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата.
Поради това, съдът намира, че определеното от първоинстанционния
съд адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. без ДДС, респ. 720 лв. с
ДДС е адекватно както на положения от адвоката труд, така и на останалите
релевантни за определянето му обстоятелства – продължителност, фактическа
и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение № 1783/28.07.2025г. по гр.д. № 590/2024 г. на РС – К. следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед отхвърляне на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззиваемият има право на разноски. Видно от представения списък с
разноски, заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
въззиваемия е в размер на 958,36 лв. без ДДС, или 1150,03 лв. с вкл. ДДС.
Въззивникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Съобразно цитираната по-горе практика на СЕС, както
посочените в практиката на ВКС критерии – фактическа и правна сложност на
делото, обем на осъществената правна защита, както и заложените в
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА критерии - справедливост и обоснованост на
адвокатския хонорар, съдът намира, че размерът на възнаграждението следва
да бъде намален до размера от 400 лв. без ДДС, или 480 лв. с ДДС.
5
С оглед изложеното, Д. П. М. следва да заплати на “Р.Д.А.К.“ сумата 480
лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
По частната жалба разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са претендирани от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/25.03.2025, постановено по гр.д. №
590/2024 г. по описа на РС – К..
ОСЪЖДА Д. П. М., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.С.** да
заплати на “Р.Д.А.К.“, чуждестранно търговско дружество с ограничена
отговорност, регистрирано в ирландския търговски регистър под №**, със
седалище и адрес на управление Р. Д.**, сумата от 480 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1783/28.07.2025г. постановено по
гр.д. № 590/2024 г. на РС – К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6