Присъда по дело №883/2020 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Номер    67/11.3.2020г.                Година 2020             град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД    ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

В публично съдебно заседание, проведено на единадесети март 2020г.,  в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Г.Д.С.

 

 

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Силвия Обрешкова

наказателно дело номер 883 по описа за 2020 година

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА             ПОДСЪДИМИЯТ Р.Е.А. - роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********

 

            ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 17.10.2017г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага поддържал заблуждение у * , че е собственик на мобилен телефон марка „HUAWEI" модел „Р10 lite Black" с ИМЕИ№864038031963452 1бр. СИМ карта на мобилен оператор „Теленор", 1бр. силиконов протектор за мобилен телефон и 1бр. допълнителна карта с памет „Микро СД" с вместимост 2 гигабайта и с това причинил имотна вреда на И.С.Р./собственичка на телефона и прилежащите му вещи/ на обща стойност 420,81 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1 пр.2 и чл. 58а, ал.1 от НК, МУ НАЛАГА наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

            На осн.чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, ГРУПИРА горното наказание с наказанието, наложено на подсъдимия Р.Е.А. с присъда по НОХД № 795/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна, като ОПРЕДЕЛЯ да изтърпи най-тежкото от тях, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

 

            На осн.чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

           

            На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р.Е.А. да заплати направените по делото разноски в размер на 58.65 /петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд.

                       

 

                                                          

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                              2.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                 Година  2020             град  В А Р Н А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД     ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

В публично съдебно заседание, проведено на единадесети март 2020г.,  в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Г.Д.С.

 

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАВЛОВ

 

            като разгледа докладваното от съдия Силвия Обрешкова наказателно дело номер  883 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

            СЪДЪТ, като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия счита, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена, поради което и на осн.чл.309 ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение по отношение на ПОДСЪДИМИЯ  Р.Е.А., ЕГН********** - "ПОДПИСКА".

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от днес пред ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

 

                                                          

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                              2.

 

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №883 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2019г. , ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

 

              Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП - Варна срещу подс.Р.Е.А. за престъпление по чл.209 ал.1 пр.2 от НК.

              В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за наказание определено при условията на чл. 55 от НК, което да бъде наложено на основание чл. 58а ал.4 от НК.

             Пострадалата, ненамерена на посочения от нея адрес, както и на всички, известни на съда адреси, не се явява.

       Подсъдимият А. признава фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съжаляваза извършеното.

              Защитникът му пледира за минимално наказание.

             

              В хода на съдебното следствие съдът установи следната фактическа обстановка:

      На 17.10.2017г. в гр. Варна около 19,00 обвиняемият Р.Е.А. влязъл в магазин за алкохол и цигари в ж.к. „Владиславово" до бл.З. Взел от витрината безалкохолна напитка и платил на касата, където работела свидетелката К. А. К.. След като тръгнал да излиза от магазина, К. видяла, че на монетника на касата бил оставен мобилен телефон „HUAWEI" „Р10 lite Black, помислила, че е забравен от клиента и  извикала на обвиняемия А. да се върне, без да съобрази, че телефонът е на колежката й И.С.Р., която в това време пушела цигара пред магазина. К. подала вещта на А., а той възползвайки се от самозаблудата на К. взел телефона и излязъл с него от магазина. Обвиняемият много добре съзнавал, че телефонът не е негов, но въпреки това го прибрал. После го продал още същия ден на Г. П. К.- собственик на магазин за мобилни телефони втора употреба, срещу сумата от 200 лв.

Стойността на инкриминираната вещ- мобилен телефон „HUAWEI" модел „Р10 lite Black е в размер на 420,81 лева.

 

              Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 370 т.2 от НПК. Фактическата обстановка ,описана в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждава от събраните по  делото доказателства.

             Показанията на св. М., К., И., Р., К. и И., са конкретни, подробни, логични, поради което съдът ги кредитира. В качеството си на обвиняем Р.А. не дава обяснения.

              Като събрани по реда на НПК съдът кредитира и писмените доказателства по делото – справка за съдимост, фактура, договор за лизинг, справка от мобилен оператор и др. Като обективно и компетентно дадено, съдът кредитира заключението на СОЕ.

             Въз основа на описаната фактическа обстановка, установена чрез горните доказателства и доказателствени средства, съдът намира от правна страна, че подс. Р.Е.А.  е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като на 17.10.2017г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага поддържал заблуждение у К. А. К. , че е собственик на мобилен телефон марка „HUAWEI" модел „Р10 lite Black" с ИМЕИ№864038031963452 1бр. СИМ карта на мобилен оператор „Теленор", 1бр. силиконов протектор за мобилен телефон и 1бр. допълнителна карта с памет „Микро СД" с вместимост 2 гигабайта и с това причинил имотна вреда на И.С.Р./собственичка на телефона и прилежащите му вещи/ на обща стойност 420,81 лева.

              Изложените по-горе аргументи по доказателствата налагат единствения, безспорен и категоричен извод, че подс.А. е автор на деянието, в което е обвинен.

             Съдът приема за безспорно установено и това, че причинената от М.Мустафа щета е в размер на 420.81 лв.

             Налице са и другите признаци на престъплението измама. Очевидно подс. А. се е възползвал от заблуждението на св. К., и с реакцията си е продължил да го поддържа,  така че същата да не се усъмни. Именно това заблуждение, в което тя сама изпаднала, но било поддържано от подс. А.,  я е мотивирало да му предаде владението върху веща.

             Престъплението е осъществено при пряк умисъл с цел набавяне на имотна облага.

             След деянието за подс. А. на 11.09.2018г. е влязло в сила определение за одобряване на споразумение, по силата на което, по НОХД № 795/18 г. му е наложено наказание ЛС за срок от две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години. Всяко от деянията е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките за определяне на общо наказание.

 

             При определяне вида и размера на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на дееца, невисоката стойност на щетата и механизма на извършване на престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

             Предвид горното, съдът прецени, че наказанието следва да е в минималния, предвиден в закона размер. Не са налице многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието 11 месеца ЛС, което е поискано от  прокурора не съответства на нормата на чл. 58а ал.4 от НК, която той иска да се приложи, тъй като при наказание, наложено в минимален размер, след редукцията му с една трета, същото ще бъде в размер на осем месеца и това е по-благоприятно за дееца.

             С оглед смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът намира, че минимално наказание лишаване от свобода за срок от една година би било съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Намалено с една трета, същото възлиза на осем месеца лишаване от свобода, каквото е наложеното с присъдата наказание. Същото би въздействало превъзпитателно, предупредително и възпиращо и на дееца и на останалите членове на обществото.

       Наказанието е по- малко от три години ЛС и съдът намира, че целите му могат да бъдат изпълнени и без неговото ефективно изтърпяване, поради което  осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването с минимален изпитателен срок от три години.

              Тъй като всяко едно от деянията е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и  да е от тях, са налице предпоставките за групиране на горното наказание с това по НОХД №795/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна, като А. следва да изтърпи най-тежкото от тях, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

Общото наказание също е по- малко от три години ЛС и съдът намира, че целите му могат да бъдат изпълнени и без неговото ефективно изтърпяване, поради което  осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването. По НОХД 795/2018 г. съдът е наложил изпитателен срок от четири години  , като към настоящия момент една част от него вече е изтекла. Като взе това предвид, както и  че деянието, предмет на настоящото дело е първо по ред, съдът намира, че за да се изпита бъдещото поведение на А. са достатъчни три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Поради това и съдът отложи общото наказание с изпитателен срок от три години.

 

             Като призна подс. А. за виновен, съдът му възложи направените по делото разноски.

            

 

             По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                      СЪДИЯ: