№ 40
гр. София , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002531 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 29.04.2020 г. по т. дело № 2782/17 г. СГС , ТО , VІ – 22 състав е осъдил
„Агромар България трейдинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Русалийски проход” № 10, вх. А, ет. 3, ап. 5 да заплати на Е. К., роден на ***
г., гражданин на Република Гърция и едноличен търговец, регистриран в Република Гърция,
с адрес: ***, гр. ***, ***, ДДС № EL036597196, гръцки данъчен номер *********, със
съдебен адрес: адвокат И. Т., гр. ***, ул. „***” № 5, ет. 4, офис 7, на основание чл. 513 от
Гръцкия граждански кодекс във вр. с чл. 4, ал. 1 вр. чл. 19, т. 1 от Регламент № 593 от 2008 г.
на Европейския парламент и съвета, сумата от 28 764.15 евро /двадесет и осем хиляди
седемстотин шестдесет и четири евро и 15 евроцента/, представляваща сбор от останалите
неплатени задължения по следните доставки: 1. доставка на киви на 24.10.2016 г., с
уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 138/29.10.2016 г.; 2.
доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена
фактура № 139/29.10.2016 г.; 3. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на
29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 140/29.10.2016 г.; 4. доставка на киви и райска
ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура №
148/05.11.2016 г.; 5. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане
на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 149/05.11.2016 г.; 6. доставка на киви и
райска ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена
1
фактура № 154/21.11.2016 г.; 7. доставка на киви на 21.11.2016г., с уговорено плащане на
21.11.2016 г., за което е издадена фактура № 155/21.11.2016 г.; 8. доставка на киви и райска
ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена
фактура № 156/21.11.2016 г.; 9. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на
01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 161/01.12.2016 г. и 10. доставка на киви на
01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура №
162/01.12.2016 г., ведно с дължимата на основание чл. 346 от Гръцкия граждански кодекс
лихва по съдебен спор /2 процентни пункта по-висока от законната лихва, която в Република
Гърция от 16.03.2016 г. е в размер на 7.25 %/ от датата на исковата молба - 28.09.2017 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 6 149,51 лева.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство “ Агромар България трейдинг” ООД София, който го обжалва в срок с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че има
качеството на търговски посредник между ищеца и негови международни клиенти. Сочи, че
съдът е достигнал до необоснован извод за липса на доказателства за извършени частични
плащания по процесните фактури, въпреки предприетото своевременно – в отговора на
исковата молба оспорване на иска по размер и ангажираните в тази връзка доказателства.
Излага, че заключението на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза установява с
категоричност, че счетоводството на ответника е водено редовно, като всички получени по
процесните фактури и кредитни известия стоки са осчетоводени като краткотраен актив –
стоки дебит на сметка 304 – „Стоки“ , а задължението по същите е осчетоводено по кредит
на сметка 401- „Доставчици“, партида на Е. К.. Твърди, че фактурите са отразени и в
дневниците за покупки по ЗДДС, като по същите е ползван данъчен кредит. Поддържа, че
видно от заключението е извършвал частични плащания по всяка едно от процесните
фактури, но плащанията не се отразявани по всяка отделна фактура, а общо в края на
финансовата година по сметка 401 - Доставчици“ и по сметка 503 – „Разплащателна сметка
във валута“ . Сочи, че този начин на счетоводно отчитане води до приключване на
плащанията по партидата на доставчика в края на финансовата година и до приключване на
задълженията към доставчика хронологично по фактури. Твърди, че по гореописания начин
е на счетоводно отчитане е осчетоводил плащания по процесните фактури в общ размер на
26 952,18 лева, тъй като между страните има задължения и по други доставки, които не са
предмет на настоящото производство. Сочи, че счетоводната експертиза е формирала своите
изводи единствено въз основа на счетоводните записвания при ответника, без справка в
счетоводството на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск.
Въззиваемият Е. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Е.
К., роден на *** г., гражданин на Република Гърция и едноличен търговец, регистриран в
Република Гърция, с адрес: ***, гр. ***, ***, ДДС № EL036597196, гръцки данъчен номер
********* срещу Агромар България трейдинг” ООД, ЕИК ********* за заплащае на сумата
28 764.15 евро /двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и четири евро и 15
евроцента/, представляваща сбор от останалите неплатени задължения по следните
доставки: 1. доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за
което е издадена фактура № 138/29.10.2016 г.; 2. доставка на киви на 24.10.2016 г., с
уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена фактура № 139/29.10.2016 г.; 3.
доставка на киви на 24.10.2016 г., с уговорено плащане на 29.10.2016 г., за което е издадена
фактура № 140/29.10.2016 г.; 4. доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с
уговорено плащане на 05.11.2016 г., за което е издадена фактура № 148/05.11.2016 г.; 5.
доставка на киви и райска ябълка на 05.11.2016 г., с уговорено плащане на 05.11.2016 г., за
което е издадена фактура № 149/05.11.2016 г.; 6. доставка на киви и райска ябълка на
21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура №
154/21.11.2016 г.; 7. доставка на киви на 21.11.2016г., с уговорено плащане на киви и райска
ябълка на 21.11.2016 г., с уговорено плащане на 21.11.2016 г., за което е издадена фактура
№ 156/21.11.2016 г.; 9. доставка на киви на 01.12.2016 г., с уговорено плащане на 01.12.2016
г., за което е издадена фактура № 161/01.12.2016 г. и 10. доставка на киви на 01.12.2016 г., с
уговорено плащане на 01.12.2016 г., за което е издадена фактура № 162/01.12.2016 г., ведно с
дължимата на основание чл. 346 от Гръцкия граждански кодекс лихва по съдебен спор /2
процентни пункта по-висока от законната лихва, която в Република Гърция от 16.03.2016 г. е
в размер на 7.25 %/ от датата на исковата молба - 28.09.2017 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства - фактури и кредитни известия се
установява , че същите са се намирали в трайни търговски отношения по повод доставката
на плодове и зеленчуци. Безспорно е и обстоятелството, че за исковия период - 24.10.2016г.
- 01.12.2016 ищецът е осъществил общо десет доставки на плодове – райска ябълка и киви,
за което са съставни процесните десет боря фактури, ведно с кредитни известия към всяка
фактура. Същите обективират извършването на доставката на описаните в тях стоки от
продавача на купувача по посочената във фактурите цена. С оглед на горното настоящата
инстанция намира, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
отношение – сключване на договор за продажба за описаните във фактурите стоки.
Представените фактури съдържат всички изискуеми от Закона за счетоводството реквизити
– наименование и номер, дата на издаване, пълна идентификация на страните по сделката,
предмет и стойностно изражение на стопанската операция и име на съставителя.
Получаването на стоките п, описани във фактурите не се оспорва от ответника.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е налице ли е валидно осъществено плащане по процесните фактури,
3
предвид твърденията на ищеца за липса на плащане и възражението на ответника,
поддържано и във въззивната жалба за осъществено плащане на сума в размер на 26 952,18
лева по процесните фактури.
От заключението на вещото лице по изслушаната от първоинстанционния съд
съдебно - счетоводна експертиза се установява, че процесните данъчни фактури са
осчетоводени надлежно в счетоводството на ответното дружество . Същите са отнесени по
дебит сметка 301 „стоки“ и по кредит сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида Е. К.
като задължение за плащане на стоки общ размер на 39 764,15 лева. Видно от заключението,
процесните фактури и кредитни известия са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и
по същите е ползван данъчен кредит. От заключението се установява, че по процесните
фактури в счетоводството на ответното дружество са отразени частични плащания.
Плащанията обаче не са отразявани своевременно, в момента на тяхното осъществяване и
по фактурата, към която същите се отнасят, а в края на финансовата година. Плащанията са
осчетоводявани в края на годината общо по партидата на доставчика и са приключвани
хронологично – чрез по дебита на сметка 401 и кредита на съответната банкова сметка на
доставчика. По този начин в счетоводството на ответника са осчетоводени плащания в общ
размер на 26 952,18 лева, но между страните по делото не се спори, че за финансовата 2016
г. между същите са били налице и други отношения доставка, по която се били съставяни и
осчетоводявани и други фактури.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира доводите на въззивника за
заплащане на сума в размер на 26 952,18 лева по процесните фактури за неоснователна.
Заключението на съдебно - счетоводната експертиза установява по несъмнен заплащане от
страна на ответника на сумата от 26 952,18 лева в качеството му на купувач в полза на
ищеца - продавач , като получаването на сумата не се оспорва от ищеца. Плащането обаче е
осъществено в изпълнение на задължения по доставки, осъществени през цялата 2016
година, за които са съставени и други фактури, извън процесните. Предвид липсата на
доказателства , установяващи наличието на основание за отнасяне на плащанията именно по
процесните десет фактури изводът, че с плащането е погасено задължението по същите е
невъзможен. Същото се установява и от заключението на вещото лице, от което е видно, че
в счетоводството на ищеца от общия размер на полученото плащане за погасяване на
задълженията по процесните фактури е отнесена единствено сума в размер на 11 000 лева.
Същата е приспадната от общия размер на претенцията и не е предмет на настоящото
производство.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че вещото лице е формирало своите
изводи единствено след проверка в счетоводството на ответното дружество. В заключението
са анализирани подробно представените от ищеца счетоводна справка и други документи,
които не са оспорени своевременно., поради което вещото лице е кредитирало правилно
отразените в тях записвания.
По делото не са ангажирани доказателства относно извършено от страна на
4
ответника - купувач плащане на стойността на получените стоки по процесните фактури на
уговорените дати на плащане. С оглед на това предявеният иск за заплащането й се явява
основателен и следва да бъде уважен до размера на стойността по процесните фактури,
посочен в исковата молба.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 510 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.04.2020 г. по т. дело № 2782/17 г. на СГС , ТО ,
VІ – 22 състав .
ОСЪЖДА „Агромар България трейдинг” ООД София, ЕИК ********* да заплати на
Е. К., роден на *** г., гражданин на Република Гърция и едноличен търговец, регистриран в
Република Гърция, с адрес: ***, гр. ***, ***, ДДС № EL036597196, гръцки данъчен номер
********* направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 510 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5