Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 30 ноември, 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 30.10.2020 г. /тридесети октомври, две
хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 608 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от С.К.А.,
с ЕГН ********** и И.Г.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.В.Д.,
САК и адв. Р.К., КАК, съдебен адрес:***, офис 1, срещу «Юробанк България» АД,
ЕИК *********, гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че на 09.12.2009г. ищците са
сключили с ответното дружество Договор за ипотечен кредит за сума в размер на
21 000 лева, обезпечен с договорна ипотека върху собствените им недвижими
имоти, находящи се в гр. Лом. За задължението по посочения договор по ч.гр.д. №
386/2009г. по описа на РС- Лом е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК от 21.04.2009г. и изпълнителен лист, съгласно
който ищците са осъдени солидарно да заплатят
на «Юробанк И Еф Джи България» АД, сумите: 19 549,28 лева главница по
Договор за ипотечен кредит от 09.12.2005г., 366,81 лихва върху главницата,
70,51 лева имуществена застраховка, законната
лихва върху главницата, считано от 08.04.2009г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 1120,99 лева разноски по делото и 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист. На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1131/2010г. по описа на ДСИ при РС- Лом, което впоследствие е изпратено по
компетентност на ЧСИ Мая Иванова с район на действие ОС- Монтана и е образувано
изпълнително дело № 20127480400436 на същия. На 06.02.2013г. ищците подписали
извънсъдебно споразумение с ответното дружество, по силата на което дългът бил
разсрочен, а принудителното изпълнение било спряно. От този момент нататък
ответникът не е предприемал никакви изпълнителни действия по отношение на
ищците. На основание горепосочения изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело № 596/2019г. на ЧСИ Мая Иванова с район на действие ОС-
Монтана, по което са изпратени покани за доброволно изпълнение на ищците,
длъжници по изпълнителното дело. Предприети са и изпълнителни действия:
налагане на запори, възбрана и опис на недвижим имот.
В исковата молба се
твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на процесните
вземания, обективирани в изпълнителния лист, издаден по ч.г.д № 386/2009г. на
РС- Лом, в рамките на която не са извършвани изпълнителни действия. Твърди се,
че е отказано предоставяне на преписи по цитираните изпълнителни производства и
поради това ищците не могат да посочат конкретна дата, на която е извършено
последното изпълнително действие, но това се е случило преди подписването на
извънсъдебното споразумение с ответника от 06.02.2013г., доколкото след
подписване на споразумението изпълнителното производство срещу тях е спряно
като не са получавали никакви съобщения във връзка с изпълнение по процесния
изпълнителен лист до лятото на 2019г., когато получили нова покана за
доброволно изпълнение по ИД № 596/2019г. на ЧСИ Мая Иванова с район на действие
ОС – Монтана, образувано на основание процесния изпълнителен лист.
Иска се да бъде
постановено решение, с което на основание чл. 439,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищците не дължат на ответника «Юробанк България» АД
вземане за сумата от общо 21 112,59
лева, включваща: 19 549,28 лева главница по Договор за ипотечен кредит от
09.12.2005г., 366,81 лихва върху главницата, 70,51 лева имуществена
застраховка,
1120,99 лева разноски по делото и 5,00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, както и законната лихва върху главницата, считано от
08.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издаден изпълнителния лист по ч.г.д № 386/2009г. на РС-Лом и
образувано изпълнително дело № 20197480400596 по описа на ЧСИ Мая
Иванова с рег.№ 748 с район на действие ОС- Монтана, като погасено по давност. Претендират се и разноски по водене на
делото.
В срока
за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество не е депозиран писмен
отговор. Постъпило е становище по иска след постановяване на определението
по чл. 140 от ГПК, с което се оспорва изцяло предявения иск.
В съдебно заседание
ищците се представляват от пълномощника си – адв. Р.К., който поддържа
иска и излага съображения в подкрепа на същия.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява като е
постъпило писмено становище от процесуалния му представител, с което моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.
По делото са
събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено по делото е, че на 09.12.2005г. ищците са
сключили с ответното дружество Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски за
сума в размер на 21 000 лева, обезпечен с договорна ипотека върху собствените
им недвижими имоти, находящи се в гр. Лом. За задължението по посочения договор
по ч.гр.д. № 386/2009г. по описа на РС- Лом е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК от 21.04.2009г. и изпълнителен лист,
съгласно който ищците са осъдени солидарно да заплатят на «Юробанк И Еф Джи България» АД, сумите: 19
549, 28 лева главница по Договор за ипотечен кредит от 09.12.2005г., 366,81
лихва върху главницата, 70,51 лева имуществена застраховка, законната лихва върху главницата, считано от
08.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1120,99 лева
разноски по делото и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание посочения изпълнителен лист с разпореждане от
09.08.2010г. е образувано изпълнително дело № 1131/2010г. по описа на ДСИ при
РС- Лом. По същото изпълнително дело на 03.01.2011г. длъжникът И.Г.А. е
направила доброволна вноска в размер на 1000,00 лева. Извършени са от съдебния
изпълнител справки за проучвания на имущественото състояние на длъжниците. Призовки за доброволно изпълнение са
получени на 10.09.2010г. от длъжниците И.А. и С.А.. Отправени са искания за
справки от съдебния изпълнител за наличие на банкови сметки, разкрити на името
на длъжниците. На 04.10.2010г. са вписани наложени от ДСИ при РС-Лом възбрани
на два от притежаваните от длъжниците недвижими имота, находящи се в гр. Лом –
апартамент №58 и апартамент № 59, двата на ул. „Дядо Цеко войвода“ № 34, бл.
2-1, вх. Г, ет. 7 с идентификатори № 44238.506.46.5.58 и идентификатор №
44238.506.46.5.59. Насрочен е опис на имотите /л.214 от ИД 1131/2010г. на ДСИ
при ЛРС/. Наложена е възбрана върху имот в гр. Монтана, с ид.№
48489.13.177.1.149, собственост на ипотекарен длъжник Виолета Захариева на
04.10.2010г. /л.219 ИД 1131/2010г./. Призовки за принудително изпълнение до
длъжниците са изпратени на 12.10.2010г. /л.222- л.223 от ИД 1131/2010г./, двете
получени на 19.10.2010г. Подадена е молба от взискателя за назначаване на експертиза
за определяне стойността на недвижимите имоти и е постановено разпореждане за
назначаването й /л. 224 от ИД 1131/2010г./ на 22.10.2010г. Призовки за
принудително изпълнение до длъжниците са изпратени на 12.10.2010г., двете
получени на 21.10.2010г., за опис на двата апартамента в гр. Лом /л. 226-227 от
ИД 1131/2010г./ Извършен е опис на недвижимо имущество – на двата апартамента,
собственост на длъжниците, в гр. Лом, на 29.10.2010г. /л. 230 ИД 1131/2010г./.
Представен е Доклад за изготвена пазарна оценка за определяне пазарната стойност
на недвижим имот с ид. № 44238.506.46.5.58
/л.231- 233 от ИД 1131/2010г./ и Доклад за изготвена пазарна оценка за
определяне пазарната стойност на недвижим имот с ид. № 44238.506.46.5.59 /л.234- 236 от ИД 1131/2010г./. С Разпореждане
от 18.11.2010г. ДСИ при РС- Лом приема заключението на вещото лице за средната
пазарна стойност на двата имота – апартаментите в гр. Лом, определя начална
цена и насрочва първа публична продан за периода от 10.01.2011г. до
10.02.2011г. /л.246 –л. 247 от ИД 1131/2010г./. Същата е разгласена с обявления,
двете от 18.11.2010г. /л.248-л.254 от ИД 1131/2010г./. Отправено е уведомление
до трето лице, собственик на имота, служещ за обезпечение на дълга - Виолета Гаврилова Захариева за насоченото
принудително изпълнение върху собствения й имот – апартамент в гр. Монтана,
ж.к. “Младост“ /л. 259- л.264 от ИД 1131/2010г./. Вписана е възбрана на
04.10.2010г. върху посочения апартамент
в гр. Монтана, собственост на ипотекарния длъжник Виолета Захариева /л.265 от ИД
1131/2010г./. Подадена е молба за разсрочено плащане и е направена доброволна
вноска по ИД 1131/2010г. на ДСИ при ЛРС
от И.Г.А. на 03.01.2011 г. /л. 276 от ИД 1131/2010г./. Подадена е молба за
спиране на изпълнителното производство от взискателя от 10.02.2011г. по чл. 432, т. 2 ГПК /л. 281
от ИД 1131/2010г./. С Постановление от 10.02.2011г. изпълнителното дело е
спряно /л. 282 от ИД 1131/2010г./. От взискателя е подадена молба от
16.05.2011г. за насрочване на публична продан на възбранените и описани имоти с
посочване, че въпреки споразумението между Банката и длъжниците за доброволно и
разсрочено плащане, няма постъпили суми /л.291 от ИД 1131/2010г./ С обявление
от 16.05.2011г. за насрочване на публична продан на имотите за периода от
28.05.2011г. - 28.06.2011г. е разгласена същата /л.293- л.296 от ИД 1131/2010г./.
Наддавателни предложения не са постъпили, видно от приемо-предавателен протокол
от 29.06.2011г. /л. 311 от ИД 1131/2010г./. С Протокол от 29.06.2011г. е обявена публичната продан за нестанала /л. 312 от ИД 1131/2010г./.
Подадена е молба от 12.07.2011г. за насрочване
на нова публична продан на имотите на длъжниците /л. 314 от ИД 1131/2010г./. С
разпореждане е насрочена публична продан на апартаментите, находящи се в гр.
Лом и с Обявление от 05.10.2011г. за
втора публична продан за периода от 15.11.2011г.
до 15.12.2011г. същата е разгласена. Не са постъпили наддавателни предложения,
видно от приемо-предавателния протокол от 16.12.2011г. на ЛРС. С Протокол от 16.12.2011 г. е обявена насрочената втора
публична продан за нестанала /л. 328 от ИД 1131/2010г./. С молба от 28.12.2011г. взискателят е поискал определяне
на нова начална цена и изнасяне на имотите на длъжниците на нова публична продан
/л.330 от ИД 1131/2010г./ С молба от 18.01.2012г. взискателят е поискал
налагане на запори на трудовите възнаграждения на длъжниците и е постановено разпореждане на съдебния
изпълнител от същата дата – 18.01.2012г. за налагане на запори /л. 332 от ИД
1131/2010г./. Изпратени са запорни
съобщения до работодателите на двамата длъжници /л. 338-339 от ИД 1131/2010г./.
Подадена е молба с вх.№ от 24.01.2012 г. за разсрочено плащане и спиране на
изпълнението от двамата длъжници /л. 333 от ИД 1131/2010г./. Направена е
доброволна вноска в размер на 500 лв. от длъжниците на 20.01.2012г. /л.334 ИД
от 1131/2010г./ С молба от 21.05.2012г.
взискателят е поискал изпращане на изпълнителното дело за продължаване на
производството от ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ /л. 346 ИД от 1131/2010г./
Изпълнителното дело № 1131/2010г. на ДСИ при РС- Лом е изпратено по
компетентност и преобразувано под № 436/2012г. на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748
от КЧСИ. С молба от 27.06.2011г. взискателят е възложил на ЧСИ
извършване на изпълнителни действия /л. 352 от ИД 436/2012г./. Отправена
е покана за принудително изпълнение до
ипотекарния длъжник Виолета Захариева за насрочен опис за 02.11.2012 г. /л.362
от ИД 436/2012г./ Същият опис е бил отложен поради нередовно призоваване на собственика
на имота – Виолета Захариева. Насрочен е бил нов опис за 18.12.2012г. за имота на
ипотекарния длъжник в гр. Монтана /л. 361 от ИД 436/2012г./. ПДИ е получена от Виолета Захариева лично на
18.12.2012г. /л. 372 от ИД 436/2012г./. Видно
от Протокол за опис на недвижимо
имущество е извършен опис на апартамента в гр .Монтана на 18.12.2012г.,
собственост на Виолета Захариева /л. 373- л. 374 от ИД 436/2012г./. Отправени
са искания за справка за проучване имущественото
състояние на длъжниците /л. 385- л.390 от ИД 436/2012г./. Получено е удостоверение
от Агенция по вписванията от 21.02.2013г., удостоверяващо, че е налице наложена възбрана върху апартамент
в гр. Монтана от 12.10.2010г. /л. 407 от ИД 436/2012г./. Подадена е молба от взискателя на 18.05.2013г.
за спиране на изпълнителното производство и е постановено Разпореждане за
спиране от 18.05.2013г. /л. 413 от ИД 436/2012г./. Приложено е извлечение за
общ дълг на л. 414 от ИД 436/2012г.
Приложено е извънсъдебно споразумение от 06.02.2013г. на л. 415 от ИД 436/2012г. Подадена е на 21.11.2014г.
молба от взискателя за възобновяване на изпълнителното производство /л. 419 от ИД 436/2012г./ с искане за
насрочване на публична продан на имота в
гр. Монтана. С разпореждане от 28.11.2014г. съдебният изпълнител е указал на
взискателя да внесе хонорар за вещо лице – оценител. Това разпореждане е
получено от взискателя на 29.07.2016г. видно от обратна разписка на гърба на л.
422 от ИД 436/2012г. като липсват данни
да е получено на по-ранна дата от взискателя. Подадена е молба от 25.10.2016г.
с искане за провеждане на публична продан на апартаментите на длъжниците в гр. Лом /л. 423 от ИД 436/2012г./ Съдебният изпълнител
ЧСИ Мая Иванова е прекратил изпълнителното производство по ИД 436/2012г. с постановление от 23.01.2019г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Подадена е от взискателя молба от 25.02.2019г. за образуване на ново
изпълнително дело с искания за налагане на възбрани върху трите имота,
обезпечаващи вземането, и за извършване на
справки за проучване
имущественото състояние на длъжниците. С
разпореждане от 22.03.2019г. на ЧСИ Мая
Иванова с рег. № 748 от КЧСИ е образувано на ИД
596/2019г. по описа на същата и
са наложени възбрани върху трите имота – два в гр. Лом, собственост на главните
длъжници и един в гр. Монтана, собственост на ипотекарния длъжник /л. 36/.
Подадена е от съдебния изпълнител молба за вписване на възбрана до Съдия по
вписванията при РС- Лом от 22.05.2019г. /л.46 от ИД 596/2019г./. Отправени са
запорни съобщения до Централна кооперативна банка, Алианц банк България,
Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк и Юробанк и Еф Джи /л. 47 – л.51 от ИД
596/2019г./, всички от 22.05.2019г. Подадена е молба от 22.05.2019г. за
вписване на възбрана до Съдия по
вписванията при РС- Монтана. Покана за доброволно изпълнение от 09.07.2019г. е връчена на длъжника И.А. на 23.07.2019г. ПДИ
от 09.07.2019г. е връчена на С.А. на
23.07.2019г. Извършен е опис на недвижимия имот в гр. Монтана, видно от
Протокол за опис на недвижими имущества от 12.09.2019г. /л. 97 от ИД
596/2019г./. Извършен е опис на недвижими имоти, видно от Протоколи за опис на
недвижими имущества от 12.09.2019г. за двата имота в гр. Лом /л. 112- л.113 от
ИД №596/2019г./. Насрочен е нов опис
за 09.10.2019г., тъй като имотите са били заключени към датата
на предходния опис. Описът, насрочен за 09.10.2019г., е отложен поради нередовно
призоваване на длъжниците. С разпореждане от 28.11.2019г. е насрочена първа публична продан за имота в гр. Монтана
/л. 152 от ИД № 596/2019г./. Видно от Протоколи за опис на недвижими имущества
от 19.12.2019г. / л. 159 –л.162 от ИД
596/2019г./ са извършени описи на имотите в гр. Лом. Постъпили са наддавателни
предложения за имота в гр. Монтана /л.193-л.200 от ИД 596/2019г./. С Протокол
за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от
24.01.2020г. на л.204- л. 206 от ИД е
обявен купувач за имота в гр. Монтана. С Постановление за възлагане от
28.01.2020г. този имот е възложен на обявения купувач. С разпореждания от 20.02.2020г. е насрочена
първа публична продан на апартаментите на длъжниците в гр. Лом за периода от 24.03.2020г. - 24.04.2020г
./л.225- л.226 от ИД 596/2019г./. С Разпореждане от 25.03.2020г. за спиране на
насрочените по изпълнителното дело първи публични продани на имотите в гр. Лом
на л.260 от ИД № 596/2019г. същите са спрени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът е имал
вземане към ищците, както и че то е в
размерите и за периода, посочен в исковата молба съгласно изпълнителния лист,
издаден по ч. гр. дело № 386/2009 г. по описа на Районен съд – Лом, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 1131/2010г. на ДСИ при
ЛРС, ИД № 436/2012г. и ИД № 596/2019г., последните две на ЧСИ Мая Иванова с
рег. № 748 от КЧСИ. От страна на ищците не се оспорва нито възникването на
задължението да заплатят на ответника
суми по договор за кредит към датата на издаване на изпълнителния лист, нито
тяхната стойност, т.е. не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в издадения
изпълнителен лист. Твърдението на ищците е за недължимост на сумите към
ответника поради погасяването им по давност.
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на
правен интерес от завеждането му. С предявения иск ищците, в качеството
си на солидарни длъжници оспорват вземането, предмет на изпълнителния лист,
послужил за образуване на изпълнителното дело № 596/2019г на ЧСИ Мая Иванова с
рег. № 748 от КЧСИ, въз основа на изтекла погасителна давност. Длъжниците -
ищци оспорват притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес – този
по ИД № 596/2019г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№748 от КЧСИ, поради което
имат правен интерес от предявения иск. Съгласно чл. 439, ал.2 ГПК този иск може
да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тъй като ищците се позовават на новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното
производство погасителна давност, предявеният от тях иск по чл. 439, ал.1 ГПК
се явява процесуално допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен.
Не
е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата длъжници
- ищците, в качеството им на солидарни длъжници, за сумите, посочени в исковата
молба. Безспорно е също, че издадената по ч.гр.дело №
386/2009 г. по описа на РС- Лом заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, а ищците
в качеството си на солидарни длъжници, не са подали възражение срещу
вземането по заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно, предмет на изпълнение е влязла в сила
заповед по чл. 417 ГПК, без да е предявяван установителен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответникът се легитимира като
кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател в изпълнителното
производство. Длъжниците-ищци твърдят, че задължението им към взискателя е
погасено поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, тъй
като срещу тях не са предприемани действия по принудителното
изпълнение в период от повече от шест години.
Тъй като вземането не е установено със
съдебно решение в случая не следва да се приложи чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, т.е.
погасителната давност за вземането за
главница и за лихви няма да бъде преценявана съобразно тази законова разпоредба.
Поставя се въпросът дали следва да се
приложи петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД или кратката тригодишна давност по смисъла на
чл. 111 от ЗЗД. В множество постановени
по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на задължението за главница в настоящия случай
е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а за обезщетението за лихви за забава следва да се приложи
кратката 3-годишна погасителна давност.
На въпроса „Тече ли погасителна давност за вземане по
изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от
същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността
по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК?“ е отговорил ВКС в Решение № 252/17.02.2020
по дело №1609/2019г. на 3-то г.о. В същото е прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен
акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези
случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно
действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния
ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт,
обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното
между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези
последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено
и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата
следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство
– от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е
спряла. Посочено е, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо
дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет
години (чл. 117, ал. 2 ГПК). В този смисъл са били постановени и Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Даденото с отмененото
ППВС № 3/18.11.80 г. тълкуване следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма,
реализирали се в периода преди отмяна на тълкувателния акт, като новото ТР
2/26.06.15 г. ще се прилага от този момент за в бъдеще. По отношение на
приключилите изпълнителни производства следва да се прилага отмененото ППВС №
3/18.11.80 г.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от действащия ГПК, изпълнителното производство
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването
настъпва по силата на закона, т.е. ex lege. В случая,
от изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 1131/2010 г. на
ДСИ при РС- Лом от страна на взискателя са искани и са предприемани
изпълнителни действия като не е имало
период от две години, в който взискателят да не е отправял искания за
извършване на изпълнителни действия. По ИД № 436/2012г. на ЧСИ Мая Иванова с
рег.№ 748 от КЧСИ също до 25.10.2016г. не е имало двугодишен период, в който
взискателят да е бездействал. Такова бездействие е било налице за периода от
25.10.2016г. до 25.10.2018г., през който взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия и изпълнителното производство е било прекратено по
силата на закона – чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 25.10.2018г., независимо че
по-късно е констатирана перемпцията от съдебния изпълнител – на 23.01.2019г.
Подадена е била на 21.11.2014г. молба от
взискателя за възобновяване на изпълнителното производство /л. 419 от ИД 436/2012г./ с искане за
насрочване на публична продан на имота в
гр. Монтана, която има отношение към перемпцията и следва да бъде зачетена. С
разпореждане от 28.11.2014г. съдебният изпълнител е указал на взискателя да
внесе хонорар за вещо лице – оценител. Това разпореждане е получено от
взискателя на 29.07.2016г. видно от обратна разписка на гърба на л. 422 от ИД
436/2012г. като липсват данни да е
получено на по-ранна дата от взискателя. Поради късното получаване на
указанията, дадени от ЧСИ, не следва да се приравнява молбата на взискателя от
28.11.2014г. като неподадена и да се твърди, че е настъпила по-ранна перемпция
на изпълнителното производство. Освен това в тази молба се съдържа искане за
възобновяване на изпълнителното производство, а не само искане за насрочване на
публична продан. Т.е. тази молба следва да бъде зачетена като препятстваща
настъпването на перемпция. Подадена е и следваща молба от 25.10.2016г. с искане
за провеждане на публична продан на апартаментите на длъжниците в гр. Лом /л. 423 от ИД 436/2012г., по която
молба липсва произнасяне на съдебния изпълнител, но следва да бъде зачетена
като препятстваща настъпването на перемпция, тъй като непроизнасянето на
съдебния изпълнител не може да се вмени във вина на взискателя, който е поискал
съответното действие. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда само
поискване за извършване на изпълнителни действия, не и произнасяне по тях и
реалното им извършване, т.е. за предотвратяване настъпването на перемпция е
достатъчно наличието на заинтересованост на взискателя от изпълнителното
производство, но не и краен резултат. Ето
защо изпълнителното производство е било перемптирано две години след подаване
на молбата на взискателя от 25.10.2016г., т.е. на 25.10.2018г.
С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК погасителна давност по отношение на вземането е започнала да тече именно
от тази дата – 26.06.2015г. Докато е траело изпълнителното производство – това
по ИД 1131/2010г. на ДСИ при РС- Лом, преобразувано под № 436/2012г. на ЧСИ Мая
Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, до постановяване на тълкувателното решение на
26.06.2015г. погасителна давност по отношение на вземането не е текла. Не е
настъпвала и перемпция на изпълнителното производство по силата на закона – чл.
433, ал.1, т.8 ГПК до 25.10.2018г., както се посочи по-горе, следователно
изпълнителното производство е съществувало и в този смисъл е било годно по силата на ППВС№
3/18.11.80 г. да спре давността и същата
да не тече. В случай, че бе налице настъпила перемпция по време на
изпълнителното производство, макар да не е била прогласена с постановление от
съдебния изпълнител, то би могло да се приеме, че в даден момент изпълнителното
дело е престанало да съществува и е започнала да тече погасителна давност. Това
обаче не се е случило, т.е. перемпция не е настъпвала до 25.10.2018г., както се
мотивира по-горе. Затова, след като изпълнителното производство не се е
перемптирало по силата на закона и така давността е била спряна, то тя е
започнала да тече след постановяването на новото ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Давността би
изтекла ако на 26.06.2020г. взискателят не бе поискал и не бяха предприети
изпълнителни действия, защото след 26.06.2015г. вече действат постулатите на
новото тълкувателно решение, а не на предходното ППВС № 3/18.11.80 г. Принудителни действия обаче са поискани и предприети
от взискателя преди да изтече дори 3-годишна давност от постановяване на новото
тълкувателно решение ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Такива действия са молба от
25.10.2016г. с искане за провеждане на публична продан на апартаментите на
длъжниците в гр. Лом /л. 423 от ИД 436/2012г./, както и действията по новообразуваното ИД 596/2019г. на ЧСИ Мая
Иванова с рег. № 748 от КЧСИ - налагане и вписване на възбрана от
22.05.2019г. /л.46 от ИД 596/2019г./. Следователно започналата да тече от
26.06.2015г. /постановяването на новото ТР/ погасителна давност е била
прекъсната с поискване от взискателя и предприемане на принудителни действия – искане
за провеждане на публична продан и налагане на възбрана върху недвижими имоти
на длъжниците - първо с молба от 25.10.2016г. и след това с вписване на
възбрана на 22.05.2019г. . Посочената възбрана е наложена в рамките на едно
валидно изпълнително производство - новообразуваното ИД 596/2019г., а не в рамките
на перемптираното на 25.10.2018г. ИД 436/2012г., поради което самото
изпълнително действие поражда правно действие. Молба от 25.10.2016г. с искане
за провеждане на публична продан на апартаментите на длъжниците в гр. Лом по ИД
436/2012г. на ЧСИ Мая Иванова също е подадена преди ИД 436/2012г. да бъде
перемптирано.
Поради изложеното общата 5-годишна погасителна давност
по чл. 110 ЗЗД по отношение на главницата не е изтекла към датата на
предявяване на иска – 30.01.2020г. Следователно вземането на ответника за главница
не е погасено по давност. Не са погасени
по давност и вземанията за лихви, за които също не е изтекла 3-годишната
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, защото започналата да тече от 26.06.2015г.
давност е била прекъсната на 25.10.2016г. с искане за принудителни действия, а
следващата започнала да тече давност отново е била прекъсната на 22.05.2019г. с
налагане на възбрана върху имотите на ищците в гр. Лом. Не са погасени по
давност и вземанията за разноски в заповедното производство, в което е издаден
изпълнителният лист, тъй като не е
погасено по давност главното вземане – чл. 119 от ЗЗД. С оглед на
гореизложените съображения предявеният иск се явява неоснователен в неговата
цялост.
По отношение
на разноските:
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора – отхвърляне изцяло на предявения иск, се дължат разноски в
полза на ответника, но процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на такива.
Водим от
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.А., с
ЕГН ********** и И.Г.А. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. В.Д.,
САК и адв. Р.К., КАК, съдебен адрес:***, офис 1, против «Юробанк България» АД,
ЕИК *********, гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на
ответника «Юробанк България» АД вземане за
сумата от общо 21 112,59 лева, включваща: 19 549,28 лева главница
по Договор за ипотечен кредит от 09.12.2005г., 366,81 лихва върху главницата,
70,51 лева имуществена застраховка,
1120,99 лева разноски по делото и 5,00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, както и законната лихва върху главницата, считано от
08.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издаден изпълнителния лист по
ч.г.д №386/2009г. на РС- Лом и образувано изпълнително дело № 20197480400596 по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№
748 с район на действие ОС- Монтана, като непогасено по давност.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването на страните на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: