№ 1334
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110165256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. П. А., срещу /фирма/, с която по
реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет.
В исковата молба се сочи, че ищецът притежавал билет за полет с номер FB462,
изпълняван от /фирма/, от летище Схипхол, Амстердам (Холандия) до летище София,
София (България), на дата 01.07.2019 г., като по разписание времето на излитане било
10:15 ч. местно време, а кацането – в 13:55 часа местно време. Твърди се, че
процесният полет не излетял в посочения част, поради което бил изпълнен със
закъснение от 5 часа и 59 минути. Изложени са твърдения, че била заявена
извънсъдебна претенция от ищеца за заплащане на претендираното обезщетение, но
превозвачът не заплатил същото. Въз основа на тези аргументи е отправено искане за
уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, но в законоустановения срок такъв не е подаден. В подаденото от
1
дружеството възражение по чл. 414 ГПК същият е заявил, че не дължал
претендираното обезщетение, поради наличие на извънредни обстоятелства. С оглед
липсата на подаден в срок отговор на исковата молба, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 133 ГПК, като релевираните в становище с вх. № 209763 от
06.10.2022 г. възражения не следва да бъдат обсъждани от съда поради настъпила
спрямо същите преклузия.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет FB462, изпълняван от
/фирма/ от летище Схипхол, Амстердам (Холандия) до летище София, София
(България), на дата 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която на 23.02.2021 г. по ч. гр. д. №
7686/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение
Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-402/07 и C-32/07
Sturgeon (параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при
което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от
първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение,
определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно чл. 7, параграф 1, буква
"б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение от 400 евро
при закъснение или отмяна на полет, при който се изминава разстояние между 1500
километра и 3500 километра. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а)
за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка,
към която Договорът се прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в
трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която
Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на
съответния полет е превозвач от Общността. Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при
условие че пътниците: а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в
случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация в час,
посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния
превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен
час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени
2
от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на
друг полет, независимо от причината.
Предвид изложеното, е необходимо ищецът да установи наличието на следните
материално-правни предпоставки: 1/ че ответникът е въздушен превозвач от
Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004; 2/ че ищецът е пътник, който
заминава от летище, съответно – до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от
Регламент 261/2004; 3/ че страните по делото са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници; 4/ че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като се е явил навреме за полета и е заплатил
възнаграждението за същия; 5/ че превозът е осъществен със закъснение повече от три
часа; 6/ че полетът е бил за разстояние над 1500 км.
Съдът намира, че така предявената искова претенция следва да бъде уважена,
доколкото от представените по делото доказателства се установява наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение от страна на ответника-превозвач.
Безспорни са обстоятелствата, че /фирма/ е въздушен превозвач по смисъла на
приложимото Общностно право, че началната и крайната дестинация на процесния
полет са летища, разположени на територията на Европейския съюз, с разстояние
между същите по-голямо от 1500 км., както и че между страните по делото е
съществувал валидно възникнал договор за превоз за осъществяване на полет от
летище Схипхол, Амстердам (Холандия) до летище София, София (България), на дата
01.07.2019 г. Видно от бордна карта, издадена на името на ищеца, и разпечатка за
история на полета, процесният полет номер FB462 е следвало да кацне на летището на
01.07.2019 г. в 13:55 ч., но кацането е осъществено на 01.07.2019 г. в 19:54 часа, т. е.
полетът е изпълнен със закъснение, по-голямо от 3 часа.
Така установените по делото обстоятелства обосновават извод, че ищецът има
право на обезщетение за закъснял полет в размер от 400 евро, установен в разпоредбата
на чл. 7 от Регламент № 261/2004.
Релевираните от ответника възражения в становище с вх. № 209763 от
06.10.2022 г. за изразен извънсъдебно отказ от обезщетение от страна на процесуален
представител на ищеца, както и за неявяване на последния навреме за осъществяване
на полета, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са били своевременно заявени.
Същите представляват възражения по смисъла на чл. 133 ГПК, които е трябвало да
бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба, но това не е сторено, поради което
възможността за релевирането им в процеса е изчерпана към датата на подаване на
становището. С цел пълнота на изложението следва да се посочи, че представените от
ответника доказателства за извънсъдебни изявления на процесуален представител на
ищеца представляват имейл-кореспонденция, касаеща трети за спора по делото лица,
като липсват данни тя да се отнася до Е. А..
3
Оспорванията на ответното дружество, заявени в подаденото възражение по чл.
414 ГПК, за наличие на извънредни обстоятелства, довели до закъснението на
процесния полет, не се доказаха по делото. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест да установи посочените от него причини за закъснението, не е ангажирал
своевременно доказателства за това, в рамките на установените преклузивни срокове.
В допълнение – представените със становище с вх. № 209763 от 06.10.2022 г.
документи в тази връзка не установяват в условията на пълно и главно доказване
твърдените от страната извънредни обстоятелства.
Предвид горното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на исковото
производство в общ размер на 265,18 лева (държавна такса от 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение от 240,18 лева), както и тези, сторени в заповедното производство, в
общ размер от 385,73 лева (25,00 лева държавна такса и 360,73 лева адвокатско
възнаграждение), следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.
„б“ от Регламент /ЕО/261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.,
че /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, дължи на Е.
П. А., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет FB462, изпълняван от
/фирма/ от летище Схипхол, Амстердам (Холандия) до летище София, София
(България), на дата 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която на 23.02.2021 г. по ч. гр.
д. № 7686/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на Е. П. А., ЕГН: **********, с
адрес /адрес/, сумата от 265,18 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
хода на исковото производство, и сумата от 385,73 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски в хода на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5