Р Е Ш
Е Н И Е № 129
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Емилия Брусева
въззивно търговско дело № 660 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 87 от 04.07.2019г. на Окръжен
съд - Пазарджик, постановено по т.д. № 18/2019г., с което отхвърлен като неоснователен предявеният от „П.и.б.“
АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** против В.А.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника,че
банката има вземане против него по договор за банков кредит – Ю. „У.“ от …г., в
следния размер: 11 632.80 евро - просрочена главница; 833.22 евро - просрочена
лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г.; 1 544.97 евро -
наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.; 337.61 евро -
годишна такса за управление на кредита,за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1240 по описа на В. р. с. за
2012г.,както и че съществува правото на вземане за разноски в заповедното
производство в размер на 563.22лв.-внесена ДТ и 731.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение и с което е осъден В.А.М.
да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК … разноски
по делото в размер на 1313.22 лева.
Жалбоподателят „П.и.б.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:*** моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения
иск като признае за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата по договор за банков кредит – Ю. „У.“ от …г., в следния размер: 11
632.80 евро - просрочена главница; 833.22 евро - просрочена лихва, начислена за
периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г.; 1 544.97 евро - наказателна лихва за
периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.; 337.61 евро - годишна такса за
управление на кредита,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1240 по описа на В. р. с. за 2012г. Твърди
необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и
неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата
страна В.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да се потвърди.
Съдът
разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото
доказателства и намери за установено следното:
Претендирано
е от ищеца да се признае за установено, че ответникът В.А.М. му дължи сумата 14 398.61
евро, от които 11 632.80 евро- просрочена главница; 833.22 евро -
просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г.; 1
544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.;
337.61 евро - годишна такса за управление на кредита, произтичащи от Договор за
предоставяне на ю. „У.“ №…/…г., изменен и допълнен с Анекс №…/…г., за която
сума по ч. гр.д. №1240/2012г. по описа на Районен съд – В. е била издадена
заповед № … от …г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Иска се и произнасяне на съда с изричен
осъдителен диспозитив относно направените в заповедното производство разноски –
563.22 лева – държавна такса и 731 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 05.12.2018г. от В.А.М.
възражение по чл.415 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирано
по ч.гр.д. №1240/2012г. на РС - В.
Ответникът не
е депозирал в срок отговор на исковата молба. Във възражението депозирано пред
заповедния съд, същият е направил възражение за изтекла погасителна давност. В
съдебно заседание на 19.06.2019г. същият е заявил, че оспорва иска.
Основанието на претендираното
материално право по установителния иск на «У. л.» ЕАД е вземане по Договор за предоставяне на ю. „У."
№ …/…г.,изменен и допълнен с Анекс № …/…г. и Анекс № …/…г. към 25.09.2012г.
Договорът е сключен между ответника и „М… Ю.“ АД, чийто универсален правоприемник
е „П.и.б.“ АД. Касае се за ипотечен банков кредит за текущи нужди. С него
Банката предоставя на ответника – кредитополучател кредит в размер на
36 000 евро. В чл.6 от договора е уреден начинът за олихвяване на дълга по
кредита, а в чл.7 са предвидени таксите и комисионните, дължими на кредитора и
предпоставките, при които същите се заплащат. В чл.11 от договора е предвидено,
че кредитът се погасява на 60 равни месечни анюитетни вноски, дължими
ежемесечно съгласно погасителен план – Приложение №1 с краен срок за
издължаване – 08.04.2011г. Съгласно чл.15 Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем – в хипотезата на чл.15.2 – в случай че не е погасена в
срок която и да е погасителна вноска по главница, лихви, такси или комисионни,
съгласно условията на договора.
С Анекс №…/…г. крайният срок за
погасяване на задълженията е удължен до 10.05.2013г. С него ответникът се е
задължил да издължи всички лихви, по отношение на които се намира в забава, до
30.06.2010г. С Анекс №…/…г. на кредитополучателя се предоставя гратисен период
относно издължаването на остатъчната главница до 30.06.2011г., но не повече от
12 месеца, считано от датата на влизане в сила на анекса. Предвиден е начин за
олихвяване на дълга за времето на гратисния период – фиксиран годишен лихвен
процент 5.725 % .
С писмо изх. №…/…г. Банката е
уведомила кредитополучателя, че не е платил на датите на падеж – 10.06.2011г.,
10.07.2011ж., 10.08.2011г., 10.09.2011г., 10.10.2011г., 10.11.2011г.,
10.12.2011г., 10.01.2012г., 10.02.2012г. и 10.03.2012г. дължимите месечни
погасителни вноски по главница, лихви и такси, които възлизат общо в размер на
5711.22 евро, както и че към датата на писмото същият продължава да е в
просрочие на дължимите вноски за главница и лихва. Кредиторът се е позовал на
клаузата на чл.15.2 от договора за кредит като основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Поканил е ответника в седемдневен срок доброволно да
заплати дълга. Видно от представената товарителница от 23.03.2012г., ответникът е уведомен за волеизявлението на
Банката. Не се спори относно обстоятелството, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 12.04.2012г., както и че от страна на кредитора
са предприети действия за реализиране на вземането чрез иницииране на заповедно
производство.
На 26.09.2012г. по пощата е
подадено заявление от „М… Ю.“ АД, чийто правоприемник понастоящем е „П.и.б.“
АД, до РС – В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Видно от издадената Заповед № …
от …г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК В.М. е осъден да заплати на Банката общо
14 398.61 евро , от които 11 632.80 евро -просрочена главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г., 833.22 евро -
просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г., 1
544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.,
337.61 евро - годишна такса за управление на кредит, 563.22 лева – държавна
такса и 731 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори между страните, това
се установява и от представеното удостоверение от съдебно-изпълнителска служба
при РС – В., че въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело №…/…г. на ДСИ при РС – В.
От заключението на вещото лице Л.
Ц. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по
предоставения кредит – 36 000 евро е била усвоена от ответника чрез две
тегления – на 10.03. и на 13.03.2006г. Размерът на непогасените му задължения
по договора и анексите към него към
26.09.2012г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК възлиза на 11
632.80 евро -просрочена главница, 833.22 евро - просрочена лихва, начислена за
периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г., 1 544.97 евро - наказателна лихва за
периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г. и 337.61 евро - годишна такса за управление
на кредит.
Видно от заключението на вещото
лице М.П.М. по допуснатата от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза
задължението на В.М. по договор за банков кредит – Ю. „У.“ от …г. към датата на изготвяне на заключението –
04.03.2020г. е погасено. То е погасено от постъпилата сума в резултат на
проведеното принудително изпълнение – продаден е имот, служещ за обезпечение на
дълга. Размерът на постъпилата сума в резултат на принудителното изпълнение
65 010 лева е преведена от Държавен съдебен изпълнител на „М… Ю.“ АД на
20.05.2013г. с Мемориален ордер №…/…г. С това е погасено изцяло задължението на
В. М. по изпълнителен лист от 01.10.2012г., издаден в заповедното производство
по ч. гр.д. №1240/2012г. по описа на РС – В.
При тези обстоятелства
първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод за неоснователност за
установителния иск на Банката. Приел е, че към момента на депозиране на
заявлението пред заповедния съд ищецът е имал вземане против ответника в
посочените в исковата молба размери и на посоченото в нея основание. Но е
намерил, че следва да зачете настъпилите след подаване на заявлението факти и
обстоятелства, сред които е и погасяване
на вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - чрез принудително изпълнение в рамките на образуваното по
молба на ищеца изпълнително дело №… по описа на СИС при РС гр.В.
Съгласно т.13 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС - Според приетите
отговори по т. 9 и т.11. от тълкувателното решение в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид факти, относими към
погасяване на задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
В случая вземането е погасено
именно чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист вземането
съществува и е в размерите, за които се претендира осъждане на ответника. След
издаване на изпълнителния лист то не е погасено чрез никакъв друг способ - прихващане, даване вместо изпълнение,
опрощаване,
доброволно плащане извън изпълнителното производство и т.н., а чрез реализиране
на обезпечението по реда на принудителното изпълнение. А това принудително
изпълнение е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на
заявлението по чл.417 от ГПК. Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност, тъй
като след 2013г. не са извършвани изпълнителни действия. Такива не са
извършвани, защото вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – след 20.05.2013г. е погасено, поради осъществено
принудително изпълнение и реализация на обезпечението. Едно погасено чрез
плащане в изпълнителното производство вземане не може да бъде погасено
впоследствие с друг способ. То вече е погасено. Доколкото обаче чрез иска по
чл.422 от ГПК съществуването на вземането се установява към минал момент и той
е датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, следва да се признае такова съществуване. В противен случай
длъжникът би могъл да претендира издаване на обратен изпълнителен лист за
реализираното вземане, което би било недопустимо.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването към 26.09.2012г. – датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на вземане на „П.и.б.“ АД към В.А.М.
по договор за банков кредит – Ю. „У.“ от …г., в следния размер: 11 632.80 евро
- просрочена главница; 833.22 евро - просрочена лихва, начислена за периода от
10.06.2011г. до 11.04.2012г.; 1 544.97 евро - наказателна лихва за периода от
11.07.2011г. до 25.09.2012г.; 337.61 евро - годишна такса за управление на
кредита,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№1240 по описа на В. р. с. за 2012г., се явява основателен и като
такъв същият следва да бъде уважен.
Следва да се признае и правото на
ищеца на разноски, сторени в заповедното производство. Те са предмет и на
издадения изпълнителен лист и също са реализирани в изпълнителното производство,
образувано по него.
Като е достигнал
за различен правен извод и е отхвърлил предявения установителен иск, окръжният
съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемият – ответник следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя – ищец сторените разноски пред въззивния съд: сумата 653.22
– държавна такса, сумата 250 лева – депозит за вещо лице и 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 87 от 04.07.2019г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по т.д. №
18/2019г., с което отхвърлен като
неоснователен предявеният от „П.и.б.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:*** против В.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника,че банката има вземане против него по
договор за банков кредит – Ю. „У.“ от …г., в следния размер: 11 632.80 евро -
просрочена главница; 833.22 евро - просрочена лихва, начислена за периода от
10.06.2011г. до 11.04.2012г.; 1 544.97 евро - наказателна лихва за периода от
11.07.2011г. до 25.09.2012г.; 337.61 евро - годишна такса за управление на
кредита,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№1240 по описа на В. р. с. за 2012г.,както и че съществува правото на
вземане за разноски в заповедното производство в размер на 563.22лв.-внесена ДТ
и 731.00лв. - юрисконсултско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
към 26.09.2012г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист - на
вземане на „П.и.б.“ АД към В.А.М. по договор за банков кредит – Ю. „У.“ от
08.03.2006г., в следния размер: 11 632.80 евро - просрочена главница; 833.22
евро - просрочена лихва, начислена за периода от 10.06.2011г. до 11.04.2012г.;
1 544.97 евро - наказателна лихва за периода от 11.07.2011г. до 25.09.2012г.;
337.61 евро - годишна такса за управление на кредита,за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1240 по описа на
В. р. с. за 2012г., както и че съществува правото на вземане за разноски в
заповедното производство в размер на 563.22лв.-внесена ДТ и 731.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:*** сторените разноски пред въззивния съд: сумата 653.22 – държавна
такса, сумата 250 лева – депозит за вещо лице и 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: