Решение по КНАХД №619/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по касационна жалба на К. Г. В., от гр. Белово, [улица], № 9 против Решение № 119 от 04.04.2025 г., постановено по нахд № 1457/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-198/15.07.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което постановление за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, на основание чл. 250 от същия закон на касатора е наложена глоба в размер на 10 000 лв.

Касаторът – директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – моли да бъде отменено обжалваното решение. Сочи доводи за нарушение на материалния закон, като твърди и нарушение на процесуалните правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Ответникът – директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция – не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд – Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-198/15.07.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на касатора, в качеството му на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки, на основание чл. 250 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че в периода от 08.11.2021 г. до 21.12.2021 г. в гр. Белово, жалбоподателят в качеството си на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП договаряне без предварително обявление, с предмет: „Ремонт на второстепенен водопроводен клон по бул. Освобождение, гр. Белово“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F 168667 (изх. № РОП-217) от 08.11.2021 г. да са били налице законовите основания, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП.

В резултат на проведената процедура „договаряне без предварително обявление“ по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са били налице условията за провеждане по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП е сключен Договор № АРД-1/07.01.2022 г. с „Елвис ДМ“ ЕООД, гр. София.

Всичко това съставлявало нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-198/20.02.2024 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че осъществяването на противоправното деяние от страна на В. е несъмнено установено, административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

Прието е от първоинстанционния съд, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – договаряне без предварително обявление, не са били налице обективните предпоставки на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. В мотивите е посочено, че независимо, че са били налице аварии от извършваните от АПИ ремонтни дейности по пътното платно (които аварии имат характер на неочаквано възникнало събитие, създаващо опасност за здравето на населението) от възложителя не са предприети незабавни действия за преодоляване на конкретните негативни последици от авариите, което не обосновава избраното правно основание при възлагане на ремонта на водопровода. Напротив, касаторът е възложил цялостния ремонт на водопровода, предвид лошото му експлоатационно състояние, амортизацията на тръбите и вероятността от възникване на бъдещи аварии след полагането на асфалта, което действие не покрива дефиницията за изключително събитие с непредвидим характер.

Изводите на първоинстанционният съд са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Действително резултатът от възлагането на обществената поръчка не е бил необходим веднага, или в много кратък срок, а предвиденият ремонт е следвало да осигури бъдещото нормално функциониране на водопровода и възможността за последваща реконструкция на надземната инфраструктура.

Неоснователно е възражението на касатора, че започналият ремонт на бул. "Освобождение" от страна на АПИ и ОПУ Пазарджик е породил "изключителни обстоятелства" по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Съдът правилно е съобразил събраните писмени и гласни доказателства и от тях действително е видно, че от възложителя не са предприети никакви спешни действия за справяне с конкткретно предизвикани аварии от дейностите, извършвани от АПИ и ОПУ, а ремонтът на водопровода е бил необходим, тъй като е бил стар и амортизиран.

Неоснователен е и доводът, за допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство (неотчетено от районния съд) тъй като в диспозитивите на АУАН и НП касторът е посочен като физическо лице без отбелязване на качествотото му на кмет. Многократно и в двата административнонаказателни акта е описано, че нарушението е извършено от К. В. именно в качеството му на кмет и възложител на обществени поръчки. Законосъобразно също така с наказателното постановление е санкционирано с глоба физическото лице В., както предвижда разпоредбата на чл. 250 от ЗОП. Следователно са правилни изводите на районния съд за липса на допуснати съществени нарушение в административнонаказателното производство.

Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като основателно е прието, че правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 250 от ЗОП в редакцията на ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., явяваща се по-благоприятна в сравнение с новоприетата норма на чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2024 г., която предвижда далеч по-висок размер на административното наказание.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 04.04.2025 г., постановено по нахд № 1457/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.