№ 968
гр. Плевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20254430100131 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б.,
срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *****, за прогласяване на нищожност на
договор за потребителски кредит № ********/01.10.2021г., и осъждане на
ответника да заплати сумата от 1316 лв., недължимо платени суми по
договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното и изплащане. Ищецът твърди, че сключил
с ответника договор за кредит за сума от 1000 лева с лихвен процент 41,05 % и
ГПР 49,72 %. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като
предвижда обезпечение с предоставяне на гаранция, а именно че съгласно чл.4
ал.3 вр. чл.6 от договора и чл.3.2 от ОУ било предвидено обезпечаване на
договора с предоставяне на гаранция, която да отговаря на изискванията,
предвидени в чл.4 ал.3 от договора и чл.3.2 от ОУ. Твърди, че при
непредставяне на гаранцията, потребителят дължи неустойка в размер на 1080
лева. Твърди, че е изплатил всички дължими по договора суми. Ищецът
твърди, че с оглед уговорената в договора неустойка, същият е
недействителен, поради което дължи заплащане само на главница. В
заключение моли съда до постанови решение, с което до обяви договора з
кредит за недействителен. Предявен е и осъдителен иск ответното дружество
да му заплати платените от него без основание суми представляващи
неустойка в размер на 1080 лева и договорна лихва в размер на 236 лева.
1
Претендира законна лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който са направени доказателствени искания, а предявените искове са
оспорени като неоснователни.
Преди съдебно заседание ищецът е направил искане да бъде допуснато
изменение на предявените искове, като осъдителния иск за платени без правно
основание суми да се счита предявен за сумата от 39,53 лева. В съдебно
заседание съдът е допуснал направеното изменение на осъдителния иск.
От фактическа страна съдът приема следното : Видно от приложения на
лист 5 договор, страните са сключили договор за потребителски кредит №
********, по силата на който ответното дружество Неткредит предоставила на
ищеца заем в размер на 1000 лева. По силата на чл.2 от договора,
потребителят се задължил да върне сумата в срок до 02.102022г. на вноски
съгласно погасителен план по чл.11 ал.2. Видно от чл.4 ал.3 от договора,
потребител има задължение в срок до до края на следващия ден след
сключване на договора да предостави на кредитора гаранция , съгласно реда
предвидени в Общите условия. В чл.6 от договора е предвидено в случай на
непредставяне на гаранция в указания срок, потребителят дължи неустойка в
размер на 1080 лева. Изискванията за неустойката са посочени в чл.3.2 от
Общите условия, съгласно който текст, банковата гаранция може да бъде
издадена от българска банка, оперираща на територията на РБ или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, опериращата на територията на
РБ. Съгласно чл.3.3.3, банковата гаранция издадена от небанкова финансовата
институция, следва да отговаря на изискванията на закона за тяхното издаване
и да съдържа неотменяемо и безусловна изявление, че ако
кредитополучателят което и да е свое парично задължение, произтичащо от
договора за кредит, ще заплати на Неткредит ООД всички дължими от
кредитополучателя суми в първия работен ден , следващ деня на получаване
на първо писмено искане от страна на дружеството, като размерът на
гаранцията се определя в договора за кредит (в случая в договора е определен
размер на гаранцията 1080 лева). При така представените доказателства,
съдът приема за установено, че страните са били в облигационни отношения
съгласно сключения договор за кредит. По делото е назначена съдебно-
икономическа експертиза, заключението на която е прието по делото. В
заключението си вещото лице е посочило, че по договора за кредит на ищеца е
предоставена в заем сумата от 1000 лева, който сума следвало да бъде върната
на 12 месечни вноски в срок до 01.10.2022г. Установява се от заключението,
че в чл.4 а.3 от предоставения на вещото лице договор, потребителят следвало
да представи обезпечение със срок на валидност до 03.10.2022г., като
съгласно чл.6 ал.1 , в случай на непредставено обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1080 лева, която се
начислява ежемесечно. Съгласно данните от счетоводството на дружеството
кредитодател, по договора за кредит на ищеца били начислени задължения
1000 лева главница, договорна лихва в размер на 236 лева и неустойка в
2
размер на 1080 лева., като общо дължимата сума при непредставено
обезпечение възлиза в размер на 2419 лева. В договора бил отразен ГПР в
размер на 49,72 %, като месечната вноска възлиза в размер на 103 лева.
Вещото лице е установило, че потребителят в качеството си на
кредитополучател е заплатил сума в общ размер на 1039,53 лева, с която сума
е погасена главницата от 1000 лева и договорна лихва в размер на 39,53 лева,
като в счетоводството няма данни за платена неустойка. В съдебно заседание
вещото лице уточни, че е заплатена лихва в размер на 39,53 лева вместо
посочената в погасителния плат 236 лева, тъй като задълженията са погасени
предсрочно на 11.10.2021г. вместо на 01.10.2022г. Заяви, че в случай, че
неустойката бъде включена в ГПР, той би стигнал до 161,32 %.
Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне
предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.
Съгласно §1 т.1 от ДР ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. С оглед на това, съдът счита, че
неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита по
смисъла на §1 т.1 ДР на ЗПК. Определената дължима в договора като
неустойка сума е разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Тази
неустойка е известна на заемодателя, което се потвърждава и от
обстоятелството, че е разсрочена и определена още при сключване на
договора за кредит – предвидена е в погасителния план и е разсрочена заедно
с месечните вноски за главница и лихва и е начислена преди ищецът да е
изпаднал в просрочие. Това показва, че при точно изпълнение на основното
задължение по договора за заем, а именно плащане на дължимите вноски за
погасяване на кредита за главница и лихва, потребителят дължи неустойка
поради неизпълнение на друго задължение по договора – обезпечаване на
кредита. Тази неустойка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Съдът прави извод, че
уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е пряко
свързана с договора, известна е на кредитора към момента на сключването му
и е задължително условие за сключването на договора. Отделно от това следва
да се отбележи практиката на СЕС (Решение от 13.03.2025г.), че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
като включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В това число
3
следва да бъде включена и неустойката при непредставено обезпечение, тъй
като е разход, известен на кредитора и се дължи на вноски заедно с вноските
по кредита. В този смисъл, съдът приема, че Договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. При неправилно посочен ГПР, следва
да се приеме, че такъв липсва и съответно не е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. (СЕС в Решение по дело С-714/22 от
21.03.2024г. приема: „чл.10 § 2 б.ж и член 23 Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.“) Това прави сключения договор недействителен.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на
договорна лихва в размер на 39,53 лева. По делото се установи по безспорен
начин, че ищецът е заплатил дължимата по договора главница от 1000 лева и
начислената до момента на плащане договора лихва в размер на 39,53 лева.
Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД следва да бъде уважен, като
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в
размер на 39,53 лева възнаградителна лихва за периода 01.10.2021г. –
11.10.2021г., тъй като поради недействителността на договор, по същия не се
дължат лихви, такси и разноски.
По разноските : Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 100
лева по двата предявени иска, които съдът е приел, че са предявени в защита
на един интерес.
Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева за
двата иска, 100 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице, за което
е представен списък с разноски.
За искът за обявяване на договора за кредит за недействителен ищецът е
представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, а за осъдителните претенции – в
размер на 400 лева.
Съдът счита, че не е обвързан от определените в Наредба
№1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като
4
възнаграждението следва да се определи, отчитайки реалната фактическа и
правна сложност на делото, която в случая не е съответна за претендираното
възнаграждение от 1800,00 лв. за предявените искове. Несправедливо и
неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение,
формирано в тези високи размери, макар и в границите на минималното
определено в Наредба№1/2004г. Възнаграждението следва да се определи по
аналогия с разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, съгласно която съдът определя
възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и
правна сложност на делото и при това положение може да определи
възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа съгл.чл.36
ал.2 ЗА. При определяне размера на адв. възнаграждение следва да има
обективен критерий, като съдът не би следвало да игнорира напълно
посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени
в Наредба №1/09.07.2004г. В конкретния случай с ИМ са предявени два
обективно съединени оценяеми искове, произтичащи от едно правоотношение
и в защита на един интерес, а именно Договор за паричен заем, с искане : Да
бъде обявен сключения договор за недействителен и Да бъде осъден
ответника на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да
заплати на ищеца сумата в размер на 39,53 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане. Съдът счита, че предявените от ищеца искове с една искова молба
следва да се разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес,
базираща се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и
с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение, а
именно Договор за потребителски кредит № 2021100102063450005, сключен
на 01.10.2021г. между страните по делото. С оглед практиката на ВКС,
застъпена в Определение №29/20.01.2020г. по ч.т.д. №2982/2019г. ТК, че
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички. При това положение и по
аргумент от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК съдът приема, че обективно
съединените искове са предявени в защита на един интерес, а именно
произтичат от Договор за потребителски, между страните и съгласно чл.7 ал.2
т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответникът дължи заплащане на едно възнаграждение. Предвид фактическата
и правна сложност на делото и като прецени, че делото е приключено в едно
заседание, по което страните не са се явили, както и че ответникът е направил
възражение за прекомерност в писмения отговор, съдът счита, че за
положения труд, ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца
и разноски за държавна такса в размер 100 лева и за депозит за вещо лице в
размер на 300 лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД
вр. чл.22 вр. с чл.11 и чл.19 ЗПК, Договор за потребителски кредит
********/01.10.2021г., сключен между П. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.********** №29 вх.Д ап.8 и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр.С**************.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр.С************** да заплати на П. Д.
А. с ЕГН ********** от гр.********** №29 вх.Д ап.8 сумата от 39,53 лева,
недължимо платена възнаградителна лихва за периода от 01.10.2021г. –
11.10.2021г.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.С************** да заплати на П. Д. А. с ЕГН ********** от
гр.********** №29 вх.Д ап.8 сумата от сумата от 800 лева, от които
разноски за адвокатско възнаграждение (400 лв), възнаграждение за вещо
лице (300 лв.) и държавна такса (100 лв.)
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6