РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. ХАСКОВО, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500825 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 339/02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1938/2023 г. РС
Хасково е отхвърлил предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, срещу
Прокуратурата на Република България, гр.*** иск с правно основание чл.4,
пар.3 ДЕС вр. чл. 2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата от 5000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
уронване на добро име и чест, причинени от нарушаване на правото му на
достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес, поради отказа да
изготви искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
112/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково, ведно със законна лихва от
датата на увреждането – 24.07.2023г. до окончателното плащане.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Н. Н. А.,
който чрез особения си представител адв. Т. обжалва в срок. Счита,че
постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост,
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита,че с отказа
1
на Прокуратурата на Р България да направи искане за възобновяване на
производството по НОХД № 112/2009 г. по описа на ОС Хасково ищецът А. е
лишен от право и достъп до правосъдие и съответно от възможност за
безпристрастно разглеждане на делото и съответно защита на неговите
интереси. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да уважи
предявения иск.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез особения представител
адв. Т. поддържа подадената въззивна жалба. Адв. Т. застъпва становището,че
Прокуратурата на Р България следва да носи отговорност за своето
бездействие, изразяващо се в отказ да направи искане за възобновяване на
наказателното производство, който отказ не подлежал на съдебен контрол.
Въззивникът Н. Н.,счита,че предявеният иск неправилно е
квалифициран по чл.2 от ЗОДОВ. Счита,че са нарушени нормите на ЕКПЧ
чл.6 §1,след като не е дадена възможност да се упражни съдебен контрол на
издадените от прокурора актове. Прави искане съдът да обезсили
постановеното от РС Хасково решение и върне делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, с указания да бъде извършена правилна квалификация на
предявения иск или да постанови решение, с което да отмени решението на
РС Хасково и уважи предявения иск.
ОП Хасково оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.4 §3 ДЕС, вр. чл. 2в
ал.1 т.2 от ЗОДОВ, предявен от Н.Н. А. против Прокуратурата на Р България
за сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди –
2
претърпени болки и страдания, уронване на добро име и чест, причинени от
нарушаване на правото му на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен
процес, поради отказа да изготви искане за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 112/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 24.07.2023г. до окончателното
плащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия. Съдът е обсъдил
задълбочено всички събрани в производството доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъдат направени изводи различни от направените от решаващия
съд. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от
ГПК се споделят от настоящата инстанция.
За да постанови атакувания съдебен акт решаващият съд е приел,че по
делото не е установено осъществено съществено нарушение от страна на
ответника на правото на ищеца до достъп до правосъдие – ищецът се е
възползвал при защитата на правата си от възможностите, предоставени от
вътрешното законодателство, които покриват изискванията за минимални
стандарти, като ответника, в съответствие с възложените му задължения е
разгледал и се е произнесъл по сигналите на ищеца и жалбите за
преразглеждане на прокурорските актове. С оглед на това е приел,че не са
налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника,
който извод на съда е правилен и както се посочи,се споделя от настоящата
съдебна инстанция.
Ищецът, въззивник в настоящото производство, е бил подсъдим по
НОХД № 112/2009 г. по описа на ОС Хасково, което е приключило с
постановяване на присъда № 20/12.04.2010 г. , влязла в сила на 07.03.2011 г. С
цитираната присъда на Н. А. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.116 т.7 и т. вр. чл.115 от НК и по чл.330 ал.1 от НК и му е
наложено наказание „ доживотен затвор“, при първоначален специален
режим, което понастоящем търпи в затвора в гр. ***. Първоинстанционният
съд е проследил последователно всички подадени от ищеца жалби и в пълнота
3
е обсъдил всички наведени от него доводи и възражения и правилно е
достигнал до извода,че не се установяват нарушения на ответника, които да
са нарушили правото на защита на ищеца или да са ограничили правото му на
достъп до правосъдие и до справедлив процес. Съгласно чл.6 §1 от ЕКПЧ
всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански
права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. По делото не се установява нарушаване на тези
права. Във всеки един момент от образуването на производството против него
е имал достъп до правосъдие, участвал е в съдебните заседания и е могъл да
обжалва постановените актове, което право е упражнил. Съгласно чл.421 ал.3
от НПК осъденият може и сам да направи искане по чл.422 ал.1 т.4-6 в
шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл.422 ал.1 т.4, от
влизането в сила на съответния акт по чл.422 ал.1 т.5 или от фактическото
предаване в случаите по чл.422 ал.1 т.6. Т.е правото на достъп до правосъдие
на ищеца по никакъв начин не е ограничено или нарушено. Както се посочи
по-горе, изложените от първоинстанционния съд мотиви, на основание чл.272
от ГПК се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо същите да
бъдат преповтаряни.
Неоснователно е наведеното от въззивника възражение,че искът
неправилно е квалифициран по чл.4 §3 ДЕС, вр. чл. 2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
Предвид наведените в исковата молба и поддържаните в допълнително
подадените молби и в съдебно заседание твърдения за съществени нарушения
на ЕКПЧ, чл.6 §1 правилно искът е квалифициран като такъв по чл.4 §3 ДЕС,
вр. чл. 2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ. С оглед изложеното не са налице основания за
обезсилване на постановеното решение и връщане да делото за ново
разглеждане от н.друг състав на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 339/02.05.2025 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1938 по описа на съда за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5