Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 29 10.06.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На четвърти
февруари 2020 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Р.-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова
гражданско
дело номер 2110 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 3163 от 22.11.2019г., постановено по гр. дело № 3573/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на Н.М.П., К.М.А. и Л.М.П., че дължат разделно (всяка по 1/3 част от дълга) на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумите 2 398, 59 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г., 549, 62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г., 151,66 лева лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г., 273, 71 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 5214/17.11.2017г. по ч. гр. д. № 8711/2017г. по описа на БРС.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 55676/05.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от К.М.А. чрез назначения й особен представител адвокат Наталия Крилова, с която се претендира атакуваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което претенциите да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че неправилно съдът е приел, че въззивницата е приела наследството от своята майка и поради това е отговорна за дълга й, като не е отчел, че е внесена само една единствена вноска след смъртта на своята майка – по делото няма данни да е продължила да внася суми по кредита. В жалбата се посочва, че от представените доказателства може да се направи извод, че К.А. не е приела наследството на своята майка и няма качеството на длъжник.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна – К.А. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че изложените в жалба оплаквания са неоснователни и правилно е приел съдът, ме искът е основателен и доказан. Посочва се, че правилно съдът е приел, че наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател, а по делото не е установено ответната страна К.А. да е направила отказ от наследството на своята майка – А.П.. Посочва се, че частичните погашения на задълженията, произтичащи то Договора за кредит от страна на К.А. представляват конклудентни действия, от които се предполага намерението за приемане на наследството, тъй като това са действия на разпореждане с наследствената маса и същите намаляват размера на задълженията от нея, а това от своя страна води до увеличаване на актива на наследството, което води до мълчаливо приеманене на наследството на А.П.. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 55843 от 05.12.2019г. по описа на Районен – Бургас от Н.М.П. чрез назначения й особен представител адвокат Албена Недева, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение на Районен съд – Бургас и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което претенциите на ищцовата страна да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че са неправилни изводите на съда, че е налице мълчаливо приемане на наследството от страна на Н.П., тъй като в случая от факта, че е постъпила един път вноска по кредита от нейна страна не може да се направи извод за несъмнено и недвусмислено действие, което да изключва всякакво съмнение, че с това действие лицето приема наследството.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна – Н.П. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че изложените в жалба оплаквания са неоснователни и правилно е приел съдът, ме искът е основателен и доказан. Посочва се, че правилно съдът е приел, че наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател, а по делото не е установено ответната страна К.А. да е направила отказ от наследството на своята майка – А.П.. Посочва се, че частичните погашения на задълженията, произтичащи то Договора за кредит от страна на К.А. представляват конклудентни действия, от които се предполага намерението за приемане на наследството, тъй като това са действия на разпореждане с наследствената маса и същите намаляват размера на задълженията от нея, а това от своя страна води до увеличаване на актива на наследството, което води до мълчаливо приеманене на наследството на А.П.. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 57275 от 13.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от Л.М.П. чрез назначения й особен представител адвокат Пламен Ченголов, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че съдът не намери това искане за основателно, то да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че по делото липсва пасивна процесуална легитимация – тоест – липсва надлежен ответник, тъй като Л. П. не е приемала наследството на своята починала майка – А. М. П. и за разлика от другинте ответници тя не е извършвала никакви действия по разпореждане с наследствената маса, никакви конклудентни действия, от които да може да бъде направено дори предположение, че наследството е прието. В жалбата се посочва и обстоятелството, че предсрочната изискуемост не е настъпила и не е доведена до знанието на Л.П. и се изразява становище, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, които са относими единствено за Н.П. и К.П..
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна – Л.П. чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че правилно съдът е приел, че искът е изцяло основателен и доказан, тъй като от откриването на наследството наследниците придобиват неговите права и задължения, освен ако не се откажат впоследствие от наследството, преди да са извършили действия по приемането му.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивните жалби - „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва жалбите и счита, че следва изцяло да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София против Н.М.П., К. М.А. и Л.М.П., с който се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми: 2 398, 59 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г., 549, 62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016г. до 15.11.2017г., 151, 66 лева надбавка за забава за периода от 06.06.2016г. до 15.11.2017г., 273, 71 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017г. до окончателното й изплащане, като се претендира плащане на сумите от длъжниците разделно, по 1/3 част от всеки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 5214/17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 8711/2017 г. по описа на БРС.
Ответната страна по предявения иск – К.А. в депозирания по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба посочва, че въз основа на влязло в законна сила решение е осъдена Г. Д. К.в качеството й на наследник на поръчителя по Договора за кредит за текущо потребление да заплати сумите, които претендира ищцовата банка и в настоящото производство и тъй като е налице сила на присъдено нещо за същото правоотношение, то и настоящият предявен иск е недопустим. В отговора се посочва и обстоятелството, че К.А. не е приела наследството на своята майка и не може да отговаря за неизпълнените задължения спрямо кредитодателя.
Ответната страна по предявения иск – Н.М.П. в депозирания по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба посочва, че наследницата на поръчителката по този договор вече е осъдена да заплати претендираните суми от „Банка ДСК“ ЕАД и е налице сила на присъдено по отношение на настоящата претенция. Посочва се, че няма данни Н.П. да е приела наследството на своята майка, тъй като образуваното по отношение на нея частно гр. дело № 5189/2016г. по описа на БРС за даване срок на наследника да заяви дали приема наследството е било прекратено и няма постановен съдебен акт, с който да се приема, че наследството е прието.
Ответната страна по предявения иск – Л.М.П. в депозирания пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК посочва, че банката е следвало да покани наследниците на починалия кредитополучател да изплатят нейните задължения, но не е сторила това, поради което и следва да се приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Посочва се и обстоятелството, че Л.М.П. не е приемала наследството на своята починала майка – А. М. П..
За да уважи предявените претенции спрямо Н.П. и К.П., съдът е приел, че частичните погашения на задълженията, произтичащи от договора за кредит от срана на двете ответници представляват конклудентни действия, от които се предполага намерение за приемане на наследството, тъй като същите са действия на разпореждане с наследствената маса, доколкото същите намаляват размера на задълженията от нея.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори, че на дата – 22.08.2007г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София в качеството й на кредитодател и А. М. П. в качеството й на кредитополучател. Съгласно сключения договор - „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила кредит в размер на 9000 лева на кредитополучателя А. М. П. като срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. В т. 5 е предвидено, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка № ***03 с месечни вноски съгласно погасителен план (Приложение № 1) като в т. 6 за падежна дата за издължаване на месечните вноски е предвидено 5-то число на месеца. Уговорено е, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, за която са определени условия за намаляване (към датата на сключване на лихвения процент по кредита е общо 9,95 %). Договорът в т. 9 предвижда, че кредитът е обезпечен с поръчителство. Съгласно т. 12 неразделна част от договора за кредит са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на датата на подписване на договора за кредит, а именно на 22.08.2007г., между Т. Д. Д.като поръчител № 1 и „Банка ДСК“ ЕАД е подписан договор, съгласно който се обезпечава изпълнението на задълженията на А. М. П. по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя за сумата 9000 лева за период от 120 месеца при лихва 9,95% годишно като промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните. Посочено е, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по Договор за кредит да ги изпълни при договорните условия.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ***от 20.09.2016г., издадено от Община Бургас А. М. П. е починала на 16.11.2011г. и е оставила за свои законни наследници своите три дъщери - Н.М.П., К.М.А. и Л.М.П..
По делото са представени извлечения за периода 22.08.2007г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г. – 16.03.2018г., в които са отразени извършени в периода плащания по кредита и отнасянето на всяка вноска към задълженията по кредита. Видно от представените извлечения – наследодателката на трите ответници – А. М. П. до своята смърт през 2011г. редовно е погасявала дължимите вноски по кредита, а след смъртта й на 05.06.2012г. е заплатена една вноска от Н.П. в размер на 700 лева за погасяване на кредита, а на 08.06.2012г. е заплатена сума в размер на 131, 26 лева за погасяване на кредита от К.П..
По делото не се спори и относно обстоятелството, че по кредита до 07.06.2016г. периодично са постъпвали суми за неговото погасяване, а видно от представеното по делото Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД към 16.11.2017 г. са останали за плащане сумите 2398, 59 лева главница, 549, 62 лева договорна лихва за периода от 05.06.2016 г. до 15.11.2017 г., 151, 66 лева лихвена надбавка за забава за периода от 06.06.2016 г. до 15.11.201 7 г. и сума в размер от 273, 71 лева заемни такси.
На основание чл. 48 от Закона за наследството – наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗН приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. На основание чл. 49, ал. 2 от ЗН приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение за приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В конкретния случай е безспорно, че две от наследниците на А. М. П. – Н.М.П. и К.М.А. съответно – на дата – 05.06.2012г. и на дата – 08.06.2012г. (след смъртта на своята майка) са заплатили определени парични суми за погасяване на кредита, получен от тяхната майка, които действия безспорно следва де се изтълкуват като действия, които несъмнено предполагат тяхното намерение да приемат наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Мотивиран от изложеното, съдът приема, че с плащането на посочените вноски двете ответници са приели наследството на своята майка с конклудентни действия и по този начин са наследили и задълженията, които е имала тяхната майка – А. М. П., тъй като по правилата на наследственото правоприемство универсалните наследниците на наследодателя получават имуществото му като съвкупност от права и задължения и отговарят за наследените задължения изцяло – включително и със своето имущество. В тази връзка, настоящият състав намира, че са неоснователни възраженията на двете наследници на А.П., че те не са приели наследството на своята майка. В тази връзка – не може да се приеме, че същите са се освободили от поетите от тяхната майка задължения.
По отношение на въззивната жалба на Л.М.П., съдът намира, следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по отношение на тази ответна страна не са представени каквито и да е доказателства, от които да се направи извод дали тя е приела или се е отказала от наследството на своята майка – А. М. П.. Следва да се отбележи, че същата твърди, че не е приела наследството на своята майка и при положение, че черпи права от този факт, то тя следва изрично да установи по делото, че се е отказала от наследството на майка си – А.П.. Възможността, която стои пред нея при липса на изричен вписан отказ от наследството на своята майка да приеме нейното наследство във всеки следващ момент води до извода, че тя не би могла да черпи права единствено от твърдението, че не е приела наследството на своята майка, а следва да го докаже по несъмнен и категоричен начин. При положение, че наследството би могло да бъде прието с конклудентни действия във всеки един момент преди да е направен изричен отказ от наследство (вписан в особената книга за това на съда) води до извода, че дори и да се приеме, че към настоящия момент не е налице вписано изрично приемане на наследството то за страната съществува възможността да стори това в един по-късен момент или да приеме наследството по друг начин и не може да се направи извод, че същата е освободена от задълженията, които са поети от нейния наследодател.
При това положение, съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения са неоснователни, предявеният иск е основателен и спрямо третата ответница – Л.М.П., поради което и по отношение на нея следва да бъде прието за установено, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД претендираните суми.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни твърденията на въззивниците, че за „Банка ДСК“ ЕАД не съществува възможността да претендира сумите по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2007г. при положение, че е проведено исково производство по отношение на Г. Д. К.(наследник на поръчителя по сключения Договор за кредит за текущо потребление – Т. Д. Д.). Безспорно е, че при положение, че поръчителят е осъден с влязло в законна сила да заплати дължимите по договора за кредит суми, то самия длъжник по договора (респективно неговите наследници) не е освободен от своето задължение да заплати дължимите по договора парични суми. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че наведените във въззивната жалба доводи и в тази насока са неоснователни, а предявените спрямо трите ответници обективно съединени искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивната страна – „Банка ДСК“ ЕАД и да й бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер от 462 лева, представляваща заплатено възнаграждение за особен представител, както и сума в размер на 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ – общо – сума в размер от 562 лева.
На основание чл. 77 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на от по 59, 49 лева за всяка една от тях (общият размер на дължимата държавна такса за въззивното производство възлиза на сума в размер от 178, 47 лева) по сметка на Окръжен съд - Бургас.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3163 от 22.11.2019г., постановено по гр. дело № 3573/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН **********,***, К.М.П., ЕГН ********** *** и Л.М.П., ЕГН ********** *** да заплатят на „Банка ДСК“ със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 12 – адвокат Лиляна Чернева сума в размер на 562 (петстотин шестдесет и два) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН **********,***, К.М.П., ЕГН ********** *** и Л.М.П., ЕГН ********** *** да заплатят държавна такса за въззивното производство в размер на от по 59, 49 (петдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) лева за всяка една от тях по сметка на Окръжен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.