№ 26979
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110125516 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от Р. А. Б. искова
молба, насочена против „*****************, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за
отмяна на Заповед № 69/07.03.2025г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3299.40лв. – обезщетение за времето през което ищецът е
останал без работа за периода 07.03.2025г. – 31.03.2025г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответното дружество за недопустимост на исковите претенции с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ при твърдения, че със заповед, издадена след образуване на
настоящото производство, ответното дружество е отменило Заповед № 69/07.03.2025г.
и е възстановило ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно
материалноправанта разпоредба на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой
почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя пред съда. След предявяването на иска и до влизането в сила на
съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение с писменото
съгласие на работника или служителя. Законодателят е предвидил краен срок за
извършване на това действие до датата на предявяване на иск от уволнения работник
или служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 КТ.
Ако работодателят е отменил заповедта за уволнение след предявяване на този иск
компетентен да се произнесе по законността на уволнението e само съдът, аргумент за
противното на чл. 344, ал. 2 КТ / в този смисъл Решение № 502 от 15.07.1998 г. на
ВКС по гр. д. № 1484/97 г., III г. о. Решение № 68 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1
33/2010 г., IV г. о., ГК/.
В случая към отговора на исковата молба ответното дружество е приложило
заповед от 03.06.2025г., тоест издадена след образуване на настоящото производство, с
която е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По
изложените съображения същата е ирелевантна за допустимостта на исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съдът, след извършената проверка по реда на чл. 312 ГПК, констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК,
вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
по силата на Трудов договор № 67/04.09.2023г., между страните са възникнали трудови
правоотношение, по силата на които е престирал труд в полза на ответника на
длъжност „системен администратор“. Сочи, че на 07.03.2025г., ответното дружество
му е връчило едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и Заповед № 69/07.03.2025г., с която трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 07.03.2025г. Навеждат се
доводи за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, в каквато насока са
изложени подробни съображения, като в тази връзка е формулирано искане
претенциите да бъдат уважение и на ищеца да бъде изплатено обезщетение за
времето, за което е останал без работа в размер на 3299.40лв. за периода 07.03.2025г. –
31.03.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който признава исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ за
основателни, в каквато насока са изложени съображения. Оспорва се претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ като се сочи, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание, изискващо предизвестие, като се сочи, че
на ищеца е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Отделно се сочи, че
ищецът е започнал работа в срока на предизвестието с по-високо трудово
възнаграждение.
2
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
страните, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно: че въз основа на Трудов договор № 67/04.09.2023г.,
между страните са възникнали трудови правоотношение, по силата на които ищецът е
престирал труд в полза на ответника на длъжност „системен администратор“, че
трудовото правоотношение е прекратено от ответника незаконосъобразно със Заповед
№ 69/07.03.2025г., считано от 07.03.2025г., че евентуално дължимото се на ищеца
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за периода 07.03.2025г. – 31.03.2025г.
е в размер на 3299.40лв., както и че ищецът е постъпил на нова работа на 01.04.2025г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че е прекратил законосъобразно трудовото правоотношение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма
срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните за
периода от 07.03.2025г. – 31.03.2025г. е останала без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението, както и че размерът на дължимото се
обезщетение за исковия период е 3299.40лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
3
документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца в насроченото открито съдебно заседание да представи
трудовата си книжка.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 КТ, ищеца, в срок до насроченото открито
съдебно заседание, да представи регистрационна карта / в случай че има такава /,
издадена от Агенцията по заетостта, Дирекция „***************“.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, Агенцията по заетостта,
Дирекция „***********************, филиал *******, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да представи по делото всички документи за
регистрация в бюрото по труда на Р. А. Б., ЕГН **********, в случай че лицето е
регистрирано.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.07.2025г. от 09.30 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да
предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай, на основание чл. 313 ГПК, губят възможността
да сторят това по-късно.
Страните да се призоват чрез изпращане на призовки и по телефона, чрез
процесуалните им представители!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4