№ 87
гр. Л. 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20254320200321 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. А. О., ЕГН ********** от [заличен адрес
по GDPR против наказателно постановление № *** г. на началник РУ в
ОДМВР Л., РУ Л. с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна, като неправилно и
незаконосъобразно, излагайки конкретни съображения за
незаконосъобразността му – НП е неправилно и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, без да
е изяснена фактическата обстановка по случая, нарушение от страна на
поддържащия орган, не отчетена от контролния орган конкретна пътна
обстановка, липса на доказателства за несъобразена скорост – причинно
следствена връзка между необезопасен път и щета.
Жалбоподателят, редовно призован, взема участие в съдебно заседание
лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не
взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 09.07.2025 г., в 18:00 часа, жалбоподателят О. О. управлявал
собствения си лек автомобил А.А3, сив на цвят с рег. № **** в с. [заличен
адрес по GDPR с посока на движение към [заличен адрес по GDPR
придружаван от св. З. А. М.. Пътят бил в много лошо състояние, с множество
1
дълбоки и необезопасени дупки, разпаднал се асфалт и оголени камъни.
Водачът се движел с ниска скорост и въпреки това ударът в дълбоката
неравност бил неизбежен и довел до спукване на картера и изтичане на масло.
Жалбоподателят подал сигнал на тел. 112 за инцидента, при което на място се
отзовали полицейските служители В. Н. Б. и И.В.Т..
На място св. В. Н. Б., съставил на жалбоподателят АУАН сер. GA бл. №
**** г. за това, че на 09.07.2025 г., около 18:00 часа, в с. Б., общ. Л. обл. Л.,
[заличен адрес по GDPR с посока на движение към [заличен адрес по GDPR
управлява собствения си лек автомобил А.А3, сив на цвят, рег. номер ****
несъобразявайки поведението си с релефа на пътя и попада в неравност, с
което става причина за ПТП с материални щети по л. а. Свидетел по акта
станал И.В.Т..
Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта И.В.Т. и от
нарушителя О. А. О., като на последния, на същата дата срещу подпис, е
връчен и препис от акта. С връчване на препис от АУАН е направено
възражение от страна на нарушителя сочейки, че щетата не е в резултат на
превишена скорост, а вследствие на необезопасена дупка и липса на
сигнализация.
Срещу акта не е постъпило възражение в законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, поради което въз основа на съставения АУАН на дата *** г.
е издадено обжалваното НП № *** на началник РУ в ОДМВР Л., РУ Л., с
което на основание чл. 179, ал. 21 предл. 1 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя О. А. О. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като на същия е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. В НП констатираното
с АУАН административно нарушение е описано по идентичен начин.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св. В. Н. Б. и З. А. М., както и от
писмените доказателства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка и приобщените по делото в съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 ЗАНН, с оглед
заповед № **** г. изд. от министъра на вътрешните работи. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено
лице – В. Н. Б. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Л. съгласно
удостоверение *****. и на основание чл. 189, ал. 1 ЗДвП.
2
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП.
Административнонаказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено, а в наказателното
постановление и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да
бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е.
описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение.
В случая с АУАН и с НП на жалбоподателя е вменено нарушение на
общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, визираща следното: „Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни
незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат
аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат
своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди.“
С въведеното в обстоятелствената част на АУАН и на НП текстово
описание на деянието, на жалбоподателя О. О. е вменено, че на
инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС,
с несъобразена с релефа на пътя скорост. Също така е въведено и друго
противоправно несъобразяване от страна на жалбоподателя на реализираната
от него като водач скорост на движение като е посочено, че същата не е
съобразена с „атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства“, които обстоятелства не са
констатирани от актосъставителя в АУАН, така също не се установяват на
съдебното следствие. Прави впечатление, че АНО в НП не е цитирал в
допълнителното си словесно изложение цялата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така
например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“,
„състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на
движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според АНО тези
фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при
предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
Налице е вътрешно противоречие относно фактора „състояние на пътя“, тъй
3
като от една страна, при словесното описание на деянието е отразено „попада
в неравност“, а от друга страна при словесното допълване в НП АНО изрично
е изключил състоянието на пътя от обстоятелствата, с които жалбоподателят
не е съобразил скоростта на движение на МПС. Също така в цитираната норма
на ЗДвП е посочено релефа на местността, а в НП и АУАН се сочи релефа на
пътя, което не кореспондира с обективираното в законовата норма.
На следващо място, не е мотивирано от страна на наказващия орган
останалите изрично цитирани в НП фактори, които О. О. не е съобразил. В НП
не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, условията на
видимост, още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши
преценка съобразена ли е скоростта на движение на жалбоподателя с тези
обстоятелства. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а
това създава невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се
санкционира, но е и пречка за съда да извърши проверка на отразените в НП
обстоятелства – доколко се доказва скоростта била ли е съобразена с
атмосферните условия, релефа, условията на видимост и др. В НП и АУАН е
отразено, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства“,
без посочване на тези други обстоятелства. А тези обстоятелства също биха
подлежали на проверка от страна на съда, което в случая ограничава правото
на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по кои обстоятелства да се
защитава.
Административно-наказващият орган на осн. чл. 179, ал. 2, предл. първо
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя О. О. наказание глоба в размер от 200.
00 лева. Съгласно посочената разпоредба: „Който поради движение с
несъобразена скорост... причини пътнотранспортно произшествие, се наказва
с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“. Липсват
каквито и да било доказателства по делото, че ПТП, описано като попадането
в неравност, вследствие на което са настъпили материални щети по
управлявания от жалбоподателя автомобил, е вследствие управление на
същото с несъобразена скорост с пътните условия. Липсват каквито и да е
доказателства по делото, че пътно-транспортното произшествие е вследствие
управление на същото с несъобразена скорост с характера и интензивността
на движение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Същевременно от доказателствата по делото е видно, че същото е в
причинна връзка с навлизане на превозното средство в не обезопасен и
необозначен пътен участък, представляващ улица с разбито /липсващо/
асфалтово покритие, множество камъни и неравности. Посоченото се
установява, от приобщения по делото снимков материал, а така също и от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели.
От гласните доказателства и снимковия материал приобщен по делото,
безспорно се установи, че по протежението на целия път /ул. Георги С.
Раковки/ липсва годно асфалтово покритие, теренът е осеян с камъни и
неравности, които сами по себе си представляват препятствие на пътното
платно и представляват опасност за движението. От друга страна обаче
законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава
скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът не
4
може да възприеме състоянието на пътя отразено на снимковия материал като
предвидимо препятствие, тъй като то не е обозначено. Това е потвърдено и от
актосъставителя при разпита му в с.з. който сочи: „знаци за неравност на пътя
няма“, „няма предупредителни знаци за неравност на пътя“, а така също:
„цялата улица е в неравности“. Същото се потвърждава и от свидетеля З. М. –
очевидец на случилото, пасажер в автомобила сочеща, че цялата улица е в
неравности и от ляво и от дясно. Свидетелства също, че скоростта с която
нарушителят е управлявал собствения си автомобил е била ниска. „Той
караше бавно, по тази улица не може да се кара, тя е стръмна и с неравности“.
В случая инцидентът /ПТП/ е възникнал на общински път чието
управление е възложено на общината, което в настоящия случай е Община –
Л.. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на ЗДвП задължава
лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т. 19 от ДР на ПП на Закона за
движението по пътищата „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Към момента на
инцидента на ул. „Г.С.Р.и“ в с. Б. не е бил обозначен и обезопасен участъкът с
неравности, което налага извода, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок.
Съдът намира, че в случая пътно-транспортното произшествие е
единствено в причинна връзка с посоченото неизпълнение на задължението на
конкретната община, но не и на виновно противоправно поведение на
жалбоподателя, доколкото не може да се приеме, че неравностите на пътното
платно са „предвидимо препятствие“. За да е предвидимо препятствие,
съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е необходимо и
стопанисващото пътя лице да е изпълнило задължението си по чл. 167, ал. 1
от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя, което в случая не се
установява.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на началник РУ в
ОДМВР Л., РУ Л. с което на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на О. А. О., ЕГН ********** от [заличен
адрес по GDPR, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Л. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6