Решение по дело №2/2016 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№215

гр. Несебър, 27.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 2 по описа на Районен съд Несебър за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

От ищците С.Н.П. и Б.Ц.Х. - П. са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС срещу О.Н. и ЕТ „Р.П.”. Ищците излагат, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”. Легитимират се като собственици на имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 6, том VI, рег. № 2661, дело № 955/2005г. от 18.04.2005г., издаден от нотариус Стоян Ангелов. Навеждат, че върху част от поземления имот е изградена крайбрежна алея, а върху друга част от него – детска площадка. Сочат, че една част от имота е завзета от търговски обект – бар „М.”, стопанисван по силата на договор за концесия от ЕТ „Р.П.”. Твърдят, че с посочените строежи е нарушено правото им на собственост върху определени реални части от имота. С тези доводи молят да бъде признато за установено по отношение на ответника О.Н. че са собственици на реални части от поземления имот, представляващи „крайбрежна алея”, заключена между точки Х-В-И-К-Ж-Х от представената към молба вх. №2468/24.03.2016г. по описа на НРС скица (на л. 18 от делото) и „детска площадка”, заключена между точки Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-У-Ф от същата скица. Отправили са искане ответната община да бъде осъдена да им предаде владението върху тези реални части от процесния имот. До съда е отправено и искане за осъждане на ответника да премахне изградените строежи и съоръжения в посочените реални части. Наред с това от съда се иска по отношение на ответниците да се признае за установено, че ищците са собственици на реална част от процесния поземлен имот, заключена между букви И-Д-К-Е-И от цитираната скица, представляваща част от построен търговски обект – бар „М.”, попадаща в рамките на описания в исковата молба недвижим имот. Отправено искане ответника ЕТ „Р.П.” да им предаде владението върху имота, както и да премахне частта от изградената незаконна сграда, попадаща в имота. Уточнява се, че „крайбрежна алея” е заключена между точки, обозначени с букви Х-В-И-К-Ж-Х и е с площ от 141,0937 кв. м., а детската площадка е заключена между точки, обозначени с букви Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-У-Ф и е с площ от 28,875 кв. м. Направено е уточнение, че в детската площадка е поставено съоръжение „детска пързалка”, което следва да бъде премахнато, а на крайбрежната алея е извършено асфалтиране на посочената по-горе площ, което следва да бъде премахнато. Развиват се съображения, че бар „М.” се владее по силата на договор за концесия от ответника „Р.П.” ЕТ. С тези доводи до съда се отправя искане да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК от О.Н. е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват. Направено е възражение за нищожност на придобивното основание, с което ищците се легитимират като собственици на процесния поземлен имот. Изложени са твърдения, че процесният имот е публична общинска собственост, поради което сделката, с която е прехвърлен на ищците е нищожна поради невъзможен предмет, както и поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Сделката се атакува като нищожна и на основание симулация. Развиват се подробни аргументи в тази насока, като се извършва анализ на всички прехвърлителни сделки, сключени с процесния имот в периода от 1999г. до 2005г. С тези доводи до съда се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, в доказателствена тежест на ищците е да установят, че са собственици на описаните реални части от процесния имот на твърдяното от тях правно основание – договор за покупко-продажба. Следва да докажат, че реалните части се владеят от ответниците.

Ответникът – О.Н. следва да докаже възраженията си за нищожност на договора, чрез който ищците се легитимират като собственици на поземления имот, част от който са процесните реални части. В тази връзка следва да докаже твърденията си, че процесният имот е публична общинска собственост. Следва да докаже и твърденията си, че сделката е сключена при симулация.

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС ищците следва да докажат, че са собственици на процесните реални части от поземления имот, както и че ответниците са осъществили посочените в исковата молба неоснователни действия - построили са незаконни съоръжения, строежи и сгради в имота. Следва да докажат, че тези действия на ответниците възпрепятстват упражняване в пълен обем на правото им на собственост върху поземления имот.

Тъй като всеки един от предявените искове се основава на твърдяно от ищците право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, на първо място те е следвало да докажат общия по отношение на всички искове факт, че са собственици на посочения поземлен имот, а оттам и на описаните от тях реални части от него.

В тази връзка те се легитимират като собственици на имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 6, том VI, рег. № 2661, дело № 955/2005г. от 18.04.2005г., издаден от нотариус Стоян Ангелов.

Видно от заверен препис от Решение № 546 от 28.12.2016г., постановено по гр.д. № 1497/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 02.08.2018г., заверен препис от Решение № 56 от 08.06.2017г. по гр.д. № 124/2017г. на Апелативен съд Бургас и заверен препис от Решение № 98 от 02.08.2018г. по гр.д. № 4308/2017г. на ВКС, с влезлия в сила на 02.08.2018г. съдебен акт на ВКС е прогласен за нищожен поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 6, том VI, рег. № 2661, дело № 955/2005г. от 18.04.2005г., издаден от нотариус Стоян Ангелов, сключен между „М.-**” АД и С.Н.П., с който „М.-**” АД (сега заличен търговец в ТР) е продал на С.П. недвижим имот, съставляващ УПИ *** за бар в кв. 15 по плана на гр. О., с площ от 615 кв. м., за сумата от 2000 лв. Видно от представената към исковата молба скица на поземлен имот № 15-413186 от 24.09.2015г. (на л. 6 от делото) по настоящия план този имот представлява поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”. Самите ищци твърдят, че е налице идентичност между имотите.

Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая с влязло в сила решение е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, въз основа на който ищците се легитимират като собствениците на позелмения имот.

Както съдът е приел с протоколно определение от 24.10.2016г., постановено по делото, образуваното пред Окръжен съд гр. Бургас гр.д. 1497/2015г. (приключило с постановеното от Решение № 98 от 02.08.2018г. по гр.д. № 4308/2017г. на ВКС) се явява преюдициално в една своя част по отношение на настоящия спор. Въпросът дали въведеното от ищците придобивно основание е нищожно е приет като такъв от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Върховната инстанция също е имала повод да се произнесе в подобен смисъл – напр. с Определение № 476 от 21.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 419/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК и др. От друга страна с мотивите от протоколно определение от 19.11.2018г. съдът изрично е приел, че подаването от ищците на молба за отмяна на посочения акт на ВКС и вписването й не означава, че се е възстановила висящността по преюдициалния спор. Поради тази причина е прието, че не са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за повторно спиране на настоящото дело.

В заключение може да се посочи, че ищците се легитимират като собственици на посочените от тях реални части от имотите въз основа на нищожно правно основание – договор за покупко-продажба. Следователно и по арг. от чл. 34 ЗЗД договорът не е породил правните си последици, поради което ищците не доказват в настоящия процес да са придобили правото на собственост върху имота на соченото от тях правно основание. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че те не могат да се легитимират като собственици на реални части от имота и исковете им са неоснователни само на това основание. Поради тази причина всички искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените от него разноски. От ответника се претендира присъждането на юрисконсултското възнаграждение, като в тази връзка следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид не особено обемният доказателствен материал и обстоятелството, че от съществено значение за изхода на спора е постановеното по преюдициален спор решение, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на ответника следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Следва да му се присъдят разноски именно в този размер.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.П., ЕГН **********,*** и Б.Ц.Х. – П., ЕГН **********,***, срещу О.Н. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Н.Д., искове с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № *, том **, рег. № ****, дело № 955/2005г. от 18.04.2005г., издаден от нотариус Стоян Ангелов, на реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща „крайбрежна алея”, с площ от 141,09 кв. м., заключена между точки Х-В-И-К-Ж-Х от представената към молба вх. № 2468/24.03.2016г. по описа на Районен съд Несебър скица (на л. 18 от делото) и на на реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща „детска площадка”, с площ от 28,88 кв. м., заключена между точки Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-У-Ф от същата скица, и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху тези реални части от недвижимия имот.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.П., ЕГН **********,*** и Б.Ц.Х. – П., ЕГН **********,***, срещу О.Н. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Н.Д., и ЕТ „Р.П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 6, том VI, рег. № 2661, дело № 955/2005г. от 18.04.2005г., издаден от нотариус Стоян Ангелов, на реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща част от построен търговски обект – бар „М.”, с площ от 37 кв. м., заключена между букви И-Д-К-Е-И от представената към молба вх. № 2468/24.03.2016г. по описа на Районен съд Несебър скица (на л. 18 от делото), и осъждане на ЕТ „Р.П.” да предаде на ищците владението върху тази реална част от недвижимия имот.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.П., ЕГН **********,*** и Б.Ц.Х. – П., ЕГН **********,***, срещу О.Н. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Н.Д., искове с правно основание чл. 109 ЗС, с които се иска ответникът да премахне съоражение - „детска пързалка”, построено в реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща „детска площадка”, заключена между точки Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-У-Ф от представената към молба вх. № 2468/24.03.2016г. по описа на Районен съд Несебър скица (на л. 18 от делото), както и да премахне извършено асфалтиране в реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща „крайбрежна алея”, заключена между точки Х-В-И-К-Ж-Х от същата скица.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.П., ЕГН **********,*** и Б.Ц.Х. – П., ЕГН **********,***, срещу ЕТ „Р.П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответникът да премахне изградената незаконна сграда, попадаща в реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. О., с адрес гр. О., ул. „Ч.”, НТП „за друг вид застрояване”, представляваща част от построен търговски обект – бар „М.”, с площ от 37 кв. м., заключена между букви И-Д-К-Е-И от представената към молба вх. № 2468/24.03.2016г. по описа на Районен съд Несебър скица (на л. 18 от делото).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.П., ЕГН **********,*** и Б.Ц.Х. – П., ЕГН **********,***, да заплатят на О.Н. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета Н.Д., сумата от 100 лв., представляваща направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: