№ 1368
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. К. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-
Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 589,35 лева
– представляваща половината от главница в общ размер 1178,70 лв., стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2010 г. до окончателното и изплащане,
сумата от 241,66 лева – ½ от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер
483,31 лв. за периода от 01.03.2004 г. до 18.01.2010 г., както и ½ от разноските в общ размер
на 119,86 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 465/2010 г. по описа на РС Перник и е образувано
изпълнително дело № 2433/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя му – С.
С. С., с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и
постановено съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране
вземанията по който последователно били образувани изп.д. № 440/2010 г. на ЧСИ А. В.,
изп.д. № 1113/2017 г. на ЧСИ С. Б. и изп.д. № 2433/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., по което
ищцата била конституирана като правоприемник на длъжника с Постановление от
21.09.2021 г. Твърди се, че действия по изпълнение в рамките на същите не са били
предприемани своевременно, поради което погасителната давност за вземанията е изтекла
към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това изп.д. №
2433/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. е със статут „висящо“, което обуславя и правния интерес
1
от съдебна защита.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на
изпълнителните производства са били предприемани своевременно валидни действия, годни
да прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2433/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не са спорни обстоятелствата относно образуването на изп.д. №
440/2010 г. на ЧСИ А. В., изп.д. № 1113/2017 г. на ЧСИ С. Б. и изп.д. № 2433/2021 г. по
описа на ЧСИ С. Б. по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ответното дружество срещу наследодателя на ищеца
– С. С., въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 465/2010 на ПРС, както
и обстоятелството, че ищецът е конституиран като правоприемник на длъжника по
изпълнението при условията на разделна отговорност за ½ от нейните задължения.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
По делото не е приложено копие на изп.д. № 440/2010 г. по описа на ЧСИ А. В.,
поради отправени от нейна страна извънсъдебни твърдения към ответника, че делото е
унищожено, с оглед на което и доказателственото искане за неговото приобщаване не е
поддържано. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, същото е било
образувано на 19.08.2010 г., а последното валидно изпълнително действие е било на
03.09.2010 г., а в последствие – прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази
част изявлението на съдебния изпълнител има характера на официален удостоверителен
документ, поради което и доколкото отразените изявления не се оспорват от страните, съдът
приема за установени релевантните обстоятелства относно датите на образуване и
предприемане на последното поред изпълнително действие.
Към момента на образуване на ИД № 440/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
2
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Липсват твърдения и данни извън молбата си за образуване взискателят да е поискал
предприемане на изпълнителни действия, поради което съдът приема недоказания факт за
неосъществил се, а в този смисъл и с оглед удостоверяването от ЧСИ В. за прекратяване на
делото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се налага изводът, че поради бездействието
на взискателя в период от над 2 години изп.д. № 440/2010 г. е перемирано към 20.08.2012 г.
(две години след молбата за образуване) и от този момент е започнала да тече новата давност
за вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
Видно от молба за образуване на второто поред изпълнително производство - изп.д.
№ 1113/2017 г., същото е образувано по молба на взискателя от 11.08.2017 г. срещу
длъжника С. С.. В хода на делото съдебният изпълнител е наложил запор и е изпращал
покана до длъжницата, като е установил, че на 16.05.2017 г., т.е. преди образуване на
изпълнителното производство, същата е починала. Датата на смъртта на длъжника преди
образуване на изп.д. № 1113/2017 г. (15.05.2017 г.) се установява и от представеното
удостовеР.е за наследници.
3
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона, а процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
възникването и упражняването на процесуални права. В този смисъл, изрично в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че ако посоченият в исковата
молба ответник е починал преди иницииране на исковото производство, същото е
недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с
която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Предявяването на иск срещу
лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен
по материалното право. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на
физическите лица. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица
и това е условие за допустимостта на гражданския процес като динамичен фактически
състав. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да
бъде субект на процесуални правоотношения. Ето защо когато смъртта на страната
предхожда сезирането на съда, липсва субект на процесуалното правоотношение, което
поради тази причина не може да възникне валидно. Липсата на процесуално
правоотношение обуславя нередовност на сезирането, което има за правна последица
единствено десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното пред него производство.
Липсата на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса обуславя и
невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на
правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е
починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да
бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или
незнанието на ищеца, респ. заявителя, че посоченият от него ответник, съответно –
длъжник, е починал. 3аконодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното
правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството
продължава с участието на неговите правоприемници.
Съдът счита, че разясненията на цитираното ТР са приложими по аналогия и в
настоящия случай. Образуването на изпълнително производство срещу неправосубектен
към момента на молбата за образуване (11.08.2017 г.) длъжник не води до възникване на
валидно процесуално правоотношение, което следва да бъде отчетено при преценката за
прекъсване на давността. По изложените съображения, доколкото молбата е насочена
именно срещу починалата страна, съдът счита, че искането за запор, инкорпорирано в
молбата за образуване от 11.08.2017 г. срещу С. С., не е действие, годно да прекъсне
давността за вземането.
Едва с молба от 26.06.2018 г. взискателят по изп.д. № 1113/2017 г. е поискал като
длъжници в производството да бъдат конституирани наследниците на починалата С. С. и да
бъдат предприети изпълнителни действия спрямо същите – налагане на запор. Същата обаче
е изтекла в период, нахдхвърлящ 5 години, считано от началото на новата давност на
20.08.2012 г. Следователно още към 2018 г. сумите, предмет на изпълнителния лист, са били
погасени по давност, поради което при образуване на оспореното изп.д. № 2433/21 г. на
ЧСИ С. Б. в полза на взискателя не е съществувало изпълняемо право, поради и което
същото е материално незаконосъобразно и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 431,20 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. К. С. , ЕГН ******, с адрес гр.
П., ул. *******, представлявана от адв. Н. Ц., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Р. К. С. за сумата в размер на 589,35 лева – представляваща половината
от главница в общ размер 1178,70 лв., стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 21.01.2010 г. до окончателното и изплащане, сумата от 241,66
лева – ½ от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер 483,31 лв. за
периода от 01.03.2004 г. до 18.01.2010 г., както и ½ от разноските в общ размер на 119,86
лева, за които суми е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя й С. С. С., въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 465/2010 г. по описа на РС-Перник и е
образувано изпълнително дело № 2433/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. К.
С., ЕГН ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 431,20 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5