Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и втори февруари, през две хиляди
двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5423 по
описа за 2021г. НА сгс,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Д.Б.Л., за установяване в
отношенията между страните, че Д.Б.Л. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, парични суми по
Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., както следва: сумата 173957.40лв. – главница; сумата 116248.36лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2012г. до
22.12.2020г.; сумата 2490.85лв. – санкционна
лихва за периода 21.04.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 724.82лв. – законна лихва за периода 22.12.2020г. до
06.01.2021г.; сумата 2439.50лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата считано то 07.01.2021г. до
окончателното и изплащане, както и сумата
5917.22лв. – държавна такса и сумата 50.00лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт, представляващи разноски сторени в заповедното производство
пред СРС, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 11.01.2021г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 9/2021г. на РС –
гр.Троян.
В исковата молба и последвалите молби-уточнения ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.09.2013г., издадени по ч.гр.д. №
32045/2013г. на СРС в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, е разпоредено
Д.Б.Л. да заплати парични суми по Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г.,
както следва: 192195.53лв. главница, ведно със законна лихва върху нея считано
от 26.07.2013г.; 34650.64лв. – договорна лихва за периода 22.09.2011г. до
25.07.2013г.; 31742.32лв. – наказателна лихва за периода 30.11.2011г. до
25.07.2013г.; 5178.69лв. – държавни такси и 3039.35 – юрисконсултско
възнаграждение. Образуваното въз основа заповедта изп.д.
№ 20148440400923 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС, било
спряно на основание чл. 420 ГПК, след постъпило възражение на длъжника по
заповедта за изпълнение. По предявеният за установяване на вземането по
заповедта от 02.09.2013г. иск от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Д.Б.Л., с правно
основание чл. 422 ГПК било образувано гр.д. № 7664/2014г. на СГС, което
приключило с влязло в сила решение от 18.05.218г. за частично уважаване на
иска, като било признато за установено, че са дължими суми по заповедта за
изпълнение, както следва: 15100.39лв. главница, ведно със законна лихва върху
нея считано от 26.07.2013г.; 12784.09лв. – договорна лихва за периода 05.2012г.
до 25.07.2013г.; 606.96лв. – разноски пред първата инстанция и 886.18лв. –
разноски в заповедното производство. В останалата част искът бил отхвърлен
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането и наличие на
неравноправни клаузи в договора, които съдът обявил за нищожни. След влизане в
сила на решението изпълнителното дело било възобновено и сумите по същото –
събрани.
Твърди, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 7664/2014г. на СГС и
събиране на сумата по изпълнителното дело, поради ново закъснение в плащанията
от страна на длъжника Д.Б.Л., „БАНКА ДСК“ ЕАД преизчислила
вземането по първоначалния лихвен процент, съобразявайки мотивите на решението
относно приетите за нищожни клаузи по договора за кредит и общите условия, без
да прилага едностранни увеличения на лихвени надбавки и промени в базовия
лихвен процент. Отписани били и всички недължими договорни, санкциниращи
и законни лихви. Поради установеното ново, текущо закъснение в плащанията от
страна на длъжника, на последната е връчена покана – уведомление на
21.12.2020г., с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, след което
банката депозирала ново заявление и се снабдила със Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2021г. на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 9/2021г. на РС – гр.Троян, за събиране на процесните
суми. Д.Б.Л. депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, което
обосновава интересът от предявяване на настоящият иск за установяваване
съществуване на вземането по заповедта.
Излага, че за обезпечение на кредита е учредена от длъжника договорна
ипотека върху недвижими имоти, а вноските по кредита са погасявани до м. март
2012г. включително, като към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем - 23.12.2020г., не са погасени общо 106 броя погасителни вноски.
В отговора на исковата молба ответникът навежда доводи за недопустимост на иска, поради наличие на сила
на пресъдено нещо по решението по гр.д. № 7664/2014г.
на СГС, което е с идентичен предмет, между същите страни. След влизането му в
сила, по образуваното изпълнително производство въз основа оспорената заповед
за изпълнение, изплатила изцяло сумите, приети за дължими, а именно:
15100.39лв. главница, ведно със законна лихва върху нея считано от
26.07.2013г.; 12784.09лв. – договорна лихва за периода 05.2012г. до
25.07.2013г.; 606.96лв. – разноски пред първата инстанция и 886.18лв. –
разноски в заповедното производство, като в настоящото производство отново се претендират
същите, вече платени суми по Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 11.01.2021г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 9/2021г. на РС –
гр.Троян.
В евентуалност оспорва иска като неоснователен, със следните възражения:.
- в договора за кредит са налице неравноправни, затова нищожни клаузи, въз
основа които се претендират процесните вземания,
поради което същите са недължими. Неравноправността е установена с влязлото в
сила решението гр.д. № 7664/2014г. на СГС;
- кредитът не е предсрочно изискуем към момента на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, т.к. не е налице надлежно получено от
длъжника волеизявление за обявена предсрочна изискуемост от банката. В
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. №
01-20-25188/08.12.2020г. не е посочен размера на вноските, поради неплащане на
които е обявена, срок за плащане и забава. Не е посочен и срок за изпълнение,
след настъпване на който ще настъпи и предсрочната изискуемост. Кредита не е предсрочно
изискуем и, т.к. не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост – не е налице забава на длъжника при заплащане на месечните
погасителни вноски;
- вземането не се дължи, т.к. е погасено по давност. Кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 23.11.2011г., а договорна лихва се претендира за периода
от 21.08.2012г. до 22.12.2020г., поради което е изтекла погасителната давност
за главницата и лихвите. С решението по ч.гр.д. № 32045/2013г. на СРС искът е
отхвърлен, поради което давността не се смята прекъсната.
В евентуалност оспорва исковете по размер.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното:
Не е спорно между страните и съдът въз основа събраните доказателства
приема за установено, че между Д.Б.Л. като кредитополучател и „БАНКА ДСК“ ЕАД,
като кредитор, е сключен Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., за сумата
200000.00лв., със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, което е настъпило на 21.11.2021г. Уговорено е 21-во число за
погасяване на месечно дължимите погасителни вноски.
Съобразно уговорките в договора кредитополучателят заплаща първоначално
лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.4
процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма Уют. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е 4.19%, а стандартната надбавка е в размер на
4.1 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е 8.29%.
Вземанията по кредита са обезпечени с ипотека върху недвижим имот,
собственост на кредитополучателя.
Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити
и погасителен план.
Видно от Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. №
01-20-25188/08.12.2020г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, същото е връчено на Д.Б.Л. на
21.12.2020г. Съгласно уведомлението банката е преизчислила
в съответствие с постановеното и влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
7664/2014г. на СГС размерът на задължението по сключеният между страните
Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., като поради забавата в погасяване
на задълженията по последния банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Считано от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима и върху нея се начислява законна лихва.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
07.01.2021г. По образуваното образувано ч.гр.д. № 9/2021г. на РС – гр.Троян е
издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2021г. на
основание чл. 417 ГПК, за суми дължими по Договор за ипотечен кредит от
12.11.2007г. сключен между страните, както следва: сумата 173957.40лв. – главница; сумата 116248.36лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2012г. до
22.12.2020г.; сумата 2490.85лв. – санкционна
лихва за периода 21.04.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 724.82лв. – законна лихва за периода 22.12.2020г. до
06.01.2021г.; сумата 2439.50лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата считано то 07.01.2021г. до
окончателното и изплащане, както и сумата
5917.22лв. – държавна такса и сумата 50.00лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт, представляващи разноски сторени в заповедното производство
пред СРС. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, което е станало
повод за завеждане на иск по чл. 422 ГПК от кредитора и образуване на
настоящото производство.
От събраните доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.09.2013г., издадени по ч.гр.д. №
32045/2013г. на СРС в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, е разпоредено
Д.Б.Л. да заплати парични суми по Договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г.,
както следва: 192195.53лв. главница, ведно със законна лихва върху нея считано
от 26.07.2013г.; 34650.64лв. – договорна лихва за периода 22.09.2011г. до
25.07.2013г.; 31742.32лв. – наказателна лихва за периода 30.11.2011г. до
25.07.2013г.; 5178.69лв. – държавни такси и 3039.35 – юрисконсултско
възнаграждение. Образуваното въз основа заповедта изп.д.
№ 20148440400923 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС е спряно
на основание чл. 420 ГПК, след постъпило възражение на длъжника по заповедта за
изпълнение. По предявеният за установяване на вземането по заповедта от
02.09.2013г. иск от „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Д.Б.Л., с правно основание чл. 422 ГПК е образувано гр.д. № 7664/2014г. на СГС, приключило с влязло в сила решение
от 18.05.218г. за частично уважаване на иска, с което е признато за установено,
че са дължими суми по заповедта за изпълнение, както следва: 15100.39лв.
главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 26.07.2013г.;
12784.09лв. – договорна лихва за периода 05.2012г. до 25.07.2013г.; 606.96лв. –
разноски пред първата инстанция и 886.18лв. – разноски в заповедното
производство. В останалата част искът е отхвърлен поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането и наличие на неравноправни клаузи в договора – обявени
за нищожни. След влизане в сила на решението изпълнителното дело е възобновено
и сумите по същото, признати за дължими с решението по гр.д. № 7664/2014г. на СГС – изцяло събрани.
От заключението по приетата ССчЕ се установява следното:
Разплащателната сметка на е заверена на 21.11.2007г. със сумата
200000.00лв., като по този начин на същата дата кредитът по Договор за ипотечен
кредит от 12.11.2007г. е изцяло усвоен.
Последното плащане, което погасява изцяло дължима месечна вноска по кредита
с падеж 21.02.2012г. е извършено на 15.12.2011г. Съгласно заключението поради
преизчисляването на кредита с първоначалните лихвени проценти, платените суми
погасяват задължения с по-късен падеж по преизчисления погасителен план.
Последната платена сума е на 28.01.2013г., с която се погасява частично възнаградителна лихва по вноската с падеж 21.03.2012г.
Забавата на вноските към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.01.2021г. е 3214 дни. Към същата дата размерът на
дължимите суми към банката е общо 295860.90лв., като при изчисляване на
задължението не са включени присъдените по гр.д. № 7664/2013г. на СГС
15100.39лв. – главница и 12784.39лв. – лихви, и включват както следва: сумата
173957.39лв. – главница, в т.ч. падежирали вноски –
19754.28лв. и предсрочно изискуема главница – 154203.12лв.; сумата 116248.34лв.
– договорна лихва за периода от 21.12.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 2490.85лв.
– санкционна лихва за периода 21.03.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 724.82лв. –
законна лихва за периода 23.12.2020г. до 06.01.2021г.; сумата 2439.50лв. –
заемни такси, в т.ч. 855.00лв. такса управление, 120.00лв. – разходи по
изискуем кредит на основание т. 20.2 от ОУ, 756.00лв. – застраховка на
обезпечението, 708.50лв. – разходи по подновяване на ипотека.
Непогасените месечни вноски към 07.01.2021г. са 106бр., а към датата на
изготвяне на експертизата – 10.02.2023г. са 131бр.
Съгласно заключението в преизчисления от банката погасителен план няма
платени суми за санкционираща лихва. Платените суми за заемни такси за
управление на кредита са общо в размер на 380.00лв.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430 ТЗ, за установяване на вземания въз основа на договор за
банков ипотечен кредит.
Установено е, че страните са сключили Договор за ипотечен кредит от
12.11.2007г. за сумата 200000.00лв., със срок на издължаване 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, което е настъпило на 21.11.2021г.
Уговорено е 21-во число за погасяване на месечно дължимите погасителни вноски.
Установено е и, че между страните е налице влязло в сила решение от
18.05.2018г. по иск с правно основание чл. 422 ГПК, по гр.д. № 7664/2014г. на
СГС, за частично уважаване на иска, с което е признато за установено и
впоследствие са събрани по образуваното изпълнително производство, вземания на
кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД дължими по заповед за изпълнение, по Договор за
ипотечен кредит от 12.11.2007г., както следва: 15100.39лв. главница, ведно със
законна лихва върху нея считано от 26.07.2013г.; 12784.09лв. – договорна лихва
за периода 05.2012г. до 25.07.2013г.; 606.96лв. – разноски пред първата
инстанция и 886.18лв. – разноски в заповедното производство. Искът е частично
отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането и наличие на
неравноправни клаузи в договора.
Съдът намира заключението на вещото лице по приетата ССчЕ
за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите
доказателства по делото го кредитира изцяло. Въз основа него приема, че от
страна на ответника - кредитополучател е реализирана забава в плащанията на
месечните вноски. Датата на преустановяване на редовното плащане на кредитното
задължение е към дължимата месечна вноска по кредита с падеж 21.02.2012г.
Поради преизчисляване на кредита с първоначалните лихвени процесни,
платените суми погасяват задължения с по-късен падеж по преизчисления
погасителен план. Последната платена сума е на 28.01.2013г., с която се
погасява частично възнаградителна лихва по вноската с
падеж 21.03.2012г. В преизчисления от банката погасителен план няма платени
суми за санкционираща лихва.
Относно неравноправност на клаузите от ДК и ДС към него:
Налице е договор за банков кредит на физическо лице, който не е
предназначен нито за търговска нито за професионална дейност, поради което
кредитополучателят има качеството на потребител по см. на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в частта за неравноправните
клаузи.
По делото не се установи наличие на нищожни клаузи прилагани в процесния договор между страните. Въз основа заключението и
събраните доказателства съдът приема, че по отношение на кредитополучателя процесните задължения са определени единствено по Договор
за ипотечен кредит от 12.11.2007г., при съблюдаване силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. №
7664/2014г. на СГС, за частично уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК, досежно Договора за ипотечен кредит от
12.11.2017г.
Въз основа доказателствата съдът приема, че
Уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх. №
01-20-25188/08.12.2020г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, е връчено на Д.Б.Л. на
21.12.2020г. Спорното е: настъпили ли са обективните предпоставки даващи право
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем към датата на получаване
уведомлението от страна на кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора и настъпва с
волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: с
факта на неплащане вноски от длъжника и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче,
предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен
остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил
падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се
направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно
и с упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в
съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят
последиците от упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало
до насрещната странa.
Поради допуснатата забава в плащанията на месечните вноски над 90 дни или
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.01.2021г. е 3214 дни, като непогасени са 106бр. месечни вноски, на основание
т. 20. 2. от ОУ към Договора за кредит, Банката е упражнила възникналото право
да обяви вземането си за главницата по договора за кредит за предсрочно
изискуемо посредством изпращане на волеизявление до длъжника, което предхожда
подаването на заявлението. Поради това, съдът приема, че в конкретния случай
паричното вземане е изискуемо. Не е необходимо изрично посочване в
уведомлението на размера на вноските, поради неплащане на които е обявена
предсрочна изискуемост и определяне на срок за плащане и и забава, както и
определяне на срок за изпълнение, след настъпване на който ще настъпи и
предсрочната изискуемост. Съгласно уведомлението считано от датата на
получаването му цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима
и върху нея се начислява законна лихва.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
относно претендираната договорна лихва за забава
съдът намира, че такава не е налице. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал. 2 на тази разпоредба, ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. В случая не е приложима нормата на чл.
111, б. "в" ЗЗД, тъй като вноските по
договор за кредит не са периодични плащания. Периодичните плащания по смисъла
на посочената разпоредба представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ
юридически факт. Всяко едно от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения.
При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части. В случая е налице предварително разсрочване на
изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви. В тази насока е и практиката на ВКС: Р № 261/ 12.07.2011 г.
по гр. д. № 795/2010 г., ГК, ІV ГО; Р № 540/20.12.2011 г. по гр. д. № 110/ 2011
г., ГК, IV ГО; Р № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., ГК, ІІІ ГО и др. в
които се приема, че погасителните вноски по предоставения заем не превръщат
договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания и
спрямо тях е приложим 5 годишния давностен срок
по чл. 110 ЗЗД. Съгласно заключението по ССчЕ последното
погашение относно кредита е на 28.01.2013г., с която се погасява частично възнаградителна лихва по вноската с падеж 21.03.2012г., а
уведомлението е за предсрочната изискуемост е от 21.12.2020г.
При така установеното съдът намира, че исковете са доказани по основание.
Въз основа заключението по приетата ССчЕ приема, че
същите са установени и по размер. Следва да бъдат уважени, като се признаят за
дължими от ответника в полза на ищеца сумите по договора за кредит, както
следва: сумата 173957.40лв. – главница; сумата 116248.36лв. – договорна лихва
за периода от 21.08.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 2490.85лв. – санкционна
лихва за периода 21.04.2012г. до 22.12.2020г.; сумата 724.82лв. – законна лихва
за периода 22.12.2020г. до 06.01.2021г.; сумата 2439.50лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2021г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
и изплащане,
Ответницата е направила искане за разсрочване на съдебно установеното
вземане, което е допустимо в хипотезата на предявен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Съгласно чл. 241, ал. 1
от ГПК, разсрочването на изпълнението на решението е предпоставено от преценка на имотното състояние на страната
или други обстоятелства. От представената декларация за имотно състояние на
ответницата се установява, че месечният и доход възлиза на 2000.00лв. като
същата осигурява издръжка за себе си и непълнолетното си дете. Притежава
недвижим имот – жилище с площ 115кв.м.в гр.София, ипотекирано в полза на
банката. Притежава и дялове в търговски дружества на стойност 5050.00лв.,като
съгласно декларацията дружеството не извършва търговска дейност. При това
положение съдът намира, че ответницата разполага с достатъчно имущество, за да
погаси вземането на ищеца, установено в настоящото производство. Недвижимият
имот значим по размер предвид необходимият за задоволяване нуждите на
семейството и, с оглед броя на членовете му и е на значителна стойност. Същият
е ипотекиран в полза на ищеца, като гаранция на процесното
вземане. Ответницата е в работоспособна възраст и реализира доходи от труд над
изискуемия минимум за задоволяване на текущите нужди на семейството и.
С оглед на изложеното съдът намира, че предпоставките на чл.
241, ал. 1 от ГПК за основателност на молбата за
разсрочване не са установени. Затова същата следва да се остави без уважение.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на ищеца.
В заповедното производство са били направени разноски сумата 5917.22лв. –
държавна такса и сумата 50.00лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, а в
настоящото производство ищецът е сторил разноски в размер на сумата 5917.22лв.
– държавна такса, сумата 300.00лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт и
депозит за вещо лице в размер на 400.00лв. или общо разноски на стойност
6617.22лв., които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Д.Н.Н.– И.и Ю.Б.Г..–
изп.директори, и Д.Б.Л., ЕГН **********,***, че Д.Б.Л.,
ЕГН ********** дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, парични суми по Договор
за ипотечен кредит от 12.11.2007г., както следва: сумата 173957.40 /сто седемдесет и три хиляди деветстотин петдесет и
седем, 0.4/лв. – главница; сумата
116248.36 /сто и шестнадесет хиляди двеста четирдесет
и осем, 0.36/лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2012г. до
22.12.2020г.; сумата 2490.85 /две хиляди
четиристотин и деветдесет, 0.85/лв. – санкционна лихва за периода
21.04.2012г. до 22.12.2020г.; сумата
724.82 /седемстотин двадесет и четири, 0.82/лв. – законна лихва за периода
22.12.2020г. до 06.01.2021г.; сумата
2439.50 /две хиляди четиристотин тридесет и девет, 0.5/лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.01.2021г. до
окончателното и изплащане, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист от 11.01.2021г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
9/2021г. на РС – гр.Троян.
ОСЪЖДА Д.Б.Л., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Д.Н.Н.– И.и Ю.Б.Г..–
изп.директори, сумата
5917.22 /пет хиляди деветстотин и седемнадесет, 0.22/лв. – държавна такса и
сумата 50.00 /петдесет/лв. -
възнаграждение за защита от юрисконсулт, представляващи разноски сторени в
заповедното производство пред СРС, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2021г. на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 9/2021г. на РС – гр.Троян, както и сумата общо 6617.22 /шест хиляди шестотин и
седемнадесет, 0.22/лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебни
разноски, от които: сумата 5917.22 /пет
хиляди деветстотин и седемнадесет, 0.22/лв. – държавна такса, сумата 300.00
/триста/лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт и сумата 400.00
/четиристотин/лв. - депозит за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Б.Л., ЕГН **********,***, за разсрочване изпълнението на дължимите суми по настоящотото съдебно решение за главница, лихви и разноски, дължими към „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Н.Н.– И.и Ю.Б.Г..– изп.директори, на основание чл. 241 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: