Р
Е Ш Е Н И Е
номер …………..…/………октомври, Година 2012,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесети септември Година 2012
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
Секретар В.П.
като разгледа докладваното от
съдия Д. Томова
търговско дело
номер 806 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №7878/06.03.2012г. на Р.П. ***, с която срещу „БОЛКАН
ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД, ЕИК *********, седалище ***, са предявени искове за връщане на
сумата 28 386,73 евро, представляваща общия размер на
платената част от продажната цена по сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2006г., поради отпадане
на основанието за даването й, предвид развалянето на договора от страна на
купувача, както и за връщане
на сумата 16 854 евро, представляваща общия размер на
платената част от продажната цена по сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2008г., поради отпадане
на основанието за даването й, предвид развалянето на договора от страна на
купувача, както и за
плащане на сумата 10 698,54 евро, представляваща общия размер на
дължимата съгласно чл.9 от сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2006г., неустойка в размер на
основния лихвен процент за България плюс 5 пункта лихва върху платената по
договора сума от 28 386,73 евро за периода от деня на всяко плащане до датата
на разваляне на договора - 27.02.2012г., както и за плащане на сумата 3 992,76 евро, представляваща общия размер на дължимата съгласно
чл.11 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 05.02.2008г., неустойка в размер на основния лихвен процент за
България плюс 5 пункта лихва върху платената по договора сума от 16 854 евро за
периода от деня на всяко плащане до датата на разваляне на договора -
27.02.2012г., както и за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горните суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2012г., до окончателното им плащане.
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба, не е изразил становище по твърденията на ищеца, не е направил
възражения.
Твърденията на ищеца,
посочването на релевантните за спора факти и разпределянето на тежестта за
тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в насроченото по
делото открито съдебно заседание на 20.09.2012г.
В
същото това заседание ищецът, чрез пълномощниците си по делото адвокат А. П. и
адвокат Д.П.,***, е заявил, че поддържа предявените искове и моли за тяхното
цялостно уважаване. Съображенията на страната са развити подробно в
представената по реда на чл.375, ал.2 от ГПК писмена защита.
Ответникът,
редовно призован, не се е явил лично или чрез надлежно упълномощен представител
в това заседание. В представена преди заседанието писмена молба е заявил
бланкетно, че оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
За да се произнесе по същество
на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет
на предявените главни искове е претендираното от ищеца право да получи обратно
платените от него части от продажните цени по сключени с ответното дружество
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2006г. и по
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.02.2008г., предвид
развалянето на договорите
поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
Виновната
неизправност на ответника по процесния договор се сочи поради пълно неизпълнение
на неговото основно задължение, а именно да изгради и прехвърли собствеността
върху процесните жилищни имоти в рамките на договорените за целта срокове и в
състояние на установена пригодност за ползване като жилищни имоти.
Съгласно
първия договор
от 16.11.2006г., изпълнението на характеризиращата престация се
дължи в срок до края на месец декември 2007г. (чл.4), а според втория договор от 05.02.2008г. - в срок до 10 дни от Акт 15, но не
по-късно от 31.03.2009г. (чл.4).
Към датата на отправяне на нотариалната покана за разваляне (27.02.2012г.) тези
срокове се явяват изтекли.
Впрочем, основните,
изложени от ищеца, фактически твърдения за обосноваване на претенциите му, в
т.ч. и допуснатото от страна на продавача неизпълнение на договорните задължения,
не се оспорват от ответника.
При тези фактически положения, за да се
произнесе по същество на предявените искове, съдът съобрази следното по
приложението на закона:
Процесните договори
съчетават в себе си едновременно елементи на договор за изработка (чл.258
и сл. ЗЗД) и облигация за сключване на окончателен договор (чл.19 ЗЗД). Според
нормите, уреждащи последиците от неизпълнение на договора за изработка и
предварителния договор, срочността на изпълнение изисква да се цени и доколко,
според характеризиращата престация, просрочието в нейното изпълнение съставлява
основание за разтрогване на облигационната обвързаност между страните.
Въз основа на постигнатите между
страните договорености в чл.4 от двата договора би могло да се приеме, че
същите сами са определили, че договореното срочно изпълнение, дори при неговото
просрочие, може да запази своето действие. Изискването е това просрочие да не е
с повече от шест месеца и в рамките на този срок ответникът да е способен и да
е в състояние да престира, както и да осигури възможност на ищеца да получи
дължимото по договора.
Ответникът, въпреки дадените му
указания с доклада по делото, нито е представил доказателства, нито е навел
съображения и доводи в тази посока.
Напротив, от представения по делото Констативен
протокол за степен на завършеност на жилищната сграда, издаден от Община Варна,
Район „Приморски”, се установява, че към настоящия момент сградата е с
незавършено строителство. Строителството е спряно като е издаден и Акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от
16.12.2010г.
В тази връзка съдът намира за безспорно
установено, че ответникът не е бил в състояние да изпълни дължимото в рамките
на сроковете по чл.4 от предварителните договори (обстоятелство, ценено с оглед
ретроактивното действие на развалянето на договора), нито е в състояние да
изпълни и в хода на исковия процес (липсва каквото и да е предложение в тази
насока). Последното обстоятелство се цени и с оглед изискването на чл.87, ал.4
от ЗЗД, разкриващо, че неизпълнението е същинско и в цялост спрямо интереса на
ищеца.
Предвид това и като съобразява и
интересите на ищеца от срочното изпълнение на договорените престации, съдът
намира, че изявлението за разваляне на процесните договори е произвело валидно
правния ефект на прекратяване с обратна сила на облигационната обвързаност по
тях. Ето защо и предявените главни искове, заявяващи в основание възстановяване
на платените по договорите суми поради отпадане на основанието по смисъла на
чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД, следва да се уважат като
основателни и доказани.
Сумите следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2012г., до
окончателното им плащане.
Предвид безспорно установения по делото
факт, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения да построи обещаните за продажба недвижими имоти и да прехвърли на
ищеца правото на собственост върху тях в рамките на договорените срокове,
основателни, с оглед и постигнатите между страните договорености в чл.9 от
предварителния договор от 16.11.2006г., съответно чл.11
от предварителния договор от 05.02.2008г., се
явяват и акцесорните претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойки в размер на основния лихвен процент за България плюс 5 пункта
лихва върху платените до момента на развалянето на договорите суми.
Същите са в размери съответно 10 698,54 евро и 3
992,76 евро и следва да се присъдят
ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска - 06.03.2012г., до
окончателното им плащане.
Във връзка с формирания краен извод за основателност на
предявените претенции и тяхното уважаване, съобразно и нормата на чл.78, ал.1
от ГПК основателно се явява искането на ищеца да му се присъдят сторените за
производството разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
(л.109) и доказателствата за направени разноски (л.1, 81, 88), са в общ размер
на 9 387,69 лева, които ответното дружество следва да бъде осъдено да репарира
изцяло.
Въз основа на изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „БОЛКАН
ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от управителя С. Д., да заплати на Р.П.И.,***, сумата
28 386,73 евро (двадесет и осем хиляди триста осемдесет и шест евро и
седемдесет и три евроцента), представляваща
общия размер на платената част от продажната цена по сключен между страните
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.11.2006г.,
поради отпадане на основанието за даването й, предвид развалянето на договора
от страна на купувача, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87,
ал.1 и чл.88, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 06.03.2012г., до окончателното й заплащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и
сумата 16 854 евро (шестнадесет хиляди осемстотин петдесет и четири евро), представляваща общия размер на
платената част от продажната цена по сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2008г., поради отпадане
на основанието за даването й, предвид развалянето на договора от страна на
купувача, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.1 и чл.88,
ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2012г., до окончателното й заплащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и
сумата 10 698,54 евро (десет хиляди шестстотин деветдесет и осем евро и
петдесет и четири евроцента), представляваща общия размер на дължимата съгласно
чл.9 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 16.11.2006г., неустойка в размер на основния лихвен процент за
България плюс 5 пункта лихва върху платената по договора сума от 28 386,73 евро
за периода от деня на всяко плащане до датата на разваляне на договора -
27.02.2012г., на основание чл.88, ал.1, изр.2-ро, във вр.
с чл.92, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2012г.,
до окончателното й заплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 3 992,76 евро (три хиляди деветстотин деветдесет
и две евро и седемдесет и шест евроцента), представляваща общия размер на
дължимата съгласно чл.11 от сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2008г., неустойка в размер на
основния лихвен процент за България плюс 5 пункта лихва върху платената по
договора сума от 16 854 евро за периода от деня на всяко плащане до датата на
разваляне на договора - 27.02.2012г., на основание чл.88,
ал.1, изр.2-ро, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.03.2012г., до окончателното й заплащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и
сумата 9 387,69 лева (девет хиляди триста осемдесет и седем лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени
разноски за производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
Председател: