Определение по дело №56858/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20241110156858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26500
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110156858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по искане, инкорпорирано във въззивната жалба, на
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД за изменение
на решение от 06.02.2025 г. по гр.д. № 56858/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав в
частта за разноските.
Излагат се съображения, че с решението в тежест на ответника е
възложено, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищцата безплатна правна защита в размер на сумата 480 лв.
Отправя се искане за изменение на решението в частта относно възложените в
тежест на ответника адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата
безплатна правна защита посредством неговото намаляване.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищцата
М. Т. С., с който изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на
списък по чл.80 ГПК в случая не е предпоставка за допустимост на искането,
доколкото се иска изменение на решението в частта относно възложените в
тежест на молителя разноски, а не на присъдените в негова полза такива/,
поради което същото е процесуално допустимо.
С решение от 06.02.2025 г. по гр.д. № 56858/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД е осъдено да
заплати на М. Т. С., на основание чл.405 КЗ, сумата 238, 04 лв.,
1
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица
№ ***** г., за вреди по л.а. „*****“, peг. № ***** в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 10.08.2024 г. в гр. София, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното
изплащане.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250 лв. разноски по делото, както и да заплати на
процесуалния й представител, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 480 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
Съдът не споделя доводите на молителя, че посочената сума не
съответства на обема на осъществената правна защита.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38, ал.1, т.3 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал
на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда в полза адвоката.
По делото е представен договор за правна защита от 13.03.2024 г., в
който е уговорено предоставянето на безплатна правна защита, ведно с
доказателства за регистрация по ДДС.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Минималният размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа възлиза на сумата от 400 лв. + 80 лв.
ДДС = 480 лв. дължимо адвокатско възнаграждение. Материалният интерес по
делото не е аргумент в полза на по-ниско възнаграждение, тъй като ниският
материален интерес сам по себе си не означава, че адвокатът извършва
действия по подготовка на делото и процесуални такива в по-малък обем. По
делото е изготвена искова молба, изпълнявани са указания на съда, проведено
е едно ОСЗ, в което процесуалният представител се е явил. При това
положение, с оглед естеството на спора, вида и обема на осъществената
правна защита, броя на заседанията, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение в определения от съда размер напълно съответства на
осъществената правна защита.
Така мотивиран, съдът





2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл.248 ГПК, инкорпорирано във
въззивната жалба на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ ЕАД за изменение на решение от 06.02.2025 г. по гр.д. № 56858/2024 г.
на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3