О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11.09.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , VІ
– ти граждански състав
на 11 септември
2020 година
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Кирова
т.д.
№ 18 по описа на ОС-Ямбол за 2020 година,
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е във фаза на произнасяне по
реда и при условията на чл.374 от ГПК – подготовка на делото в
закрито заседание.
Образувано е
въз основа на искова молба, предявена от
„ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, представлявано от
Управителя – Д.Д.Д., против „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ №21, представлявано от С.П.И. в качеството му на Изпълнителен директор, с която е
предявен главен иск – за признаване за установено, че към датата на подаване в
ТРРЮЛНЦ на заявление Г1 с вх.№20200305150856 не е налице валидно взето Решение
на Съвета на директорите /СД/ от 05.03.2020г., с което се свиква извънредно Общо
събрание на акционерите /ОСА/ на ответното дружество, поради липса на
изискуемото от устава на дружеството и ТЗ мнозинство, съединен с предявени при
условията на евентуалност искове – за прогласяване нищожността на Решение на СД
от 05.03.2020г., с което се свиква извънредно ОСА на ответното дружество,
поради заобикаляне на закона и за прогласяване нищожността на Решение на СД от
05.03.2020г., с което се свиква извънредно ОСА на ответното дружество, поради
споразумяване във вреда на дружеството от законния му представител – С.П.И., действащ в качеството му на член на СД и на
Изпълнителен директор, респ.вследствие на това – и на липса на взето решение,
тъй като без гласът на С. И. гласовете са 1 : 1, т.е. няма взето решение. С ИМ съобразно
процесуалните правила са представени за приемане писмени доказателства.
В
депозирания при условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор, вх.№2750/02.06.2020
г. ответникът - „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ
99“АД, с ЕИК *********, представлявано от С.П. И.в качеството му на Изпълнителен директор, е заявил
становище за неоснователност на предявените искови претенции, по изложени
съображения за стриктно спазване разпоредбите на ТЗ и на Устава на дружеството
при провеждане на събранието на СД от 05.03.2020г. и вземане на атакуваното
Решение, като е изложена в хронологичен ред съпътстващата фактология и
естеството на Решението, взето на проведеното събрание на СД, както и
присъствалите членове на СД и мнозинството, с което е взето оспореното Решение.
Изложени са и доводи, с които противно на изложеното в обстоятелствената част
на ИМ участвалият в събранието на СД представител на „Галини“ЕООД с ЕИК
********* М. П. Д., е бил надлежно оправомощен с нарочно упълномощаване
по чл.234 ал.1 от ТЗ. С ОИМ е релевирано и възражение за недопустимост на
заявената с ИМ главна искова претенция, като се възвежда липсата на
обоснованост на правния интерес на ищеца от предявяване на този установителен
иск и са изложени аргументи, че наличието на правен интерес съставлява
положителна процесуална предпоставка при предявяването на установителен иск по
чл.71 от ТЗ. Събразно процесуалните правила с отговора си, ответното дружество е
представило писмени доказателства.
В срока по
чл.372 от ГПК, ищецът се е възползвал от процесуалната възможност и е подал
допълнителна искова молба, с която по изложени подробни и аргументирани доводи,
почиващи и на фактология, са доразвити съображенията, визирани в първоначалната
ИМ, даващи основание на ищеца да предяви исковите си претенции, с които цели
атакуваното Решение на СД от 05.03.2020г. за свикване на ОСА, да бъде отменено
като незаконосъобразно на основанията – предмет на трите претенции, при
изтъкнати поотделно за всяка една съображения. С ДИМ ищецът прецизира
предявения с ИМ първи главен иск, уточнявайки на основание чл.372 ал.2 от ГПК,
че същият по правното си естество е конститутивен и с него се цели – да бъде
отменено като незаконосъобразно атакуваното Решение на СД от 05.03.2020г., тъй
като не е валидно взето с изискуемото мнозинство, съответно е взето при
заобикаляне на закона – ТЗ, както и при действия на законния представител на
ответното дружество и акционер С. П. И., извършени във вреда на представляваното дружество,
респ. не е произвело действие, тъй като не е налице мнозинство. Заявено е
поддържане изцяло на предявените при условията на евентуалност две други искови
претенции, по начина им на формулиране, обективиран в първоначалната ИМ. С ДИМ
е представен като писмено доказателство копие от действащия Устав на ответното
дружество, обявен в ТР при АВ.
В срока по
чл.373 ал.1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който е
заявено поддържане на изложеното в първоначалния ОИМ становище по исковите
претенции на ищеца. По изложени доводи и аргументи, е направено искане за
прекратяване на производството, като се визира, че за ищеца липсва правен
интерес от завеждането на исковете, поради това, че с постановеното по
ч.търг.д.№19/2020г. по описа на ЯОС влязло в сила Определение №59 от
06.03.2020г. е спряно регистърното производство по заявление Г1 с вх.№ 20200305150856
по партидата на ответното дружество, до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на исковото производство по настоящото търг.д.№18/2020г. по описа на ЯОС, с оглед
на което се възвежда, че е постигнат целеният от ищеца резултат от предявяване
на исковите претенции, а именно – да не бъде свикано извънредно ОСА на
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД на 15.04.2020г. Сочи се, че правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и същата следва да съществува по време на висящността на
процеса, до приключване на производството, като липсата му, както е в процесния
случай, обуславя прекратяването му. Алтернативно с ОДИМ, в случай, че съдът
приеме, че не са налице основания за прекратяване на производството, то се
заявява поддържане на искането - исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Писмено становище
по релевираното от ответното дружество възражение за недопустимост на заявените
искови претенции, е представило и ищцовото дружество, с което последното
заявявайки поддържане на изложените в ИМ и в ДИМ факти и обстоятелства,
удостоверени от приложените писмени доказателства, възвежда доводи и съображения
за обоснованост на правния му интерес за предявяване на исковете в условията на
евентуалност, който безспорно е налице към
05.03.2020г. Сочи се, че обстоятелството, че на 15.04.2020г. не е
проведено ОСА на ответното дружество поради влязлото в сила Определение
№59/06.03.2020г. по ч.т.д. №19/2020г. по описа на ЯОС, с което е спряно регистърното
производство по вписване на заявление Г1
с вх.№ 20200305150856 за обявяване на поканата за свикване на ОСА на
15.04.2020г., не променя факта, че атакуваното в настоящото производство
Решение на СД от 05.03.2020г. е незаконосъобразно по изложените в ИМ и в ДИМ
съображения, които според ищеца обосновават надлежното упражняване от негова
страна на правото му на иск и интереса от предявяване на исковите му претенции
на 06.03.2020г. В случай, че съдът прецени, че в рамките на процеса, към
настоящия момент са настъпили обстоятелства, водещи до отпадане на правния
интерес на ищеца и за същия не е налице такъв за продължаване на
производството, то делото следва да бъде прекратено, като в тази хипотеза се
заявява искане за присъждане на направените разноски в размера им, посочен в
приложен списък по чл.80 от ГПК, като се излага, че ответникът с поведението си
е дал повод за предявяване на исковете – предмет на настоящото търг.д.
С оглед на
изложеното, в изпълнение на задълженията си по чл.374 от ГПК, съдът след като
прецени, че исковата молба, с която ищецът е предявил против ответника искове по чл.71 от ТЗ, е редовна, преди да се произнесе по
допускане на доказателствата, както и да внесе делото за разглеждане в съдебно
заседание, с оглед на задължението си да прецени наличието на процесуалните
предпоставки и липсата на пречки за допустимост на процеса, постави на
разглеждане възражението на ответника за недопустимост на предявените искове. ЯОС
намери така релевираното възражение на ответника за недопустимост на
предявените от ищеца с ИМ, конкретизирани и поддържани с ДИМ, искови претенции
за основателно, но поради
следните съображения:
Няма спор,
че ищцовото Дружество е акционер в ответното Дружество, притежаващо общо 8 351
бр.поименни акции, което е достатъчно условие да се приеме, че ищецът е активно
легитимиран да предяви иск по чл.71 от ТЗ. По своето правно естество и съгласно
приетото в т.4 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС, този иск е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му
на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други,
различни от ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед
вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или
осъдителен. Посочено е, че той може да има за предмет установяването на
действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин
от органи на дружеството-управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът по чл.71 ТЗ не е насочен към промяна на
членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права
на съдружника, респ.акционера от страна на органите на дружеството, като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен
интерес. Правният интерес на ищеца подлежи на изследване във всеки
конкретен случай с оглед на това доколко с атакуваното решение органът на
дружеството нарушава с действията си законово регламентирани членствени права
на конкретния съдружник, респ. акционер или изобщо отрича правото му на
членство /в този смисъл са и постановените по реда на чл.290 Решение № 202
от 22.12.2010 год. на ВКС по т.д. № 764/2009 год. на II т.о., Решение № 75 от
31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК и Решение № 220 от
14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г., II т. о., ТК, както и Определение № 78/30.01.2012г. по ч.т.д. №847/2011г. на
ВКС, I т.о. и Определение № 77/23.01.2013 год. по ч.т.д.
№ 739 по описа за 2012 год. на ВКС, I т.о./.
В случая главният иск по чл.71 от ТЗ
е предявен като конститутивен, с оглед изложеното в обстоятелствената част на
ИМ и прецизирането му с ДИМ, като със същия ищеца в качеството му на акционер в
ответното дружество, цели отмяна като незаконосъобразно на атакуваното Решение
на СД от 05.03.2020г. за свикване на ОСА на 15.04.2020г. при дневен ред, касаещ
промяна в персоналния състав на СД и определяне мандат на новите му членове.
Т.е. целената правна последица от успешното провеждане на така предявения иск,
е възстановяване на съществувалото преди вземане на Решението на СД положение. В
съответствие с възприетото в посочената съдебна практика, настоящият съдебен
състав намира, че в случая с оглед естеството на взетото на 05.03.2020г. оспорено
Решение на СД за свикване на ОСА на 15.04.2020г., за ищеца като акционер в
ответното дружество, към датата на
завеждане на ИМ в съда /06.03.2020г./, е налице правен интерес от търсената с конститутивния
му иск по чл.71 от ТЗ защита, тъй като както ТЗ, така и Устава на ответното
дружество уреждат императивно правата на акционерите, в т.ч. и на
Дружеството-ищец да избират и влияят върху персоналния състав на органите на
управление на ответното дружество, в случая СД.
При изследване наличието на правния
интерес за ищеца от търсената от него защита по чл.71 от ТЗ към настоящия
момент, съдът съобразно възведеното в разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, към
която препраща нормата на чл.377 от ГПК, се съобрази с фактите и
обстоятелствата, които са настъпили в хода на настоящото производство, след
предявяване на иска и са от значение за спорното право. В този смисъл са изтеклия
период от време, липсата на свикано по предвидения законов ред, с оглед на
влязлото в сила Определение №59/06.03.2020г. по ч.т.д. №19/2020г. по описа на
ЯОС, с което е спряно регистърното производство по вписване на заявление Г1 с вх.№ 20200305150856 за
обявяване на поканата за свикване на ОСА на 15.04.2020г., както и релевантната
липса на проведено на 15.04.2020г. ОСА на ответното дружество. Тези факти и
обстоятелства като настъпили след завеждане на ИМ, обуславят извод за отпадане
на правния интерес на ищеца от търсената от него защита по чл.71 от ТЗ, тъй
като оспореното като незаконосъобразно Решение на СД на ответното дружество от
05.03.2020г., не е произвело целения резултат - свикването и провеждането на
ОСА на 15.04.2020г. при гласувания дневен ред, за да се постигне с
конститутивния иск по чл.71 от ТЗ ефекта на отпадане на промяната и
възстановяване на предшестващото състояние, което фактически е останало непроменено.
Предвид на тези си съображения, съдът намира, че предявеният главен иск по
чл.71 от ТЗ е недопустим, поради което следва да се занимае с предявените
евентуални искове.
Заявените с ИМ на ищеца, в условията
на евентуалност два установителни иска - за прогласяване нищожността на
атакуваното Решение на СД поради заобикаляне на закона и поради споразумяване
във вреда на дружеството на законния му представител С. И., действащ в качеството му на член на СД и на
Изпълнителен директор, също се явяват недопустими, както по изложените по-горе
аргументи за новонастъпили след завеждане на ИМ факти и обстоятелства, ценени
при действието на чл.377 вр.с чл.235 ал.3 от ГПК, относими към целения правен
резултат от търсената и с тези искове защита, които обуславят отпадане на
правния интерес за ищеца, така и с оглед на обстоятелството, че възведените от ищеца
с ИМ критерии за нищожност на атакуваното Решение на СД на ответното дружество
като орган на търговското дружество не съответстват на тези, които са разяснени
в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС,
което визира, че нищожно е решение на ОС на търговско дружество, което е извън
пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена
от закона и учредителния акт, както и нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също
така и ако е вписано в ТР. Поради това следва извод, че и предявените в
условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на процесното
Решение на СД на ответното дружество от 05.03.2020г., са изцяло недопустими, с
оглед на което производството по делото и по отношение на тях, следва да бъде
прекратено.
При този изход на делото, претенция за
присъждане на разноски е заявена единствено от ищеца, който със становището си
с вх.№260345/02.09.2020г. и приложен списък по чл.80 от ГПК, е поискал да му
бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2 480 лева,
включващи - 80 лв. заплатена ДТ и 2 400 лева с вкл.ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение, удостоверено с представен Договор за правна услуга от
11.03.2020г., фактура №********** от 20.03.2020г. и извлечение за плащане по
банкова сметка. *** разпоредбата на чл.78 ал.4 и ал.2 от ГПК, които са
неприложими по аналогия и съобразявайки се с прекратяване на настоящото производство,
макар и поради новонастъпили след завеждането му и независещи от ищеца факти и обстоятелства,
навяващи извод за отпадане на правния му интерес от търсената защита, който е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на спора, иницииран от ищцовото дружество, което е единствено
отговорната страна за наличието му докато производството е висящо, независимо
от момента на проявлението на недопустимостта,
съдът намира, че искането му за присъждане на направените по делото разноски в
настоящата хипотеза, е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. В
тази насока ЯОС се съобрази и със съдебната практика и произнасянето на ВКС - Определението по ч.т.д.№ 733/2016г. на 2 т.о., и по ч.гр.д. №
2432/2014г. на 1 г.о., Определение №220/09.05.2018 по дело №1172/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и др.
Предвид горното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане
предявените от „ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, представлявано от
Управителя – Д.Д.Д., против „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ №21, представлявано от С.П. И. в качеството му на Изпълнителен директор, главен иск
по чл.71 от ТЗ - за отмяна като незаконосъобразно Решение на Съвета на
директорите на ответното дружество от 05.03.2020г., както и заявените в
условията на евентуалност два установителни иска - за прогласяване нищожността
на атакуваното Решение на СД поради заобикаляне на закона и поради
споразумяване във вреда на дружеството на законния му представител С. И., действащ в качеството му на член на СД и на
Изпълнителен директор, като процесуално
недопустими.
ОСТАВЯ без уважение искането на „ДОЙЧ
ИНВЕСТ"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ бл.86, вх.Г, ет.2, ап.65, представлявано от
Управителя – Д.Д.Д., за осъждане на „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ №21, представлявано от С.П. И. в качеството му на Изпълнителен директор, да заплати
на „ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД, с ЕИК
*********, сторени разноски по настоящото производство в общ размер на 2 480
лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото търг.дело №18 по описа на Окръжен съд -
Ямбол за 2020 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд - Бургас чрез Окръжен съд - Ямбол.
Преписи от определението да се връчат на страните на посочените по делото съдебни адреси,
като на ответника се връчи препис от становището на ищеца с
вх.№260345/02.09.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: