ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1359
гр.Плевен, 15.09.2020 год.
Административен
съд-гр.Плевен, V –ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година
в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №767 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д.В.К. от
гр.Русе, понастоящем в затвора-Белене, гр.Белене, ул „Страцин“ №4, 3-та група,
против Заповед №Л-773/10.03.2020 год. на Началника на Затвора-Белене, с която на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС К. е
наказан с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Оспорването на тази заповед е процесуално
недопустимо пред съда по следните
съображения:
Подадената жалба не е
подведомствена на административните съдилища, в частност – на Административен
съд - Плевен.
Съгласно нормата на чл. 110, ал.
1 ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от
началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на
обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на
затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал.
3 – пред министъра на правосъдието. По аргумент от разпоредбата на
чл.111 от ЗИНЗС, само за наложено наказание по чл. 101, т. 7
от ЗИНЗС, а именно "изолиране в наказателна килия", е
предвидено съдебно обжалване. За останалите видове наказания, в това число и за
наложеното наказание“писмено предупреждение“ на К., ЗИНЗС предвижда обжалване
само по административен ред и изключва общия ред за съдебен контрол. Съдебната
практика трайно е ориентирана към тълкуване на разпоредбите на закона в смисъл,
че след като ЗИНЗС изрично сочи съдебно обжалване на определена категория
актове на администрацията на затвора и тези по чл. 101, т. 1-6, не са измежду
тях, то се налага крайния извод, че същите не подлежат на съдебно обжалване.
Това е и смисълът и целта на ЗИНЗС, да се предвиди съдебен контрол за
по-тежките възможни дисциплинарни наказания, с оглед спазване на основните
правата на лишените от свобода.
Различен от горния извод не
се обективира и при съобразяването на чл. 120, ал.
2 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите
и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената норма
възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е
предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно
се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението,
предвидено в чл. 120, ал.
2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не
съществува нуждата от тълкуване на разпоредбата на чл. 110 от ЗИНЗС – по-леките по размер дисциплинарни наказания на лишени от
свобода се обжалват само по административен ред, докато най-тежкото (изолиране
в наказателна килия) като засягащо конституционно признати права и свободи на
лицата, подлежи на обжалване пред административния съд, и то само на една
инстанция. Налице са специални норми на ЗИНЗС, които ограничават съдебния
контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, с изключение на
тези, с които се налага наказанието "изолиране в наказателна килия".
Следователно налагането на
дисциплинарно наказание от вида на процесното не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, тъй като специалният закон предвижда оспорване единствено по
административен ред, който ред е изчерпан в случая.
С оглед изложеното жалбата
на Д.В.К. против Заповед №Л-773/10.03.2020 год. на Началника на Затвора-Белене,
с която му е наложено на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено
и изпратено по подведомственост на Директора на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София.
Същото разрешение на казуса
е възприето и застъпено в практиката на Върховния административен съд – така
Определение № 8098 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2019 г., III о.,
Определение № 13644 от 07.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.,
Определение № 10933 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018 г., I о.,
Определение № 9914 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2018 г., III о.,
Определение № 1096 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 300/2018 г., IV о.,
Определение № 799 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 568/2018 г., IV о.,
Определение № 3079 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2017 г., I о.,
Определение № 3276 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2016 г., I о.,
Определение № 13107 от 04.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13355/2014 г., I о. и
др., Определение № 580/28.4.2020 г.на АС-гр. Пазарджик, 28.04.2020 г. по ад
№394/2020 год., Определение № 189 от 10.06.2020 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. №
239/2020 г. и др.
Воден от тези съображения и
на основание чл. 159, т. 1
от АПК и чл. 130, ал.
4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.В.К. от гр.Русе, понастоящем в
затвора-Белене, гр.Белене, ул „Страцин“ №4, 3-та група, против Заповед
№Л-773/10.03.2020 год. на Началника на Затвора-Белене, с която на основание
чл.101, т.1 от ЗИНЗС К. е наказан с дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №767 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год.
ИЗПРАЩА
жалбата на Д.В.К. против Заповед №Л-773/10.03.2020 год. на Началника на
Затвора-Белене , по подведомственост на Директора на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните, от страните и от органа, на когото е изпратено.
Преписи
от определението да се изпратят на Д.В.К., на Началника на Затвора –Белене и на
Директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София.
С Ъ Д И Я: /П/