РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Д., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20253230102828 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие, обн. ДВ бр.27/2005г..
Съдът е сезиран с молба вх.№ 18449/07.10.25г., подадена пред РС Д., от
В. Ц. К. с ЕГН: **********, с която се настоява съдът да допусне мерки за
защита от домашно насилие срещу съпруг Д. К. К. от гр. ***.
В молбата се излагат следните фактически твърдения: Ответникът е
съпруг на молителката. На 05.10.2025г. ответникът ударил молителката с
метално канче по лицето и посегнал към нея с нож.
Отправено е искане съдът да издаде „ограничителна заповед“, по силата
на която да бъде забранено ответникът да приближава къщата и на ***,
мястото и за отдих- градска градина гр.Д. и детската градина на детето на
страните К.Д.К.- ДГ “***.
Към молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
медицинско удостоверение№ 1216/06.10.2025г. на Съдебна медицина при
МБАЛ „Св.А. –В.“ и контролен списък на рисковите фактори със показан
висок риск за бъдещо насилие.
В открито съдебно заседание молителката лично поддържа молбата за
защита.
Ответникът Д. К. се явява и сочи, че страните са съпрузи. Живели заедно
на ***. Напрежението в отношенията на съпрузите възникнало поради
недостиг на финансови средства. Случката на 05.10.2025г. станала изведнъж,
но не бил виновен само единия от съпрузите.Не помни с какво ударил
съпругата си. Друг път съпрузите се карали, но не ставал такъв голям
проблем.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно за страните, че В. Ц. К. и Д. К. К. са съпрузи от 26.03.2022г..
В този смисъл по делото извършена справка от НБД „Население“, неоспорена
от страните.
По делото е представена декларация по чл.9ал.3 от ЗЗДН, в която
молителката декларира, че на 05.10.2025г. е ударена от съпруга си по лицето с
метално канче и последния посегнал към нея с нож.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът намира следното
от правна страна: Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по
делото да бъдат установени осъществени спрямо молителя актове на домашно
насилие, от страна на ответника, на посочените в молбата дати.
Във връзка с твърденията в молбата следва да се посочи, че предмет на
разглеждане са само актове, извършени в рамките на преклузивния срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника
не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“,
както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат
да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие
следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между
страните, техните физически и психически особености и съответните следи,
останали в съзнанието на пострадалото лице.
Няма спор по делото, че страните попадат в категорията лица, чиито
отношения подлежат на контрол по реда на Закона за защита срещу домашнто
насилие. Страните са бивши съжители /чл.3 ал.1 т.1 ЗЗДН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Молителката представят такава
декларация, която служи за доказателство за осъществените по отношение на
нея актове на насилие. Доказателствената стойност на декларацията не е
опровергана от ответната страна. Напротив, г-н Д. К. твърди, че съпрузите се
скарали в този ден, но не си спомня с какво ударил съпругата си.
Все пък за пълнота настоящия състав следва да посочи, че във връзка с
раздялата си двамата съпрузи следва да се научат да общуват спокойно и
позитивно, особено в присъствието на детето си, което е на три години .
Настоящия състав приема, че се потвърждават твърденията на
молителката в представената от нея декларация.
Обострените отношения между страните налагат задължение на съда да
пристъпи предпазливо към ситуацията и да приложи допустимите от закона
възможности отношенията на страните да се държат в руслото на
приемливото обществено поведение и главно да се предотврати нови актове
на насилие.
2
Конкретните приложими мерки, необходими по преценка на съда в
случая са тези по чл. 5 ал.1 т.1, т.2, 3, 4 от Закона за защита срещу домашно
насилие. Срокът за който съдът намира за приемливо ограничението е
6месеца. Контактите на бащата с роденото от брака дете следва да се
осъществяват, като предаването на детето става чрез трети лица, близки на
смейството.
На осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН Д. К. К. следва да заплати държавна такса на
основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в размер на по 25.00 лева.
С оглед гореизложеното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено
над В. Ц. К. с ЕГН: ********** ЗА СРОК ОТ 6МЕСЕЦА, НАЧИНАЯ ОТ
09.10.2025г., като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя Д. К. К. с
ЕГН ********** от гр. ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо В. Ц. К. с ЕГН: ********** .
ОТСТРАНЯВА Д. К. К. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното
жилище в гр. Д., в.з.”***“, ***.
ЗАБРАНЯВА на Д. К. К. с ЕГН ********** да приближава В. Ц. К. с
ЕГН: **********, жилището, в което живее адрес гр.Д., в.з.”***“, ***, местата
и за отдих- градска градина гр.Д. и ***.
ЗАБРАНЯВА на Д. К. К. с ЕГН ********** , да осъществява контакт с
пострадалото лице В. Ц. К. с ЕГН: ********** , под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, с изключение на
кратки уговорки в социалните мрежи, вайбър , месинджър или пр. по повод
контактите на Д. К. К. с ЕГН ********** с детето на страните.
Контактите на бащата в срока на наложените мерки с роденото от брака
дете следва да се осъществяват, като предаването на детето става чрез трети
лица, близки на смейството.
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН **********, гр. Д., ж.к. „***, да заплати по
сметка на РС Д. държавна такса в размер на 25лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съгласно Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от
2009 г., изм., бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от Наказателния кодекс
на РБългария, който попречи или осуети по какъвто и да е начин
изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба
до пет хиляди лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Д. в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
3