№ 371
гр. Велико Търново , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500038 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.д. № 38/2021г. по описа на Окръжен съд-
Велико Търново е образувано въз основа на депозирани въззивни жалби
против Решение №260085/26.11.2020г., постановено по гр.д.№ 56/2020г. по
описа на Районен съд- Павликени, от ищеца по делото СТ. ИВ. Д. и от
ответника Община Павликени. С постановеното решение Община Павликени
е осъдена да заплати на СТ. ИВ. Д. сумата от 1510 лв., представляваща
имуществени вреди от увреждане на 19.08.2019г., ведно със законната лихва
от 19.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата над 1537 лв. като неоснователен и недоказан и осъжда Община
Павликени да заплати на ищеца сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от посоченото увреждане, ведно със
законна липсва от 19.08.2019г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил
иска за разликата до 10 000лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е
страните да заплатят разноски.
В депозираната от Община Павликени въззивна жалба се иска неговата
отмяна, алтернативно се иска намаляване на размера на присъдените
неимуществени вреди до размера на действително претърпените такива,
1
реално кореспондиращи с данните от епикризата, показанията на свидетелите,
общото здравословно състояние на лицето, както и данните за наличните
придружаващи заболявания. Счита, че решението съдържа неправилни
правни изводи, изразяващи се в липса на основания за съществуване на
признатото право за изплащане на обезщетение и липса на релевантно
определяне на техния размер при присъждане в ущърб на Община Павликени.
Изразява становище, че решението на Районен съд - Павликени, че
отговорността на Община Павликени в конкретния казус е безвиновна и
вредите са настъпили от обикновено присъщи свойства, качества и дефекти
на вещта, е неправилно. Счита, че съдът не е анализирал всички доводи,
изложени от Община Павликени. Твърди се, че приемането на позиция за
безвиновна отговорност на общината за вредата противоречи на позициите,
заети от страните в хода на първоинстанционното дело, и ще представлява
„отделен" казус, към който страните не са изразили отношение, нито
оспорили или приели. Оспорва се позоваването на съдебна практика по чл. 50
от ЗЗД и жалбоподателят счита, че неправилно е прието, че за Община
Павликени в настоящия случай съществува деликтна отговорност.
В срок е подаден отговор от ищеца по делото, в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. В него твърди, че по
делото е установено, че процесното падането на уличното платно е било в
резултат на спъване в неравност на уличната настилка при придвижването,
както и че ищецът се е движил по улицата поради липса на изграден тротоар.
Твърди, че е установено, че условията за придвижване не са били в резултат
на извънредни събития, а поради неположена от Община Павликени дължима
грижа за полагане на адекватна пътна настилка. Твърди, че претърпените от
ищеца болки и страдания от падането, причинило му сериозни травматични
увреждания, се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното
бездействие както на лицата, на които дейността е била възложена пряко, така
и на органи и служители на Община Павликени, отговарящи за контрол на
възложената дейност, поради което намира за доказан иск срещу Общината
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Счита, че ищецът изцяло е
доказал всички предпоставки за уважаването на предявения иск. Излагат се
твърдения, че ищецът и синът му са сезирали през годините Община
Павликени с искане улицата да бъде поправена, като от общината не са
2
предприети мерки в тази насока. Излага твърдение, че вместо да постави
асфалтова настилка общината е изсипала едър камък, който дори не е бил
обработен (трамбован). Изразява становище, че само поведението на
общината е станало причина да настъпи инцидента. Оспорва твърдението на
вещото лице, че ищецът е отишъл на преглед с количка. Намира за
недоказано някое от заболяванията на ищеца да са в причинно-следствена
връзка с настъпването на инцидента. Моли депозираната от Община
Павликени въззивна жалба да бъде оставена без уважение да му бъдат
присъдени разноски по делото.
В депозираната от С.Д. въззивна жалба се обжалва постановеното
решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени
вреди за сумата над 4000 лева, като неправилно и необосновано. Намира, че
така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с доказателствата и фактите по делото, както и със съдебната
практика. Намира за доказано от страна на ищеца, че проблемът с неравната
настилка на улицата /едри камъни, положени без трамбовка и обработка на
улицата/, както и липсата на тротоар датира от години, като в резултат на
бездействието на ответника се е стигнало до процесния инцидент. Счита, че
по безспорен начин са били доказани всички предпоставки за уважаването на
предявения иск. Счита, че липсват мотиви в решението на съда във връзка с
размера на присъденото обезщетение, поради което решението в тази част се
явява неправилно и немотивирано. Излага твърдения за претърпените от
страната неимуществени вреди, като счита, че присъденият размер на
обезщетението не е справедлив и не е съобразен с практиката на съдилищата
по подобни дела. Моли да бъде отменено Решение № 260085/26.11.2020г. по
гр.д. № 56/2020г. на РС-Павликени, в частта с която искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 4000 лв. и да бъде постановено ново
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително още 6000лв. до пълния размер на общо претендираните 10
000лв. за неимуществени вреди.
В депозирания в срок отговор от Община Павликени, се изразява
становище, че при определяне критерия за справедливост
първоинстанционният съд е отчел релевантните по делото обстоятелства в
горепосочената част от решението си, относими към пострадалото лице и
3
претърпените от него увреждания по начин, обезщетяващ претърпените от
него болки и страдания, с оглед определяне на техния паричен еквивалент,
като компенсиране за вредоносно събитие. Счита, че съдът правилно е
намерил претендираното обезщетение за завишено по размер и по същество
неоснователно и недоказано. Намира за нерелевантни твърденията на
жалбоподателя, че съдът не е взел отношение относно представената
информация относно състоянието на пътя, доколкото е стигнал до извода, че
настилката поради естеството си се характеризира с неравности, но не е
налице допуснато нарушение от страна на Община Павликени или неспазване
на правилата за безопасност. Намира за нерелевантно и твърдението, че
липсват мотиви в решението. Моли да не бъде отменяно Решение №
260085/26.11.2020 г. по гр. д. № 56/2020 г. на РС-Павликени в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4000 лв.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно, но не е допустимо.
Относно валидността:
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество, но съдът не се е произнесъл по спорното право, така, както
е въведено с исковата молба, поради което постановеното решение се явява
недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ от ГПК следва да бъде
обезсилено.
Съображенията за този извод са следните:
4
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова
молба, подадена от СТ. ИВ. Д., ЕГН:********** срещу Община Павликени, в
която се твърди, че на 19.08.2019г. около 20:00 часа ищецът, непосредствено
преди да влезе в двора на имота си, се спъва в настилката на улицата,
представляваща насипан чакъл по продължението на улицата, който не е
трамбован или обезопасен за преминаване от пешеходците, и пада на земята.
Твърди, че при падането си удря ръката в областта на рамото, като е изпитал
силна болка. Твърди се, че негов приятел- ревматолог, извикан от съпругата
му, установява, че е налице травма в рамото и ищеца е откаран в болницата.
Излагат се твърдения, че при извършения преглед на ищеца лекарите са
установили закрито счупване на диафизата на раменната кост - десен хумерус,
като в резултат на счупването се е наложило ищецът да бъде опериран,
поставен е интрамедуларен хумерален пирон, а след това ръката е
обездвижена с оглед заздравяването. Сочи, че болничният престой бил за
периода 20.08.2019г. -25.08.2019г. и е било предписано да носи превръзка за
обездвижване на ръката. Излага становище, че Община Павликени е длъжна
да управлява улиците в рамките на населеното място в интерес на
населението и с грижата на добър стопанин, като дължимата грижа включва
изграждане, ремонт и поддържане на улиците с цел безопасно придвижване
на пешеходци и возила. Ищецът твърди, че той и синът му са отправяли
многократните жалби до Община Павликени, че последната не е привела
улицата в състояние, годно да се преминава по нея, както и не са осигурени и
тротоари за пешеходците. Счита, че в резултат бездействието на ответника да
осигури безпокойно преминаване на ищеца по улицата, както и поради
липсата на изграден тротоар, ищецът е извършил разходи във връзка с
лечението си, в общ размер на 1537лв., и е претърпял и продължава да търпи
силен стрес, чувство за безпомощност и тежест за семейството,
раздразнителност и неспокойство, болки, страдания, дискомфорт. Излага
твърдения за получените в резултат на настъпилото падане болки и
страдания- изпитвал е болки, от които не е можел да спи нощем, налагало се е
често да ходи в болницата за смяна на превръзката, не можел да се грижи за
себе си и да помага на семейството си при домакинските дейности, а неговите
съпруга и деца е трябвало да се грижат за него в ежедневния бит, останал е
белег от операцията. Твърди, че е претърпял и психическа травма с
депресивен епизод след инцидента. Излага се становището, че за причинените
5
вреди носи отговорност Община Павликени, която е била длъжна да полага
грижи за обществените места, на които е собственик, като се грижи за
тротоари и улици така, че да не застрашават живота и здравето на гражданите,
и същите да бъдат в изправност. Сочи, че отговорността на ответника е
безвиновна с правно основание чл. 50 от ЗЗД, като за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ/неравна
настилка/. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 11978.67лв. от които: 1537лв. имуществени вреди и 10 000 лв.
неимушествени вреди, за настъпил на 19.08.2019г. инцидент, при който
ищецът се е спънал в неравност на улицата пред дома си в гр.Бяла черква, ул.
„Петровска" № 13, както и 411,67лв. - лихва от датата на увреждането -
19.08.20191. до 24.01.20201., и законна лихва за забава, от подаване на искова
молба до окончателното изплащане на задълженията.
По делото е депозиран отговор от Община Павликени, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. Излагат се твърдения, че
дейностите по изграждане, ремонтиране и поддържане на общинските
пътища се извършват съгласно нормативните уредби с грижата на добър
стопанин като съвкупна улична мрежа, а улица „Петровска" следва да се
поддържа по чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата в изправно
състояние, доколкото е част от общата улична мрежа на населеното
място, но задължението за сигнализиране за препятствия и тяхното
отстраняване, вменено в същата уредба, следва да се осъществява в случаите
на компрометиране на пътя. Излагат се твърдения, че в участъка, в който се
твърди, че се е осъществил инцидентът, не е била налице нужда от
предприемане на такива действия. Пояснява, че настилката от трошен камък
заради своите характеристики предполага шофиране с по- ниска скорост от
водачите на МПС и повишено внимание от страна на пешеходците. Счита, че
ищецът не е посочил твърдения дали е положил необходимото внимание при
преминаване. Сочи, че ищецът не е уточнил как се е спънал и поставя под
съмнение фактическата обстановка при настъпване на инцидента. Счита, че
пешеходецът следва да проявява лична отговорност в придвижването си,
защото в противен случай се явява съпричинител на събитието. Счита, че
ищецът не сочи годни основания, от които да се ангажира отговорността по
реда на чл. 50 от ЗЗД. Счита, че за да е налице отговорност, вещта трябва да е
6
в състояние различно от естествените й характеристики, в съпоставимост с
личното внимание и отношение на ищеца към ползване на вещта. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно
моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД като прекомерно завишен. Претендира
разноски.
Съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по чл. 50, вр.
чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже
причиненото му увреждане, собствеността на вещта, причинната връзка
между вредата и вредоносното въздействие на вещта, размера на
претендираните имуществени вреди, а в тежест на ответника е да докаже
твърдяното съпричиняване на вредите.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е
такава за чужди действия. Същата представлява отговорност за увреждане,
последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия
или бездействия на лицата, които я ползват, или на лицата, под чийто надзор е
тя, и в този смисъл е безвиновна. Също така, когато при ползването на дадена
вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В случай обаче, че
причинените вреди не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с
евентуалното бездействие на ответника за неполагане на необходимата грижа
за вещта, то отговорността е такава по чл. 49 от ЗЗД.
В случая първоинстанционният съд е разгледал иск по чл. 50 от ЗЗД,
като е обсъдил и мотивирал отговорност на Община Павликени за
настъпилата вследствие на спъване в положената настилка на ул. „Петровска“
в гр. Бяла черква поради естеството на вещта- положената настилка.
Макар и в исковата молба да е посочено, че ищецът се позовава на
отговорност по чл. 50 от ЗЗД, фактическите твърдения и отправеното искане
обосновават квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 49 от ЗЗД. В
исковата молба, както и в последващата въззивна жалба, многократно
ищцовата страна излага твърдения за бездействие от страна на Община
Павликени като собственик на улицата, изразяващи се в непревеждане на
7
улицата в състояние, годно за преминаване по нея, и неизграждане на тротоар
на съответната улица. Излагат се твърдения за жалби от страна на ищеца и
сина му до общината за проблеми в състоянието на улицата, спрямо които
общината е бездействала. Изложени са твърдения също така, че настилката –
трошен камък, не е бил трамбован или обезопасен за преминаване на
пешеходци.
Изложената от ищеца фактическа обстановка сочи, че съдът е сезиран с
иск по чл. 49 от ЗЗД, макар сам ищецът да го е квалифицирал като такъв по
чл. 50 от ЗЗД. В случая първоинстанционният съд не се е произнесъл по
иска, очертан от твърденията на ищеца в исковата молба, а е разгледал и се е
произнесъл по непредявен иск. Констатираният порок не би могъл да се
поправи от въззивния съд, доколкото се касае не само до неправилна правна
квалификация - неправилно подвеждане на фактите под съответната
материалноправна норма, а до разглеждане на факти, различни от твърдените
от ищеца, като също не е обсъдено от съда наличието на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по предявен иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД. За да проведе успешно доказване претенция
по чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да установи елементите на фактическия
състав на общата законодателна разпоредба на чл. 45 от ЗЗД- наличието
противоправно деяние, вреда, причинна връзка и вина, а в случая на
специалната уредба на чл. 49 от ЗЗД следва да бъде установено и наличието
на деликт, настъпил при или по повод изпълнението на възложена работа. В
решението при разглеждане на непредявения иск по чл. 50 от ЗЗД не са
обсъдени фактите и приложимостта им във връзка с установяване на
елементите на фактическия състав на иск по чл. 49 от ЗЗД, както и не е
обсъдено наличието на противоправно деяние- действие или бездействие, от
страна на ответника и неговитке служители. Също така и на страните не са
дадеди указания в тази връзка при разпределяне на тежестта на доказване, а
на ответника не е дадена възможност да се защитава по предявения срещу
него иск. Поради изложеното, порокът не може да бъде поправен от
въззивния състав, а е приложима нормата на чл.270, ал.3, пр. посл. ГПК. Като
е разгледал непредявен иск, районният съд е постановил недопустим съдебен
акт и решението му следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по
8
предявения иск.
Присъждане на разноски не се следва на никоя от страните, защото с
настоящия акт не се дава разрешение по същество на материалноправния
спор.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260085/26.11.2020 г., постановено по гр.д. №
56/2020 г., по описа на Районен съд – Павликени.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Павликени за разглеждане на
предявения по делото иск , съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9