Мотиви
към присъда по НОХД № 926 по описа за 2020г.
на ШРС
Подсъдимият К.В.К. е
предаден на съд по обвинение по чл.196, ал.1, т.1 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.29, ал.1,б.”а” и б.“б“ НК във връзка с чл.26, ал.1 НК за
това, че в периода от 23.11.2019г. до 30.11.2019г., включително в гр. Шумен,
при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи – 1 брой цифров апарат, марка NIKON, модел D 3400Blak kit със сериен номер 6422491, зарядно устройство с надпис NIKON, ведно с чанта за цифров апарат на NIKON на стойност 775
лева, 1 брой преносим компютър, марка „ASUS“, модел K 52J, ведно със зарядно устройсктво на стойност 480 лева, собственост на Х.А.С.,
1 брой преносим компютър марка „FIGITSU SIEMENS AMILO PRO-V 3515 със сериен номер YK7Е084759, ведно със зарядно устройство на стойност
440 лева, собственост на С.Б.С., 1 брой игрална конзола марка „SONY PS 4“ с преходни букси към евро стандарт и зарядно устройство на стойност 480
лева, 2 броя дискове с игра за игрална конзола марка „SONY PS 4“ на стойност
200 лева, 1 брой мобилен телефон Айфон модел XR, ведно със СИМ-
карта и зарядно устройство на стойност 1 388 лева, 1 брой раница от плат
на стойност 12 лева собственост на С.М.С., 1 брой мобилен телефон „Самсунг J7“ на стойност 210 лева, собственост на М.С.М., всичко на обща стойност
3 985 лева от владението на Х.А.С. и С.М.С., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Подсъдимият и
назначения му служебен защитник правят искане да се даде ход на делото по реда
на Глава 27 и по точно чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като прецени, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с протоколно определение обяви, че при постановяването на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи
наказание ”лишаване от свобода” за срок малко над предвидения минимум - от две
години и три месеца, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК, и да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване. Представителят на
ШРП предлага на съда на основание чл.25 и чл.23 от НК да определи на К. едно
общо наказание между наложеното настоящо и наказанията: по НОХД № 176/2020г. на
ШРС и НОХД 175/2020г. на ШРС в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“, от което да приспадне времето, през което подс. К. е бил задържан по
ЗМВР, с постановление на ШРП и задържането му с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 08.06.2020г.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият К.В.К. бил осъждан многократно за престъпления
против собствеността. На 13.05.2019г. той излязъл от затвора, където бил
изтърпял поредното си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4
месеца, наложено му по НОХД № 1331/2018г. по описа на ШРС.
Свидетелката
Х.А.С. живеела заедно със съпруга си свид.С.Б.С. в недвижим имот - къща с двор,
находящ се в гр. Шумен, ул. Иван Моллов № 2. Вечерта на 23.11.2019г.
обвиняемият К. минавал покрай имота, обитаван от свидетелката С. и решил да
извърши престъпно деяние. Обвиняемият К. влязъл в къщата, тъй като входната
врата не била заключена и взел от там следните движими вещи: 1 брой цифров
апарат марка NIKON,
модел D
3400BIak kit със
сериен номер 6422491, зарядно устройство с надпис NIKON, ведно с чанта за
цифров апарат на NIKON, 1 брой преносим компютър марка „ASUS”,
модел
К 52J
ведно
със зарядно устройство и 1 брой преносим компютър марка „FUGITSU
SIEMENS AMILO PRO-V 3515
със сериен номер YK7E084759 ведно с зарядно устройство. Впоследствие
обв.К. продал вещите на свид. П.Я.П. -
собственик и управител на заложна къща „Комерс 2017“ ЕООД, гр. Шумен/.
Свидетелят П.П. продал двата преносими компютър на свидетеля Й.Д.Й..
Свидетелят С.М.С. бил студент в Технически университет
гр. Варна. На 29.11.2019г. свид. С. се прибрал в дома си в гр. Шумен, ул.
Република № 5 и вечерта отишъл на гости при свой приятел. Малко след полунощ
свидетелят С. се прибрал в имота си, но забравил да заключи входната врата. В
ранните часове на 30.11.2019г. обвиняемият К.В.К. минавал покрай къщата, в
която живеел свид. С. и решил да пробва да влезе в къщата. Влязъл в имота и взел
1 брой игрална конзола марка “ SONY PS 4” с преходни букси към евро стандарт и
зарядно устройство, 2 броя дискове с игра за игрална конзола марка “ SONY
PS 4”, мобилен телефон Айфон модел XR ведно със СИМ карта
и зарядно устройство, 1 брой мобилен телефон „Самсунг” J7 и 1 брой раница от
плат. След като напуснал имота, обвиняемият изхвърлил мобилния телефон „Самсунг
J7“ в двора на свид. Х.П.Х., След като намерил мобилния телефон с протокол за
доброволно предаване от 30.11.2019г. свид Х. предал движимата вещ на служител
при РУ гр. Шумен. Останалите движими вещи обв. К. продал на свидетеля П.Я.П.,
като мобилния телефон Айфон модел XR продал на неустановено по делото лице.
След разкриване на престъпното деяние от органите на
МВР, свид. Й.Д.Й. предал с протоколи за доброволно предаване от 12.12.2019г. и
от 13.12.2019г. преносимия компютър марка „ASUS”, модел К 52J и преносимия
компютър марка „FUGITSU SIEMENS AMILO PRO-V 3515 със сериен
номер YK7E084759.
С протоколи
за доброволо предаване от 13.12.2019г. свид. П.Я.П. е предал цифров апарат
марка NIKON,
със
сериен номер 6422491, ведно със зарядно устройство , поставени в чанта за
цифров апарат на NIKON, както и 1 бр. раница от плат, ведно с 2 бр.
контролери и кабел. С протокол за доброволно предаване от 12.12.2019г. свид. А.Р.А.
е предал на служител при РУ-Шумен АЙфон модел XR. С протокол за доброволно
предаване от 13.12.2019г. М.П.Г. е предал 1 бр. конзола. В хода на
разследването приобщените като веществени доказателства вещи са върнати на
правоимащите лица. Установено е, че цифровия апарат марка NIKON,
преносимия
компютър марка „ASUS са собственост на свидетелката Х.А.С.. Преносимия
компютър марка „FUGITSU SIEMENS е собственост на свидетеля С.Б.С.. Мобилния
телефон „Самсунг J7“ е собственост на
свид. М.С.М.. Вещите: игрална конзола марка “ SONY PS 4”, 2 бр. дискове с
игра за игралната конзола, мобилния телефон Айфон модел XR и раницата от плат
са собственост на свид. С.М.С..
От
заключенията на изготвените съдебно- икономически експертизи се установява, че
вещите предмет на престъпното посегателство отнети от владението на свид. Х.А.С.
са на обща стойност 1 695 лева, а вещите отнети от владението на свид. С.М.С.
са стойност общо в размер на 2 290 лева, като стойността на всички отнети
движими вещи е в размер на 3 975 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Х.А.С., С.Б.С.,
С.М.С., М.С.М., Й.Д.Й., П.Я.П. и А.Р.А., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК, писмени доказателства.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимия К.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
-
Обект
на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект
на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние на
невменяемост;
-
От
обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени,
нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в
прекратяване на фактическата власт върху вещите от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от страна на подсъдимия, без съгласието на
свидетелите Х.С. и С.С.;
-
От
субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
-
Налице
е квалификацията по чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две
деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
От приложения
бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК,
тъй като деянието е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан многократно
(с присъдите по НОХД № 1331/2018г. на ШРС; НОХД №1656/2017г. на ШРС, по НОХД №2771/2015г.
на ШРС и др.) за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за различни
срокове, изпълнението на които не е било отложено, а същевременно при
извършването на деянието не са били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК.
По изложените
съображения съдът прие, че престъпната дейност на подсъдимия следва да бъде
квалифицирана по чл.196, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради
което призна същия за виновен в извършването на посоченото престъпление.
При определяне на наказанието на подсъдимия
К.К., съдът отчете като отегчаващи обстоятелства на първо място големия брой
осъждания за престъпления против собствеността, извън тези, обуславящи правната
квалификация на деянието. В практиката си ВКС приема, че когато признаците на състава са преизпълнени, това вече следва да
се кредитира като елемент от обществената опасност на дееца / Решение № 272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д. №
15/2007 г., III н. о./, а в случая квалифицирането на деянието като извършено
при условията на опасен рецидив е обусловено от наличието на множество отделни
осъждания. От изложеното се налага извода за повишената обществена
опасност извършителя. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете пълното
самопризнание на подсъдимия, което не е формално и съдействието му за
разкриване на фактическата обстановка по делото и частичното възстановяване на
щетите. При така установеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер малко над
минималния, предвиден в закона, а именно - три години лишаване от свобода. С
оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът
намали определеното наказание с една трета, при което подс. К.К. следва да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.25, ал.1 от НК във
връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо наказание на подс. К. между наказанията, наложени
по настоящото дело, наказанието по НОХД № 176/2020г. по описа на ШРС и
наказанието по НОХД № 175/2020г по описа на ШРС в размер на най-тежкото, а
именно две години “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на общото наказание.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна от определеното общо наказание времето, през което К. е бил
задържан по ЗМВР, с постановление на ШРП и с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 12.12.2019г.
На основание чл.25, ал.2 от НК,
съдът приспадна от определеното общо наказание и времето, през което е търпял
наказанието „лишаване от свобода“ по включените в групата присъди.
На основание чл.189,ал.3
от НПК, съдът възложи на подсъдимия К. направените деловодни разноски в размер
на 535,11 /петстотин тридесет и пет лв.
и единадесет ст./ лева и 5 /пет/ лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: