№260026
гр. Силистра, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 258 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с
ЕИК ********* против Решение № 107 от 22.04.2020 г. по гр.д.№ 25/2019 г. на
Районен съд Тутракан В ЧАСТТА, с която:
-
жалбоподателят е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца Б.Я.А. с ЕГН ********** непогасена част от наемно
възнаграждение (главница), дължимо за ползването на нива № 019159 по плана за
земеразделяне на землището на гр. Главиница през стопанската 2017/2018 г.,
която част възлиза на 382,76 лева; както и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба (16.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението;
-
е ОТХВЪРЛЕНО като
неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за прихващане на
вземането по заведеният иск срещу задължението на ищеца за обезщетяване на
кооперацията за нанесените ѝ вреди в резултат на предсрочното
прекратяване на договора за наем, което обезщетение възлиза на 20 лв/дка, или
общо 382,94 лв.
Оплакванията на
въззивника са, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано.
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано
едностранното прекратяване на договорните отношения, при положение че по делото
е приложено писмо, с което срочният договор се прекратява по желание на ищеца,
без основателна причина. Дали земите са предоставени на друга кооперация, е без
значение за умишленото увреждане на ответника. Безспорно, според жалбоподателя,
е, че кооперацията е реализирала печалба, следователно обработвала е
предоставените ѝ земи и затова е изплатила 75 % от дължимата на ищеца
наемна цена. Оттук необоснован е изводът на районния съд, че не е доказана
предварителната обработка на земеделските земи от ответника. Точният размер на
вредата няма как да се докаже, тъй като земите на ищеца не са единствените
изтеглени чрез прекратяване на договора. Санкцията от 25%, наложена на ищеца от
кооперацията е на база качеството му на член-кооператор, но това обстоятелство
не е разгледано от съда, като се е ограничил само до наемното правоотношение.
Жалбоподателят моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да
се отхвърли главният иск за непогасената част от наемното възнаграждение и
акцесорният му – за лихвата, като неоснователни. В условията на евентуалност
моли да се уважи възражението за прихващане. В съдебното заседание поддържа
жалбата си на изложените основания.
Не е постъпил отговор
от въззиваемия, но в съдебното заседание се представлява от адвокат, която
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение,
претендира разноски за тази инстанция.
Съдът, съобразявайки
събраните по делото доказателства и като взе предвид твърденията на страните и
оплакванията във въззивната жалба, намира от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е
валидно в своята цялост, допустимо и правилно е в обжалваните части, а
въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в необжалваните части, с които: е признато за
недоказано оспорването на истинността на договора за наем № 44 от 01.10.2016 г. в частта, касаеща
авторството на подписа на Б.А., положен срещу „наемодател”; е отхвърлен като
неоснователен искът за заплащане на наемно възнаграждение за разликата между
уважената част от 382,76 лв. и претендираната такава от 382,94 лв; както и
произнасянето, с което е отхвърлен искът по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Б.А. е бил
член-кооператор в Кооперация „ЗКПУ Триумф“, за което няма спор и се доказва от
Протокол № 29/23.03.2019 г. на общото събрание на кооперацията, където с
решение по т. 1.3. от дневния ред е прекратено членственото му правоотношение
(л. 72-73 от п.д.).
Като член-кооператор
за него е възникнало задължението по чл. 12, ал. 5, т. 2 от Устава на
кооперацията, който документ, макар да не е приложен към делото, е служебно
известен на състава на съда, тъй като е разглеждал в.гр.д.№ 254 и в.гр.д.№ 257
от 2020 г. с идентичен предмет. Според тази разпоредба всеки член-кооператор е
длъжен да внесе при постъпване собствената си обработваема земеделска земя.
Това изискване за
внасяне може да се тълкува двояко: или като задължение за член-кооператора да
сключи облигационен договор за наем или аренда с кооперацията, или като
задължение по чл. 18, ал. 2 от Устава за внасяне на дълготраен актив, който да
покрие минималната дялова вноска от 500 лева.
След анализ на всички
разпоредби на Устава, съдът намира, че задължението по чл. 12, ал. 5, т. 2 от
него е за сключване на облигационен договор, а не за внасянето на земите в
капитала на кооперацията като дялова вноска. Към този извод навеждат следните
разпоредби: самият чл. 12, ал. 5, т. 2, в който изброяването на задълженията
ясно отграничава внасянето на земята от внасянето на дяловата вноска в размер
на 500 лева, т.е. това са различни по своя характер задължения; ал. 4 на същия
член допуска член-кооператорът да предостави земеделската си змея за ползване с
договор, като съдът приема, че става въпрос за договор за наем или аренда,
имайки предвид използвания израз„предоставя“ и свързаното с него право на
рента; чл. 14, ал. 3, т. 3 указва, че членството в кооперацията се прекратява
„при изваждане на част от внесената си земеделска земя и предоставянето ѝ
на други лица за обработка“, което действие не може да бъде извършено, ако
земята е част от дяловия капитал на кооперацията. Докато съществува
членственото правоотношение, собственикът на земята, внесена като дялова
вноска, не може да я управлява самостоятелно, защото тя става част от
имуществото на кооперацията – аргумент от чл. 30, т. 2 от Закона за
кооперациите (ЗК), а чл. 29, ал. 2 от ЗК гласи, че имуществото на кооперацията
се управлява от кооператорите чрез нейните органи. За да е възможно
член-кооператорът да „извади“ част или всички свои земи, това означава, че те
са предоставени по договор за наем или аренда – в съответствие с чл. 31, ал. 4,
т. 1 от ЗК, а не са част от дяловия капитал на кооперацията.
Санкцията, която е предвидена
за член-кооператор, който не внася, в смисъл, че не сключва договор с
кооперацията за възмездно ползване на собствените си земеделски земи, или ги
„изважда“ от нея – в смисъл, че прекратява договора за наем/аренда, е
изключването му от кооперацията – арг. от чл. 14, ал. 3 от Устава.
Имуществената санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава, на която се позовават
управителният съвет и общото събрание на кооперацията, е обвързана с нанасянето
на вреда на интересите на търговеца. Всяка вреда, за да бъде такава, следва да
е причинена от противоправно деяние. Изискването за противоправност не е плод
само на правната теория, а към същото навежда и примерното изброяване в
цитирания текст от устава, визиращо все форми на противоправност: неспазване на
устава, неизпълнение на задължение, повреда на имущество, некачествено
извършена работа, несвоевременно заплатена услуга. Действията на собственик на
земя, пък бил той и член-кооператор, с които същият прекратява облигационния
договор за наем, не представлява противоправно поведение насочено срещу
интересите на кооперацията. Ако изобщо може да се говори за някакъв вид
противоправност в поведението на въззиваемия, по аналогия например с чл. 31 от
Закона за арендата в земеделието, тя следва да се дири в института на договорното
неизпълнение, да се претендира договорна отговорност, евентуално неустойка, ако
е уговорена такава и т.н., а не да се ангажират основания, свързани с
кооперативно-членствените правоотношения, които в случая са неотносими към
предмета на делото.
Между ищеца и
кооперацията е съществувало наемно правоотношение по безсрочен договор за наем
на процесните ниви, обхващащ цялата стопанска 2017/2018 г. и е прекратен с
отправена до кооперацията молба вх.№ 22/20.04.2018 г. (л. 12 от п.д.). За тези изводи въззивната инстанция препраща
към т.11 от мотивите на обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК, тъй
като ги намира за правилни. Прекратяването на договора е по чл. 238 от ЗЗД,
т.е. явява се правомерен акт.
Като не е извършил
противоправно деяние, липсва основание член-кооператорът да бъде санкциониран
по чл. 13, ал. 4 от Устава на кооперацията. По тази причина не се и налага да
се изследва въпросът за характера и размера на вредата, има ли такава, налице
ли е причинна връзка и вина. И все пак съдът намира, че изявлението за
прекратяване на договора за наем е отправено достатъчно рано (5 месеца) преди
изтичането на стопанската 2017/2018 г., до който момент (01.10.2018 г.)
страните са обвързани от него, имайки предвид специфичния характер на селскостопанската
дейност. Органите за управление на кооперацията са имали достатъчно време да
планират дейността ѝ, отчитайки предстоящите промени в площта на
обработваните земи за следващата стопанска година, така че всякакви доводи за
излишно направени разходи по обработката на процесните 19,147 дка са
неоснователни. Сам председателят на кооперацията признава пред районния съд, че
вредите за кооперацията от излизането на ищеца със земите си се получават от
голямото разместване на земите при изготвянето на споразумението по чл. 37в от
ЗСПЗЗ. Само че това разместване, ако изобщо се е случило, се явява косвена
последица от намаляването на ползваните площи, а при деликтната отговорност
подлежащи на обезщетяване са само вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането – чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
След като
неоснователно УС и ОС на ответната кооперация са се позовали на чл. 13, ал. 4
от Устава си, неоснователно се явява претендираното ѝ вземане за
наложената санкция на бившия член-кооператор Б.А. в размер на 25% от дължимия
наем за стопанската 2017/2018 г. Респективно възражението за съдебно прихващане
с това вземане също е неоснователно.
По същите съображения
сумата от 382,76 лева неоснователно и в противоречие с чл. 103, ал. 1 и чл.
104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е била прихваната извънсъдебно, като на ищеца са
изплатени само 1149 лева от дължимите му 1531,76 лева за 19,147 дка по 80
лв/дка за стопанската 2017/2018 г. За размера на наемното плащане няма спор, че
е именно 80 лв/дка, тъй като на тази база ответникът е изчислил размера на
неоснователната санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава, а освен това е видно от
сборните ведомости за изплатените ренти, че предходните две години са му
изплащани по 80 лв/дка. За процесната стопанска година е приложен препис на
сборната ведомост (л.53 от п.д.), в която при изчисления се вижда, че на някои
от лицата, сред които и ищецът, са им изплащани по 60 лв/дка, и те са все от
санкционираните, а на другите – по 80 лв/дка. Ето защо, като са платени само 1149
лева наем за стопанската 2017/2018 г., останал е непогасен остатък от 382,76
лева, който обуславя основателността на иска по чл. 228 от ЗЗД.
Като е стигнал до
същите правни изводи, Тутраканският районен съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди в обжалваните части, а на въззиваемия следва
да се присъдят сторените разноски за представителство от адвокат в размер на
850 лева, срещу които не е възведено възражение от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за прекомерност.
Водим от
гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
107 от 22.04.2020 г. по гр.д.№ 25/2019 г. на Районен съд Тутракан В ЧАСТИТЕ, с
които ответната кооперация е осъдена да плати 382,76 лева на ищеца
и е отхвърлено възражението ѝ за съдебно прихващане със същата сума.
В останалите части
първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването им.
ОСЪЖДА Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК ********* да
плати 850 лева (осемстотин и петдесет лева) на Б.Я.А. с ЕГН ********** за направените разноски по
в.гр.д.№ 258/2020 г. на СсОС.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.