Р Е Ш Е Н И Е
гр.Враца,06.11.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение
в
публичното заседание на 16.10.2013г. в
състав:
Председател:Пенка П.
в присъствието на:
прокурора секретар В.В.
като разгледа докладваното от съдия
Пенка П.
гр. дело N`714 по описа за 2009 година,
за да се произнесе взе предвид:
Ответникът по делото,чрез процесуалния си представител адв.Ю.Г.,е
подал молба до съда/стр.146,том І/ за обезсилване решението по делото от 03.12.2010г.,с
което са обявени за окончателни два предварителни договори,сключени между
страните за покупко-продажби на недвижими имоти,поради невнасяне от страна на
купувача-ищец остатъка от покупната цена,за която е осъден със същото решение.
Ответникът по молбата и ищец по делото оспорва искането.На първо място
прави възражение за недопустимост на искането и конкретно за недопустимост на
разглеждане на същото в рамките на настоящето производство.Поддържа,че това
следва да стане в отделен исков процес.Навежда и доводи,че искането се явява
недопустимо като преждевременно предявено,преди да е влязло в сила решението по
делото за обявяване предварителните договори за окончателни,и преди да е
започнал да тече преклузивния двуседмичен срок по
чл.362 ал.1 ГПК от влизане на решението в сила.Оспорва молбата и по
същество.Поддържа,че е изпълнил насрещното си задължение,и е превел дължимите
на молителя-ответник суми по решението,след извършено прихващане с дължими от
ответника суми на ищеца и платени данъци и такси за процесните
имоти.
Производството е по чл.362 ал.2 вр.ал.1 ГПК вр.чл.19 ал.3 ЗЗД.
Събирани са писмени доказателства по делото.
Съдът като взе предвид изложените в молбата доводи и съображения,становището
на противната страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено
следното: С решение по делото от 03.12.2010г. са обявени за окончателни сключени между страните два предварителни договора от 16.01.2007г.,при условие,че ищецът – настоящ ответник,в двуседмичен срок от влизане
в сила на решението заплати на противната
страна по първия договор 11300 лв.,а
по втория – 13870 лв.В решението има изричен
диспозитив,че при неизпълнение
на това му задължение,решението по делото за
обявяване на предварителните
договори за окончателни ще бъде обезсилено.С решение от
10.05.2011г.,САС,по гр.д.№
629/2011г.е потвърдил решението
на ВОС.И пред двете инстанции молителят
е предявявал възражение за прихващане с дължими от молителя
суми от некачествено строителство,предмет на друго дело,което възражение не е било прието за разглеждане.Срещу решението на САС
е подадена касационна жалба.С определение от 14.05.2012г.по гр.д.№
1629/2011г./стр.68
от делото на ВКС/,ВКС не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение.Допуснал е касационно обжалване на определението на САС,касаещо присъдени разноски по
делото.Или решението на ВОС,с което са
обявени за окончателни предварителните договори,е влязло в законна сила на 14.05.2012г.,и от тази дата е започнал да тече преклузивния срок по чл.362
ал.1 ГПК за довнасяне на неплатената
част от цената от страна на купувача
– ищец по делото.Видно от данните по делото на ВКС,на 19.05.2012г./стр.71/,молителят е искал от ВКС да му бъде издаден
заверен препис от решението
на ВОС,а при условията на евентуалност – и спиране на изпълнението на решението на ВОС
на основание чл.282 ,която молба
ВКС е оставил без уважение като неоснователна/стр.98/.Представени
са с молбата и последващи
молби и доказателства – платежни нареждания за внесени местни и държавни такси от ищеца,които е осъден да заплати с
решението по делото.На
28.05.1012г. е входирана нова молба/стр.77/ във
ВКС с искане за спиране изпълнението на решението на ВОС,с внасяне като
обезпечение на сумата 13870
лв.,а по отношение сумата
за доплащане на апартамента,предмет
на първия договор,ищецът е заявил,че е направил прихващане с дължими му от ответника суми.Представено е платежно нареждане за внасяне по сметката на ВКС на сумата 13870 лв. и препис от решение по
гр.д.№2016/2011г. на ВРС,невлязло в сила,с което ответникът
е осъден да заплати на ищеца
8691,76 лв.Представен е и препис
от нот.покана от молителя
до ответника/стр.84/,връчена на последния
чрез управителя му Д.К. на 22.05.2012г.,с която го уведомява,че с дължимата за доплащане сума за
апартамента прави възражение
за прихващане с дължимите
от ответника суми по цитираното дело на ВРС,с евентуалните неплатени местни данъци и такси за двата имота,и с дължимите
разноски от ответника по настоящето
дело,и го кани да посочи банкова сметка,*** суми по решението.На същата дата – 22.05.2012г.до нотариус Ив.Лиловски
е депозиран отговор от ответника-молител,с който
се изразява становище,че срокът за внасяне на сумите по решението на ВОС отдавна е изтекъл,поради което дружеството е подало молба за обезсилване на решението.На стр.89 от делото се намира молба,подадена от ответника до ВКС за
обезсилване на решението,върху която има разпореждане за произнасяне по молбата
от ВОС,към която е приложен препис и от молбата за обезсилване,подадена до
ВОС,въз основа на която е инициирано настоящето производство.
Междувременно ищецът В.Г.С. ***,чрез пълномощника му адв.Б.Р.,е подал молба до ВКС/стр.104/за възстановяване
срока по чл.362 ал.1 ГПК за внасяне на определените суми,представляващи част от цената
на недвижимите имоти,по отношение на които са обявени
за окончателни сключени
между страните предварителни
договори.Поддържа се в молбата,че
били налице особени и непредвидени обстоятелства,които ищецът не бил в състояние да преодолее,за да изпълни задължението си да внесе дължимите суми в определения от
закона и съда двуседмичен
срок от влизане в сила на решението.Молбата
е депозирана във ВКС на
06.06.2012г.,който с разпореждане
от 07.06.2012г. я е препратил за произнасяне
на първоинстанционния съд.След връщане на делото от ВКС,и
след размяна на съответните книжа,делото е било насрочено за разглеждане в
открито с.з.С определение от 16.11.2012г.ВОС /стр.242/,том ІІ/,ОС Враца е
отхвърлил подадената молба за възстановяване двуседмичния срок за заплащане на
определените суми по чл.362 ал.1 ГПК като неоснователна.Определението на ВОС е
потвърдено с определение на САС от 31.01.2013г.по в.ч.гр.д.№ 261/2013г.С
определение от 12.07.2013г.по ч.гр.д.№ 3787/2013г.,ВКС е допуснал касационно
обжалване на определението на САС,и решил спора по същество,като отменил потвърдителното определение на САС,и вместо него постановил
друго,с което възстановил на основание чл.64 ал.2 ГПК двуседмичния срок по чл.362
ал.1 ГПК,считано от датата на постановяване определението на ВКС - 12.07.2013г.
След връщане на делото от
ВКС,производството по молбата за обезсилване,което е било спряно до приключване
на производството по възстановяване срока по чл.362 ал.1 ГПК,е било възобновено,и
делото насрочено в открито с.з.
Ответникът-молител поддържа искането си.
Ищецът - ответник по молбата оспорва
същата,като поддържа първоначалните си възражения по нея,изложени по горе.
Настоящият състав намира подадената молба
за допустима.Действително,към момента на депозирането и в съда - 26.03.2012г.,молбата
за обезсилване решението по делото се явява преждевременно предявена,тъй като
решението по делото не е било влязло в законна сила.Това е станало,както се
изложи по горе на 14.05.2012г.Тъй като междувременно решението по делото е
влязло в сила,и предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК,съдебният състав намира
молбата за процесуално допустима.За неоснователен настоящият състав намира и
другия довод на ответника-ищец,свързан с допустимостта на молбата.Няма пречка
производството по нея да се развие в рамките на делото по обявяване
предварителните договори за окончателни,а не непременно в отделно исково
производство.
По същество настоящият състав намира
молбата за обезсилване решението по делото за частично основателна.Срокът за
изпълнение на насрещното задължение за доплащане на част от цената е
двуседмичен и започва да тече от влизане в сила на решението.Решението,както се
отбеляза е влязло в законна сила на 14.05.2012г. и от тази дата е започнал да
тече преклузивния двуседмичен срок по чл.362 ал.1 ГПК.Безспорно е,че в този срок сумите по чл.362 ал.1 ГПК не са платени от ищеца
на кредитора.Срокът за внасянето им,обаче е възстановен от ВКС с определение по
цитираното по горе дело от 12.07.2013г.От тази дата на практика тече новия
двуседмичен срок за внасяне на сумите по решението,и изтича на 26.07.2013г.Тежестта
за установяваване факта на плащане в преклузивния двуседмичен срок е върху ищеца-купувач по
предварителните договори.С отговора си -становище/стр.206,томІ/,ответникът по
молбата за обезсилване е приложил нот.покана до
молителя от 16.05.2012г.,връчена му на 22.05.2012г.,с която прави изявления за
прихващане на основание чл.103 ЗЗД на дължимата сума за доплащане по първия
договор,касаещ ап.5 със сумите на присъдените разноски по настоящето дело в
размер на 6301,86 лв.,за които е издаден изп.лист,и
със сумите по невлязлото в сила решение на ВРС за отбив от цената - 8691,76
лв.-главница и 1602,70 лв.-разноски.По отношение дължимата сума за доплащане по
втория договор,касаещ магазин № 4,със същата нот.покана
прави възражение за прихващане с дължимите данъци и такси за процесните имоти.В тази връзка ответникът - ищец по делото
е представил вносни бележки/стр.261 - 264вкл.,том ІІ/,от които е видно,че е
заплатил за двата имота данък сгради за 2011-2012г. и ТБО съответно в размер на
149,53 лв.,122,38 лв.,38,33 лв. и 69.00 лв.Представено и пл.нареждане от
25.07.2013./стр.304/за превод на сумата 8194,44 лв.по сметка на
ответника-молител.Представена е и нова нот.покана/стр.313/
от ответника-ищец по делото до молителя от 22.07.2013г.,връчена на същата
дата,с която отново се прави възражение за прихващане.Настоящият състав приема
за меродавно изявлението за прихващане именно по тази покана.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства,настоящият състав намира молбата
за обезсилване за частично основателна.Както се изтъкна,решението по делото е влязло в законна сила на
14.05.2012г.Оттогава е започнал да
тече преклузивния двуседмичен срок по чл.362 ал.1 ГПК за внасяне на
определениете с решението суми,и който е изтекъл на 28.05.2012г.,но е възстановен от ВКС,считано от 12.07.2013г.Срокът за
внасяне на сумите по решението според определението на ВКС изтича на 26.07.2013г.По отношение на първия обективно съединен иск
- касаещ ап.№ 5,предварителният договор е обявен за окончателен,при условие,че
в двуседмичен срок от влизане на решението в сила,в конкретния случай - в
двуседмичен срок,считано от 12.07.2013г.,ответникът по молбата и ищец по делото
заплати на молителя сумата 11300 лева.Не се установява от доказателствата по
делото ответникът-ищец да е изпълнил това си задължение.Следва да се има предвид
факта,че в особеното производство по реда на
чл.362 ГПК по иск за обявяване на
предварителен договор по чл.19 ал.3 ЗЗД за окончателен,част от което е и настоящето производство за обезсилване
решението по чл.19 ал.3 ЗЗД,купувачът не разполага
с възможността за въвеждане на възражение
за съдебно прихващане с неликвидни вземания,както е в случая - прихващане с вземането си за главница и разноски по
невлязлото в сила решение на ВРС.Единствената компенсация която би
могъл да направи купувача,тъй като е законово регламентирана,е с платените за
сметка на продавача такси и разноски и други задължения към държавата.В
конкретния случай това са платения данък и такса битови отпадъци за този имот
съответно в размер на 122,38 лв. и 149,53 лв.,или общо 271,91 лв.Компенсацията
би могла да се извърши до тази сума,а останалата остава дължима.Липвсмат доказателства да е заплатена.С оглед изложеното
молбата касаеща решението в тази му част - ап.№ 5 се явява основателна и следва
да се уважи.Решението в тази му част следва да се обезсили,поради невнасяне на
определената цена от купувача в преклузивния
срок,посочен по горе.
По отношение на втория имот,представляващ
магазин № 4:Предварителният договор,касаещ този имот е обявен за окончателен
при условие,че купувачът заплати на продовача 13870
лв.в двуседмичен срок от влизане на решението в сила,в случая - от 12.07.2013г.По
отношение дължимата сума за този имот,купувачът е направил възражение за прихващане
на дължимата от него сума с 1/дължимите от молителя суми - разноски по
настоящето дело,за което е издаден и изпълнителен лист в р-р на 6301,86
лв.2/платените данъци и такси за имота в размер на 107,33 лв.След направеното
прихващане е останала за довнасяне сума в размер на 8194,44 лева,която той е
внесъл на 25.07.2013г.С оглед изложеното,настоящият състав приема молбата за
обезсилване в тази и част за неоснователна.Няма пречка да бъде извършена
компенсация на задължението на купувача с ликвидното му и изискумо
взамане спрямо продавача в размер на 6301,86 лв.По
силата на закона е допустима компенсация и с платените данъци и такси за този
имот.Оставащата сума е внесена по сметка на молителя с платежно
нареждане,цитирано по горе.Т.е.по отношение на този имот ответникът-купувач е
изпълнил задължението си за довнасяне на цената.Молбата за обезсилване е
неоснователна,и като такава следва да се отхвърли.С оглед на уважената и
отхвърлена част на молбата,разноските по делото следва да се понесат от всяка
от страните,така както са направени.Тъй като производството е образувано без
внасяне на такса,страните следва да заплатят такси в полза на ВОС в размер на 452
лв. - молителя-ответник и в размер на 554,80 лв. - ответника по молбата и ищец
по делото.
Водим от горните съображения,Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението по гр.д.№ 714/2009г.от 03.12.2010г.,в
частта в която е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на
16.01.2007г.предварителен договор,по силата на който „ДИСК – ГТ – 93”
ООД гр.Враца продава на В.Г.С.
***,недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1018.281.2.5 - апартамент № 5 от 88,68 кв.м. и мазе№
6 от 6,04 кв.м.от триетажна жилищна
сграда,находяща се в упи
ХХІ,кв.278,ЦГЧ,гр.Враца,ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж общо за сумата 77795 лв.,ПРИ УСЛОВИЕ,че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила В.Г.С. ЗАПЛАТИ на „ДИСК – ГТ – 93”ООД гр.Враца сумата 11300 лева,поради неплащане в срок на
сумата за доплащане на цената.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата за обезсилване
решението по гр.д.№ 714/2009г. от 03.12.2010г.,в частта в която е ОБЯВЯВЕН ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН сключен на
16.01.2007г.предварителен договор,по силата на който
„ДИСК – ГТ – 93” ООД гр.Враца продава
на В.Г.С. ***,недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1018.281.2.17- магазин
№ 4 от 34,29 кв.м.от триетажна жилищна сграда,находяща се в упи ХХІ,кв.278,ЦГЧ,гр.Враца,ведно с припадащите
се идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж,общо
за сумата 29470 лв.,ПРИ УСЛОВИЕ,че в двуседмичен срок от влизане
на решението в сила В.Г.С. ЗАПЛАТИ на „ДИСК – ГТ
– 93”ООД гр.Враца сумата
13870 лева.
ОСЪЖДА В.Г.С. и "Диск-ГТ-93" ООД
да заплатят такси в полза на ВОС в размер на 452 лв. - първия и в размер на
554,80 лв.-втория.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от уведомяването на страните.
Председател: