Присъда по НОХД №474/2024 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД № 474/2024 г.
по описа на РС-Горна Оряховица

Обвинението на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица е срещу
М. И. П. от гр. *******, с ЕГН **********, за това, че:
1. В периода от месец април до месец октомври 2023 г. в с. Върбица,
общ. Горна Оряховица противозаконно присвоила чужди движими вещи -
сумата от 5664,80 лв., собственост на ОУ „Васил Левски“, с. Върбица, които
владеела – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК;
2. През месец октомври 2023 г. в с. Върбица, общ. Горна Оряховица
съставила неистински официални документи - касови ордери № 1/23.08.2023
г.,№ 2/13.09.2023 г., № 3/03.10.2023 г. на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица с цел
да бъдат използвани – престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК в хода на съдебното
следствие прави изменение на обвинението на подсъдимата по пункт първи от
обвинителния акт и съдът е допуснал измененото обвинение, като същото се
счита предявено за това, че в периода от месец април до месец октомври 2023
г. в с. Върбица, общ. Горна Оряховица противозаконно присвоила чужди
движими вещи - сумата от 5664,80 лв., собственост на ОУ „Васил Левски“, с.
Върбица, които владеела, като присвоеното имущество е заместено до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд –
престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението по пункт първи и счита същото
за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи, че съдебната практика е
еднозначна, че изпълнителното деяние както на присвояването, така и на
обсебването може да се изрази освен в разпореждането с чуждата вещ – в
случая паричната сума, така и с неотчитането в касата на училището, в
настоящия случай. Безспорно установено е, че на три пъти подсъдимата е
внесла по сметка на училището паричната сума, която е получила като наем
на земеделските земи и това обстоятелство е довело до изменение на
обвинението. Относно обвинението по пункт втори прокурорът счита, че
деянието на подсъдимата формално осъществява признаците на престъпление
по чл. 308, ал. 1 от НК, тъй като е безспорно доказано, че е съставила трите
касови ордера, но с това деяние не само, че не е застрашила, но не е поставила
в каквато и да е опасност, по какъвто и да е начин обекта на защита по този
текст, а именно онези обществени отношения, които са свързани с правната
сигурност на документирането и документооборота. Поради това неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което не е престъпно и
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Ако съдът
1

споделя това становище относно обвинението по пункт втори, то следва да
признае подсъдимата за виновна за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр.
с ал. 1 от НК и приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като я освободи от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание – глоба
около средния размер. Приобщената като веществено доказателство касова
книга следва да се върне на ОУ „Васил Левски“, с. Върбица, а разноските
следва да се заплатят от подсъдимата по сметка на ОДМВР – Велико Търново.
Граждански иск по делото не е предявен и приет за съвместно
разглеждане.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат М. Н. от ВТАК счита, че обвинението по чл.
308, ал. 1 от НК е недоказано от субективна страна, тъй като подзащитната му
не е имала намерение да използва съставените три касови ордера. Излага
съображения, че обвинението по чл. 206 от НК е недоказано от обективна
страна, тъй като липсват доказателства, които да сочат намерение или
действия на разпореждане с процесната сума или отказ от подсъдимата да
възстанови същата. Сочи, че обвинението по пункт първи се крепи единствено
на показанията на св. И. Д., която е била счетоводител в училището. Счита, че
показанията на Д. не следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като
тя е заинтересована от изхода на делото поради това, че подсъдимата е
прекратила трудовото й правоотношение. Моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимата за невинна и я оправдае по двата пункта от
обвинението. Алтернативно моли съда да приеме становището на прокурора и
като съобрази, че са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а
от НК и не е налице нито една от забраните, визирани в ал. 7 на чл. 78а от НК,
да признае подсъдимата за виновна за извършено престъпление по чл. 206, ал.
6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК и я освободи от наказателна отговорност и й
наложи административно наказание – глоба, като съобрази наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства и имотното й състояние.
ПОДСЪДИМАТА М. И. П. дава обяснения, имащи характер на частични
самопризнания. Съжалява за извършеното. Присъединява се към изложеното
от защитника. Моли да бъде оправдана, а ако не е възможно, да й се наложи
административно наказание.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
М. И.П. е родена на *******в гр. **********, българска гражданка, с
постоянен адрес гр.************ и настоящ адрес с. ************, с висше
образование, безработна, омъжена, с две пълнолетни деца, едното от които е
поставено под пълно запрещение. П. не е осъждана за престъпления.
ОУ „Васил Левски“ с. Върбица, общ. Горна Оряховица притежава 77,600
декара земеделска земя в землището на с. Върбица, които през последните
няколко години били отдавани под наем за обработка на ЕТ „Х. - Ф. А.“ с.
Върбица. За всяка земеделска година бил сключван договор за наем между
2

директора на училището и представител на ЕТ.
На 15.08.2022 г. между тогавашния директор на училището - св. Й. Г. Й.
и ЕТ „Х. - Ф. А.“ с. Върбица бил сключен договор за наем /л. 40-41 от ДП/ за
срок от една година, считано от 01.07.2022 г. за стопанската 2022/2023 г. с
наем в размер на 73 лева на декар или обща годишна рента в размер на 5664,80
лв. Съгласно договора наемната цена е следвало да бъде платена в
едномесечен срок от сключване на договора по банкова сметка на училището в
Първа инвестиционна банка.
Св. Й. Й. посочва, че въпреки уговорения срок за плащане, такова
реално е ставало по-късно към края на стопанската година, за която е сключен
договора. По тази причина наем по договора за стопанската 2022/2023 г. не е
плащан докато той е бил директор.
Св. И. Д. изпълнявала длъжността главен счетоводител на училището за
времето от месец април до 20.10.2023 г. и в показанията си сочи, че плащане
по този договор не е било отразено в счетоводните книги и пари по него не са
постъпвали в сметката на училището, поне докато тя е била главен
счетоводител.
На 17.02.2023 г. св. Й. Й. бил освободен от заеманата длъжност директор
на училището, поради навършване на пенсионна възраст. На същата дата, до
провеждане на конкурс за длъжността, като директор била назначена
подсъдимата М. И. П., която до този момент била учител в същото училище.
През месец април 2023 г. П. се обадила на св. Я. С. Я. - пълномощник на
ЕТ „Х. - Ф. А.“ с. Върбица и му обяснила, че трябват пари за ремонт на
училището. Разбрали се Я. да й даде сумата от 2700 лв., които да приспаднат
от дължимата вноска по договора за наем на земеделски земи. Яшаров дал
парите на П. на ръка без вноската да бъде оформена документално. В
показанията си св. Яшаров сочи, че е дал парите за наема на П. два пъти на
ръка, без документи, защото тя му казала, че трябва да плати нещо за
училището и понякога й е давал дарение за училището, което тя приспадала от
наема.
В края на месец юли 2023 г. Я. се видял с П. и й дал сумата от 3000 лв.,
като остатък от дължимия наем за земеделска земя. Документи за плащането
отново не били съставени и сумата не била внесена по сметка на училището.
През лятото на 2023 г. св. Д. разбрала от касиер – домакина К. Д., която е
нейна майка, че пълномощникът на ЕТ „Х. - Ф. А.“ с. Върбица Я. Я. е дал в
брой парите за наема на земеделските земи на П. Това била разбрала от
неговия баща. Д. попитала П. вярно ли е това и защо задържа парите. Казала й,
че трябва да се издаде фактура и да се преведат по банков път. Подсъдимата
потвърдила, че парите са в нея и не са отчетени в касата на училището.
През месец октомври 2023 г. П. прекратила трудовия договор с И. Д.,
който бил със срок за изпитване.
На 20.10.2023 г. в РУ Горна Оряховица започнала проверка по Докладна
3

записка с рег. № 268р-32786/20.10.2023 г. В хода на проверката П.
първоначално представила документ, от който било видно, че е внесла на
31.10.2023 г. по сметката на училището сумата от 3664,80 лв. /л. 97 от ДП/. По
– късно същия ден с протокол за доброволно предаване от 31.10.2023 г. в
сградата на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица подсъдимата предала документи,
включително и три броя касови ордери с квитанции към тях, съответно с № 1
/23.08.2023 г., № 2/13.09.2023 г. и № 3/03.10.2023 г., за обща стойност 5664,80
лв.
От заключението на назначената графическата експертиза, отразена в
Протокол № 017/15.03.3024 г. /л. 74-75 от ДП/, която съдът възприе като
компетентно и обосновано, се установява, че ръкописният текст и подписи в
трите броя квитанции и приходни касови ордери са изпълнени и положени от
М. П., като липсват подписи на счетоводител и на вносител.
След започване на проверката, на 31.10.2023 г. П. внесла по сметката на
училището сумата от 3664,80 лв. /л. 97 от ДП/ с основание - наем земеделска
земя, а след това на 07.11.2023 г., на същото основание внесла сумата от 1700
лв. /л. 98 от ДП/. Остатъкът от 300 лева подсъдимата внесла на 07.05.2024 г. /л.
105 от ДП/, след като била привлечена като обвиняема.
Св. С. З. Т. – директор на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица сочи, че с
направените от П. три вноски с основание наем на земеделска земя 2023 г.
наемната цена по договор за наем на земеделска земя от 15.08.2022 г. за
стопанската 2022/2023 г. е изплатена.
В обясненията си П. сочи, че действително през 2023 г. на два или три
пъти е получила от пълномощника на ЕТ „Х. - Ф. А.“ с. Върбица Я. Я.
наемната цена по договор за наем на земеделска земя от 15.08.2022 г. за
стопанската 2022/2023 г. по настояване на Я., който твърдял, че нямал време
да ходи по банки, тъй като бил ангажиран и често пътувал в чужбина.
Въпреки, че прочела в договора, че плащането на наема се извършва по банков
път, се съгласила, защото била неопитна. Започнала подготовката на учебната
година и по тази причина не внесла парите своевременно по сметката на
училището. Когато разбрала, че тече разследване на три пъти внесла сумата по
банковата сметка на училището. Внесла ги на три пъти заради по – ниските
такси, а когато разбрала, че е допуснала неточност, превела последната вноска
от 300 лв. Твърди, че парите, които получила за наема държала в метална каса
в училището и не ги е ползвала нито за училището, нито за лични нужди.
Нямала намерение да задържа парите и да ги ползва. Сочи, че съдействала на
полицията и още в началото представила вносната бележка за първата вноска
от сумата, а след като полицаите дошли в училище, оказала пълно съдействие
и доброволно предала всички документи, които й поискали. Относно касовите
ордери сочи, че не знаела как документално да оформи получаването от
Яшаров на наема за земеделските земи на училището и по това време нямала
счетоводител, тъй като бил в болничен и по тези причини съставила ордерите.
Твърди, че нямала намерение да ги представя или използва и ги предала
доброволно на полицаите в училището, след като вече била внесла по сметка
4

на училището 3664 лв. и представила вноската бележка за превода. Сочи, че на
13.10.2023 г. прекратила трудовия договор със счетоводителя Ирена
Димитрова, която не идвала на работа и не се справя със задълженията си и от
тогава Димитрова подала множество жалби срещу нея. Димитрова обжалвала
заповедта, която била потвърдена на две инстанции и към настоящия момент
делото е висящо пред ВКС. На 23.12.2024 г. трудовото правоотношение на П.
с ОУ „Васил Левски“ с. Върбица било прекратено и от тогава е безработна.
Обжалва заповедта.
Св. Т. В. Г. е племенник на подсъдимата. Познава я от 20 години, като 10
години е живял с нея в общо жилище. Характеризира я като нормален,
адекватен и отзивчив човек. Сочи, че е помагала на бизнеса му, не е чувал
нищо лошо за нея и не е конфликтна личност.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетелите И. Д., Я. Я., С. Т. и Т. Г., дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетеля Й. Й., дадени пред орган на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК.
Съдът не дава вяра и не кредитира като достоверни обясненията на
подсъдимата в частите, в които сочи, че причина за получаване на наемната
цена в брой от Яшаров е по негово настояване, защото нямал време да ходи по
банки поради ангажименти и често пътувал в чужбина; не внесла парите
своевременно по сметката на училището по причина, че била ангажирана с
подготовката на учебната година; парите, които получила за наема държала в
метална каса в училището и не ги е ползвала нито за училището, нито за
лични нужди. На първо място, липсват надлежни доказателства в подкрепа на
тези твърдения на подсъдимата. На второ място, в тези части обясненията на
П. се опровергават от показанията на свидетелите Я. Я. и И. Д. Поради това
съдът приема, че обясненията на подсъдимата в тези части се явяват защитна
версия. Съдът не приема за достоверно и твърдението на П., че е внесла
парите по банкова сметка на училището на три пъти заради по – ниските такси
при превода на по – малки суми. Ако действително подсъдимата е държала
парите, които получила за наема в метална каса в училището и не ги е
ползвала, това й твърдение противоречи на житейската логика и също се явява
защитна версия. В останалата част обясненията на подсъдимата, с които прави
самопризнания, се потвърждават от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства и заключението на графическата експертиза, поради
което самопризнанието има доказателствена сила.
Съдът дава вяра и кредитира като логични и безпристрастни
показанията на свидетелите И. Д., Я. Я., С. Т., Й. Й. и Т. Г., които са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и се потвърждават
частично от обясненията на подсъдимата. Свидетелите възпроизвеждат
различни свои възприятия относно извършените от подсъдимата деяния.
5

Обстоятелството, че някои от свидетелите не си спомнят някои факти и
обстоятелства или не са възприели някои факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване, не обуславя извод за недостоверност,
предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка съдът
намира на неоснователно твърдението на защитника, че показанията на Д. не
следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като тя е заинтересована от
изхода на делото поради това, че подсъдимата е прекратила трудовото й
правоотношение и Д. обжалва заповедта. Показанията на Д. се потвърждават
от показанията на свидетелите Я. и Т., поради което съдът им дава вяра и ги
кредитира като достоверни.
В подкрепа на установеното в хода на съдебното следствие, чрез
обясненията на подсъдимата е заключението на изслушаната графическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано
В подкрепа на приетото от съда за установено от фактическа страна чрез
обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните свидетели са и
приложените по делото писмени доказателства.
Приетата от съда фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимата М. И. П. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206,
ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че в периода от месец април
до месец октомври 2023 г. в с. Върбица, общ. Горна Оряховица, подсъдимата
противозаконно присвоила чужди движими вещи - сумата от 5664,80 лв.,
собственост на ОУ „Васил Левски“, с. Върбица, които владеела, като
присвоеното имущество е заместено до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд.
Сумата от 5664,80 лв., представляваща наемната цена по сключения
между ОУ „Васил Левски“ с. Върбица, общ. Горна Оряховица и ЕТ „Х. - Ф.
А.“ с. Върбица договор за наем на земеделска земя от 15.08.2022 г. за
стопанската 2022/2023 г. се е намирала във фактическата власт на
подсъдимата, след като на два пъти е предадена от пълномощника на
наемателя св. Я.Я. Макар принципно подсъдимата да има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, в конкретният случай
процесната сума не й е била дадена и не се е намирала в нейната фактическа
власт в това й качество. В този смисъл относимия към настоящия случай
престъпен състав е този на обсебването, а не този на присвояването.
Неоснователно и голословно е твърдението на защитника, че деянието е
несъставомерно от обективна страна, тъй като липсвали доказателства, които
да сочат намерение или действия на П. на разпореждане с процесната сума
или отказ от подсъдимата да възстанови същата.
От показанията на свидетелите Я. Я. и И. Д. безспорно се установи, че
процесната сума е предадена във фактическа власт на подсъдимата, след като
св. Я. на два пъти й предал съответно сумата от 2700 лева и сумата от 3000
6

лева, които тя е задържала в себе си вместо да ги предаде на счетоводителя за
внасяне по сметка на училището, каквато практика, макар и неправилна, е
имало преди това в училището, за което свидетелства Й. Й. Св. Д. сочи, че
след като попитала подсъдимата вярно ли е, че парите за наема са й дадени в
брой от Я., тя е потвърдила, че парите са в нея и не са отчетени в касата на
училището. Св. Я. сочи, че е дал парите за наема на П. два пъти на ръка, без
документи, защото тя му казала, че трябва да плати нещо за училището.
Показанията на тези свидетели, наред с обстоятелствата, че подсъдимата е
задържала сумата 5664,80 лева за наема на земеделските земи около шест
месеца и е започнала да внася сумата по сметка на училището чак на
31.10.2023 г. след започване на полицейската проверка по случая, като е
внесла само част от нея, сочат, че подсъдимата е осъществила от обективна
страна състава на престъплението по чл. 206 от НК. Изпълнителното деяние
на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта /парите/, така
и в нейното неотчитане в касата на училището и задържането й като своя.
Показанията на св. Яшаров са пряко доказателство, че П.а се е разпоредила с
чуждите движими вещи – парите, като е извършвала плащания за нужди на
училището. Именно в разпореждането с чуждите движими вещи се е изразило
изпълнителното деяние на обсебването – противозаконно присвояване на
чужда движима вещ, която владеела /В този смисъл Решение №
608/12.07.1991г. по н.д. № 445/91г., І н.о., публ. в Сб. “Съд. практика на ВС,
Наказателна колегия, 1991”/. В резултат на изпълнителното деяние е настъпил
съставомерният резултат на обсебването - ОУ „Васил Левски“ с. Върбица,
общ. Горна Оряховица е било лишено от възможността да се ползва от
паричните средства от наема на земеделските земи и да разпорежда с тях.
До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
подсъдимата е заместила присвоеното имущество, като на 31.10.2023 г. внесла
по сметката на училището сумата от 3664,80 лв. /л. 97 от ДП/ с основание -
наем земеделска земя, а след това на 07.11.2023 г., на същото основание внесла
сумата от 1700 лв. /л. 98 от ДП/. Остатъкът от 300 лева подсъдимата внесла на
07.05.2024 г. /л. 105 от ДП/. Св. С. З. Т. – директор на ОУ „Васил Левски“ с.
Върбица сочи, че с направените от Пенчикова три вноски с основание наем на
земеделска земя 2023 г. наемната цена по договор за наем на земеделска земя
от 15.08.2022 г. за стопанската 2022/2023 г. е изплатена.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата при
форма на вината пряк умисъл, преследвайки и користна цел. Пенчикова е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала настъпването им.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимата М. И. П. за
виновна за извършено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от
НК.
Безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е, че като съставила три касови ордери № 1/23.08.2023 г., №
2/13.09.2023 г. и № 3/03.10.2023 г. на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица във
7

връзка с извършваната полицейска проверка през месец октомври и ги
представила пред полицейските служители в опит да докаже, че сумата от
5664,80 лева е внесена в касата на училището, подсъдимата Пенчикова е
осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 308, ал. 1
от НК.
Съставените от П. 3 бр. касови ордери са неистински документи по
смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като им е придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на друго лице, което е посочено в него, а не на
това, което действително ги е съставило. Съставените от П. 3 бр. касови
ордери са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като са
издадени по установения ред и форма от подсъдимата, като им е придаден
вид, че представляват конкретно писмено изявление на длъжностно лице в
кръга на службата. Макар и длъжностно лице, изготвянето на такива
документи не е било в кръга на служебните задължения на подсъдимата.
Престъплението е довършено със самото съставяне от подсъдимата на
неистинските документи, представляващи първично обективиране на
конкретно писмено изявление, изразяващо се в непосредствено
материализиране на изявлението от лице, различно от посочения в документа
автор и с цел използването му.
Неоснователно е твърдението на защитника, че обвинението по чл. 308,
ал. 1 от НК е недоказано от субективна страна, тъй като Пенчикова не е имала
намерение да използва съставените три касови ордера. Събраните по делото
доказателства сочат, че подсъдимата е представила съставените от нея три
касови ордера пред полицейските служители в опит да докаже, че сумата от
5664,80 лева е внесена в касата на училището.
От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вината
пряк умисъл - съзнавала е, че извършва общественоопасно деяние,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването
им, както и със специална цел – да бъдат използвани съставените от нея три
касови ордери № 1/23.08.2023 г., № 2/13.09.2023 г. и № 3/03.10.2023 г. на ОУ
„Васил Левски“ с. Върбица.
С оглед изложените съображения съдът приема, че извършеното от
подсъдимата М. И. П. деяние формално осъществява признаците на
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК.
В резултат на съвкупната преценка на всички установени обстоятелства,
относими към предмета на доказване, настоящата инстанция счита, че макар
формално деянието на подсъдимата П. да осъществява фактическия състав на
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, то поради своята малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпление, поради което подсъдимата
следва да бъде оправдана по това обвинение.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които
деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на
определен състав на престъпление: когато то не е общественоопасно въобще и
8

в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху
защитените обществени отношения, или когато обществената опасност на
деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В настоящият
случай е налице втората хипотеза. В принципен план, когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват
съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и
обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху
обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици
от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто
извършване. Съгласно съдебната практика при преценката за приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, като на втори план стои степента на обществена
опасност на дееца.
В случая не са възникнали никакви негативни последици, вследствие
изготвянето на трите неистински документа – касови ордери. Подсъдимата в
един и същ ден – 31.10.2023 г. първоначално представила документ, от който
било видно, че е внесла по сметката на училището сумата от 3664,80 лв. /л. 97
от ДП/, а по – късно същия ден с протокол за доброволно предаване от
31.10.2023 г. в сградата на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица е предала на
полицейските служители документи, включително и трите броя касови ордери
с квитанции към тях, съответно с № 1 /23.08.2023 г., № 2/13.09.2023 г. и №
3/03.10.2023 г., за обща стойност 5664,80 лв. в опит да докаже, че сумата от
5664,80 лева е внесена в касата на училището. Следва да се отчете и
обяснението на подсъдимата, неопровергано в процеса, че е съставила
касовите ордери по причини, че не знаела как документално да оформи
получаването от Яшаров на наема за земеделските земи на училището и по
това време нямала счетоводител, тъй като бил в болничен. Характеристичните
данни за подсъдимата я очертават като положителна личност, с чисто съдебно
минало и тежко семейно положение – с дъщеря, поставена под пълно
запрещение, за която е полагала лично грижи до настаняването й в социална
институция и която взема в почивните дни в дома си.
При тези данни е очевидно, че обществените отношения, свързани с
документирането и документооборота, пряко рефлектиращи върху
нормалното функциониране на съответните държавни органи и структури,
обект на защита по глава IX от НК, се оказват засегнати в една твърде
незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера
на престъпно, съобразно критериите на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на
очевидна явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност
на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК.
С оглед изложеното, съдът приема, че осъщественото от подсъдимата
деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл.
9

308, ал. 1 от НК, е с толкова явно незначителна обществена опасност, че е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и поради това не е престъпно.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата М. И. П. за
невинна и на основание чл. 304, пр. 4 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК я
оправда по обвинението по чл. 308, ал. 1 от НК.
След като призна подсъдимата за виновна за извършено престъпление
по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, съдът съобрази, че за това
престъпление, което е умишлено, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години.
Видно от приетите по делото доказателства подсъдимата е пълнолетна,
не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
Раздел ІV на Глава осма от НК.
Причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Не са налице визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК хипотези, при които
институтът на чл. 78а от НК е неприложим.
Предвид гореизложеното са налице основанията на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
имотното състояние на подсъдимата.
Тежестта на деянието е типичната за този вид престъпления.
Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчете
чистото съдебно минало на подсъдимата, тежко семейно положение, добри
характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Предвид изложеното и като съобрази, че подсъдимата е безработна,
съдът счита, че административното наказание глоба следва да е към
минималния предвиден в закона размер.
Предвид гореизложеното, като призна подсъдимата М. И. П. за виновна
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, на
основание чл. 78а от НК съдът я освободи от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание – глоба в размер на 2000 лева.
Съдът счита, че глоба в този размер би изпълнила задачите и целите,
които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови вещественото
10

доказателство – касова книга на ОУ „Васил Левски“ с. Върбица да се върне на
ОУ „Васил Левски“ с. Върбица.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати
по сметката на ОДМВР – Велико Търново направените на досъдебното
производство разноски в размер на 173,63 лв.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:__________________
11

Номер на акта:	19
Дата:	14 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия:	Павлина Тонева

Дело:	20244120200474
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2024 г.

Присъда по НОХД №474/2024 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите