РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430106975 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** против Д. КР. ИЛ. от гр. П..
В молбата се твърди, че на *** год. между „***“ АД и ищцовото дружество е
бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Твърди
се, че част от този договор е било и вземането срещу ответницата по договор
за предоставяне на потребителски кредит № ***г. от *** год. по
разплащателна сметка № ***. Твърди се, че в правата на нов кредитор по
гореописаното вземане е встъпил ищецът. Твърди се, че на 28. 10. 2011 год.
„***“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК срещу ответницата за допускане на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за следните суми: 2
817, 82 лв. главница, 1 184, 14 лв. възнаградителна лихва и 492, 52 лв.
наказателна лихва. Твърди се, че е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2011
год. по описа на Плевенския районен съд, по което в полза на заявителя са
били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди
1
се, че въз основа на последния е било образувано изп. дело № ***/ *** год. по
описа на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд, което е било
преобразувано впоследствие в изп. дело № ***/ 2021 год. Твърди се, че
заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата при условията на чл.
47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът като цесионер е предявил иск за установяването на
съществуване на вземането му. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 4 494, 48 лв.,
от които 2 817, 82 лв. представляващи главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***г. от *** год., 1 184, 14 лв. представляващи
възнаградителна лихва за периода от 26. 04. 2009 год. до 28. 09. 2011 год. и
492, 52 лв. представляващи наказателна лихва за периода от 27. 04. 2009 год.
до 26. 10. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Д. КР. ИЛ. от гр. П., чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Третото лице „***“ АД *** не е взело становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2011 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е основателна.
2
Безспорно по делото е, че на *** год. между „***“ АД и Д. КР. ИЛ. е
бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***г. от ***
год., по силата на който банката е предоставила на ответницата потребителски
кредит в размер на 3 000 лв. Видно е, че усвояването на кредита е извършено
еднократно по сметка № *** на кредитополучателя. Видно е, че съгласно
договора погасяването на кредита е следвало да се извърши на 60 месечни
вноски, всяка в размер на 76, 16 лв., като първата вноска е следвало да се
заплати на 26. 10. 2008 год., а крайният срок за погасяване на кредита е бил
***. *** год. Видно е, че ответницата като кредитополучател не е изпълнявала
задълженията си по договора, поради което кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело №
***/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд заповед № ***/ *** год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
е било разпоредено ответницата в настоящото производство да заплати на
„***“ АД следните суми: сумата от 2 817, 82 лв.- главница, сумата от 1 184,
14 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 492, 52 лв.- наказателна лихва, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
28. 10. 2011 год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 89, 89 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01. 11. 2011 год. по
молба на „***“ АД е било образувано изп. дело № ******/ 2011 год. по описа
на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд, което впоследствие е
било преобразувано в изп. дело № ******/ 2021 год.
За изясняване на размера на задължението на ответницата към
ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е дала заключение, че непогасеното задължение
по процесния договор за потребителски кредит е следното: главница- 2 817,
82 лв.; договорна лихва- 1 184, 14 лв.; наказателна лихва- 492, 52 лв.
Възраженията на особения представител на отвеницата срещу
предявения иск са в няколко основни насоки, като първото е свързано с
автентичността на подписа на кредитополучател в процесния договор. Това
оспорване е неуспешно: назначената съдебно- графическа експертиза е дала
3
заключение, че подписът в договора е положен именно от ответницата.
Впрочем обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка
се потвърждава и от заключението на вещото лице Т.И., от което се
установява, че ответницата е извършила няколко погасявания на задължения
по процесния договор.
Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е била връчена на
ответницата. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице, но настоящият случай не е такъв. Тук е мястото
да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът се счита за уведомен и
когато цесията е съобщена на особения му представител, назначен по реда на
чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в
решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Неоснователно е и правопогасяващото възражение, свързано с доводи
за изтекла погасителна давност. Тук е мястото да се отбележи, че до
приемането на тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по т. д. дело №
2/ 2013 год., ОСГТК, давност в хода на изпълнителното производство по изп.
дело № ******/ 2011 год. по описа на *** *** не е текла, тъй като са намирали
приложение разрешенията, дадени в ППВС № 3/ 1980 год., според които
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. След приемането на горното
тълкувателно решение също няма погасяване на процесното вземане по
давност, тъй като от страна на взискателя /първоначално „***“ АД, а
впоследствие цесионера „***“ АД/ са предприемани различни изпълнителни
действия, които са прекъсвали давността. Не се установи период на
бездействие на взискателя по изпълнителното производство в продължение на
повече от пет години, което да е довело до погасяване на принудително
4
събираното вземане и съответно до отпадане на отговорността на
ответницата.
Следващото възражение, намерило отражение в отговора на исковата
молба, е за недействителност на процесния договор за потребителски кредит
поради противоречие с императивни правни норми. Тези доводи не могат да
бъдат споделени. В разпоредбата на чл. 4 от процесния договор подробно са
описани броят, размерът и падежът на всяка от погасителните вноски. В
разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и чл. 10 ал. 1 са описани дължимите се от
кредитополучателя годишна лихва /17. 99 %/ и годишен процент на разходите
/21. 924 %/. А съгласно чл. 18 от договора кредитополучателят е приел без
възражения Общите условия на „***“ АД и тарифата на банката и е
декларирал, че същите са му предадени при сключване на договора.
Следователно на ответницата като кредитополучател е предоставена цялата
необходима информация във връзка с разходите по кредита. При тези
обстоятелства съдът приема, че липсват такива нарушения на определени
разпоредби от ЗПК, действали към момента на сключване на процесния
договор за потребителски кредит, които да са опорочили съществено
последния и да са довели до невъзможността същият да породи своите
правни последици.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 4 494, 48 лв., от които 2 817, 82 лв. главница, 1 184, 14 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва и 492, 52 лв. наказателна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в хода на настоящото производство деловодни разноски в размер
на 1 067, 82 лв.
Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11.
2013 год., ОСГТК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Плевенския районен съд направените разноски за назначаване на съдебно-
графическа експертиза в размер на 150 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д. КР.
ИЛ. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 4 494, 48 лв., от които 2 817, 82 лв. представляващи главница
по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***г. от *** год., 1
184, 14 лв. представляващи възнаградителна лихва за периода от 26. 04. 2009
год. до 28. 09. 2011 год. и 492, 52 лв. представляващи наказателна лихва за
периода от 27. 04. 2009 год. до 26. 10. 2011 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28. 10. 2011 год. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Д. КР. ИЛ. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 1 067, 82 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. КР. ИЛ. от гр. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд сумата от 150, 00 лв., представляваща направени
разноски за назначаване на съдебно- графическа експертиза.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на
„***“ АД ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6