Решение по дело №757/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

 

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на  пети ноември       през двехиляди и двадесета      година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                                      ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря  Е.Р. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 757 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

                    С решение № 981 от 27.07.2020г по гр. дело № 7666/2019 г по описа на РС – Плевен  състав на същия съд е           ОСЪДИЛ   на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,  НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул. “Кричим“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ  на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Георги Кочев, №8а, сумата от 18 120,26лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 370 612лв. за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2018г. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

                      Срещу  така постановеното решение    въззивна жалба е  постъпила от НЗОК като  се правят оплаквания, че решението на РС –   Плевен     е незаконосъобразно. Възразява се, че РС не е обсъдил направеното възражение, че искът за лихви е следвало да бъде предявен заедно с основния иск. Възразява се, че е налице погасителна давност  съгласно чл. 111 б.“б“ от ЗЗД, а РС неправилно е приел, че приложимата разпоредба е тази на б.“в“ на същия текст. Твърди се, че вземането по чл. 86 ал.1 от ЗЗД е с характер на обезщетение. Възразява се ,че в предходното производство са се претендирали суми за извършена дейност  от месеците април, юни и юли 2016 г като в това производство се търси лихвата по тази главница. Според въззивника тригодишният срок  е изтекъл през август 2019 г, а исковата молба в това производство е подадена на 29.11.2019 г. Възразява се също така,  че РС не е обсъдил и други направени възражения във връзка с действащата нормативна уредба към 2016 г. Според въззивника тя не е позволявала отчитането от лечебното заведение и приемането от НЗОК на дейност, надвишаваща като стойност определените стойност за съответния месец и фиксирани в подписаните споразумения към договорите. Липсвал е законов ред, по който да се заплатят тези суми.  Според въззивника едва влязлото в сила съдебно решение, е актът ,който определя, че сумите се дължат и от този момент те стават ликвидни и изискуеми. В този смисъл, според въззивника, не може да се приеме, че НЗОК е в забава.  Претендира се отмяна на атакуваното решение  и постановяване на друго такова, с което да се    отхвърли предявения иск.

                     Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на постановеното и атакувано решение.

                       Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                    ЖАЛБАТА  е   ДОПУСТИМА  ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

                   СПОРНИТЕ  въпроси  касаят обстоятелствата относно дължимостта на лихва за забава върху главница, присъдена по влязло в сила решение на Пл ОС, както и въпроса за наличието на погасителна давност

 

          Районен съд –    Плевен е  постановил  решение, в което е приел, че не е бил налице спор между страните и се установява от приложения препис на Решение №513 от 31.12.2018г. по гр.д.№484/2018г. по описа на ПлОС, влязло в законна сила на 23.04.2020г., че със същото е осъдена на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.59 от ЗЗО НЗОК – гр.София да заплати на ищеца сумата от 370 612лв., представляваща стойността на извършената болнична медицинска помощ по КП на задължително здравно осигурени лица за месеците април, юни и юли 2016г., надлимитна дейност по договор №150504/23.02.2015г. за оказване на болнична помощ по КП и допълнително споразумение към него №63/26.05.2016г., договор №151240/17.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури и договор №151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2018г. до окончателното й изплащане.

         Ищецът пред РС е представил съставените първични медицински и финансово отчетни документи за реално извършена и отчетена в РЗОК-Плевен болнична медицинска помощ:  фактура №4471 / 22.03.2017г.,   дебитно известие към   фактура №4116/27.05.2016 г.; фактура №4472/22.03.2017г., дебитно известие  към фактура №4166/14.07.2016г.; фактура №4473/22.03.2017г., дебитно        известие     към   фактура №4171/14.07.216г.; фактура №4474//22.03.2017г., дебитно известие към фактура №4173/14.07.2016г.; фактура №4475/22.03.2017г,    дебитно      известие към фактура  4197 / 10.08.2016 г. и фактура №4476/22.03.2017г.,  дебитно известие към фактура №4203/10.08.2016г.

Тези документи, според РС,  касаят претенцията за главница и са били обсъдени в производството, чийто предмет е била тя, видно и от мотивите на приложеното решение по гр.д.№484/2018г. по описа на ПлОС, като  РС е приел, че не изясняват релевантни за процесния  спор обстоятелства.

Ищецът е представил и сключения с ответника Договор №150504/23.02.2015г., с оглед изясняване обстоятелствата, касаещи по-късното фактуриране на извършената и отчетена болнична медицинска помощ, но съдът  е приел, че тези обстоятелства също са ирелевантни за настоящия спор.

От значение за решаването му е факта на съществуващото за ищеца  вземане срещу ответника за главницата от 370 612лв. за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за месеците април, юни и юли 2016г., установено с влязлото в сила решение.

Касае се, според РС,  за парично вземане и при неизпълнението му ответникът пред РС  дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, в съответствие с правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 Според РС съществен е  въпросът изпаднал ли е ответника в забава преди предявяване на иска за главница и от кой момент.

Съдът  е приел, че приложими в случая са общите правила за изпадане на длъжника в забава, регламентирани в чл.84 ал.2 от ЗЗД и за да бъде поставен длъжника в забава следва да бъде поканен от кредитора.

Видно е било от приложения препис на покана, изходяща от „УМБАЛ Д-р Георги Странски” – гр.Плевен с №13807/08.12.2017г., че ищецът е поканил ответника да му заплати дължимите суми за извършена болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, съставляващи процесната главница по приложените първични счетоводни документи, както и дължими суми за последващ период. При това е бил предоставил на длъжника едноседмичен срок за плащането.

Установява се, според РС,  от приложените преписи на транспортен етикет и обратна разписка, издадени от Еконт експрес, че поканата е била връчена на адресата на 12.12.2017г.

При съобразяване на датата на отправяне на поканата, съдът  е приел, че предоставеният срок за изпълнение е изтекъл на 12.01.2018г.

Безспорно е било , че ответникът не е заплатил главницата на датата на падеж и до датата на предявяване на иска по гр.д.№484/2018г. по описа на ПлОС.

Ето защо съдът  е приел, че поради забавено плащане на главницата от 370 612лв. е дължимо обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата на падеж - 12.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба по гр.д.№484/2018г. по описа на ПлОС – 06.07.2018г. След тази дата е била присъдена законна лихва с влязлото в сила решение по соченото дело.

Неоснователно, според РС,  е възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност. Приложим в случая е тригодишния давностен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД и такъв не е изтекъл по отношение на търсеното в настоящото производство вземане за лихви, което е предявено на 29.11.2019г. и се отнася за период след 12.01.2018г. 

          Относно размера на законната лихва върху главницата за процесния период от време не е налице спор между страните и той се установява и служебно от съда при използване на онлайн калкулатор за законна лихва на НАП, а именно 18 120,26лв.

           Поради изложеното, съдът  е приел, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 120,26лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 370 612лв. за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2018г.

 

         Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно   

                   РС      е изложил    пространни  мотиви   за  изводите си, които   се споделят  изцяло  от     въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.  

                   С оглед направените възражения от въззивника следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Налице е влязло в сила решение на Пл ОС относно главницата, върху която са присъдени и лихви за забава в настоящето производство. В този смисъл следва да се приеме за решен  въпроса относно това дали сумите са се дължали от въззивника на другата страна като в предходното производство по гр.дело № 484/2018 г на ПЛ ОС  следва да са изчерпани всички възражения относно недължимост на сумите, същите са съобразени от решаващия съд и се е стигнало до влязло в сила решение. В този смисъл в настоящето производство не следва да се обсъждат въпросите, свързани с дължимостта изобщо на сумите по главницата, в какъвто смисъл има възражения във въззивната жалба.

                  Правилни са изводите на Пл РС и относно наличието на изтекла давност. Не е основателно възражението за приложение на чл. 111 б.“б“  вместо б.“в“ от ЗЗД доколкото вземанията  за лихви са изведени в отделен нормативен текст и следва да се приеме, че това е приложимата разпоредба, макар и да не е ясно какъв различен правен извод се цели с това възражение с оглед еднаквата тригодишна давност. РС е изложил мотиви относно момента на дължимост и изискуемост на сумите по главницата и е правилен крайният извод на първоинстанционния съд за липсата на изтекла погасителна давност.

                  Пред въззивния съд не са представени доказателства при съобразяване на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до различен правен извод по делото.

                  Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение.

                  При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати разноски на другата страна в размер на 270 лв адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

                      Водим от горното, съдът

                                           Р           Е        Ш         И          :

                      ПОТВЪРЖДАВА  РЕШЕНИЕ № 981 от 27.07.2020г по гр. дело № 7666/2019 г по описа на РС – Плевен     КАТО   ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  

                   ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК ****  със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул. “Кричим“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ  на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД, ЕИК ****  със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Георги Кочев №8а деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 270 лв

         

                    РЕШЕНИЕТО  подлежи  на касационно обжалване  при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен  срок от съобщението до страните за изготвянето му  

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :