МОТИВИ към НЧХД 635/19:
Производството
е образувано по тъжба на А.З.Й. ЕГН:********** ***, и М.З.Й. ЕГН:********** ***
против А.В.А. ,Н.В.А. и С.В.А..
Обвинението
е за това, че :
1. А.В.А. и
Н.В.А. *** на 30.09.2018г. в с.Динката, обл.Пазарджик, като съизвърпители, са
причинили на А.З.Й. *** лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на
здравето извън случите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1
във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
2. С.В.А. и
Н.В.А. ***, като съизвършители, са причинили на М.З.Й. *** лека телесна повреда
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление
по чл.130 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Производството по делото се проведе в
отсъствие на подс. С.А. на възприетото и посочено процесуално основание.
В съдебно
заседание тъжителите, чрез повереника си, поддържат обвинението и пледират за
осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Защитниците
оспорва съставомерността на престъплението,
пледират за оправдателна присъда.
Подсъдимите
А.В.А. и Н.В.А. не се признават за виновни с декларативно изявление и не дават
обяснения по случая .
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 01,04,2019г. е входирана тъжба, според която и последващите неизбежни
уточнения три лица се предават на съд за извършено от тях престъпения против личността
на двамата частни тъжители. Инкриминирани са два епизода на развитие на
представената ситуация, първият от които се развива в заведението, където
първоначално пристигат тримата подсъдими и възниква конфликт между тях и тъжителят
и,след което подсъдимите си тръгват; връщат се двамата от тях – А. и Н. , като
първият напада този А.Й. иго поваля с удари на земята където побоя се включва втрия от тези подсъдими.
Известно време след това следва това среща между двамата тъжители и подсъдимите
С. и Н. А., при която първият поваля тъжителя
М.Й. на земята и двата подсъдимия започват да го ритат.
За инкриминираните увреждания всеки от тъжителите е представил СМУ, което
удостоверява инкриминираните увреждания. Това обаче са единствените доказани по
делото факти – а именно, че на всеки от подсъдимите са били обективирани такива
увреждания към датата на посещение на съдебния лекар, издал удостоверенията.
Наистина, при снемане на анамнезата, са заявени обстоятелства, съдържими в
тъжбата,но пък тя, както се посочи, представя развитие на цялата ситуация, само първият от които се е развил в
магазина, посочен иначе и от двамата тъжители пред съдебния лекар /вторият
тъжител се твърди, че е бит на друго място/. Освен това противоречие, липсата
на надлежни доказателства, които да
установяват инкриминираните факти, обуслови тяхната недоказаност.
За установяване на тези факти,тъжителите ангажраха показанията на своята
майка св. Й., леля им св.В. и две лица, които представиха като очевидци свидетелите
Г. и Г..
Според твърденията на майката, тя била вкъщи късно вечерта, когато
пристигнала нейната сестра В. и я уведомила,че на центъра били синовете й (тъжителите);
тя открила единият от тях -А. в обитаваната от него стая в общия и дом, като
той бил с видими увреждания по лицето и в тревожно състояние ( треперили) ; другият
тъжител М. го довел сина на св. Г. и той бил целият в кръв по лицето и и треперил
.
Именно относно това последно обстоятелство (довеждането на М.) е установено
противоречие в твърденията на Й. и В.. Защото
последната твърди, че когато пристигали в дома на сестра си (Й.) и
двамата й сина си били в стаите си и там ги открити двете жени. Това противоречие
е драстично, тъй като В. се представя на очевидец на вече следващия се побой
над тъжителите и твърди, че св. Г. им оказал помощ като дори ги прибрал в дома
си.
Г. обаче твърди, че въобще не е присъствал на такъв инцидент, а
впоследствие само узнал за него.
Такива са, също така убедителните ,
показания от Г., която е представена от Й. като лице,което й била обяснила, че
присъствала на самия инцидент Г. обаче,
аналогично на Г., категорично и ясно отрича да присъствала на процесния случай
и да е давала за нето информацията Й..
Като се има предид показанията на Г., тези а Й. и В. се приеха като
съдържащи неверни обстоятелства. Както се посочи, са налице и противоречия в
техните твърдения. Освен това, самите твърдения на Й., че открила А. в дома си „в кръв и треперещ“ са
силно житейски нелогични , тъй като се очаква той да потърси най-малко помощ от
родителите си, в чиито дом се прибира, а не да се скрие в стаята си и да не се
интересува къде и как е останал брат му.
Що се отнася до показанията на В., те се прецениха като силно неубедителни.
И то не само поР.непосредствените впечатления, но и поР.самото структуриране на
разказа й относно обстоятелствата, които твърди, че възприела лично. Едва на
края на своя разказ тя твърди, че лично възприела „ритане“ над своите
племенници и объркано представя кой кога ги е ритал. Въобще,нейните показания
представят неясно ситуацията в хронологичен аспект,тъй като твърденията за
определени обстоятелства отсъстват и се депозират едва при поставяне на нарочни
въпроси, но и тогава са недостатъчно ясни .
Не се установиха никакви конкретни
обстоятелства относно инкриминирания инцидент и от разпита на лицата, който са
участвали в полицейския екип,пристигнал на място. Полицаите Б.и Г. нямат конкретни спомени, което логично
обясняват с безспорния факт, че ,предвид професията си, ежедневно присъстват на
подобни инциденти .
Горното обсъждане доведе до извода, че наличният доказателствен ресурс ( за
ангажиране на който Съдът предостави твърде много време и всички процесуални възможности) не
обоснова фактически изводи, аналогични с инкриминираните факти.Последните не се
установиха . За установени се приеха само наличните върху тъжителите
увреждания, които са изводими от констатациите на съдебния лекар в издадените
от него два удостоверителни документи.
Не се установи подсъдимите в инкриминираните комбинации и обстановка да са причинили
тези увреждания.
ПоР.това и Съдът с присъдата си призна подсъдимите А. и Н. А. за НЕВИНОВНИ
за това, че на 30.09.2018г. в с.Динката, обл.Пазарджик, като съизвърпители, са
причинили на А.З.Й. *** лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на
здравето извън случите на чл.128 и чл.129 от НК и ги оправда по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Призна и подсъдимите С. и Н.А. за НЕВИНОВНИ за това, че на 30.09.2018г. в
с.Динката, обл.Пазарджик, като съизвършители, са причинили на М.З.Й. *** лека
телесна повреда изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето
и ги оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.2
във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Предвид изхода на делото се присъдиха и сторените от подсъдимите разноски:
Осъден бе А.З.Й. *** да заплати на А.В.А. *** сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в размер на 500.00 лева.
Осъдени бяха М.З.Й. *** и А.З.Й. ***
да заплатят на Н.В.А. *** сторените от последния съдебно-деловодни разноски в
размер на по 250.00 лева за всеки от тях.
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: