№ 14197
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110114984 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Д., ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв. М. Л. Л., АК – София, със съдебен
адрес в ... против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Света Троица”, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6,
представляван от Г.Б.К..
Твърди се в исковата молба, че на 19.12.2019 г., ищецът К. Г. Д. е сключил с ответника
договор №3-1-9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, по
силата на който ответното дружество е предоставитело на заемателя К. Д. парична сума в
размер на 800 лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита: I месец с падежна дата -
19.01.2020 г., без фиксиран процент на ГПР, лихвен процент - 36%. Съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4
от договора, договорът се обезпечава с поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка
или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. На 19.12.2019 г., между ищеца
и „Кредит Гаранция” ЕООД, е сключен договор за възлагане на поръчителство, като
съгласно чл. 2, ал. 2 от същия, размерът на таксата за поръчителство се определя в
съставения от кредитодателя погасителен план. Възнаграждението по договора за
поръчителство е в размер на 156 лв.
Ищецът твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е недължимо
платено, тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са
нищожни, като противоречащи на императивни материално правни норми и съдържащи
неравноправни клаузи. Поради недействителността на договорите, заемополучателят дължи
връщане само на „чистата сума“, която е в размер на 800 лв., а останалата платена от него
сума (156 лв.) следва да бъде върната, като дадена на нищожно правно основание.
К. Д. е предявил вземането си за горепосочената сума по реда на чл. 410 от ГПК, като
заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 35018 от 06.12.2022 г. по
частно гражданско дело № 54575 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 162-ри състав. В законовия едномесечен срок длъжникът (ответник в
1
настоящето производство) е възразил срещу дължимостта на задължението по заповедта,
поради което с разпореждане № 20886 от 14.02.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск
за установяване на вземането си.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на К. Д. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск против ответника за признаване на
дължимостта на сумата от 156,00 лв. (сто петдесет и шест лева), заплатена без правно
основание във връзка с Договор №3-1-9424-212901/19.12.2019 г. за потребителски кредит
тип кредитна линия и Договор за възлагане на поръчителство.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предавения иск
и направените доказателствени искания. Моли допълнително за събирането на писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Х. Г., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че
процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11 ЗПК. Твърди,
че на ищеца е била отпусната сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на една
вноска в размер на 824 лв. Сочи, че няма законово изискване за предоставяне на методика
или начина на изчисляване на ГПР, а само допусканията, използвани за изчисляването му.
Излага, че не е изисквал или приемал плащания за „такса гарант“. Поддържа, че в договора е
посоченият правилният размер на ГПР. Твърди, че не му било известно потребителят да е
договарял разход за поръчителство към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва изискванията за обезпечението да са умишлено заявени с оглед размера на
отпусната сума по кредита. В процесния договор не се поставя изискване за
кредитополучателя за сключване на договора за гарант. Излага, че в договора кредиторът е
изискал от кредитополучателя да обезпечи кредита, а не да заплати такси и комисиони за
допълнителни услуги. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество представя писмено становище, с което поддържа направените во отговора
възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.
документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване по исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 143 ЗЗП, а в условията
на евентуалностустановителен иск по по чл. 26, ал. 1, предл. II и III ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза и сключването на договора за предоставяне на
поръчителство, както и наведените основания за недействителност на двата договора. В
тежест на ответника е указано да установи законосъобразността на договора за кредит и на
договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че
сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена
/т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между ищеца и
2
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по договор №3-1-9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски
кредит тип кредитна линия, по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 800
лв. в полза на ищеца; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между
ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД.
В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се
задължава в 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за кредитна линия да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с
минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
На следващо място, установява се по делото, че на 19.12.2019 г. между К. Г. Д., в
качеството му на клиент/кредитополучател, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на
поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен
между К. Г. Д. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
срок от 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за кредитна линия не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за
изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 156 лв. Съгласно
чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде
заплащано на части съгласно погасителния план. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на
посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца
бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство, съгласно
който, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство дължимата сума по
възнаграждение за предоставяне на поръчителство възлиза в размер на 156 лв., а цялото
задължение на кредитополучателя е в размер на 980 лв. – 800 лв. – главница, 24 лв. –
договорна лихва и 156 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство.
Сключените договори за потребителски кредит и договор за поръчителство са
потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
3
В частност, преценката относно действителността на процесните договори за
потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит не е посочен размерът на ГПР, а само
на ГЛП – 36 %. Съгласно погасителния план заемната сума следва да се върне на една
вноска. Следователно в случая не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, което е
пречка и за преценката дали размерът на ГПР надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не е ясно и дали разходите по договора включват възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД,
което е част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца по договора за потребителски кредит е в
размер на 980 лв., а задължението за предоставяне на поръчителство е в размер на 156 лв.
4
Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход по
договора за потребителски кредит. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен
на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Въпреки че всеки един от представените договори- този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен
самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя за обезпечаване вземанията на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за
да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че вписаните параметри в договора за потребителски кредит не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил ГПР в
договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен
между потребителя и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, и договорът, сключен между
потребителя и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор №3-
1-9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия и договорът за
поръчителство от 19.12.2019 г. са изцяло нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед горния извод и на основание чл.23 от ЗПК, ищецът – кредитополучател по
договора, който съдът приема за недействителен, дължи връщането само на „чистата“
стойност по кредита т. е. на главницата от 800 лв. по процесния договор за кредит. К. Д. е
заплатил общо сумата от 971,87 лв., видно от представения по делото фискален бон (л. 12 от
делото). Следователно сумата от 171,87 лв. е недължимо платено.
Съдът, обаче, счита, че сумата, която е предмет на исковата претенция – 150,19 лв., не е
5
платена на ответното дружество, респ. същото не се е обогатило неоснователно с нея. С
фискалния бон е удостоверено плащането в брой на следните суми – 800 лв. и 21,68 лв. в
полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и 150,19 лв. в полза на „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Фискалният бон установява, също така, и факта, че ищецът е заплатил сумите по договора за
потребителски кредит в брой, в която насока е и уговорката в погасителния план към
договора за кредит – „в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит“.
Във фискалния бон изрично е отразено, че сумата от 150,19 лв. е платена в полза на „Кредит
Гаранция“ ЕООД – дружеството – поръчител. Ирелевантно в случая е обстоятелството, кой е
титуляр на банковата сметка, посочена в договора за потребителски кредит, тъй като
безспорно се установява от писмените доказателства, че ищецът е погасил задълженията си
по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство в брой, а не чрез
банков превод.
Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че макар договорът за
потребителски кредит да е недействителен и сумите, платени от ищеца над стойността на
главницата от 800 лв., да са недължими, ответното дружество не се е обогатило със
стойността на платеното възнаграждение по договора за поръчителство – 150,19 лв., тъй
като тази сума е постъпила в патримониума не на ответника, а на трето лице – „Кредит
Гаранция“ ЕООД. Ето защо, искът с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, насочен против
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ответникът. Процесуалният
представител на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото и материалния му интерес, на ответното дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... против
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Света Троица”, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представляван от Г.Б.К.
иск за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца, на основание чл.
55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД сумата от 150,19 лв. (сто и петдесет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща възнаграждение за поръчителство, заплатено по договор №3-1-
9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия и договорът за
поръчителство от 19.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 35018 от
06.12.2022 г. по частно гражданско дело № 54575 по описа за 2021 г. на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... да заплати на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к.
„Света Троица”, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представляван от Г.Б.К. сумата
от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7