ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39018
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20251110108770 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. О. срещу „Т**** С***” ЕАД.
Съдът, като съобрази, че е сезиран с редовна искова молба, като размяната на
книжа по чл. 131 ГПК е приключила, на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025г.
от 13,50 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземане на
ответника от ищеца за сумата от 2231,19 лв. главница по изпълнителен лист от
17.01.2019г. по гр.д.№ 64480/2016г. по описа на СРС, 64 с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен
лист срещу него по молба на ответника е образувано изп.дело № 480/2019г. по описа
на ЧСИ С** Х***, рег.№ 863 при КЧСИ. Поддържа, че след налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение на 17.04.2019г. по изпълнителното дело в продължение
на две години не са били инициирани изпълнителни действия от страна на взискателя,
1
поради което изпълнителното производство следва да се счита прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17.04.2019г. Посочва, че новата 3-годишна
погасителна давност, която счита за приложима в случая, започнала да тече от датата
на последното действие, е изтекла на 17.04.2022г. С тези доводи ищецът поддържа да
има правен интерес от водене на иск за установяване недължимостта на вземането на
соченото основание, като претендира и за присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът оспорва предявения иск като недопустим, а по същество и неоснователен.
Обосновава приложимост на 5-годишната давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и излага
доводи, че давността е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжника. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените
деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото настъпването
на факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок за процесното вземане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за вземането предмет на исковата
претенция, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, въз основа на който
срещу ищеца е образувано изпълнително дело.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ С*** Х****, рег.№ 863 при КЧСИ, в заверен препис
материалите по изп.дело № 480/2019г., за прилагане по настоящото дело.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2