Р Е
Ш Е Н
И Е №
15.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 15 март през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ
ЕГОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3588 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 6,
във връзка с ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Твърди, се че ищецът е
държавен служител и за исковия период е положил извънреден труд, който не му е
заплатен. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на предявените искове, включително и с позоваване на
разпоредби от нормативни актове. Сочи се, че ответната страна не е изпълнила
задължението си по отношение на ищеца да му заплати дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получено като резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху цялата главница, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1200
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа положен извънреден
труд за периода от 01.07.2017 година до
30.06.2020 година, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата 120 лева представляваща мораторна лихва за периода до
завеждането на исковата молба. Претендират се разноските по делото.
От страна на
ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения в
подкрепа на твърдения за недължимост на процесните вземания, като от съда се
иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. Пълномощникът му с писмена молба поддържа исковете по основание, а
по отношение на размера им изменя исковете, както следва:
- иска за заплащане
възнаграждение за извънреден труд да се
счита предявен за 2236,85 лева-брутно възнаграждение за 292 часа извънреден
труд, а на мораторната лихва върху тази сума да се счита предявен в размер
на 336,92 лева.
Ответната страна в съдебно заседанието не се представлява
от представител или пълномощник. Представена е писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът С.С. в процесния период е работил като държавен служител в структура на ответната ГДПБЗН в
гр.Твърдица. За периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година, е положил
извънреден труд, като за 292 часа /при спазване на ограничението за заплащане
на извънреден труд до 70 часа на тримесечие/, които са резултат от
преобразуване с коефициент 1,143 от нощни в дневни часове, не му е заплатено
възнаграждение в размер на сумата 2236,85 лева без удържан данък. Размерът на
дължимата лихва за забава върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд,
от датата на настъпване на изискуемостта на вземането до датата на подаване на
исковата молба е в размер на 336,92 лева. Сумите са без приспаднат данък.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства - писмени документи и заключение на вещото лице, тъй като са
допустими, относими и взаимно се допълват.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявената искова претенция за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд е допустима, а разгледана по същество
е изцяло основателна и като такава следва да се уважи по следните съображения.
В ЗМВР от 1997г.
/отм./ и в ЗМВР от 2006г. /отм./ липсва изрична регламентация на
продължителността на нощното работно време. По отношение на нощния труд, с
оглед неговата тежест и специфика, следва по аналогия да се приложат
разпоредбите на трудовото законодателство и в частност чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, гласяща, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. Обратното би означавало държавният
служител в МВР да бъде поставен в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран.
Безспорно по делото се установи, че ищецът е работил в
ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и
за отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР и съответните
подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че ищецът е полагал
извънреден труд за процесния период и ответната страна не му е заплатила
полагащото се възнаграждение за 292 часа
в общ размер на сумата 2236,85
лева, която е брутна и не е приспаднат данък, който следва да се удържи при
изплащането. Поради това иска следва да се уважи изцяло, като се присъди и
законната лихва, считано от завеждането на исковата молба на 19.10.2020 година
до окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден
труд за периода до завеждане на исковата молба е допустима, а разгледана по
същество е основателна до пълния претендиран след изменението размер. С
неплащането в срок на полагащото се на ищеца възнаграждение ответникът е изпаднал
в забава и дължи обезщетение в претендирания размер. Поради това иска следва да
се уважи изцяло.
С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят
разноски по делото, които са в размер на 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение, като възражението за прекомерност е неоснователно. Предявените
искове са два и възнаграждението не е прекомерно.
По правилата на процеса ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважените
искове в общ размер на 139,47 лева /по 4% върху всеки уважен иск, но не
по-малко от 50 лева за всеки от тях/, както и разноски за вещо лице в размер на
150 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Пиротска” №171А ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С. с ЕГН-********** ***,
както следва:
-сумата 2236,85 лева /две хиляди двеста
тридесет и шест лева и 85 стотинки/, представляваща неплатено брутно
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2020
година до окончателното изплащане;
-сумата 336,92 лева /триста
тридесет и шест лева и 92 стотинки/, представляваща мораторна лихва в брутен размер за периода до завеждането на исковата
молба
-сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ”Пиротска ” № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Сливен държавна такса в размер на 139,47 лева /сто
тридесет и девет лева и 47 стотинки/ и разноски за вещо лице в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: