РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 10.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4639 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от Ж.И.К. с искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение.

Излага се, че в частта, в която са отхвърлени исковете на ищцата, е допусната техническа грешка, тъй като в противоречие с мотивите на решението, в които е посочено, че производството е образувано по предявени искове срещу всеки ответник, на стр. 6 – абзац първи, ред първи, неправилно е посочено „от 223,32 лв.“ вместо „от по 223,32 лв.“, както и на ред втори, „от 5436 лв.“ вместо „от по 5436 лв.“

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещните страни М.Х.К. и Н.Х.К..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от мотивите на Решение № 730/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4639/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, съдът е приел, че производството по делото е образувано по предявени от Ж.И.К. срещу М.Х.К. и Н.Х.К. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за заплащане от всеки ответник на сумата от 223,32 лв. (съответна на 1/5 ид. ч. от сумата от 1116,61 лв.) – погасена от ищцата последна вноска от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. и сумата от 5436 лв., представляваща месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на ответниците, за периода м. януари 2012 г. – м. март 2018 г., за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес.

С диспозитива на съдебното решение М.Х.К. и Н.Х.К. са осъдени да заплатят на Ж.И.К. сумата от по 74,44 лв., представляваща съответна част от погасената от Ж.И.К. последна вноска от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. В отхвърлителния диспозитив обаче е посочено, че се отхвърля искът за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 223,32 лв., както и искът за заплащане на сумата от 5436 лв., представляваща месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на М.Х.К. и Н.Х.К., за периода м. януари 2012 г. – м. март 2018 г., за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес, без да е отразено, че това се отнася спрямо всеки ответник.

Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и при очевидна техническа грешка. В случая съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но при изписване на отхвърлителния диспозитив не е отразил, че исковете се отхвърлят по отношение на всеки от двамата ответници.

Достигайки до тези правни изводи, настоящата съдебна инстанция счита, че е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно обективиране, поради което допуснатата очевидна фактическа грешка по смисъла на ГПК следва да бъде поправена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 730/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4639/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, като в диспозитива на решението след „като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над присъдената сума“ да се чете „до пълния претендиран размер от по 223,32 лв., както и иска за заплащане на сумата от по 5436 лв.“.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: