О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Пенева
въззивно гражданско дело № 1772 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34152/22.11.2018 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез
адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1849/08.11.2018 г. по в. гр. дело № 1772/2018 г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 300,00
лв., като твърди, че е повторно осъден да заплати същите, доколкото при първото
разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати
дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на
насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер да бъде съобразен с разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК, вр. член
37 от ЗПП. На следващо място молителят оспорва и
присъдените за производството по член 303, алинея 1 от ГПК разноски пред ВКС в
размер на 425,00 лв., като сочи че
не е станал причина за извършването им. Посочва, че е направил възражение за
прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което
моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. В заключение
релевира възражения относно размера на присъденото юрисконсултско
възнаграждение при първоинстанционното разглеждане на делото, като отново
твърди, че същият следва да бъде съобразен с настоящата редакция на член 78, алинея
8 от ГПК, а не с действащата към момента на постановяване на решението на ВРС.
В срока по член 248, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери
съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната
страна срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в член 78, алинея 2 от ГПК, доколкото не само
не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по член
303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 400,00 лева съобразно Наредбата №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен. Депозираната
молба за изменение на решението по член 248 от ГПК се оспорва и в частта
и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното
решение разноски, като се излага становище, че след цялостното му потвърждаване
от въззивната инстанция, молителят не е легитимиран да иска преразглеждане на
въпроса.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено решение № 114 от 24.07.2018 г. по т.д.№ 417/2018
г. по описа на ВКС - ТО, с което е отменено на основание член 303, алинея 1,
точка 1 от ГПК определение № 1908 от 01.06.2015 г., допълнено с определение №
2725 от 27.07.2015 г., постановени по в.гр.д.№ 1027/2015 г. на Варненски
окръжен съд, с което е обезсилено на основание член 233 от ГПК поради направен
пред въззивния съд отказ от иска, въз основа на който е било образувано гр.д.№ 9802/2014
г. по описа на ВРС – ХLIІІ
състав -, решение № 504 от 02.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 9802/ 2014 г.
на Варненски районен съд, и е прекратено производството по гр.д.№ 9802/ 2014 г.
по описа на ВРС и производството по в.гр.д.№ 1027/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, като е осъден въззивника да заплати на насрещната страна разноски
в размер на 885 лева.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба от „Енерго-про продажби” АД - Варна срещу
решение № 504 от 02.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 9802 по описа за 2014 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е осъден въззивника да заплати на „КНМ груп” ЕООД – Варна
сумата от 944,38 лева, платена от
праводателя му Д.С.Б. по договор за цесия, при първоначална липса на основание
стойност на начислена с дебитно известие № ********** от 27.01.2010 г.
електроенергия за периода от 12.06.2009 г. до 30.11.2009 г., след извършена
корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в град Варна - ул.
„Кирил и Методий“ № 79, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда /28.07.2014 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание член 55, алинея 1, предложение първо от
ЗЗД, както и е осъден въззивника да заплати на „КНМ Груп” ЕООД - Варна сумата
от 430 лева, представляваща съдебно деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
С Решение № 1849/08.11.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в размер на 725,00 лв., представляваща сторени в производството пред ВКС и ВОС разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно член 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане
на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на член 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането
си за присъждане на разноски, като е представило списък по член 80 от ГПК,
ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед
изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК, въззивникът дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото
въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане
на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като
ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от
правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на член 78, алинея
8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по член 303, алинея 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като
съгласно задължителните постановки относно приложимостта на член 78 от ГПК
в извънредното производството,
обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се
дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове,
ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени
основания, обективиращи конкретен порок
на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който
е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд
е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно,
независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за
отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не
се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса,
чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в
изчерпателно изброените хипотези на член 303 от ГПК. Основателността на молбата
за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия
исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото
се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по член 303 от ГПК.
Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат
разпределени съобразно правилото на член 78 от ГПК, включително и тези
извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за
образуване на производството по член 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е
налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост
от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и
основанието по член 78, алинея 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал
искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез
активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията,
поради което на общо основание дължи репариране на извършените
съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на
присъденото при първоинстанционното разглеждане на делото юрисконсултско
възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова
искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението
на ВРС в срока по член 248, алинея 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че определеният от първоинстанционния съд размер на
възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на
съдебния акт разпоредба на член 78, алинея 8 от ГПК, а на последващото
изменение на същата не може да бъде признато обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание член 248, алинея 1 от ГПК се явява неоснователна, и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 34152/22.11.2018 г. от
„Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1849/08.11.2018 г. по в. гр. дело № 1772/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на член 248, алинея 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.