ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.12.2019 г.
Административен съд - Русе, ІV състав, в закрито заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
787 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 60, ал.5
от АПК във вр. с чл.188
от ЗДДС.
Постъпила е жалба от еднолично дружество с ограничена
отговорност под фирма „МАРИВА МБ" ЕООД, чрез представляващия го управител м.М.Б.
против разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна
мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Щръклево, обл.Русе, ул.“Хр.Смирненски“ № 21, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и забрана
за достъп до него за срок от четиринадесет дни, наложена със заповед за
налагане на ПАМ № 490-ФК/02.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени много подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в т.ч. поради недопустимо
обосноваване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение с
мотивите за постановяване на самата
принудителна мярка, поради необоснованост на твърденията за възможни нарушения,
липса на нарочни, самостоятелни мотиви за допускане на предварително изпълнение
и др. които сочат на противоречие материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Направено е искане съдът да постанови определение, с което да отмени
оспореното разпореждане.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение е подадена в срок, предвид връчването на заповед
№490-ФК/02.12.2019 г. на представляващия търговското дружество, подадена е от
процесуално легитимираната страна-адресат и при наличие на правен интерес,
поради което производството е процесуално допустимо.
По фактите
От съдържанието на заповедта за налагане на
принудителната административна мярка (ПАМ) е видно, че при извършената на 30.11.2019
г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Щръклево, обл.Русе, ул.“Хр.Смирненски“ № 21, стопанисван от дружеството-жалбоподател, било
установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност 6,00 лв., не е
издадена фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното
въведено в експлоатация и работещо ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП.
Извършването на нарушение се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалното
устройство и опис на касовата наличност в деня на проверката и бил съставен
протокол за извършена проверка №0383616/30.11.2019 г., приложен към жалбата. Прието
е, че дружеството не било спазило реда и начина за регистриране и отчитане на
продажбите съгласно чл. 25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.вр.чл.118
от ЗДДС. Това обосновало издаването на заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) и разпоредената забрана за достъп до обекта за срок
от 14 дни на основание чл.187, ал.1вр.чл.186 ал.1 от ЗДДС. Видно от разписка за връчване,
запечатването на търговския обект е предвидено да извърши на 12.12.2019 г., в 17.30
часа.
С изрично
разпореждане, материализирано в заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС във
връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК, издателят допуснал предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Разпореждането е мотивирано с три от предпоставките в цитирания текст на
процесуалния закон – 1.да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси; 2. поради съществуване на опасност,
че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и 3.
от закъснението на изпълнението могат да последва
значителна или трудно поправима вреда.
По правото
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разпореждането, като инкорпорирано в акт,
издаден от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е постановено от компетентен, нарочно оправомощен орган от
системата на НАП орган по силата на служебно
известната на съда заповед №ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП - в рамките на регламентираните правомощия, по арг. чл. 10, ал. 1, т. 1 вр. чл. 186, ал. 3 и 4 ЗДДС. То е в писмена форма, съдържа относимите
по случая правни основания, а за фактическите препраща към данните от протокола
за извършена проверка.
В разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, законодателят е
предвидил че предварителното изпълнение на заповедите, издавани на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС става по реда на АПК.
Това означава, че за да се допусне предварително изпълнение на подобна заповед,
трябва да се установи наличието поне едно от основанията посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В трайната практика
непротиворечиво се приема, че законодателят не изисква наличието кумулативно на
всички или на някои от основанията за допускане на предварително изпълнение.
Достатъчно е наличието само на едно от тях,
но когато органът сочи няколко
основания,
той трябва да аргументира всяко едно.
В настоящия случай, административният орган
се позовава на три от предпоставките от хипотезиса на чл.60, ал.1 АПК.
В
мотивите за допускане на предварително
изпълнение, административният орган е изложил съображения за необходимостта да
се защитят особено важни държавни интереси. Безспорно, законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство е важен обществен интерес.
Преценката дали даден интерес е особено важен, административният орган има основания да прави
в рамките на обществените отношения, за
които му е
предоставена компетентността да регулира. Издателят на оспореното разпореждане се числи към
системата на НАП, а съгласно нормативните актове за създаване и функциониране на
НАП, тази агенция е специализиран държавен орган за установяване,
обезпечаване и събиране на публични вземания. Настоящият
състав споделя доводите, че законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство е
предпоставка за установяването на публичните вземания и това сочи наличие на
особено важен държавен интерес.
Макар и логични и обосновани, изложените в
заповедта мотиви относно нуждата от допускане на предварително изпълнение на
заповедта поради наличие на особено важен държавен интерес са бланкетни и
не се обосновават с реално установени факти, подкрепени с представени по
делото доказателства.
Основанието
за допускане на предварително изпълнение поради опасност изпълнението на акта
да бъде осуетено или сериозно забавено има
за цел да предостави на административния орган възможността да допусне предварително
изпълнение, но в случаите когато съществуват обективни факти и обстоятелства,
които дават основание да се направи обосновано заключение, че адресатът на акта
ще осуети или ще забави изпълнението на акта. Визираното в заповедта, че е възможна промяна в
правната форма на стопанисващия обекта търговец, е само предположение, базирано на
нормативно уредена процедура. Освен
това, настоящият състав, счита, че следва да се съобрази и становището на
касационната инстанция, за законосъобразно волеизявление по случаите,
когато органът счита, че е налице това основание по чл.60, ал.1 АПК, той трябва
първо, да посочи коя от двете хипотези на основанието има предвид –
осуетяването или сериозното забавяне, защото те са различни и законодателят ги
е поставил в условията на алтернативност, и второ, трябва да посочи и докаже
фактите, които обосновават съответната хипотеза. В оспореното разпореждане това
не е сторено от органа.
Липсват и конкретни мотиви, въз основа на установени факти, че е налице това
условие за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на
ПАМ.
На трето място е посочен факта, че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими
вреди, органът мотивира със "съществено отклонение от данъчното облагане
по отношение на конкретния субект".
Съдът не споделя становището на административния
орган, че без предварително изпълнение могат да настъпят трудно поправими
вреди, тъй като в съставения при проверката документ, не се съдържат факти за
наличието на
голяма по обем, т.е. – в случая със значителна стойност вреда, или за
трудно поправима, изискваща
прекомерни усилия, за да бъдат
преодолени, вреди от
изпълнение на заповедта в момента на влизането й в сила.
В заключение, настоящият състав, съобразявайки
постоянната практика, счита, че при налагането на
всяка една утежняваща мярка, каквато е наложената ПАМ ведно с постановеното й
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със
спецификите на конкретния случай. Именно това налага изискването разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите в същата норма интереси, относими към всеки конкретен
случай. При преценката за баланса между охранения значим държавен и обществен
интерес и засегнатия частен интерес изложените мотиви не обосновават допускане
на предварително изпълнение на мярката. То следва да бъде необходимо за постигане на
целта на закона, но и да е съразмерно по тежест с установените факти и
преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения по три от условията,
визирани в чл.60, ал.1 АПК, в заповедта не са изложени мотиви за конкретно
установени обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че законодателят не
е предвидил предварително изпълнение по силата на специалния закон – ЗДДС, а за
това предварително изпълнение препраща към условията по АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на еднолично дружество с
ограничена отговорност под фирма „МАРИВА МБ" ЕООД, представлявано от
управителя М.М.Б., разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна
мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Щръклево, обл.Русе, ул.“Хр.Смирненски“ № 21, стопанисван от дружеството-жалбоподател, наложена
със заповед за налагане на ПАМ № 490-ФК/02.12.2019 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: