№ 163
гр. Благоевград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210200082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. А., с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.
„Ш.“ № против Наказателно постановление № 24-1899-000679 от 05.12.2024
година на Началник 01 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на
жалбоподателя за административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са му отнети 8 /осем/ контролни
точки за административното наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административно-процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, ангажира
доказателства в подкрепа на защитната си теза и излага становище по
1
същество на спора. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление или да намали срока на
наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 27.11.2024 година около 07.57 часа в гр.Благоевград на ул. „Джеймс
Баучер“, свидетелите Р. Б. и Д. Д., двамата полицаи при 01 РУ на МВР –
Благоевград спрели за проверка лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №,
собственост на И. В. А., който се управлявал от жалбоподателя А. И. А. и се
движел по бул. „Джеймс Баучер“ в посока от ул. „Даме Груев“ към бул. „Васил
Левски“. При проверката е установено, че жалбоподателят управлява
автомобила след употреба на алкохол, установено с техническо средство
„Алкотест-Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0077, като е отчетен
резултат от 0,63 промила алкохол в издишания въздух от водача в апарата в
проба № 00151. На място на проверката за констатираното нарушение
актосъставителят Р. Д. Б., в присъствието на свидетеля Д. С. Д. съставил на
жалбоподателя А. И. А., Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA бланков № 1296026 от 27.11.2024г. за това, че
жалбоподателят А. И. А. управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №,
собственост на И. В. А., под въздействието на алкохол, установено с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0077,
което отчел 0,63 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата в
проба № 00151 от 27.11.2024г. в 07.57 часа. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 134435 от актосъставителя Р. Б., който е лично
подписан от А.. Установеното нарушение било квалифицирано от
актосъставителя, като административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен лично на него
срещу подпис. На жалбоподателя е издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 846/27.11.2024 г., с която на същия
временно е отнето СУМПС № *********. В указания в талона за медицинско
изследване срок, а именно 09.35 часа, жалбоподателят не е посетил
съответното лечебно заведение за взимане на кръв за изследване с издаденият
му талон за медицинско изследване. Жалбоподателят А. се е явил за вземане
на биологична проба в 09.55 часа и такава не му е взета, видно от докладната
записка от мл. инспектор Р. Б. (лист 9 от делото), в която последният сочи, че
са били извикани от СПО при МБАЛ – Благоевград, където са им обяснили
защо от жалбоподателя А. А. не е взета биологична проба.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
2
събраният в последствие доказателствен материал, на 05.12.2024 година, ВПД
Началник 01 РУ – Благоевград към ОДМВР – Благоевград издал атакуваното
Наказателно постановление № 24-1899-000679 от 05.12.2024 година на
Началник 01 РУ – Благоевград при ОДМВР – Благоевград, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на жалбоподателя А. И.
А. за административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер
на 500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6
/шест/ месеца, като е кредитирано показанието на техническото средство от
наличие на алкохол в кръвта от 0,63 промила. НП е връчено лично на
жалбоподателя срещу подпис на 10.12.2024 година и в законният срок, на
27.12.2024г. срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба с вх. № 29557 от 27.12.2024г. (видно от Разпореждане рег.
№ 23 от 06.01.2025г. – лист 7 от делото).
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Р. Б.
и Д. Д., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа
обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че след като в акта е описан и
индивидуализиран с номер талон за медицинско изследване, такъв е издаван и
връчен на жалбоподателя, както и техническото средство, с което е извършено
тестването на водача е сертифицирано, изправно и зачислено на автопатрула,
което е видно и от протокола за преминали последваща проверка анализатори
на алкохол в дъха, приложен по делото. Свидетелите установяват също, че
нарушителят дал проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
съдействал за проверката, и видял показанията на техническото средство след
проверката.
По делото е представено и прието, като доказателство и копие на
протокол-разпечатка на системата за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № 0077, удостоверяващ направеното замерване под № 151 от
27.11.2024 г. в 07.57.34 часа (лист13 от делото), отчело резултат от 0,63
промила алкохол в количеството издишан въздух.
От справката за нарушител/водач, приложена по делото е видно, че
нарушителят А. И. А. е наказван по ЗДвП, но не е наказван за нарушение, като
процесното.
От представения протокол за лабораторна проверка на средство за
измерване рег. № 3286р-61613 от 21.11.2024 г. на „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № 0077 (лист 14 от делото) е видно, че към момента на проверката –
27.11.2024г. същото е било в изправност, проверено и калибровано.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
3
Представените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 18-20
от делото), Заповед № 244з-2218/02.07.2024г. на ОДМВР – Благоевград (лист
21-28 от делото), Заповед № 244з-415/14.02.2022г. на ОДМВР – Благоевград
(лист 29-30 от делото), Заповед № 244з-735/14.03.2022г. на ОДМВР –
Благоевград (лист 31 от делото) и Заповед № 244з-2518/04.08.2023г. на
ОДМВР – Благоевград (лист 32-36 от делото), удостоверява правомощията и
материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на
обжалваното наказателното постановление – ВПД Началник 01 РУ –
Благоевград.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателят А. И. А. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “в гр.Благоевград на ул. „Джеймс
Баучер срещу дом номер 6, с посока на движение от ул.“Даме Груев“ към
бул.“Васил Левски“ …“. Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното
наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на
такова процесуално нарушение от категорията на съществените и
неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В последното коректно е посочено въз основа
на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
4
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства. В тази връзка недоказано и неоснователно се явява
възражението, че е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП
относно точното отразяване на фактическите положения, установени при
констатиране на нарушението, включително и при установяване стойностите
на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя с техническото
средство и невъзможността да даде кръвна проба за изследване по химичен
път. Освен изложеното не е налице противоречие между отразеното в АУАН и
НП относно точното отразяване на фактическите положения, установени при
констатиране на нарушението, включително и при установяване стойностите
на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя с техническото
средство и посредством предоставена възможност за даване на кръвна проба
за изследване по химичен път. Разпитаните в хода на длето свидетели
установиха изцяло механизма на извършената проверка на жалбоподателя,
като резултата от същата, та дори и показанията на техническото средство
изцяло съответства на отразеното в акта и по разпечатката от данните на
същото и са посочени коректно и в обжалваното наказателно постановление,
както и в талона за медицинско. Това налага извода, че констатираното
административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и
санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по
безспорен и категоричен начин, правилно е издал обжалваното НП.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган като нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов
текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на А. И. А. проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0077, същият отчел 0,63 промила
алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух. Издаден му е талон
за медицинско изследване, получен от А. подпис в 08.55 часа на 27.11.2024г. с
указание, че до 40 минути следва да се яви в СПО при МБАЛ – Благоевград за
даване на кръвна проба, като последният се е явил в съответното лечебно
заведение в 09.55 часа за да даде кръв за химическо изследване, но поради
това, че е закъснял с около 20 минути след указания краен срок, му е отказано
и не му е взета кръв за изследване. Самоличността на нарушителя А. И. А. е
била установена по категоричен начин, след което и му е била извършена
проба с техническото средство, отчело положителен резултат от 0,63 промила.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (изм. ДВ бр.81 от 2018 г.), при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, като при съставяне на акт за
5
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролния
орган във всички случаи попълва талон за изследване по образец, съгласно
чл.6 ал.6 от същата наредба, като на лицето се връчва талона срещу подпис и
му се указва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяване
– до 45 минути при нарушения извършени в населено място, в което се намира
място за извършване на медицински изследване. По делото са налични
доказателства, установяващи явяване на жалбоподателя в СПО на МБАЛ –
Благоевград, но след указания срок за това срок, поради което и му е отказано
да му бъде взет биологичен материал – кръв за лабораторно изследване да
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Именно поради
изложеното, санкционния орган правилно е приел за миродавно именно
показанията на техническото средство, поради което и съдът намира за
коректно отразяването в наказателното постановление на точната фактическа
обстановка при извършване на нарушението и възраженията за липсата на
извършено нарушение от жалбоподателя от обективна страна са
неоснователни. Не е спорно в случая, че жалбоподателя жалбоподателят А. И.
А. е управлявал лекият автомобил. Легална дефиниция на понятието
управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н.Д. № 8/1982
г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия
с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се
касае за управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото
същият е бил установен от проверяващите органи като водача на този
автомобил, осъществявал е движение по пътното платно, тъй като с
движението на автомобила и с действията си жалбоподателят е бил участник в
движението и са били налични обстоятелства, обуславящи опасност от
настъпване на съставомерни последици. По изложените съображения съдът
намира, че процесното административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е
осъществено от жалбоподателя А. И. А. от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение за виновно осъществено,
тъй като А. И. А. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП и съобразявайки количественият критерии в случая, че
установеното концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя е над 0,5%о и
до 0,8%о, правилно административнонаказващият орган на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя А. И. А., с административни
наказания „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. Съобразявайки наложеното на
6
жалбоподателя наказание по съответните законови текстове и съобразявайки
концентрацията на алкохол в кръвта, съдът намира, че
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН при определяне на наказанието на А. И. А. за това нарушение. Същите
са в императивно установени размери от законодателя за такова
административно нарушение, като именно тези наказания законодателя е
приел, че ще осъществят целите и задачите на наказанието, предвидени в
чл.12 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.6 т.1 б.“а“
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение и
законосъобразно е постановил, на жалбоподателя А. И. А. на това основание
да му бъдат отнети 8 /осем/ контролни точки във връзка с извършеното
административното нарушение по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че претенцията
на защитата за разглеждане на настоящия случай, като маловажен такъв, по
смисъла на чл.28 от ЗАНН е необоснована и неоснователна, предвид
законовата забрана по чл.29 от ЗАНН, изключваща приложението на
института „маловажен случай“ за нарушенията, свързани с безопасността на
движението за всички видове транспорт, извършен след употреба на алкохол,
наркотични вещества и техни аналози, в която категория настоящия казус
попада изцяло.
По изложените съображения съдът намира наказателното
постановление за правилно и законосъобразно, което като правна последица
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2
т.5 във връзка с ал.9 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1899-000679 от
05.12.2024 година на Началник 01 РУ – Благоевград при ОДМВР –
Благоевград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с
което на А. И. А., с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „Ш.“ №, за
административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174
ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500.00 /петстотин/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
7
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение са му отнети 8 /осем/ контролни точки за административното
наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8