Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр. Варна,
.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение
в публично съдебнo заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета гoдИ.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МЯКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛКА И. катo разгледа дoкладванoтo oт съдия
Бажлекова в. гр. делo № 1852 пo oписа за 2019 гoд., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на И.Д.К., чрез процесуален представител адв.Г.Т. срещу
решение № 3341/19.07.2019г., постановено по гр.д. № 3194/2018г. по описа на
Районен съд -Варна, в чстта, с която е от отхвърлен предявеният от въззивницата
срещу А.И.К. и Г.Д.К., в качеството им на носледници на обещателя Д.Г. К. иск с
правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на
01.10.2016г. предварителен договор за продажба на разликата над 1/6 идч. Част
за всеки от ответниците до предявените по ¼ ид.ч. за всеки от тях от
обект с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ сграда за търговия
/магазин/ на един етаж, с площ от 11 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот
Хитов № 6, построена в имот с идентификатор 10135.71.165, при условие А.К. да
ползва безвъзмездно разликата над 1/6 ид.ч. от имота, предмет на договора –
½ ид.ч. от имот с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ сграда за
търговия /магазин/. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част. Твърди, че съдът не е взел предвид факта, че
въззивницата, като дъщеря на продавача по предварителния договор, се е отказала
от оставеното от него наследство и отказът е вписан в съответния регистър на
ВРС. За установяването на това обстоятелство по делото са представени писмени
доказателства. Излага също, че в мотивите, съдът е стигнал до правилните изводи, че продавачът по предварителния
договор, почИ.л на 30.01.2017г. е притежавал ½ ид.ч. от процесния имот,
констатирал е, че между въззивницата и нейния баща е сключен действителен
предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от магазИ.и 1/10
ид.ч. от дворното място, като купувача е заплатил продажната цена. Съдът
правилно е приел, че наследници на почИ.лия продавач по предварителния договор Д.
К. са неговите деца и съпругата му, но е направил неправилен извод, че
въззивницата е придобила собствеността върху 1/6 ид.ч. от магазИ.по наследство,
тъй като същата е направила отказ от наследството, оставено от Д. К. и така
нейната част от наследството е уголемила дяловете на останалите наследници и
частта от магазИ., прИ.длежала на Д. К. е наследена от неговата съпруга и син –
ответници по делото.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново по същество,
с което изцяло да се уважи претенцията за обявяване на предварителния договор
от 01.10.2016г. за окончателен.
В с.з.
чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
Въззиваемите А.И.К. и Г.Д.К. не изразяват
становище за по жалбата.
Съдът,
като извърши проверка по валидността и правилността на обжалваното решение
съобразно нормата на чл.269 ГПК констатира следното: Предявен е иск с правно
основание чл.19 ал.3 ЗЗД. В исковата молба въззивницата е изложила твърдения,
че страните са наследници на общият им наследодател Д.Г. К.,***.2016г. ищцата
сключила със своя баща Д. К. предварителен договор за покупко – продажба
на ½ ид.части от недвижим имот
представляващ сграда за търговия (магазин) на един етаж и 1/10 ид.части от
дворно място при уговорена цена от 9000 лева, която цена ищцата е заплатила
изцяло. Дворното място било придобито от Д. К. по силата на наследство, като е
извършена и делба на наследство по гр. дело №815/1988 на ВРС. Магазинът бил
построен в имота въз основа на издадено
разрешение за строеж №75/13.09.1992г., като другата ½ ид.част от имота
се притежава от Н. Д.К. – сестра на Д. К.. В предварителния договор е включена
и уговорка за предоставяне правото на ползване на процесните ид.части от магазИ.и
дворното място на А.К. – съпруга на Д. К., която следва да породи задължение за
ищцата след обявяване на същия за окончателен да предприеме необходимите правни
действия относно предоставяне правото на ползване. на ответницата А.И.К. – съпруга на праводателя
на страните.
Сочи, че
до изповядване на окончателна сделката пред нотариус не се стигнало, поради
това, че продавачът почИ.л преди изтичане на уговорения срок- 31.03.2017г. Излага също, че се е отказала от
наследството, оставено след смъртта на Д. К., поради което и е предявила и иска
си за обявяване за окончателен на сключения на предварителен договор срещу
неговите наследници – А.К. и Г.К..
Ответниците
не са изразили становище по исковете в срока по чл.131 ГПК.
По съществото на спора:
От
представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 01.10.2016г. между въззивницата като купувач от
една страна и Д.Г. К., като продавач бил
сключен предварителен договор по силата на който последният е поел задължението
да продаде на въззивницата И.К. собствения си недвижим имот, подробно описан в
договора, а именно: ½ ид.части от магазин построен в имот в гр. Варна,
ул. Панайот Хитов №6, с площ от 11 кв.м., ведно с 1/10 ид.части от дворното
място, в което е построен магазИ., за цена от 9000 лева, от които 4400 лева
получени в брой и 4600 лева платими в срок от един месец от поискване.
Предварителния договор е сключен при условие майката на купувача – А.К. ползва
безвъзмездно имота предмет на договора докато е жива.
Съгласно
чл.3 от договора срокът за сключване на окончателен договор е 31.03.2017г.
Истинността
на договора не е оспорена от страните, като на основание чл.176, ал.3 ГПК е
прието за установено, че договорената продажна цена е заплатена от купувача на
продавача.
По делото
е представено заверено копие от удостоверение за наследници на Д.Г. К., от
което се установява, че същият почИ.л на 30.01.2017г., като е оставил за свои
наследници по закон А.И.К. – съпруга и Г.Д.К. и И.Д.К. – син и дъщеря.
От
представените по делото удостоверение за наследници на Г.Д.К., почИ.л на
16.06.1998г., Т.В. К., почИ.ла на 27.02.2015г. и Н. Д.К., поч. На 26.12.2011г.,
протокол за съдебна делба от 05.04.1990г. по гр.д. № 815/1988г. на ВРС,
разрешение за строеж №75/13.11.1992г. се установява, че наследодателят на
страните Д. К. е придобил собствеността върх, ½ ид.ч. от построения
магазин в дворно място с пл.№15 в кв.191, по плана на 12-ти м.р. на гр.Варна и
½ ид. част от дворното място. Собствеността е придобита от Д. К. в
качеството му на наследник на Г.Д.К. като
наследник по право на заместване по чл.10, ал.2 ЗН на Н. Д.К..
По делото
са представени: Скица на имот №15-308438-17.05.2018г.
издадена от СГКК гр. Варна, от която се установява, че имот с идентификатор
10135.71.165 е с площ от 279 кв.м., предназначение на територията
„Урбанизирана“, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до10м.), номер
по предходен план 15, кв.191, при граници имоти с идентификатори: 10135.71.313,
10135.71.152, 10135.71.270, 10135.71.307.; данъчна оценка на имот с
идентификатор 10135.71.165, в която се посочва, че имота с площ от 280 кв.м. е
с данъчна оценка в размер на 15736 лева. ; удостоверение за заварен строеж по
§21 от ЗР на ЗУТ от ОбщИ.Варна по отношение на „Временна постройка за търговска
дейност с площ от 10 кв.м.“ с административен адрес гр. Варна, ул. Панайот
Хитов №6, находяща се в гр. Варна, ПИ №15, кв.191, по плана на 12-ти м.р. на
града; скица на сграда №15-308446-17.05.2018г. издадена от СГКК гр. Варна, от
която се установява, че обект с идентификатор 10135.71.165.5 е с площ от 11
кв.м., изграден е на един етаж и по предназначение на сграда за търговия.
Представена е данъчна
оценка №**********/12.01.2018г. от ОбщИ.Варна, в която се посочва, че имот с
идентификатор 10135.71.165.5, с площ от 11 кв.м., предназначение: търговски
обект е с определена данъчна оценка в размер на 13061,70 лева.
От приетото по делото/л.62 от делото на ВРС/
удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 2848/2018г. по описа на ВРС се установява,
че съгласно определение №2365/27.02.2018г. в особената книга при ВРС е вписан
отказ на И.Д.К. от наследството, останало след смъртта на Д.Г. К., ЕГН **********,
почИ.л на 30.01.2017г. Отказът е вписан под №59/2018г.
Предвид установеното от фактическа страна,
настоящият състав на въззивния съд, приема за установено, че между ищцата и
нейния баща Д. К. на 01.10.2016г. е сключен предварителен договор за продажба
на недвижими имоти. Същият е сключен в предвидената от закона форма, и съдържа
изискуемите се по чл.19 ал.2 ЗЗД съществени уговорки – цена и предмет, поради
което и създава валидни облигационни отношения между страните по него.
Продавачът по предварителния договор е
наследодател на страните по делото. Всеки от наследниците на обещателя по предварителен договор отговаря
по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, съобразно своя наследствен дял, като
в случай на основателност на претенцията, тя следва да бъде уважена до размера
на наследствения дял на всеки от тях. Придобиването на наследственото имущество
не настъпва автоматично и единствено на основание, че към момента на откриване
на наследството, дадено лице е призовано към наследяване. Съгласно разпоредбата
на чл.48 ЗН, имуществото, оставено от наследодателя се придобива с приемане на
наследството, което може да е изрично или, когато наследникът извършва
действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да придобие
наследството. Призованото към наследяване лице има възможност да извърши отказ
от наследство, който съгласно разпоредбата на чл.52 ЗН, се вписва в особената
книга към съответния съд, като на основание чл.53 ЗН, частта на отреклия се
наследник уголемява дяловете на останалите наследници. В случая след смъртта си
Д. К. е оставил за свои наследници по закон страните по делото – съпруга и две
деца, които следва да придобият равни дялове от наследственото имущество или по
1/3 ид.ч. за всеки от наследниците. Видно от доказателствата по делото ищцата И.К. се е отказала от наследството, оставено от
нейния баща Д. К., като отказът е вписан в съответния регистър на ВРС, поради
което и припадащата й се част от наследството, следва да уголеми дяловете на
останалите наследници – ответниците по делото. Така А.К. и Г.К. са придобили по
наследство по ½ ид. част от ½ ид. част от магазИ.и ½ ид.ч.
от ½ ид.ч. от дворното място или по ¼ ид.ч. от магазИ.и по
¼ ид.ч. от дворното място.
Всеки от двамата ответници притежава по
¼ ид.ч. от дворното място и магазИ.и отговарят по предявения иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД до размера на тези квоти. Предявените искове
срещу всеки един от ответниците за обявяване на предварителния договор за
продажба на процесния магазин за окончателен в посочените по ¼ ид.ч. е
основателен и следва да се уважи.
В полза на третото лице – ответницата А.К.,
следва да се признае право на безвъзмездно пожизнено право на ползване върху
имота, предмет на предварителния договор, а именно ½ ид.ч. от магазИ. и
1/10 ид.ч. от дворното място. При сключване на предварителния договор,
продавачът е поел задължението да продаде собствените си идеални части от
имота, като същите се ползват безвъзмездно от трето лице – ответницата А.К., до
края на живота й. За да придобие правото да ползва имота, не е необходимо
заявление от страна на лицето, в чиято полза е постигнатата договорка между
страните по договора, че иска да се ползва от уговореното в негова полза право
или изричен акт за приемане на това право. От доказателствата по делото не се
установява, третото лице, в чиято полза е уговорено правото на ползване да се е
отказало от него. Предвид установените права на собственост относно процесния
имот, ответницата А.К. следва да придобие правото на ползване върху ½
ид.ч. от магазИ. и 1/10 ид.ч. от дворното място от момента на обявяването на
предварителния договор за окончателен.
При така установеното следва и извода, че към
датата на сключване на предварителния договор продавачът е бил собственик на
½ ид.ч. от описания в договора магазин. Същите на основание наследяване
са придобити в съсобственост от неговите наследници и правоприемници А.К. и Г.К.
при равни квоти, съответно по ¼ ид.ч. от магазИ. към датата на
приключване на устните състезания.
Налице са предпоставките на чл.19, ал.3 ЗЗД и
предварителния договор следва да бъде обявен за окончателен, като се уважи
предявения иск по отношение на недвижим
имот, представляващ сграда за търговия на един етаж с идентификатор
10135.71.165.5 и в частите за разликата над уважените размери от 1/6 ид.ч. за
всеки от ответниците до предявените ¼ ид.ч. за всеки от ответниците, при
условие А.К. да ползва безвъзмездно ½ ид.ч. от имота.
Предвид изложеното, поради несъвпадане на
изводите на ВОС, с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части,
с които е отхвърлен иска срещу А.К. и Г.К. за разликите над 1/6 ид.ч. до
¼ ид.ч. от процесния имот, представляващ магазинимота следва да се
отмени, като се постанови ново, с което предявеният срещу тях в качеството им
на наследници и правоприемници на Д. К. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД
се уважи изцяло, като се обяви за окончателен предварителен договор за продажба
на недвижими имоти от 01.10.2016г., сключен между И. Д.К., от една страна като
купувач и Д.Г. К., който в качеството му на продавач се е задължил да прехвърли
на купувача правото на собственост върху ½ ид.ч. от имот с идентификатор
10135.71.165.5, представляващ сграда за търговия /магазин/ за разликите над 1/6
ид. част до предявените ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците, при
условие А.И.К. да ползва безвъзмездно ½ ид.ч. от описания в договора
имот.
Предвид
основателността на исковете в предявените размери срещу двамата ответници и
съгласно представените по делото удостоверения за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 ДОПК, материалния интерес за обявения за окончателен предварителен договор
по отношение на търговския обект и дворно място е 8107,45 лв., поради което
ищцата като преобретател на имотите, на основание чл.364, ал.1 ГПК, получаващ
на базата на съдебното решение титул за собственост върху имотите, следва да
бъде осъдена да заплати на Държавата такса по прехвърлянето на имотите,
съобразно т.8 от Тарифата за нотариалните такси към закона за нотариусите и
нотариалната дейност и чл.96 ЗННД още в размер на 28,35лв. / разликата над
определената с първоинстанционното решение такса в размер на 107,55лв. до
дължимата такса в размер на 135,90лв./.
Дължимия
данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ, на основание чл.45,ал.1 ЗМДТ, вр. чл.34, ал.2 от
наредба за определяне размера на местните данъци на територията на ОбщИ. Варна
е общо в размер на 210,80лв., като ищцата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ОбщИ. Варна сумата от още 56,69лв., представляващи разликата над
определения от ВРС размер на данък за възмездно придобиване на недвижим имот до
размера на дължимия.
На
основание чл.364, ал.2 ГПК заверен препис от настоящото решение следва да бъде
издаден след представяне на доказателства за платен данък и липса на задължения
към държавата.
Предвид
изхода от спора, въззивницата има право на разноските по делото, но предвид
липсата на искане, съдът не присъжда такива.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 3341/19.07.2019г., постановено по гр.д. № 3194/2018г. по описа на
Районен съд -Варна, в частите, с които е отхвърлен предявеният от И. Д.К.,
ЕГН ********** срещу А.И.К. и Г.Д.К.,
ЕГН **********, в качеството им на наследници на Д.Г. К., иск с правно
основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на
01.10.2016г. между И. Д.К. и Д.Г. К. предварителен договор за продажба на обект
с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ сграда за търговия /магазин/ на
един етаж, с площ от 11 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Хитов № 6,
построена в имот с идентификатор 10135.71.165, при условие А.К. да ползва
безвъзмездно имота за разликите над 1/6 идч. Част за всеки от ответниците до
предявените по ¼ ид.ч. за всеки от ответниците, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОБЯВЯВА за
окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният на 01.10.2016г. между И. Д.К.,
ЕГН ********** и Д.Г. К. предварителен договор,
за продажба на обект с идентификатор 10135.71.165.5, представляващ
сграда за търговия /магазин/ на един етаж, с площ от 11 кв.м., находящ се в
гр.Варна, ул.“Панайот Хитов № 6, построена в имот с идентификатор 10135.71.165,
по предявен иск от И. Д.К. ********** срещу А.И.К., ЕГН **********, в качеството й на наследник на
обещателя Д.Г. К.,*** за разликата над 1/6 ид.ч. до ¼ ид.ч., при условие
А.К. да ползва безвъзмездно имота за
разликата над 1/6 идч. Част до ¼ ид.ч. от имота, представляващ сграда за
търговия /магазин/ на един етаж.
ОБЯВЯВА за
окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, сключеният на 01.10.2016г. между И. Д.К.,
ЕГН ********** и Д.Г. К., предварителен договор, за продажба на обект с идентификатор
10135.71.165.5, представляващ сграда за търговия /магазин/ на един етаж, с площ
от 11 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Хитов № 6, построена в имот с
идентификатор 10135.71.165 по
предявен иск от И. Д.К. срещу Г.Д.К.,
ЕГН ********** , в качеството му на наследник на обещателя Д.Г. К.,***,
за разликата над 1/6 ид.ч. до ¼ ид.ч. от имота, представляващ сграда за
търговия /магазин/ на един етаж, при условие А.К. да ползва безвъзмездно имота
за разликата над 1/6 идч. Част до ¼ ид.ч. от имота.
ОСЪЖАДА И. Д.К., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС сума в
размер на 28,35лв.; представляваща
разликата до дължимия размер на таксата за прехвърлянето на ид.ч. от описания
по-горе имот, по чл.8 от Тарифата на нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на основание чл.364, ал.1 ГПК.
ОСЪЖАДА И. Д.К., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на ОбщИ. Варна сумата от още 56,69лв., съставляваща разликата от
определения от ВРС размер до дължимия данък за възмездно придобиване на
недвижимо имущество, на основание чл.45, вр. чл.47, ал.2 ЗМДТ, вр. чл.34, ал.2
от наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на
ОбщИ. Варна.
Решението
подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание
чл.115 от ЗС, като указва на ищеца, че след изтичане на срока вписването на
исковата молба губи действието си.
Препис от влязлото в сила
решение, страните могат да получат след представяне на доказателства за
изпълнение на задълженията си и заплащане на дължимата нотариална такса и за
заплатен в данъчната служба местен данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ, както и след
представяне на удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, на основание чл.264 от ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна
оценка на недвижимите имоти, необходимо за удостоверяване на липсата на
непогасени данъчни задължения за имотите.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: